Archive January 2018

Моята 2017г. зад обектива

Posted by on Jan 2, 2018 in Фото разкази | Comments Off

Не бих казал, че годината беше от интересните във фотографско отношение, но все пак станаха снимки. Ще карам до изпитаната рецепта – на снимка по изречение, не за друго, а защото на никой няма да му се чете :-)))

Януари беше студен, мрачен и сравнително снежен. Не пропуснах възможността да отбележа крайдунавския парк на град Видин с ледохода на река Дунав

Замръзнал свят

Когато дефекта ражда ефект – геометричните изкривявания на обектива всъщност придават едно ефирно-приказно въздействие :-)

Бързо преди да са го огазили

След работа, за да не губя време директно с униформата на реката и накрая поставяне на котки върху кубинките на замръзналата повърхност – ей това са спомени :-)

А леда не на майтап скърцаше отдолу

Зимата и Белоградчишките скали. Е, това е болна тема, така и нямам достатъчно зимни снимки от мястото, защото уви по време на този сезон просто трябва да живееш у Град. С малко късмет и доста напъване успях да уловя няколко кадъра, ей така да не е без ич…

Етрополски водопад “Варовитец”. Въртях, суках и накрая просто разбрах, че най-атрактивно щеше да е с човек в кадъра. Освен мен друг човек нямаше, та си нагласих статива да ме снима и се надявах да не стана на решето :-)

Село Широка лъка в Родопа планина – любимо място

Февруари – дойде време за истинската “работа”. Пирин планина е философия. Отиваш за да снимаш но всъщност знаеш, че разчиташ планината да те допусне, искаш да усетиш магията и да се върнеш здрав… а наистина снимки каквито станат

Вятърът в Белемето има нещо да ни каже

След залез и неоновите светлини на здрача

Преди изгрев на Момин двор с гледка към Джангала и Главното Полежанско било. Искам отново и отново да изживявам такива моменти, пък дори и да не снимам

Слънцето залязва зад Мозговишкия рид, докато в приземния слой ветреца бръсне ли бръсне

Има ги и тези моменти – безветрие и само съзерцаваш един кристален свят

От лява Краледворска порта към Демиркапийски чукар и Сиврия. Долу групата чака последния – тоест аз, да се пусне по гъз… което и стана :-)

Февруари в Централен балкан. Признавам си без бой, че Стара планина не ми е предпочитано място и обикновено я свързвам само с водопади. Но, когато си трябва си трябва. Хижа Добрила ни посрещна с интересен залез

Оградната линия явно беше дала фира под натиска на стихийте

Очаквах хубавата гледка на връх Амбарица в посока Купените, Кръстците и Ботев. Е, в обратна посока към Юмрука и Вежен ми беше по-интересно

След Пирин и Балкана последва забежка и в Рила. На Голям Мечи връх всичко е спокойно /само дето преди това ми излезе душата/

Поспах си сам на хижата и преди изгрев хайде отново нагоре. Хруп, хруп, хруп със снегоходките – обичам го това място

Долу на хижата вършеят ветрове

Хижа Македония

Винаги скъм искал да направя драматични кадри на връх Шипка. Март месец, студен ден и силен вятър – идеалната комбинация

Белоградчишката пролет наближаваше. Този скален отвор периодично си го проверявам с ролетката :-))))))))))))))

Края на месец март и зеленото вече е тръгнало

Април започна динамично и буреносно

Определено любимият ми кадър за годината. Може и да не е най-добрият, но всеки, който гони светкавици знае колко тегава и пипкава работа е, и… колко повторения и късмет трябват за нещо иначе уж лесно :-)

Ветровито утро с акварелни облаци. Е, май синьото идва повече, но пък то и си беше кич :-)

Когато минути преди залез небето реши леко да се отпуши…

…. и светлината да порисува

Боров камък. Офффф, е това е – обиколих я отвсякъде тази скала и така и не направих кадрите които исках. Като резултат – възможно най-тривиалния изглед. Няма да й се размине !!!!!!

Тази скала пък си я знам от години, ама най-накрая й дойде реда

Въпросната позиция пък не ми е от любимите заради един гладък участък в основата, който просто мразя. Тези клинове също не са ми от любимите, но момента не беше за изпускане

Римското кале над Белоградчик

Пролетните водопади ги отбелязах скромно. Само зад Ланжин скок не бях снимал – е, и това стана с резултат първата реанимация на Канона :-)))))))

Пред Ланжин гледката е стандартна

Мъглата настъпва и отстъпва, а ти дебнеш, дебнеш…

На Дуршин скок все нещо не ми достига и все нещо не ми харесва. Кой знае, вероятно през 2018-та ще открият какво и защо става така с красивия водопад :-)

Елегантния пад на водопад Момин скок по екопътека Негованка в Еменския каньон

Зараповски водопад

Фрагмент от Крушунските водопади

Бърза забежка по пладне в северозапада. Лошушански манастир

Дойде ред и за пролетта в Родопите. Източни Родопи тръгнаха рано

Над река Арда е друг свят.

Караш, оглеждаш и хоп – интересно място, наистина интересно :-)

Страхотни извивки на терена

Нетипична за България пластика на терена /хич не се оплаквам/

Първа пролет, време е за работа. Вятърът разнася плодородната пръст във всички посоки

Призори по първи петли

Има места на които се връщаш отново и отново само заради гледката :-)

След дъжд на параклис “Възнесение Господне” край село Борово. Да, по залез след буря е най-красиво

Мъглите рисуват

След залез оживява един друг свят

Класика около село Гела – много красота и джипове. Както се казва – хубавите ябълки, джиповете ги яли

Вече сме на вълна лято. Е, това лято си беше пълна греда за снимки, не че има значение, защото пък си имаше страхотни спомени. Ааа, на това му се вика лавандула :-)))))))))))))))))))

На Жабешкото езеро всичко е спокойно. Има малко попови лъжички, все още няма лифт и ще си разпъваме палатките където искаме !!!

Вили ме заведе на чудно място в Родопите :-)

С тази снимка почти избегнах пълния резил да нямам снимка от Врачански балкан и Искърското дефиле. Е, честито… това ми е единствената снимка от района през 2017г.

Наближаваше момента в който трябваше да се разделя с град Видин. Разбира се не е тайна, че аз нямам сантимент към географските особености около града и не ми пука нито за реката, нито за крепостта, еле па ептен за града. Единствено ме интересуват хората на които държа :-)

Средновековна крепост “Баба Вида” е единствената изцяло запазена крепост в България. Отдаде ми се възможност с цената на яко бомбардиране от комари да я заснема след залез

09.09.2017г. в 18.00 часа седя на дивана и се почешвам по канчето във Видин. Дум, трес, прас… гръмотевициИиИиИи. За 2-3 минути вече тичах по стъпалата надолу с някакви дрехи  и раница на гръб. Времето беше аха аха да не ми стигне, което рефлектира и при скоростта на придвижване към Белоградчик. Бързо до най-достъпното място, като с качването представлението започна. Незабравим залез, че дори и малка дъга си имаше ей така за разкош

Есента наближава и по река Дунав се опитват да пълзят мъглички

На лодката явно не й пука за мъглички, а си иска рибаря

В другата част на родината на язовир Голям беглик мъгли има в изобилие

Една вечер отидох за да осветя червената църква “Света Богородица” край град Перущица с фаровете на Шкодичката… колко просто и занимателно мероприятие :-)

Есента в Родопите настъпва, скърца скреж, палят се кюмбета

Мъгли се носят на воля

Оооо Тетевен или просто малките Балкански Родопки :-)

Утро над град Смолян

Утро над град Неделино

Подранихме на Ситовския водопад, но въпреки това есента беше започнала. Живот и здраве ще уцеля баш есента 2018-та, ако не друго вече ми е на прага :-)

Да гледаш и релаксираш

Е, това беше изненадата на годината. Не очаквах, че ще има каквато и да е есен на Белоградчишките скали… и като взе, че избухна почти в средата на ноември ?! Имах ограничено време и се радвам, че взех правилните решения да заложа на сигурното, отколкото да ударя няколко греди :-)

Призори автомобилите “рисуват”

Отдавна не се бях качвал на Калето и го направих със страхотната компания на Георги Динов. Е, дължа му една снимка, той знае коя, не съм я забравил :-)

Площадката пред ресторант Мислен камък. Там е велико, просто няма друго място на което по толкова мързелив начин да направиш хубави снимки :-))))))))

Асеновата крепост в близост до град Асеновград. Каквото и да си говорим тук и в съответната посока ще има развитие идните години :-)

В Рила планина зимата настъпва със замах. На Мальовица всичко е муцка

Бунгалцата пред хижа Мальовица също са муцка

Един страхотен улей

Аха аха като Доломитите :-)))

В село Широка лъка приказките оживяват

Транс-Родопската магистрала :-)

Понякога просто спираш по пътя, качваш се на веранда с пресен сняг и гледаш

30.12.2017г. – привечер около Пампорово

Измина и тази година. Можеше да бъде и по-добра, можеше и по-зле. Важното беше, че се натутках и направих една важна крачка да стана славен Пловдивчанин за което благодаря на Вили… е все пак жените трябва да ни ръгат в ребрата от време на време :-)

За идната година да си пожелаем най-вече здраве и активни разходки, защото истината е в движението – нито ще направим най-добрите, нито най-лошите снимки !!!

Густо майна :-)