Ретроспекция на 2015г. По-добре късно, отколкото никога :-)

Никога не е късно за анализ. Така, ретроспекцията я мислих много време и се колебаех между няколко варианта относно тестовата част. Всъщност за почти всяка една снимка мога да пиша много – подготовка, техника, емоции, усещания и т.н… Хм, замислих се, че ако съм на мястото на евентуален читател не бих се задълбавал да чета сладникаво-философски напъни при условие, че така и не можах да огранича снимките. Мдам, 2015-та беше успешна и имаше попадения през всички сезони. Та така, ще описвам всяка снимка с едно-две-три изречения, както ми хрумне 🙂

Началото на януари и Белоградчишките скали. Няма сняг, но пък има чудна светлина по изгрев, стига да си на точното място и време

Зимна забежка към водопад Ланжин скок, някъде под връх Копрен в западна Стара планина. Тук нещата отиваха на трошене на крака и други неща, та спрях поривите за ефектни композиции

Ридът Кобилини стени в Природен Парк Врачански балкан. Град София осветява синият час след залез

Заслон Тевно езеро в Пирин планина. Един февруарски вятър и студ, който ще запомним. Но пък приказката остава завинаги !!!

И се качихме на връх Валявишки чукар откъдето започнахме неравна борба с вятъра. Надвисналите дебели снежни стрехи на връх малка Каменица заплашват клетото Тевно заслонче 🙂

Безименната кота до Валявишки чукар, Мозговишка порта и Мозговишки рид

Едно човече се катери хей там, а то си фучи ветрец 🙂

Може би най-клишираната гледка от връх Валявишки чукар. Но пък каква, цялата Каменишка орда, а отзад леко надничат Хамбарташ и скритият звяр Яловарника 🙂 Ч/Б си има своя чар

Ахаааа тъкмо си мислех, че няма да има сняг в Белоградчик но все пак се отчетох. Крепост Калето и феерия от градски светлини

Дойде време за няколко посещения на връх Мусала. Когато е кристално небето цветовете са чисти и наситени. Накъде там веригата на Централен балкан

Скакавишкото било боцка облаците отдолу, а де ли го завиват да му е топличко през нощта 🙂

Когато природата рисува

Гиганти изплуват от мъглата

Нощта настъпва. Облачна пелена е скрила низините. Самоков и Боровец осветяват ниската облачност. Ястребец и Маркуджиците не спят

Скален ръб трионите демонстира красота и агресия преди лягане 🙂

Метеорологичната станция на връх Мусала, Боровец, Самоков и ехее до Софийското поле.

Отново в северозапада. Нощ и звезди, та свят да им се завие на скали Лъвът и Ученичката

Май месец в Родопа планина. Много красота, трудолюбиви и гостоприемни хора. Сякаш природата и животът забавят скорост и всичко е тооолкова красиво 🙂

…

Минутки след пороя

Село Гела посреща пролетта

Ееее и Белоградчик посреща пролетта, дойде време за северозападната пролет. Всъщност за дъга няма куца позиция, просто бягаш през глава за да не я изпуснеш

Подвижни в неподвижното. Облаците и автомобилите си следват траекториите, а скалите, ооо те са вечни !!!

След поредната порция порой с типично пролетно буреносно небе, красотичка

…

Тътен, два три, гръм и хоп светлина. Бързо снимай, че слънчо отново ще избяга 🙂

Скали Мадоната и Конникът огряни от утринна светлина

Динамика и отново динамика. След спирането на дъжда стават чудесата. Някъде вляво и бонус слаба дъгичка. Определено един от “най-тежките” кадри

Единственото по-хубаво нещо от синьото небе, е когато то става червено

Порциите дъжд водят до една приятна и мистична екстра. При мъгли се снима непрекъснато, защото винаги при движението им се преминава през един страхотен момент… преди и след него не е същото

Скален масив Збегове. Абсолютно безусловно любимата ми позиция. Далеч от хора, тук никой не идва освен който трябва – язе 🙂

Я, под Лъва цъфнал люляк 🙂

За следващите три кадъра имам изписана цяла публикация. Всъщност може да направиш страхотни кадри, едни да охкат, други пъшкат, трети пляскат… но има и такива, които са просто върха, защото никога няма да се повторят, а когато и си го предвидил удовлетворението е огромно 🙂

Сега кой кат мен си е снимал сянката в центъра на дъгата на Белоградчишките скали :-)))))

…

Началото на юли месец. Муратово езеро в Пирин планина. Мдам, във високата планина по това време все още е пролет

Макар и рядко през лятото се наблюдават почти кристални дни. В един момент млечният път се позиционира по начин сякаш скалата е изпушила от жега 🙂

Едно от Влахинските езера в Пирин планина. Връх Вихрен и карстовият дял огряни от лъчите на залезното слънце

На този ден станах на 40 мама му стара. Учудващо Пирин ме поздрави с чуден залез от Муратова порта към рида Гредаро, Влахинският циркус и връх Вихрен с карстовия дял

Да това е гледката от връх Муратов в посока север и любимата ми снимка от изминалото лято. Точно сега ми е болна тема, защото преди няколко дни изпуснах да повторя момента в зимни условия по изцяло моя вина/макар че май не трябва толкова да съжалявам, защото съдбата май ми подсказа нещо/. Всъщност хубавото на цялата тази история е че вътрешно съм мъдро озлобял и мотивиран за зверски тренировки. Следващата зима паркирам иглуто на същата позиция на която и палатката тогава, а именно на Бъндеришката порта.

Красавицата на Пирин или просто сестричката на Муратов… Синаничка с едноименната хижа и езеро. На горните полянки една от “точиците” е палатка 🙂

Така, е това вече наистина е болна тема. Лято – здравей заслон конче. Зима – ъъъъ шубе ме е. Тук не става само с тренировки, ще трябва и един курс. Връх Баюви дупки е на същото мнение. За втори път бях сам в заслона и отново диви козички, абе уникално е мястото.

В края на септември опънахме палатки на езеро сълзата в Рила. След един хубав дъжд преди залез небето за малко се разчупи. От Езерния връх към езера Окото и Бъбрека

Последни секунди червена светлина

04.10.2015г. на Муратово езеро. Пословичен стана изгревът от онзи ден на територията на цялата страна. Абе всъщност исках да съм няколко километра наляво и нагоре на заслон кончето 🙂

Няколко дни по-късно времето ми подари чуден изгрев на река Дунав в родния Видин

Копиловският балкан в западна Стара планина. Есента настъпва

Под връх Копрен приказките оживяват

Над Белоградчик направо стават мъгливи магии

Есента е в разгара си, но горе зимата се напъва да идва

Връх Три чуки – символът на Западния балкан 🙂

В Белоградчишко нещата се развиват оптимистично

Адски много ме кефи тази композиция с нетипично за нашите ширини излъчване и графика. Дебнех си я от години 🙂

Ранна ноемврийска вечер

Мдам светлината рисува

…

Есен, лека мъгла и водопад Ланжин скок, какво му трябва повече на човек освен да се запознае със страхотен човек !!!

Малко под водопада нещата са ок

Малко над водопада също на ниво

Не мога да се оплача от Копренската есен

Водопад Дуршин скок. Доживях да снимам цял водопад в гора с телеобектив. Уви след срутване преди две години, водопадът загуби осезаемо от очарованието си, но това е природата

За финал отново водопад Ланжин скок

Ноември отново се завърнах в Родопа планина. Една от любимите ми композиции, абсолютна идилия и тотална класика за планината – махаличка с джамийка и минаренце 🙂

Когато си на точното място и по точното време нещата просто се получават

…

Прочутият завой на язовир Кърджали. В общи линии всеки втори в родината го е снимал. Малкото вода всъщност беше повече ефект отколкото дефект. Дълго след залез най-високите облаци се оцветиха в пурпурно

По поречието на река Арда животът тече бавно и красиво

…

Самата река Арда си тече хрисимо под дяволският мост край град Ардино. Абе като се сетя какво беше 2014-та по същото време, ако бях на това място никога нямаше да ме намерят.

Последните дни на годината. Един невероятен тънък сняг, който замръзна по клоните на дърветата във Врачанския балкан. В случая водопад Боров камък и долината на река Лева

Кончета папкат заснежени тревички

С Ванката Миладинов изпратихме последния залез за годината от култовите Кобилини стени

…

Наистина успешна във фотографско отношение година. За 2016-та имам някои идеи, които смятам да развия подобаващо. Всъщност вече си минаха почти 2 месеца от нея, та трябва да се стягам 🙂