Лято 2023 – някъде между Батак и Доспат… отново ми е едно родопско :-)
Това лято фотографията хич не ми беше приоритет и чак се чудя… откъде ги изкарах тези кадри 🙂 Риторичен въпрос. Всъщност няколко ходения в що годе оптимален момент на “пушеци” там горе в безкрайните гори тилилейски между Батак и Доспат. Отиваш, снимаш и се връщаш, преди работа, преди и след мач, след дежурство, в главата ти псувни и ревящи женици. Нагласил си статива, почти си изплезил език от концентрация и в главата ти отнякъде изплува едно…. дупредихте ли го, ме не бие???? Тишина, от водата никне пара, а ти визуализираш пикантната картинка и даваш на късо! Аааа на 55 се пенсионирам и се махам :-))))
Чакай чакай да превключа на тема творчество, шрак – излязох от матрицата. С малки изключения, абсолютно нищо оригинално, но така или иначе живеем в консуматорски времена в които опоскваме определени места и идеи. Разликата е, че едни се вземат насериозно, а други си имат и други хобита 🙂
Сега, какво да пиша под снимките? Някак, ще е тъпо, защото ще е еднакво и няма да е интересно. Гледай какво нещо, мога да напиша почти книга за едно ходене от Семково през хижа Македония, натам по обзорното разкошно гърчаво било до хижа Рибни езера и през вапските езера надолу до изходната точка в Семково. Снимки с телефона и тотален кеф. Ходиш и си тананикаш, изграждайки здрав дух в здраво тяло.
Фотографията – излизаш от автомобила, гледаш леко скептично. Можеше по-добре. Докато разпъваш статива с прозяване и откровено тъпа физиономия си мислиш далеч не на шега – сега нормалните хора, които имат свободен ден са се понаспали и ще отидат на един хубав туризъм, а накрая на деня ще кипят от енергия и кеф. На теб ти се спи още на зазоряване… и пак нещо не ти харесва. Само фотографите си знаем колко тъпотия стои зад много от интересните кадри /това много малко от нас ще го признаят, но да си знаете, така е/! Хареса ли Ви искренната ми оптимистична и зареждаща гледна точка, а така 🙂
Юнски наситени мъгли на язовир Широка поляна. Половината снимки са на това полуостровче до пътя. Просто е прекалено е удобно
…
На Голям Беглик също не е зле
Максимум приближение на принципа – винаги може и повече, да живее графиката
Ей така, като се озовещ на точното място на зазоряване
… и след изгрев
В мъгла, скучните места се преобразяват
…
…
Отново полуостровчето на зазоряване
… и малко след това
…
Бърз син час. Абе кой ли чете, а разглеждайте картинките. Който има въпроси да пише 🙂
…
Преден план, щото някой ще каже, де ти е предния план?… ми те го, яла те 🙂
Ама има ги и тези моменти, когато яко заври чайника
Снимаш едно и също, но кадър с кадър няма еднакъв
…
…
За финал вертикална родопска гора
Сега и нещо мъдро – гледайте си кефа, яжте, пийте и пушете, но фиркани и напушени не карайте.
Не е истина, не мога да кажа нищо свястно. Можеше един овчар да излезе от мъглата и да разкажа историята му, ама тццц, нейсе?!
Хайде лека нощ, че е 03.00, а трябва да ставам и за работа…