Пролетни Родопи – издание 2023

Най-обичам, когато си наредя снимките и започна да мисля, какво да пиша? Та така, тази пролет започнах от едно от кюшетата на България. Винаги съм мислел, че от община Бойница – видинско по-накрай света нема, е пъ нема. Е, има бре. Село Долно Луково и района наоколо – ивайловградско. Март месец, джанките тръгват, а бабата оператор на уфсицките в кадър е до мен и си говорим. Викам си, ей сега ще я хвърля в тъча. От Видин съм, бабо… а тя нещо премлясна разтревожено. Успокоих я, също като тук е забутано място, но ей там горе и в левия ъгъл. После вече стана на дума, че живея в Пловдив, но дори Майнарево й се виждаше далеч!!! Хора, отидете в Долно Луково, Горно Луково и Мандрица. Много диво очарование имат селцата, но и подобащата архитектура, тяхна запазена марка 🙂

Лек панорамен поглед към Долно Луково

Има един район между села Комунига и Безводно, който много си го обичам. Пролетта се събужда, тук джанка, там необитаеми къщи, но жици задължително!

Конче пасе пролетни витамини

Таман си мисля, ето тук отново няма никой… ааа не, коминчето работи 🙂

Село Женда е цъфнало, та вързало. Ама с кеф да попиеш зеленината след кафявата зима в ниското. Чак щях да се втурна между кравите да похапна и аз тревица

…

Колкото по на запад, толкова по-диво. Природата тържествува, но не се живее лесно на тези места

Едно от забележителните неща при родопчаните е, че те винаги са готови да помогнат при нужда. Дори не чакат повод, а директно идват и питат. Преди дузина години това ме потресе, защото е нещо чуждо за Северозапада, а и не само. Някои неща не стават със знамена, скари и представления пред тях. Искаш да усетиш духа на Родопите – ходиш, потиш се, търсиш и говориш с хората!!!

Скупчени на хълма, а зад тях в дълбочина терен, който е хубаво да познаваш. В тази част на планината, ако напуснеш пътеката, очаквай неочакваното 🙂

…

Любима къщурка, а със стопанина си имаме приказка от години. Ако някой иска ей така яко да се натовари, да изпита екшън и приключение в Родопите, го водя там. От нея нататък цивилизацията свършва и обхвата на телефона също

Зеленото гориво

Село Любино. Много очарование и едно минало, което все още е живо, както коминчето, което не се предава. За съжаление това е последното поколение, което ще живее в тези къщи и те постепенно ще се предадат под напора на времето. Един ден този тип снимки ще са ценни и наистина ще разказват история

…

Ето го и село Косово. Тук сантиментален проблем няма. Близо до основния път Пловдив-Смолян, строи се, облагородява се, кой, както свари. Някак искат да запазят онзи автентичен дух, но няма как да стане, приказката вече е модерна

Дежурна забежка до златоградския район и една любима череша с характерна за района колибка

Малко след това слънцето срамежливо се показва вдясно от връх Устра. Пролетната птича какафония с рев на сръндаци ги пожелавам на всеки!

Слънчевата топлина провокира влагата в растителността и почвата да премине в газообразно състояние

Просто хармония

В друг край на Родопите, а именно над Велинград нещата се пообъркаха. В началото на април падна сняг с температури под нулата. Уви, пищна пролет нямаше, но пък кадър на зазоряване винаги стои добре

Отново в Смолянски регион. Ей за това става на въпрос, ей за това! Любимото ми дрянче-слънце. През последните няколко години мислех, че е изсъхнало и сега, като цъфна… разкош. Говорих си с него – вече да не прави така и да не ме плаши, снимахме се за спомен, абе шизофренично чудо 🙂

Земеделието и неговото очарование. Работа, работа, работа… ама не като оная работа, а наистина работа

…

…

Още един неземеделец нещо снима 🙂

До тук снимките си преминаваха, като отвеян пътепис… но нещата се промениха. Рудоземския район. Мълиии, влюбих се в него. Има нещо там, но това е топ района за мъгли в Родопите. Мъглата е голям човек. От обикновеното прави необикновено, а от необикновеното, прави йййееее…аньеее 🙂

Рано сутрин, синия час. В далечината леко “догаря” уличното осветление в едно селце

Мъгливи реки

…

Огнената светлина на изгрева

Пролетни цветове

Моментите в които мъглата се отдръпва и виждаш, че навсякъде има живот 🙂

Някъде там една колибка развихря въображението

Водните пари танцуват по хребетите и да, отново къщичка

…

“Морето” се разбушува. Поглед към крепост Кечи Кая /Козник/ над град Рудозем

Село Чокманово. Имах сериозна затруднения в търсенето на гледни точки, заради особения профил на терена и разположение на къщите, което наложи бягане със статив по трънаците. Резултатът беше… йеееее…. да същото 🙂

Църква “Свети Архангел Михаил”. Изключително фотогеничен обект, който в последните години се радва на сериозен фотографски интерес. Стандартната позиция се оказа лишена от цвят. Виждах как мъглата идва… побягнах със статив и закачено на него тяло с точния обектив. По-различна гледна точка и много такова…. едно гот усещане. Няма по-ужасно нещо във фотографията, ако си окепазил късмет с изключителни атмосферни условия, защото си се чудил накъде да хванеш и какво да правиш?! Това е стресов интервал от време, когато условията са топ, но теренът не ти дава аванта и търсиш пролуки в рамките на ограничено време, а всяка секунда е ценна. Бързи два кадъра

…

Бягане със статив около 250 метра и нова позиция, бързо още няколко. Имах чувството, че съм снайперист с много тегава мишена 🙂

…

…

Настрани приказката продължаваше

По пътя едно куче премина скоростно пред колата. Спрях, върнах се да му няма нещо, а то гризе кокал и ич му не дреме. Поглеждам и виждам следващите три кадъра. Кучето си изработи още кокалчета, ако не беше то, тези приказни Ч/Б моменти щях да ги пропусна. Просто секунди, минута по-рано всичко беше в мъгла.

…

…

Отново над Велинград с надежда за нещо. Всяка надежда оставете, студа и снега в началото на април попариха пъпките. Все пак едно атрактивно утро над село Абланица, бива 🙂

Обратно към рудоземско. Много исках такъв кадър тип картичка с пушещи коминчета. Е, кеф!

Водопад Марф. Не е моето място. Не мога да слизам до водопад, до водопад човек се изкачва. Явно имам друго разбиране за падаща вода, искам да е в планина, така височка планина. Много повече ме грабна връх и крепост Устра на няколко километра на север

Пловдивчани си имат водопад, ето го. Ситовския водопад, колко е такъв е друг въпрос. Обаче едно е сигурно, фотогеничен обект е. Имах късмета да го уловя с мъгла, което и търсех де, но не вярвах, че ще се случи. Е, случи се

…

…

…

…

…

Края на май месец. За финал няма къде да е иначе освен на села Гела, Стикъл и Солища. Реших да акцентирам на село Стикъл от изток и от запад

По залез

По време на синия час с настъпването на нощта

От другата страна на селото откъм Гела, гледките са също толкова хармонични

…

…

Та това беше. Не мога да се оплача от пролетта. Вероятно ще се оплача от есента, заради предстоящите избори, които съм убеден, че ще са в най-неприятното за фотографите време. От друга страна нека не гледаме само негативното, може да падне астероид и проблемите вече ще са от съвсем друго естество :-)))))

В резюме: Хора, “крадете” време за готини моменти, когато и където можете. Животът си върви, а пропуснатите възможности може и да не се върнат. Та… по пътя за морето в южните ни покрайнини винаги може да хвърлите едно око, какви Родопи си имаме 🙂