Магията на пролетта – Родопи 2022
Преди дузина години реших да опозная Родопите. Знаех, че са много по-различни от любимите Белоградчишки скали и Пирин. Галя с онзи мек и емоционален глас, буквално ме потопи в магията на планината. Гале, винаги ще съм ти благодарен 🙂 Един късен есенен следобед в село Света Петка чаках залеза. Към мен се приближи усмихнат човек. Запознахме се, а Исмаил с нескрито вълнение ми разказа цялата си история, та чак до корените в Албания. Минута след минута слънцето се спускаше към хоризонта и топлите лъчи пронизваха пъстрите дървета. Докато снимах Исмаил донесе две големи кани с мляко. От глътка на глътка настана здрач и светлините на къщите огряха околността. 3 часа, безценни три часа! Едно е да прочетеш, но друго е да го почувстваш на място. Родопите са история, живот, реална приказка с трудности, красоти и съдби. Едно усещане винаги ме съпътства. Снимам история!!! Не са просто природни форми, а селца, махали, пътеки, хора, животни. Планина с душа 🙂
Удивителното при Родопите е, че хората със своята дейност и бит са в състояние наистина да внесат много колорит и красота в заобикалящия свят. Това се усеща особено силно през пролетта – зелени полянки, цъфнали плодни дръвчета, цветя, ухание във въздуха и птици, много птици 🙂 Уви, не навсякъде се чува човешка глъч. Къщи градени с труд и любов се рушат. Това е колелото на живота и съвременната цивилизация. Един ден градовете ще се задръстят и процесът може да се обърне назад към природата 🙂
Тази пролет за поредна година исках да наблегна на това усещане във фотографията и да го предам. Хората освен да рушим сме създадени и за да творим красота! Една идея за точно определен тип кадри, която изключително ми легна присърце. Вярвам, че истинската фотография е когато човек снима с идея 🙂
Ще оставя снимките сами да говорят. Наистина мога много да пиша под всеки един кадър… но в един момент човек разбира, че каквото трябва вече го е написал. Често малкото е много 🙂 Снимах така, както го чувствам. Много разговори с хората, но избягвах да ги включвам в кадър. Привлича ме тази идея, но е отговорност и отдаване на уважение да предадеш начин на живот. Когато реша как да го направя, ще действам. Източни, а впоследствие Западни Родопи. Пролетта идва различно в зависимост от надморската височина и изложението на мястото спрямо слънцето, респективно северни и южни средиземноморски течения.
Един ден в самото начало на април първо се видях с няколко крави, ей тъй да получа одобрение. Първите две видно си казаха – поредния щракач… Третата обаче се спря, погледна ме мъдро и отсече – ще, ще !!!
По традиция пролетта настъпва най-рано в ниските хълмисти части на Източни Родопи
…
На много места това е живота. Бедност и скромност. Добронамерени и работливи хора. Конче, кравичка-две, няколко овце, спокоен живот изпълнен с работа и взаимопомощ
…
На отделни места човек се замисля. Всичко се руши, но и всичко се строи. Ако имаме задължение за безпрекословно изпълнение, то е да пазим природата доколкото ни е по силите. Все пак идните поколения могат да построят всичко отново, но нямам как да възстановят тежко увредена околна среда
…
Минутите в които слънчевите лъчи пробиват над хребета и огряват едно почти забравено кътче в сърцето на планината
…
Много любопитен момент е, когато овце, кончета и крави тръгват директно от къщите и се спускат да хрупат тревичка между овошките. Накрая сами се прибират, като по команда 🙂
Сгушена в пролетта
…
Постепенно природата облича цъфналите си одежди
Случайно зърнах тези къщурки съвсем в далечината. Нямах време да мисля за по-различни гледни точки, а миналото струи от тях. Ще остане задача за идната пролет и задължително посещение
Не исках да броя до 100 или 1000. Няколко увсицки също вършеха работа 🙂
Не е лесно да се намерят запазени къщи с каменни стени и тиклени покриви. Впечатляващо е колко хармонично се вписват в околната среда
…
Изгрев в село Безводно. Последен асфалтов пристан на цивилизацията. Зад мен, както и наляво и надясно започва обширен изключително див, приказен, но и тежък за ходене регион, осеян с изоставени махали, къщурки и мечки. Тоест, както при зимен Пирин, така и тук на приключение сам не се тръгва
Всяка пролет задължително се отбивам на това приказно място. Взаимодействието между природа, човек и работна дейност, водят до невероятно елегантна графика на терена. На друго място в България не съм виждал толкова хармонично съчетание между човешка дейност и природа
…
…
…
В златоградския район са едни от най-елегантните извивки на Родопите. Определено това е регион, които много си заслужава и ще наблегна на него 🙂
…
…
Огненото дихание на утрото
Фрагменти от типична родопска прагматична архитектура
…
Формите на терена диктуват и характера на обработваемите площи
Всяка пролет съм на това място и никога не е едно и също. Едни дръвчета тръгват, други гърмят от цвят, а трети преминават. Всеки път визията е различна и винаги хармонична
…
Има моменти, когато слънчевата светлина пада под определен ъгъл спрямо терена и фотоапарата със задапаратното устройство. Тогава ниския контраст и изразените светлосенки, водят до невероятна дълбочина и тоналности в кадъра. Нещо обикновено по залез е приказно по изгрев, респективно обратното. Огромното значение при работата със светлина. Разузнаването и ходенето по-рано на позиция винаги са от полза 🙂
…
…
…
Едно Смолянско селце, сгушено в планината
…
Дори при високо слънце, когато теренът е силно насечен, светлината е с изразени светлосенки и пронизващи лъчи. Дълбочината на кадъра по залез или изгрев с искрящи тонове е възможна и по пладне, но при подходящи обстоятелства
…
Казах си… това толкова известно място искам да го уловя с дискретно улично осветление. Хубавите неща се случват по здрач или на зазоряване, тоест в синия час. Наситен цвят и не прекалено тежък контраст. Задължително на място се ходи с предварение. Наблюдаваш процеса и кадър след кадър се стремиш да уловиш оптималния момент, който преминава неусетно
…
…
По изгрев, когато склонът пред теб се спуска тоновете са нежни и ефирни. Обратния процес го видяхме по-горе, тогава имаме изразени светлосенки и пронизващи лъчи 🙂
…
Малко родопска графика
Това място не мога да си го представя без кошерите 🙂
Пролетта си пожелах много слънце, за да се заиграя със светлината. Като резултат това се случи и почти не случих на мъгли. Както казват хората, няма пълно щастие, но не се оплаквам
Какво се случва при стръмен склон срещу теб, но без директна, а леко странична светлина. Пастелни тонове без дълбоки светлосенки, но с много наситени цветове и сияещи корони на дърветата
…
…
Това беше. Скоро идва пъстрата есен. Да сме здрави и спокойни, пък нека времето е с нас 🙂