Шипка – светлина и цвят!

Имаше една приказка…? По спомен – никога не оставяй на едно място по-дълго от възхищението си 🙂 Е, тук случаят не е такъв. Колкото и пъти Паметникът на свободата да изплува от мъглата, възхищението не намалява, а напротив. Сякаш си в друг свят, чист, кристален, тайнствен, величествен, паралелен. Сещам се за филма “Зеленият път” и онези малките “буболечки”, носещи болестите и гадориите. На Шипка изхвърляш простотията от низините и мощно презареждаш!

2022-2023 удари рекорда по куца зима. Представях си снежни Родопи, пудра, къщурки и дървета отрупани със сняг. Е, ще е най-рано 2024-та 🙂

Което не стана там си го направих тук. Представям ви една компилация от кадри с начало нощта, плавното зазоряване… та до първите слънчеви лъчи. Светлината плавно се променя, цветовете също, реално не спирах да снимам, а само променях локацията около връх Свети Никола 🙂

Та така, изкачваме се. Всички се прекланяме и отдаваме почит!

За момент стъпалата изчезват

Стигнахме, за момент мъглата се отдръпва. Горе, точно над ръбчето е разсеян звезден куп Плеяди

Мъглата е тук и всичко си идва на място. Не знам откъде е бил инспириран дизайнерът на Lamborghini Countach 🙂 Изключително въздействие!

Стъпала към безсмъртието

Кристален великан

Светлината ни води

В готовност за отбрана!

…

Леко подухваше, но няма как да се усети от кадъра. Другата зима и това ще покажа 🙂

Ситуацията доволно се е заскрежила

Поклон!

… и когато си мислиш, че всичко свърши… мъглата вземе, че се поразсее. Дами и Господа, връх Свети Димитър. Ако бяхме читав народ, Бузлуджа отдавна щеше да е разкошен туристически обект. Та това ни е “прехода”… ограби и унищожи нещо, пък чакай да дойдат пари отнякъде…

Секундите в които слънцето плахо се показва и… отново се скрива зад облаците

Връх Свети Никола

Светлина и цвят! Мисля, че се получи идеята. Да си пожелаем снежна зима 2023-2024, но най-вече да сме здрави и щастливи 🙂