Родопи – есен 2024
“Всичко, което сме, е резултат от мислите, които сме имали. Това, което сте, е резултат от това, което мислите” Една от мъдростите на Буда.
По-малко от 24 часа преди астрономическата зима – разбира се не става на въпрос за религия, а за смислените отговори на вечни въпроси. Гот е, станеш в 02.00-03.00 и отиваш към нещо красиво 🙂 В този ред на мисли разтоварваш служебното кошче за душевни отпадъци на хората, което ти е монтирано на раменете и се наслаждаваш 🙂
Абсолютно винаги се чудя какво да пиша в публикациите, защото ако анализираш един кадър си в състояние да разкажеш чудната история зад него. Тук обаче този подход ще е тягостен и скучен с излишно много писмено напъване.
Хора… ходи ми се с лека раница, а вътре – ГПС, челник, точното количество вода и компактна храна, снимкиии с телефона. Писна ми от тежка раница и недоспиване, ама както казах по-горе – красиво е, наркотик е това и действа директно на мозъка!!!
Измислих го по стария начин – по дума или няколко думи на кадър 🙂 Иначе есента не беше лоша 🙂
Първата половина на октомври. По изгрев от скала Невястата над град Смолян в гот компания. Море от мъгла и още нещо

…

Когато мъглата и светлината рисуват

Мотиви от село Кутела в есенна премяна

Усещане за село Гела в сърцето на Родопа планина

…

На други места гори се обагрят, къщурки изникват

…

Параклис “Възнесение Господне” до село Борово по залез. Много зареждащо и фотогенично място!

Някъде над Рудозем в кралството на мъглите. Игра на водните пари, вятъра, светлината и цветовете…

…

… разноцветни вълни от мъгли 🙂

“Огън” от мъгла, огън от цвят!

…

…

Не се заблуждавайте, хич не е препоръчително за къпане!!!

… и сам бетонът е бетон

Село Бор. Така се оказа, че трябваше да е служебно, за да отида най-накрая там. Диво и по своему красиво

…

Дежурната забежка в юндолския район – съчетание от естетичен терен и неестетично строителство!

…

… и това се случи, когато няма слънце и времето ми обърка плановете от немай къде проснимах и абстрактни неща, да живеят отраженията 🙂

Аааааха, ето една ниша, която вече ще развия пролетта и следващата есен. Коминчетата! Отеглящата се мъгла, смесена с пушека на кюмбетата и ефирна слънчева светлина. Насладата за сетивата 🙂

…

Многопластовите Родопи

Тънките моменти да уловиш цветовете в насрещна светлина под желания ъгъл. Всичко грейва и стои приказно!

Някъде над Златоград в много лежерен и любим район. Ако имаше скоростно метро от Пловдив до там с кеф щях да бачкам в местното РУ 🙂

Едно селце се завива с искрящо одеяло

… а на небето и втора пурпурна завивка

С Асен си изкарахме чудно, което ми напомня, че трябва да му се обадя… барем и му изкарам този кадър, когато разцепваше пейзажа с противниковата марка 🙂

Приказка за живот, а няяякъде там връх и крепост Устра, което пък ми напомня, че още не съм се качвал там… което пък ми натъртва от напомняне, че трябва да намаля фотографията, щото трябва и да се ходи!!!

Малко спретната къщурка и малка спретната колибка, а между тях алена черешка 🙂

Дай газ на кюмбето

Времето е спряло, хората ги няма, но природата раздава цвят от душа и сърце!

Тук так все още има по някой и друг човек. Коминчетата са “големи хора” – с малко пушек придават душа на всичко 🙂

…

Любимото ми кадърче от есента. Знаех, че ще минат с оператора им и ги изчаках. Кой знае какво ще ни предложи бъдещето, но откъсването от природата няма да ни направи по-добри хора. Нито разни евро или други ценности, нито натрапени толерантности ще ни направят толкова земни и многопластови, както този обикновен човечец долу – операторът на стадото 🙂

Късен следобед- лека закуска

Открийте овчиците /операторът пали кюмбето/…

Така неусетно зимата настъпваше, малко цвят, повече скреж и любимите кюмбета 🙂

Та така, красива и спокойна есен беше. Можеше да има и повече мъгли, дъждове и снимки на водопади, ноооо… динамичното време за норматив сваля листата, а не може да отречем че имаше достатъчно дълъг период на хубави цветове и релакс 🙂
Хора, весело посрещане на празниците, хапнете, пийнете и добра дума думайте!!! Не се напъвайте на работа и другата година е година 🙂 А да, ще издам малка тайна – най хубавото приключение е това, когато си използвал ГПС и челник. Може би най-висшата степен на красотата е тръпката от неизвестното /не го правим много много, а трябва/!!!