2016 – стар стил с ново вдъхновение

Е, не обичам да пиша но е задължително човек да се стегне за нещата които го правят щастлив. Ама ей така да се напъне от душа и сърце и израпа една годишна равносметка, пък каквото стане.

Януари започна със сняг в Белоградчик. От онези дни, когато ти се иде да пиеш чай в ресторант Мислен камък, а времето става единствено за определен тип кадри… е те такива те

Връх Тодорини кукли ни чакаше с бурен и топъл вятър. Млад дихател инженер тичаше напред, дъртите тъпчем отзад и така. Всъщност за Комовете и този връх трябва да напиша отделна публикация, що вятър, студ и псуване са отнесли през годините…

У Врачанския нещата са 50/50, тама има, тука нема снеггг, обаче едно нещо винаги го има – вятъра, а специално за този кадър почти се бях качил на статива и душмански натисках

Отново Врачанския с Враца, поглед от ниското, Лас Вегас пасти и песък да рупа

Този ми е от любимите за годината. Времето е същото като при първия кадър. Охаааа обаче истината беше достигането до това място, ей за такива моменти си трябва видео и гоу-про камерка :-)))

Февруари в Пирин и заслон Спано поле. Изключително неприятно топло време и сняг, който се втечнява под краката – ужас. Хм, там нещо се обърка, компания от невероятни хора, но нещо в мен буквално умря, още не мога да си го обясня напълно… това е моята планина но не и моето място

Хоп от Пирин в Рила и връх Мальовица на лунна светлина. Нещо ново витае във въздуха, приказките оживяват

Малко по на изток сме над нещата. Нощ на връх Мусала, над всичката тъпотия в низините

Рано сутрин от най-високата точка на балканите. Не знам как са се чувствали пичовете в палатката през нощта, но и няма значение, всичко живо беше наизлязло и снимаше доколкото може. Да отбележа в далечината планината на Боговете – Пирин

Един от палаткаджиите, и той снима… без статив, карай може пък да е пуснал светкавицата :-)))

След залез от Голям Мечи връх в Югозападна Рила планина. В далечината хребета на северозападна Рила с Мальовишкия дял. Всъщност има нещо невероятно в това да останеш сам на върха, когато другите са слезли долу в хижата. Реално това са моментите, които се помнят и в който се чувстваш истински жив

В обратна посока Малък Мечи връх и веригата на северен Пирин с осветените ски писти на Тодорин връх, а долу хижа Македония. А сега се върнете на коментара ми от предната снимка за моментите 🙂

Нов ден нов късмет с огнено зазоряване от хребета на Големия мечо

Минутки по-късно

Обратно в северозапада и дежурна забежка към Копренската екопътека

Във Враца реших да изпробвам цветовата гама на фаровете на Шкодичката. Поставям статива с фотоапарата, паля, чертая следи и се връщам да го изключа. Опасност да го гепи някой няма, “нормалните” северозападни бозайници и други примати вече ядат и пият било в хижата при Жени, било на други места

Белоградчишка нощ с аромат на цъфнали овошки. Пролетта настъпва

Безспорно любимият ми кадър за годината. Предвидих бурята още във Видин. В дупето влезе много вода, святка а аз държа два метални статива да не ги разклати вятъра, точната позиция, кеф, ей така я разбирам фотографията

На следващия ден нова порция блескавици над крепостта Баба Вида

Пролетни мъгли флиртуват с Белоградчишките скали

На водопад Ланжин скок винаги е красиво, ама туристически говеда тъпкат и кинат левурдите, ей гледайте да не ви видя…

…

Май месец на Белоградчишките скали, класика 🙂

Един войн “Корабът” изпраща последните слънчеви лъчи

Златно утро на язовир Широка поляна

Мъглите рисуват приказки

Един дънер се излежава на припек

Огледален свят

Дяволският мост и река Арда крият свойте тайни

Язовир Студен кладенец и спомен за прииждаща буря с електрическо свистене… ъъъъ не го пожелавам на никой /не гледката де/ :-)))

Ситовският водопад в Родопа планина, клише не клише си е красив

Лавандула в Калоферско. Макар че за пръв път видях лавандула на живо, погледът ми беше перманентно вдясно към масива на Триглав. Ливадната фотография я оставям на други

…

Да си дойдем на думата. Връх Тодорка се оглежда във водите на Муратово езеро в Пирин планина

Муратово освен леснодостъпно, явно е и езерото с най-елегантните отражения

Какво му трябва повече на човек от палатка на езеро Сълзата и изгрев от Езерния връх в Рила планина

Отговор – трябва му палатка в Пирин планина и нощ под звездите в Бъндеришкия циркус

Муратов, Хвойнати, Вихрен и Кутело са на същото мнение

А това е една средновековна крепост в град Видин, а комарите и жегата ме караха да плача за Пирин

Не за дълго, палатки във Валявишкия циркус и няколко часа Пиринска нощ… без жега и без комаре, пффф бацета друго си е да знаете

16.08.2016 – залез на Тевно езеро, незабравимо

Пирински дизайн

Джангала си е дивак, почервенял и озъбен до степен, че дори водите на Попово езеро бягат от него

Синаница пък е красавица, а водите на едноименното езеро флиртуват с нея

От върха залезите са един път, слизането по тъмно също

Някъде бях чел, че планинарят може да отиде на море но не вижда смисъл в това. Е знаех си, че не съм планинар а пуст фотограф, ми да де цяла БГ го снима пустия Ахтополски фар !!! Най-накрая се сетих, че имам и EF 1.8/85

Вече е есен, а планината е Родопа, където зад всеки завой има магия и приказка

Октомври октомври, но утрините вече са и заскрежени, иде студдд 🙂

Родопска махаличка се събужда за новия ден

Екопътека “Каньон на водопадите” в близост до град Смолян. Много тайнствено и красиво място, уви и занемарено от фотографска гледна точка

Самият град Смолян май е разположен в рая

Има нещо вярно

Тетевен и околностите също са в рая, някъде зад мен баба Гицка от село Бабинци утвърдително клати глава

Западна Стара планина. Водопад Ланжин скок се е барнал в кичозни краски и печели приза – най-секси водопад в БГ

…

Съседът Дуршин скок не му отстъпва много

…

В Белоградчишко есента по подобие на пролетта удари на камък, това не беше годината на скалите

…

…

Утро в село Орцево. Поглед от северозападни Родопки към Пирин планина, или как една мечтичка се сбъдва

Язовир Широка поляна. Онзи дънер вече не се препича, студено му е и драпе към сушата в опит да политне след щъркелите някъде на юг

Декемврийско утро в Природен парк Врачански балкан

От Замбина могила към Искри връх и Марков камък, под мъглата Врачани са още махмурлии

Пловдив, един красив и специален град

Град от който за по-малко от два часа стигаш до това място, за да посрещнеш изгрев с любим човек

31.12.2016 – Врачанската гора ми казва да бързам за Пловдив, има защо !!!

Та така, това беше. Не беше силна година, не беше и слаба, абе всъщност какво значение има. Както казва бащата на малкото момченце… “Виж тати, този чичко като си няма фотоапарат рисува”… та да се радваме, че си имаме фотоапарати, иначе да сме станали художници /батко Иванчо не се сърди/ :-)))

А сега нарочно оставям най-важния текст и снимка за накрая:

Най-хубавото нещо, което фотографията дава на човек е запознанството с други хора със сходни интереси, виждания, дух и философия. Чувствата и емоциите не са за годишни анализи от този тип, а и по принцип. Поради тази причина съзнателно избягвах най-важните съставки през годината , а именно любовта и приятелството, които осмислиха всеки един от по-горните кадри. Един ден няма да помним пустите снимки, а хората до нас, и моментите когато сърцето си е казало думата. А за останалото, абе малко съм проклет, но да знаете че си ви обичам ве 🙂

А сега и най-хубавата снимка на Маца Добрева в която се вижда скрития компонент от горните снимки. Вили обичкам те… Асенчо и теб нищо че снимаш с Никон…. и останалите и вас също, почти взех Оскар за цялостно творчество.