Родопска есен 2023 – неочаквана и красива!
Когато излязоха датите за местните избори през 2023г. ми прилоша, защото все едно някой ми каза – е, няма да снимаш есен! Помислих, помислих, па си рекох… ами понякога сложните ситуации раждат интересни решения! Виж обаче, няма никак да е зле есента да закъснее максимално. От що силно си го пожелах, шареното не просто закъсня, а направо аха аха, почти не се състоя. Има една спорна мисъл в спорта и тя е – Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни (обикновено ни убива на стари години, когато си плащаме цената). При фотографията ще рече нещо от типа на – Непредвидените трудности и ограничения ни правят по-креативни!
Тази есен не беше мечтаната есен. Също така не мога да кажа, че подходих особено креативно. Обаче, както имаше приятни изненади, така и започнах да изграждам 6-то чувство към мъглите 🙂
Средата на октомври и леко сондиране на обстановката към Маджарово. Още по тъмно забелязах бялата пелена над язовир Ивайловград и плановете бързо претърпяха промяна. Дръвчета във водата с мъгла на среден и заден план с бонус изгрялото слънце. Сюрреалистична картина наподобяваща лунен изгрев 🙂
Отражения
Църква “Света Тройца” в село Гела. Нямах възможност да уловя момента, когато дърветата около нея се обагриха, но 10-тина дни по-рано успях да я заснема от разстояние
Красивият воден пад, известен ни като Ситовски водопад беше с много семпла външност, като вятъра вече беше успял да посвали повечето листа. Вниманието ми беше привлечено от съвсем бавно движещи се листа във водата. Лампичката в главата моментално светна… все пак ще има кадър!
Скалите над село Борово. От години ги мисля и най-накрая се напънах да се кача. Много красиво място, което обаче си иска мъгла. В този момент ми просветна, че есента нещо не е наред. Хем тръгва, хем не тръгва, хем опада, хем стои зелено. Огромни противоположни нюанси, които не вещаят добра развръзка. Сухото лято си каза думата
Малко приближение след залез
Белинташ. Класика, разкошно място с качествени панорами и мащаби. Безспорно трябва да е задължителен крайпътен “камък” за всеки, който иска да усети Родопите. Мащабът на катастрофиралата есен се видя с пълна сила. Единствено дръвчетата на преден план имаха рехав цвят, всичко друго беше опадало, а говорим още за октомври месец. Останах до тъмно, за да изчакам светлините на села Мостово, Кабата, Врата, Орешец и Добростан да придадат онази ефирна светлина, която да подчертае малкото цвят
О, минаха изборите, мина балотажа. Време е да се спуснем надолу. В ардинския край нещата не бяха по-добре, тръгва, не тръгва, зелено, опадало… от всичко по нещо и нищо, като хората. Ей те това те шаренкото попадна баш където трябва с бонус коминче с пушече 🙂
Още едно задължително място за посещение – екопътека “Невястата” с находящите се на края скали и топ гледка към Смолян. Предният ден беше валяло и се облизвах за мъгли, е… не, нощен вятър обърка плановете. Наложи се да ползвам голямо фокусно разстояние, за да уловя няколко коминчета съвсем в далечината 🙂
…
Орфееви скали. Находящи се зад и над Невястата ги препоръчвам силно. Не са толкова панорамни, като нея, но са на 15 минути ходене от автомобила, който просто паркирате на полянките малко под кулата Снежанка. Както Невястата, така и Орфеевите скали си искат динамично време с мъгли, за да станат от онези тц тц снимки! В случая лека заигравка с ниска и коса слънчева светлина по залез. Долу са смолянските езера и определено трябва да е задължително за посещение място 🙂
Няколко етюда от село Безводно. Любимо местенце. Още по пътя преди селото човек вече е обзет от чувството за загадъчност и дивотия в разкошния смисъл на думата. Обичам това диво усещане, дава живот!!! Самият живот е почти спрял и никой за никъде не бърза
…
…
Е, е, е, тук наистина животът не просто е спрял, а за съжаление вече го няма. Изоставеното село Дядовци по пътя към Дяволския мост. Тръгнах по една пътечка, за да търся интересна гледна точка. Отвори се пролука в храстите в точния момент. Едно време тук е кипял живот, а сего всичко е на 0-та. Тежеста на времето и в прекия и в преносен смисъл на думата, ще досъбори тези къщи. Не ми харесва тенденцията на развитие на България. От селата хоп в Смолян и Кърджали. Смолян и Кърджали хоп в Пловдив и за по-удобно в Асеновград. Като резултат Асеновград и Пловдив се задръстват с хора и автомобили, а на местните служби им писва 🙂 Майтапът настрана, това не е хармонично тенденция на съществуване на хората. Бягаме от природата и се радваме на технологични боклуци, които губят минимум половината си стойност още при закупуване…
В началото казах нещо за мъгли…. е, трябваше да дойде и този момент. Рудоземският край, трябва да го прекръстят на Мъглоземски. Дали заради дълбоките долини, дали заради осезаемото влияние на средиземноморските течения, но там нещата са по-различни, кажи го благодатни за мъглички 🙂
Едно много любимо селце 🙂
…
Рано сутрин, когато бялата гостенка се разхожда по хребетите
…
Следващите кадри са от буквално една позиция в рамките на две утрини
Дъхът на утрото!
…
…
…
…
…
Да започнем с цвят и слънчева светлина. Барака с мъгла и хвостохранилище… но изглежда, като къщурка зад девет планини в десета! Страхотно нещо е фотографията в точния момент 🙂
Последваха множество кадри и мъгливи заигравки със светлината. Буквално ми трябва едно подобно обзорно място в Родопите с такава гледка към изгрева и накацали малки махалички с пушещи коминчета. В Карпатите ги има, но искам да го(ги) открия в Родопките 🙂
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Дойде време и за района около град Маджарово… отново 🙂
Онзи меандър на река Арда след залез. Панорама от два кадъра с ултраширок обектив. Не се получи хармонична визия, но тепърва тази сглобка ще търпи развитие 🙂
Благодаря на Данчо Христов, че ме насочи към долната позиция. Улових желаните мъгли в може би най-мъгливото място в България 🙂
Казан с вряла вода и червена пара в небето :-))) …. или просто царството на лешоядите, които трябва да опазим на всяка цена 🙂
…
Намигащо изгревче с много миглички 🙂
…
…
24.11.2023г. някъде над Златоград. Още през нощта в Пловдив гледах уеб камерата от района и не повярвах, че на лунна светлина виждам море от мъгла!!! Газ натам. Това, което обаче тотално ме порази на място… есента беше разкошна?!?!! Такава, каквато я чакахме целия сезон, а тя дойде след дъжд качулка в края на България!!! Стоях и трескаво си хапех устните. Яд ме беше, че не пристигнах половин час по-рано, но все пак хванах изгрева 🙂 Както често правя, когато усетя нещо гот за снимки… спрях за 20 секунди без нищо да правя, за да си нормализирам дишането. Краско, спокойно, не бързай и вземи това, което можеш от мястото. По-добре малко, но както го искаш, отколкото много с компромиси и после да те е яд – това мислене е закон при мен 🙂
…
Еееее без емоция няма как! С бягане и статив в ръка се качих на близкото малко възвишение. Гледки от този тип пожелавам на всеки. Може би я понапудрих, може да е кич, но беше разкошно. Просто нямаше как, но тези моменти си искат тайм лапс 🙂
…
Целият район на Златоград и Неделино е богат на композиции, но нямаше как в този момент човек да е навсякъде
…
…
Втора планирана спирка на 500 метра назад, Шкодата тръгна с гуми (64к.с.) и спря за тази гледка!
Мъглата рисуваше
… и не спираше
…
…
Нещо, като Родопско сърце 🙂 Стоях и исках още два три такива дни в този район, но това беше…
Още на следващия ден дойдоха първите снегове и прецакаха всичко. Опитах нещо различно с Асеновата крепост над едноименния град с идеята за сняг и есенна палитра. Е, по малко от двете 🙂
Навътре в Родопите се докоснаха два сезона
Листата не искаха да си ходят, но времето не беше на тяхна страна!
Та така, интересна есен беше. Постна, но пък мъглива и с неочакван край. Изводът е, че сезонът е един, но всеки регион(дори в една планина) си има микроклимат. Буквално при две съседни долини разликата може да е фрапираща. През едната минават влажни южни течения, а в съседната се спират студените от север. Резултатите може да са потресаващо неочаквани и реално няма лоша есен, а просто да наблюдаваш нейното развитие и да усещаш нещата 🙂
Живи здрави и за много години!!! Отделяйте време за хората до Вас и си гледайте си кефа 🙂
Наздраве!!! 🙂