Родопи с дъх на зима
В началото на настоящата година реших да поставя акцент върху публикации с кадри. Родопите ги обичам и са достъпни 🙂 Не мога да кажа, че за времето от януари до март сътворих нещо удивително или неповторимо, но и не това беше целта. Един път се получава нещо неочаквано, а друг път си казваш – е добре де, можеше и малко мъгла да има…
…на аха аха заледения язовир Широка поляна си трябваше малко мъгла, за да омекоти светлината и контраста на зазоряване 🙂
Близко до Асеновград място. Отдавна исках да го заснема по здрач в сняг. Един ден след работа се случиха нещата – кадър след кадър със засилващи се сияния и цветове!
…
…
В най-западния дял на Западни Родопи винаги е удоволствие да се разхождаш. Едно утро час преди изгрев се заиграх със зазоряването на лунна светлина
…
…
Неусетно светлините изгаснаха, облаците порозовяха и първите слънчеви лъчи се плъзнаха по хребетите
Следващите четири кадъра бяха в рамките на половин час. На прибиране реших да мина по леко оригинален маршрут около село Грашево
Сякаш стихията иска да я сграбчи!
Типична графика за този район
Типични сенки също
Ако човек достатъчно дълго стои на подходящо място с точните обективи, може да сътвори множество подобни кадри. Наблюдава терена и начина по който тече живота, респективно леко коригира местоположението си. Е, нямаше как да чакам толкова време, но това е формулата за тези снимки 🙂
Едно селце заспива след пуккав снежен ден
Още едно отрудено място постепенно се приготвя за сън. Хората се прибират, очертават пътя с фаровете си, подухва вятър и грее луна, красота 🙂
Някъде по трасето Батак-Доспат. Сняг, мъгла и гори, много гори
Над язовир Доспат на около 550мм. фокусно разстояние, приравнено към ФФ формат. Казано иначе на по-високо място и с повече приближение може да сътвориш кадри с дронска визия. Текстурата на леда беше страхотна
…
Родопски графики на свечеряване
Село Широка лъка. В такива моменти разбираш, защо този район се описва и чувства, като сърцето на Родопите 🙂
От горната позиция, но с голямо приближение. Едно време много подценявах телеобективите, но бонусите които дават са огромни!
Няколко кадъра от самото село. Няма значение дали са клише, клише са. Винаги ми харесва там. В Широка лъка има нещо много българско, буквално не ти се тръгва!
…
…
…
Много често правим голяма грешка и тя е, че фотоапаратът е в раницата, докато шофираме. Този път го поставих на седалката до мен на предварително зададени за атмосферните условия параметри. Валеше сняг и слънцето проби през облаците. Спирачка, бързи няколко кадъра и то се скри. Всичко траеше броени секунди. Луда работа, но успешно реализирана!
Един ден, докато бях на работа нищо не предвещаваше каквото и да е интересно. Около 16.30 часа заваля сняг на парцали за около 15-20 минути. Не можах да повярвам, като погледнах над Асеновград. Наложи се след работа бързо да се изстрелям до Пловдив за техниката и газ обратно.
Национален паметник на културата Асенова крепост в любимата ми текстура по време на синия час и след това
Като по поръчка да премине автомобил
Изкуственото осветление приличаше на пожар в снега
По зазоряване на следващия ден бях на позиция. Уви, през нощта част от снега опадна от дърветата. Обаче в това е магията, едно нещо идва и си тръгва. Уловиш част от него, а останалото за следващата зима
От кадрите, които се гледат на голям размер. Мъничка крепост и началото на планината с душа
…
От онези моменти, когато си кажеш – Е добре де, защо чак сега се усетих за това място, а е толкова удобно и бързо от Пловдив /с добри зимни гуми/. Вече не остана зима за да го развия. Е… следващата 🙂
Това беше от скорошните зимни Родопи. Февруари с Тишо и Христо направихме една прекрасна и стойностна разходка до Тевно езеро в Пирин. Натоварване, емоции и прекрасни кадри в едно изключително смислено изживяване. Последва разкошна пролет. Пролет, която успях да развия, както го желаех с множество кадри, но и конкретна идея. Всичко това ще е предмет на бъдещи публикации с много по-голям заряд 🙂