Когато фотографията срещне мечтите !

Който се е запалил по пейзажната фотография знае, че е до живот. Разбира се в това няма нищо лошо, освен, че от време на време може да досади, а и ядоса хора около себе си. Вчера се замислих, от толкова кадри които съм направил, кои са най-стойностните за мен ?! Набързо отделих дузина от тях. Както предполагах, зад тях има не само история, но и определен човек, който ме е вдъхновил и насърчил да изживея тези моменти. Та, избрах си 4 снимки, които са преди всичко емоция, вдъхновение и сбъднати мечти. До три от тях стигнах благодарение на определени хора, забележителни при това, и неслучайни, мамка му !!! Четвъртата ме заведе при човека и предопредели пътят ми занапред. Определено съм атеист, но вярвам, че има съдба 🙂

1.

Безусловно най-емоционалният за мен момент !!! Един ден през м. март 2013 година си седя вкъщи ууу Видин, а ми се снима, та се не трае. Сняг тц, преминава, а зелено още няма. Пиша си с Галето Велева-algaivel и си говорим за какво друго освен… скали. Та умното Гале ме нахока да се махам натам… та хайде натам. Палатка до мястото, а следващата утрин беше най-запомнящият се изгрев, който съм наблюдавал. Винаги съм знаел, че човек трябва да си изгради нещо като основа, където му е душата. За мен това са Белоградчишките скали… каквото и друго да снимам няма да е същото, защото едно е да обикаляш, а друго да се отдадеш на определено място. Мечтаех за река от мъгла. Случи се, а от тогава Галето каквото и да каже е права и невероятно мъдра !!! 🙂

2.

02.08.2011г. Бях тръгнал за заслон Кончето натоварен с….. литра вода, храна и други глупости. Разбира се исках да премина през Вихрен и горе на върха бях изпушил. Метнах раницата и всичко потъна в мъгла. Мислих си какво да направя и като начало направих най-важното – честитих рождения ден на Стефан Румънецов – Стражара. Почти се бях отказал да продължа, заради времето а и пустото тегло/сега вече знам какво да не нося, ама тогава носех…/. Разбира се от другата страна на линията получих мощно подгряване и доза адреналин да продължа. По залез на връх Бански суходол за пръв път видях на живо природното явление – Брокенски призрак. Сам с лекия полъх на вятъра, а отпред една от най-емблематичните гледки в България – карстов ръб Кончето, Кутело и Вихрен 🙂 Стефчо много си голям, велик планинар и гордост за Монтана баце !!! Ама чети, че тоя отдолу е по-откачен от теб…

3.

Март 2011г. и първото ми зимно съприкосновение с Пирин. Едно иглу над заслон Тевно езеро, а отвън хотел с милиони звезди 🙂 Ако не беше Ицо – bairi100… нищо от това нямаше да се случи. Човек с такава психика, непукизъм и нестандартно чувство за хумор не съм виждал през живота си ! Та Ицо тогава ми рече… Краси ти не знаеш баш да снимаш, нещо там правиш, но виждам че имаш желание, та ще ти покажа 🙂 Разбира се го повтори няколко пъти, и макар че още не съм се научил да снимам и си то казвам откровено, то научих от него един по-важен и ценен урок, но ще го запазя за себе си 🙂

4.

16.08.2015г. По залез на Муратова порта в Пирин планина. На връх рождения си ден изпратих един впечатляващ залез в любимата планина/след това изпратих и една впечатляваща буря в палатката на Горно Гергийско езеро, ама да не се отплесвам/. Защо е специален за мен ?! При предишните три снимки хора ме вдъхновиха, но при този природата ме заведе до вдъхновението Вили 🙂

Разбира се има и много други забележителни хора. Един ми каза: “Краси пиши”, друг: “Във фотографията няма правила”, трети: “Пустиняк дай да намерим камика на Тишето…”,  а Тишето си прави селфита…