Малко зима и малко пролет, издание – 2025
Традиционно да вкарам нещо ретроспективно в страничката. Всъщност нито зимата, нито пролетта бяха нещо особено. Винаги искаме повече сняг, а точно когато не ни трябваше падна и форматира овошките.
Много се радвам, че за разлика от минали години вече не се вживявам толкова, когато съм пропуснал моменти. Раничката на гръб и пей сърце само с телефон.
Така, следващите неща не са от телефон, а от тежка техника 🙂
Януари и село Широка лъка. След залез, феерия от светлини. Много го обичам това място човек, хем наистина българско, хем красиво, съкровище си е този регион на Родопите 🙂

…

…

Село Горна Дъбева. Отново по изпитаната рецепта в приказния час

…

Февруари и село Орешец, да същата рецепта. Това ми напомня да се стягам с багажа, че идва каквото идва!!!

..

…

…

Компилация от мъгли, преди, по време и след изгрев. Е, няма как такива мъгли и залез. Рудоземско в целия му блясък. Хора, отворете ГКПП-то Рудозем-Ксанти!

…

…

…

…

…

…

Скала “Невястата” и още мъгли, мъгли от сърце и душа 🙂

За ранобудните бонус, море от злато 🙂

…

Утро около село Чокманово и църква “Свети Архангел Михаил”

…

…

…

Село Ситово и един много приятен дим от запален огън 🙂

…

Е, това място ще го запазя в тайна, но пък жокер – селцето е с красиво женско име 🙂

…

…

А, да, водопадът на сътворението в Източни Родопи /имаше и официално име, но не ми се търси/

Скален мост “Шапран дупка”

…

Малко Рила с разработка на една и съща позиция по залез, здрач и изгрев. Над езеро Близнака с връх Харамията на заден план

…

…

Пирин – Муратово езеро. Муратово езеро ми е като Белоградчик. Може 1000 години да ходя по Родопите, но Белоградчик и Пирин винаги ще са ми на 1-во място в сърцето, това е положението!!! 🙂

…

…

…

…

…

…

Та така. Правете каквото ви е кеф на сърце и не всичко е фотография. Отидете на море, яжте нездравословна храна, ударете го на туризъм с телефон, отидете до Исландия и все такива приятни неща!
Да скоро 🙂
