Родопска есен 2022
Пълен кеф е да обикаляш планината с душа, спираш, снимаш, гледаш, разговаряш с хората. Максимум емоция, красота и впечатления. Тази есен беше и все още е мека, спокойна и без изненади. Още в началото на октомври дългосрочните прогнози бяха категорични – топло, спокойно и сухо време. Хубавото – ще има цвят, който ще задържи, както и много слънчеви часове, респективно заигравки с ниско осветление и контра светлина 🙂 Лошото – няма облачета, няма мъгли. Всички искаме мъгли, ама няма. Честно да си кажа не съжалих особено, защото с времето си изградих стил да снимам в контра светлина без да включвам небето. Има ли слънце без облаци – става!!! Тази есен ми хареса, беше скучна, но красива и най-важното дълга 🙂
Стартирах със Ситовския водопад, находящ се малко преди едноименно село над град Пловдив. Колко е водопад е друг въпрос, по-скоро си е воден пад 🙂 Заиграх се с много варианти, но както и предположих близката гледна точка ми беше по-на сърце
…
Последваха утрини около село Гела. Кратък момент в който слънцето пробива през ниските облаци и атрактивна странична слънчева светлина огрява връх Турлата
Няколко дни по-късно, докато карах натам гледах как термометъра постепенно пада и докосва нулата. Само да има поне лек скреж, това ще е гот. Малко бяло, но пък от сърце 🙂
Заиграх се с няколко композиции. Специално тук не исках да “режа” върха, но реших, че безоблачно небе само ще отдръпне погледа. Е, ще има нови опити с повечко късмет и скреж
…
…
…
Село Стикъл в непосредствена близост. Няма лоша контра светлина, но има едни минути, когато ъгъла на слънчевите лъчи върви в комплект с хармонични и наситени цветове
…
Утро на юг от гр. Смолян. За това става на въпрос. Когато имаме мъгла в комбинация с мека светлина или насрещни ниски слънчеви лъчи. Късмет беше това утро на фона на сезона. Оживяват приказки
Не, това там не е съоръжение изградено от извънземните. Всъщност е нещо доста невдъхновяващо, но пък “оживя”, като тайнствен център на внимание 🙂
…
Малка колибка в бушуващото море от мъгла
Не спирах да снимам, защото ми беше ясно, че това може да е единствената хубава мъгла в пъстрия период на есента. Пухкави облачни вълни се разбиват в насечени планински хребети
Винаги има минута-две-три, когато слънчевите лъчи се плъзгат по мъглата и при взаимодействието им с извиките на терена създават мечтаните кадри. Чисто фотографски в такива моменти имаме дилема, защото ни е необходима пълна концентрация – кадриране, композиция, параметри, настройки, размах на експозиционния клин и т.н. От друга страна искаш просто да гледаш и запомниш този момент. Опитах да балансирам двете направления и се получи 🙂
…
Светлината бързо започна да си “заминава”, но погледът шари. Хоп откриват се къщички – снимай баце 🙂
Долният кадър не стои зле и в Ч/Б, но все пак сме на тема цвят 🙂
Защо човек трябва да има дълъг обектив. Ей заради подобни кадри. Тук там поостанала мъгла, снишава се и взаимодейства със слънчевите лъчи. Този път предпочетох почти да няма цветове
С един човек – страхотен фотограф, който ми е много близък като мислене и също снима непрекъснато в продължение на повечко години, имах удоволствието да споделя едно много приятно ходене до село Три могили и респективно махала Мумджидам. На тръгване от Три могили погледа ми беше привлечен от хармонична комбинация от стара масивна къща и есенна гарнитура 🙂
Разстоянието не е много – час до час и половина зависи от ходенето, но един съвет – не носете тежка фотораница, а по-скоро преместете нещата в туристическа такава 🙂 Пътят до мястото и самото място – диво и красиво. Усещането е, че отиваш наистина далеч от цивилизацията. Хармонични извивки на терена, сериозни долини и хребети. Чисто фотографски не се получи особено добре, защото сухата есен си каза своето. Поляните не бяха зелени, а на това се надявахме, защото визията на кадрите щеше да е съвсем различна и да се получи желания 3D ефект
Необитаем свят. Трудно ми е да го опиша с думи. Не е тъга, напротив там се чувствах жив. Вероятно наистина човек трябва да отиде далеч от пътища и цивилизация, за да усети силата и в края на краищата смисъла на природата
…
…
Слънцето се скри, контраста падна, но и в това си има очарования. Останахме до тъмно и се прибрахме на челници. Много стойностно изживяване
…
Каране през нощта и на другия ден “акостирахме” на място, което по права линия е на броени километри от Мумджидам, но за достигането му трябва да изминеш 100-тина километра с автомобил. Село Безводно. Актрактивен изгрев от обзорна позиция над населеното място
Леки селски мотиви със стадо и овчар 🙂
…
Отделих един ден за велинградския край в западната част на планината. Регионът е изключително експлоатиран във фотографско отношение. Утрото започна с ефирни облачета, последвани от приятна слънчева светлина. Не търсех нещо оригинално, а по-скоро да си взема дежурната порция есенна прелест 🙂 Кадрите вървяха един след друг
…
…
…
…
…
…
…
Тук почти изпуснах слънчевите лъчи по залез и се наложи да снимам толкова скоростно, че около мен хвърчаха капачки и обективи, респективно внимавах да не ги изпогазя…
…
Някъде там две души се наслаждават на момента 🙂
…
Хайде обратно в другия край на Родопите. Началото на деня над река Арда. Диво, обезлюдено и красиво
Стари къщурки в които живеят най-много няколко човека. Ето го единия долу вдясно 🙂
…
Прочутият меандър на река Арда в началото на язовир Кърджали. Нощен кадър с малко звезди и светлинки. Очаквах нещо по-различно, но все пак… абе там няма грозен кадър 🙂
Отново по поречието на река Арда. Къщурки и притихнал свят в който тук там пуши коминче и блеят овчици 🙂 Исках мъглички, щеше да е съвсем различна визия, но… следващата пролет и есен
…
…
…
…
…
…
Постепенно се спуснах надолу към Златоградския район в гот компания
Цената на сухия сезон – трябваше да е по-зелено, както предни години. Няма пълно щастие във фотографията, но мястото е разкошно 🙂
…
Река Арда е велика, няма няма и се връщаш отново до нея. Съвсем притихналото обезлюдено село Дядовци
Долния кадър го видях през яки клонаци. Наложи се да драпам скоростно по хълма, за да изляза в просека, докато все още има слънчева светлина
Малко по-надолу вече не ми трябваше слънце… а ботуши. На прочутият Дяволски мост водата беше учудващо малко. Поставих бързо ботушите и с голям кеф се позиционирах навътре в река Арда. Вертикален кадър – цвят на дърветата, визия на реката, кеф.
Хайде сега и хоризонтална снимка. Дълги експозиции и къси на по-отворени бленди, за да изпъкне “текстурата” на водата. Раницата на камък до мен. По едно време започва нещо да ми пръска в крачолите, карай снимам! Усещам, че абе стъпалата ми са мокри, а ботушите са нови, какво става? Свеждам поглед надолу и ми призля, водата прелива над ботушите и в тях. Обръщам поглед наляво и хептен ми призлява… прелива и върху раницата. Нагоре по течението явно нещо е отпуснало вода. Бързо излизане, ама и това не беше толкова лесно, дърпа водата 🙂
Следваше нощен кадър с осветлението на моста. Изпипах композицията и чакам. Да ама не, нямаше осветление и въпреки това резултата по здрач много ми допадна. Натам как се суши техника и раница е тема за отделна публикация. Обаче всичко мина безпроблемно 🙂
Върнах се на прочутия завой на река Арда. Малък акцент върху извивките на реката и текстурата на бреговата линия
…
Няма да крия, че за 5 години работа в Асеновград мечтаните ми кадри от мястото все още са само… в мечтите ми. Все пак за протокола улових първите слънчеви лъчи около Национален паметник на културата Асенова крепост
Дойде ред на Маджарово. Кралството на лешоядите 🙂 Много специален район. Сякаш времето е спряло, а при повече фантазия виждаш и птеродактили в небето 🙂
Та… река Арда за пореден път
Местообитанието на величествените птици. Дано човешката простотия стои по-далеч от този район
Разкошен изгрев, което кадрите долните няма как да го покажат. Единствено съжалявам, че не направих тайм-лапс, а имах такава възможност. За другата година обаче ще обърна внимание и на това направление 🙂
…
…
…
Последни два кадъра от Маджарово. Хммм, не точно желания тип мъгла. Отново задачки за другата година 🙂
…
Финал на язовир Студен кладенец. Тук с тази гледна точка трябваше да се получат по-добре нещата, но времето определено ме изненада. Както и да е мястото е много красиво и диво и то в непосредствена близост до град Кърджали – кеф 🙂
Въжения мост над язовира към село Лисиците – най-дългия от този тип в България. Дойдох за мъгла, но реализирах друга идея. Определено обгърнат от ефирна светлина е много фотогеничен
Хоризонтално
… и вертикално
Това беше. Тази есен не беше атрактивна, но богата на спомени и благосклонна към спокойни разходки и гледки 🙂
Ше завърша с един цитат от романа “Време разделно” на Антон Дончев
“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си”