Моята 2014г. зад обектива

Posted by on Jan 2, 2015 in Фото разкази | Comments Off

Дойде време да направя фото анализ на изминалата година. Всъщност за да съм честен откровено ме мързи да пиша, но пък съм наясно, че без писмено слово не стаа баце. Снимки йок, но все пак реших да поместя тези, оставили по-силни спомени от едно или друго естество. Та, началото на годината хич не беше както в момента, а топличко и сивичко-кафявичко, тоест тъпичко ! Има едни позиции около Rock city /Белоградчик/, които ги дебна именно за такива скърбящи зимни дни без сняг. Една януарска утрин нещата се наредиха убийствено от любимата ми позиция. То беше скачане и бързане но станаха нещата почти без пребивации

Y1

Y2

Уви миналата зима просто си беше постна откъм сняг в по-ниското. Врачанският балкан си беше повече за разходки отколкото за снимки. Разписах се с Кобилини, а един ден там и паметник ще ми издигнат :-) Та какво му липсва на следващия кадър… 1-облаци, 2-лъчите на EF 16-35/2.8L :-)

Y3

Малко след това последва и синият час с неговата студена красота

Y4

Февруари и март уви ги проспах, къде заради липса на сняг, къде заради мързел, а отделно и командировка… Все пак когато няма какво да се снима ходя на скалите, като най-близка стойностна дестинация до обречения град /разбирай не Белоградчик, той все пак ще дръпне рано или късно/. През една необичайно топла февруарска нощ повторих една звездна идея и този път стана прилично :-)

Y5

Мъглите показаха най-гадната си страна да захлупват всичко и всички… тук там пролука

Y6

Тази славен отвор определено ще е обект на засилен интерес през настоящата зима :-)

Y7

… и моменти на изгарящи изгреви

Y8

Когато снимам крепост “Баба Вида” или река Дунав значи отчаянието и депресията са взели превес, но пък с малко инат и тук станаха интересни кадри в часовете след залез

Y10

Y9

Април месец беше белязан от Мелнишките пирамиди и водопадите в Беласица планина

Y11

Y12

През годината смея да кажа, че Белоградчишката пролет мина на ниво. Когато не си на място изпускаш много моменти, но с повече повторения и инат нещата малко по малко се получават. Имаше си от всичко по малко – мъгли, облаци, слънце, дъждове, дори и дъга :-)

Y13

Y14

Y15

Y16

Y17

Y18

Y19

По отношение на водопадите така и не бях достатъчно мотивиран. Все пак улових Чипровският водопад почти както исках. Разбира се ги имаше и дежурните забежки към Копренските водопади, както и такива в Търновско и Ловешко

Чипровският водопад по време на пролетно пълноводие

Y20

Една от многото гледни точки към Копренската класика – Ланжин скок

Y21

Горното стъпало на Крушунските водопади

Y22

Всеки сезон си има особености, ката характерното за лятото е че е единственият, който просто не става за фотография а за туризъм, глупости и пръскане на пари. Уви, това лято се оказа нетипично с дъждове, че и наводнения. За мен супер, плющяха ме бури в Пирин и Рила и станаха няколко кадъра, евала :-)

Пирин – Синанишкото езеро с върхове Момин връх и Синаница

Y23

На Тевно езеро ни хванаха дивашките дъждове и наводнения от последните дни на юли и началото на август. За 4 дни горе долу толкова кадъра :-)

Y24

Y25

Отдавна исках да повторя една композиция от Страшното езеро в Рила планина и ми се отдаде, като стана дори по-добре отколкото очаквах

Y26

Септември е месеца на нервите – нямаш търпение за есента, в същото време не знаеш каква ще е тя и дали ранен сняг няма да я съсипе. Опитвах разни варианти по Искърското дефиле, както и проби на водопади с добре развита листна маса.

Искърското дефиле над село Гара Бов

Y28

Чипровският водопад след залез

Y27

Началото на октомври, един дъждовен следобед, мъгла, да това е, точния момент на точното място в района на водопад Ланжин скок. Мечтаното време малко преди момента на шарената есен :-)

Y29

Y29-2

Y30

Една класика, завоят на река Искър в района на Черепишките скали. Аха дръвчето леко се беше шарнало, останалото свършиха фаровете на автомобилите :-)

Y31

Уви есента на 2014-та като цяло си беше греда. Ветровете направиха достатъчно сечено и почти останах без снимки на водопади. Все пак поне един стана както го желаех… разбира се отново на Ланжин скок

Y32

 

Краят на октомври и една командировка в град Пазарджик. Веднага след лекциите се изнасях по най-бързия възможен начин към Велинградско. Страшно много благодарности на една душичка Галето Велева за ценните съвети и напътствия :-) Срещите и разговорите с Исмаил, Сали и Ахмед, Турските кафета и бягащите от обектива млади Помакини… това е незабравимо :-) Всъщност Родопа планина не се описа с думи, а просто човек отива на място и започва да попива от магията !!! :-)

Y33

Y34

Y35

Y36

Учудващо но есента в Белоградчик все пак се състоя, амааа под ужасния похлупак на всепоглъщаща трайна мъгла. Тоест нищо не хванахме но пък над нея стана нещо което исках отдавна… светлините на град Белоградчик под движеща се като река мъгла след залез, ехаааа пълен кеф !!!

Y37

По темата за реките и моретата от мъгли последва и ридът Кобилини стени в Природен Парк Врачански Балкан

Y38

Y39

Запомнящ се момент беше излизането над мъглата в посока връх Тодорини кукли и гледката от върха в посока веригата на Берковски балкан

Y40

В началото на м. декември в северозапада имахме един неочакван бонус – скреж ама скреж Ви казвам, както си трябва. Уви тежката облачност и мъглата не позволиха композиции с небе но и без него гледките си заслужаваха. Хм, за съжаление след оттеглянето на ледената пакостница щетите по растителността си бяха сериозни :-(

Y41

Y42

От години постоянно си повтарям – човече зимата при сняг стига си киснал горе а се смъкни ниско около село Згориград. Събитията така се развиха, че докато горе снега се топеше активно, долу се беше позапазил, уцелихме мястото и момента. Тепърва през тази зима идеята ще се доразвие :-)

Y43

Последните дни на декември 2014 и един голям сняг, който пропуснах поради кофти късмет. За да не съм капо улових началото

Y44

Y45

Мдаммм, всъщност не беше лоша годината… зима-греда, пролет-ок, лято-ок, есен-греда… аха бива :-) Вече сме 2015г. и си пожелахме разни работа, а да видим сега какво ще стане :-)