2016 – стар стил с ново вдъхновение

Posted by on Jan 6, 2017 in Фото разкази | Comments Off

Е, не обичам да пиша но е задължително човек да се стегне за нещата които го правят щастлив. Ама ей така да се напъне от душа и сърце и израпа една годишна равносметка, пък каквото стане.

Януари започна със сняг в Белоградчик. От онези дни, когато ти се иде да пиеш чай в ресторант Мислен камък, а времето става единствено за определен тип кадри… е те такива те

4

Връх Тодорини кукли ни чакаше с бурен и топъл вятър. Млад дихател инженер тичаше напред, дъртите тъпчем отзад и така. Всъщност за Комовете и този връх трябва да напиша отделна публикация, що вятър, студ и псуване са отнесли през годините…

3

У Врачанския нещата са 50/50, тама има, тука нема снеггг, обаче едно нещо винаги го има – вятъра, а специално за този кадър почти се бях качил на статива и душмански натисках

2

Отново Врачанския с Враца, поглед от ниското, Лас Вегас пасти и песък да рупа

1

Този ми е от любимите за годината. Времето е същото като при първия кадър. Охаааа обаче истината беше достигането до това място, ей за такива моменти си трябва видео и гоу-про камерка :-)))

0

Февруари в Пирин и заслон Спано поле. Изключително неприятно топло време и сняг, който се втечнява под краката – ужас. Хм, там нещо се обърка, компания от невероятни хора, но нещо в мен буквално умря, още не мога да си го обясня напълно… това е моята планина но не и моето място

1

Хоп от Пирин в Рила и връх Мальовица на лунна светлина. Нещо ново витае във въздуха, приказките оживяват

2Малко по на изток сме над нещата. Нощ на връх Мусала, над всичката тъпотия в низините

3Рано сутрин от най-високата точка на балканите. Не знам как са се чувствали пичовете в палатката през нощта, но и няма значение, всичко живо беше наизлязло и снимаше доколкото може. Да отбележа в далечината планината на Боговете – Пирин

4Един от палаткаджиите, и той снима… без статив, карай може пък да е пуснал светкавицата :-)))

5След залез от Голям Мечи връх в Югозападна Рила планина. В далечината хребета на северозападна Рила с Мальовишкия дял. Всъщност има нещо невероятно в това да останеш сам на върха, когато другите са слезли долу в хижата. Реално това са моментите, които се помнят и в който се чувстваш истински жив

6В обратна посока Малък Мечи връх и веригата на северен Пирин с осветените ски писти на Тодорин връх, а долу хижа Македония. А сега се върнете на коментара ми от предната снимка за моментите :-)

7Нов ден нов късмет с огнено зазоряване от хребета на Големия мечо

8Минутки по-късно

9Обратно в северозапада и дежурна забежка към Копренската екопътека

10Във Враца реших да изпробвам цветовата гама на фаровете на Шкодичката. Поставям статива с фотоапарата, паля, чертая следи и се връщам да го изключа. Опасност да го гепи някой няма, “нормалните” северозападни бозайници и други примати вече ядат и пият било в хижата при Жени, било на други места

11Белоградчишка нощ с аромат на цъфнали овошки. Пролетта настъпва

12Безспорно любимият ми кадър за годината. Предвидих бурята още във Видин. В дупето влезе много вода, святка а аз държа два метални статива да не ги разклати вятъра, точната позиция, кеф, ей така я разбирам фотографията

13На следващия ден нова порция блескавици над крепостта Баба Вида

14Пролетни мъгли флиртуват с Белоградчишките скали

15На водопад Ланжин скок винаги е красиво, ама туристически говеда тъпкат и кинат левурдите, ей гледайте да не ви видя…

16

17Май месец на Белоградчишките скали, класика :-)

18Един войн “Корабът” изпраща последните слънчеви лъчи

19Златно утро на язовир Широка поляна

20Мъглите рисуват приказки

21Един дънер се излежава на припек

22Огледален свят

23Дяволският мост и река Арда крият свойте тайни

24Язовир Студен кладенец и спомен за прииждаща буря с електрическо свистене… ъъъъ не го пожелавам на никой /не гледката де/ :-)))

25Ситовският водопад в Родопа планина, клише не клише си е красив

26Лавандула в Калоферско. Макар че за пръв път видях лавандула на живо, погледът ми беше перманентно вдясно към масива на Триглав. Ливадната фотография я оставям на други

27

28Да си дойдем на думата. Връх Тодорка се оглежда във водите на Муратово езеро в Пирин планина

29Муратово освен леснодостъпно, явно е и езерото с най-елегантните отражения

30Какво му трябва повече на човек от палатка на езеро Сълзата и изгрев от Езерния връх в Рила планина

31

Отговор – трябва му палатка в Пирин планина и нощ под звездите в Бъндеришкия циркус

32Муратов, Хвойнати, Вихрен и Кутело са на същото мнение

33А това е една средновековна крепост в град Видин, а комарите и жегата ме караха да плача за Пирин

34Не за дълго, палатки във Валявишкия циркус и няколко часа Пиринска нощ… без жега и без комаре, пффф бацета друго си е да знаете

3516.08.2016 – залез на Тевно езеро, незабравимо

36Пирински дизайн

37Джангала си е дивак, почервенял и озъбен до степен, че дори водите на Попово езеро бягат от него

38Синаница пък е красавица, а водите на едноименното езеро флиртуват с нея

39От върха залезите са един път, слизането по тъмно също

40Някъде бях чел, че планинарят може да отиде на море но не вижда смисъл в това. Е знаех си, че не съм планинар а пуст фотограф, ми да де цяла БГ го снима пустия Ахтополски фар !!! Най-накрая се сетих, че имам и EF 1.8/85

41Вече е есен, а планината е Родопа, където зад всеки завой има магия и приказка

42Октомври октомври, но утрините вече са и заскрежени, иде студдд :-)

43Родопска махаличка се събужда за новия ден

44Екопътека “Каньон на водопадите” в близост до град Смолян. Много тайнствено и красиво място, уви и занемарено от фотографска гледна точка

45Самият град Смолян май е разположен в рая

46Има нещо вярно

47Тетевен и околностите също са в рая, някъде зад мен баба Гицка от село Бабинци утвърдително клати глава

48Западна Стара планина. Водопад Ланжин скок се е барнал в кичозни краски и печели приза – най-секси водопад в БГ

49

50Съседът Дуршин скок не му отстъпва много

51

52В Белоградчишко есента по подобие на пролетта удари на камък, това не беше годината на скалите

53

54

55Утро в село Орцево. Поглед от северозападни Родопки към Пирин планина, или как една мечтичка се сбъдва

56Язовир Широка поляна. Онзи дънер вече не се препича, студено му е и драпе към сушата в опит да политне след щъркелите някъде на юг

57Декемврийско утро в Природен парк Врачански балкан

58От Замбина могила към Искри връх и Марков камък, под мъглата Врачани са още махмурлии

59Пловдив, един красив и специален град

60Град от който за по-малко от два часа стигаш до това място, за да посрещнеш изгрев с любим човек

6131.12.2016 – Врачанската гора ми казва да бързам за Пловдив, има защо !!!

62Та така, това беше. Не беше силна година, не беше и слаба, абе всъщност какво значение има. Както казва бащата на малкото момченце… “Виж тати, този чичко като си няма фотоапарат рисува”… та да се радваме, че си имаме фотоапарати, иначе да сме станали художници /батко Иванчо не се сърди/ :-)))

А сега нарочно оставям най-важния текст и снимка за накрая:

Най-хубавото нещо, което фотографията дава на човек е запознанството с други хора със сходни интереси, виждания, дух и философия. Чувствата и емоциите не са за годишни анализи от този тип, а и по принцип. Поради тази причина съзнателно избягвах най-важните съставки през годината , а именно любовта и приятелството, които осмислиха всеки един от по-горните кадри. Един ден няма да помним пустите снимки, а хората до нас, и моментите когато сърцето си е казало думата. А за останалото, абе малко съм проклет, но да знаете че си ви обичам ве :-)

А сега и най-хубавата снимка на Маца Добрева в която се вижда скрития компонент от горните снимки. Вили обичкам те… Асенчо и теб нищо че снимаш с Никон…. и останалите и вас също, почти взех Оскар за цялостно творчество.

13246291_1100374683337000_7232441089739714723_o-2