Archive January 2020

2019 – консервативна и без изненади

Posted by on Jan 13, 2020 in Фото разкази | Comments Off on 2019 – консервативна и без изненади

Дойде време да опиша фотографската 2019година. Като начало много се чудех как да я озаглавя и ето го резултата по-горе. Изключително консервативна, без никакви изненади. Обичам си определени места и си ги повтарям, като междувременно тук там правя малки открития 🙂 По традиция ще наблегна на писменото слово в самото начало, а между кадрите ще съм съвсем дискретен. Искам да напиша нещо, ей така простичко, но от сърце. Доста време обмислях как да предам смисъла на това, което правя /което и много други правят/. Едната страна на монетата е тръпката и адреналина да гониш момента, да очакваш и изживееш магията. Реално другата е по-скучна, но не по-малко важна. Точно тук според мен идват големите различия. Едва днес наистина ми просветна. В хода на една рутинна служебна проверка на бай Ахмед видях, че е роден в едно затънтено селце в Родопите. Затънтено, затънтено, но ахнах. На свой ред човекът ахна, че изобщо знам къде е! После ептен зина, като разбра, че съм от Видин, живея в Пловдив и работя в Асеновград. Накрая му показах кадри от селцето от минали години и стана един страхотен разговор. Тоест, това което правиш да усетиш, че е значимо от една чисто човешка гледна точка. Не реклама, не дивиденти под някаква форма, а погледът и тоталната изненада на бай Ахмед 🙂 Леко леко да пристъпваме към кадрите. Фотографията, като допълнение към работния процес не е никак лесна дейност и се развива, когато, както има възможност 🙂

Януари – Една изключително тиха вечер в околностите на връх Хаджи Димитър /Бузлуджа/. С удивление наблюдавах ветрогенератори при липса на вятър и респективно движение.

Със Светльо Георгиев си направихме един бърз Врачански балкан.

Абсолютно няма да си кривя душата. Когато стане въпрос за зима, това искам най-много. Призори едно Родопско селце се събужда в снежна приказка!

Февруари – един бърз проект, както аз си ги обичам. Реших сам да отида за залез на връх Полежан в Пирин планина и след това да сляза в хижа Безбог. Над Башлийски и Бъндеришки чукар настана… абе направо като сладкиш, разкошотия!

На следващият ден изпълних едно мое желание да видя изгревно Мангъра от този ъгъл.

Последва традиционно ходене към сърцето на Пирин с Пенчо, Младен, Иван и едно борче, ама как беше а де 🙂

Под връх Малка Каменица стрехите са натежали… бая…

По залез в подножието на връх Момин двор.

Вляво връх Кралев двор нещо се зъби. Красавец си е той.

Малка къщурка в рая. Заслон Тевно езеро, към което и от което водят всички пътища 🙂

Ей заради това нещо човек трябва да мръзне зимата /всъщност точно тогава нямаше баш студ/. Поглед от връх Момин двор в посока хребета на Валявишки чукар и зад него Мозговишкия рид. Колкото и да е тегаво, на снимка е хубаво, но на живо е несравнимо по-въздействащо!

Хайде долу и отново в Балкана. Една странична гледна точка на Шипка след залез.

Това беше яко!!! 01.03.2019г. Баба марта на връх Мусала в якия вятър. Буквално се бях качил на статива, тотален цирк. С изненада открих, че имам неразмазани кадри, евалата бате.

Да онагледя ледените кристалчета…

Март месец в Родопа планина. Няма да си кривя душата, пролетта нещо малко не я изпипах. Радвам се, че от време на време, както тук забелязвам нещо интересно. Нещо, което не просто говори, а разказва истории. Останки от къща със здрави прозорци, меко казано удивително, особено за човек от северозапада!

Над река Арда животът тече спокойно.

Някъде в сърцето на Родопите, един път по който хората отиват и се връщат от нивите.

Призори по първи лъчи.

Село Гела, мноооого любимо българско усещане 🙂

… и село Стикъл в ниското.

Села Стикъл и Гела в подножието на най-високият рид в Родопа планина Мурсалица с първенците върхове Голям Перелик и Орфей.

Юни на седемте рилски езера с Асенчо Табаков и Светльо. Сняг, извивка на поточето с центриран връх Харамията. Нищо ново, нищо старо.

Лятото си имам една дежурна заигравка с язовир Широка поляна в Родопа планина. Няколко кадърчета:

Лято и Пирин. Тотално мързеливо на Муратово езеро. Харесах си едни определени композиции с Тодорин връх на заден план.

Лято и море. Страхотна почивка с Вили и Стаси. На Шабла буквално ми е преминало детството, всяка година там на море. Много емоция покрай следващите два кадъра с фара и кея.

Лунна нощ над Жеравна

Отново Пирин. Мче къ, Муратово и нова порция заигравки този път по изгрев.

Есента я мислих много преди това най-вече с факта, че някой мршляк постоянно се сеща, че избори се правят точно, когато е най-красивото време от годината.

Село Гела на точното място по време на точния отвор в облаците.

При конвенционална светлина също не е лошо.

Бърза забежка към “резервата”. В околносттите на Черепишкия манастир и скали.

Обратно в Родопите. Есента вече облича премяната си.

Поглед от Белинташ към Кръстова гора. Епична гледка от горния свят 🙂

Дойде време за Белоградчишките скали. Не се получи както исках, но там е нещо различно, просто самото усещане е друг калибър. Повод е за отделна публикация!

Една от любимите ми композиции.

Лунна нощ.

Сложна игра с мъглата, която все пак ми даде този кадър 🙂

Ноември в Родопите. Цветовете вече леко са попреминали, но в мъгла въздействието винаги е на ниво.

Ей онези хребети ще са обект на разучаване през 2020 година.

Мдамммм, там има нещо тайнствено!

Символичен кадър. Вече бях прибрал техниката и се наложи бързо да я извадя. Чудех се на място и си рекох… тази баба е извън матрицата!!!

Началото на декември в Рила. Връх Белмекен се оглежда в едноименния язовир по време на синия час слез залез.

Снежна приказка около Асеновата крепост.

На зазоряване в село Лясково.

След порция северни ветрове е време за Шипка. Своеобразна арка от клони над паметника. За да съм честен Вили беше първа преди година-две 🙂

Зимна гора в околностите на Бузлуджа.

За финал отново Шипка. Тук вероятно един фиш обектив би свършил хубава работа. Задачка закачка 🙂

Това беше, един бърз неангажиращ разбор. 2020-та искам малко да я разчупя откъм кадри. Всъщност реално за по-натам искам нещо ново свързано с фотографията. Един проект за в бъдеще 🙂 Животът е прекалено кратък, за да пропилееш душа със служба!