Годишна пейзажна ретроспекция 2023
Аха, как звучи само, тежко тежко, все едно ще се връчват статуетки 🙂 Едва сега осъзнах, че това май беше най-богатата ми на кадри година. Както се казва, леко превъртях километража и за 2024-та без майтап си пожелах да намаля фотографията за сметка на туризма и активния начин на живот!
Няма да се впускам в излишни подробности за кадрите, защото целта не е човек да асимилира туристически справочник. Идеята винаги е била да представим… да представя определени места с атрактивни светлинни условия или интересна развръзка, касаеща бит, животни и хора. Бита, животните и хората никога не са ми били силна страна, просто защото не ги преследвам, но на моменти и това попадаше в кадър.
Снимки сам. Мразя групите. Изключенията винаги са били с много готини хора 🙂
Та така. Една януарска утрин на язовир Беглика
Оооо да, О Шипка. Просто обожавам мястото в мъгливо време и особено след залез. Много сила и много енергия!
…
…
…
…
…
…
…
…
Електрическа летяща чиния… или връх Хаджи Димитър – Бузлуджа с ветрогенераторен парк…
Връх Свети Никола
Няма нужда от представяне на Асеновата крепост до едноименния град. На зазоряване преди уличното осветлението да е изгаснало
Традиционно ходене до Тевно езеро в Пирин с много, много гот хора, ама много. Да сме живи и здрави да го повтаряме още дълги години!!!
Самозаснемане и бягане със снегоходки
Вихрен и Кутело по изгрев
… и малко преди това
Мъгли и извивки, оххх
…
… също и зъбери, хапят!!!
Заслончето и връх Кралев двор
Тривиално на изпроводяк 🙂
Дойде време и за пролетта. Като се започна една родопска овощна серия…
…
…
…
…
…
Най-любимото ми дрянче в България
Някой снима също сам. А така 🙂
Отново мъгли, мъгли от сърце
…
…
Къщурка изниква някъде там
Ха, още една
Над Рудозем ври и кипи
Село Чокманово. Като стана голям и там ще си взема къща(първо на Гела). 🙂 Невероятно място!!!
… и потайностите наоколо
…
…
…
…
…
Село Корита. Ефирно утро и кадър с много настроение!
Водопад Марф. Очаквах повече, но явно е писано нещата да се случат друг път 🙂
Ситовският водопад преди едноименното село. Тук нещата се случиха. Бърза мъгла и трескаво снимане!
…
…
…
Привечер над село Стикъл
Утро над същото село 🙂
В най-закътаните кътчета на Родопите все още има живот, но е въпрос на малко време това коминче окончателно да се предаде…
Разбира се едни бързи Белоградчишки скали, за да не забравя откъде започна всичко фотографията 🙂
…
…
Най-накрая улових района около скала Боров камък по желан начин. До момента все нещо не се получаваше. Един много емоционален залез в гот компания 🙂
…
С рилските планински божури нещата не вървят и това е. Кот такоа, поне имаше някаква загадъчна мъгла на заден план
Да се върнем, където ми се случват нещата, районът между Батак и Доспат. Някак ги усетих мъглите през годината и се получиха красиви резултати
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Байко лови риба
…
Ха, това беше по-рано през годината. Мелнишките пирамиди от едно от най-любимите ми места в България над Роженския манастир
Ха… и това беше по-рано през годината. Водопад Варовитец от най-популярната му гледна точка
Ехе, това пък още от началото на пролетта. Асеновградски потайности и задачка, няма да споменавам мястото, никак не е трудно. Най-накрая завъртях дръвчето по желания начин спрямо църквата 🙂
Да се върнем към нормалната хронология. Октомври и язовир Ивайловград. Дръвчета във водата с мъгли на зазоряване и изгрялата луна. Страхотно!!! Това място тепърва ще търпи развитие!
Отражения
Ситовският водопад. Есента плахо и рошаво пристъпва
Село Борово след залез
Белинташ дълго след залез
Утро над град Смолян
Почти на края на света, село Безводно 🙂
Забравен свят – село Дядовци
Рудоземският район в цялата си мъглива прелест
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Скалите над град Маджарово имаха какво да кажат. Диви и красиви!
…
…
…
Златоградски потайности. Краят на ноември и есента такава, каквато трябваше да бъде навсякъде. Е, “златото” беше само около Златоград 🙂
…
…
…
…
…
…
…
…
Зимата наближаваше и беше време пъстрото да отстъпи
Асеновата крепост над едноименния град, мдаммм….
Първият по-сериозен сняг в края на ноември. Контури и едър рогат добитък
Светлина и графика
Отново на Шипка. Вятър, студ и кеф, както е редно. На това място трябва да е трудно, защото в това е смисъла. Обикновено тогава е и красиво 🙂
…
…
…
…
Това беше едно от попаденията през годината. Отдавна исках да уловя въжения мост при село Лисиците над язовир Студен кладенец в мъгла. Е, случи се с бонус луна!
…
…
…
…
…Ъ, хайде пак препратка назад през годината. Ново островче и задачки за 2024г.
Само един кадър от Белоградчишките скали, но есента просто не беше желаната…
Декември и зимааааа, някъде между Велинград и Якоруда. Кеф, ама много кеф!!!
Коминче да искаш да си 🙂
…
…
Дръвчета, като захарен памук!!!
…
…
…
Почти минималистично
Дребен, тук таме и рогат добитък… добитък, добитък, ама в рая!!!
Оператор на стадо в действие!!!
За финал на годината и любимият ми тип кадри – в случая светлини по здрач! Просто приказка… или как нещо обикновено се превръща във вълшебно в точния момент 🙂
…
…
Хубава година беше. Много кадри, но и отделено време за туризъм. Най-гот нещата станаха в моментите, когато изобщо не ме интересуваше фотографията. Всъщност това е и куриозното. Най-силните спомени не са, когато мислиш за фотография и когато си с такава нагласа. Така че спокойно и лежерно към 2024. Чарът е в неизвестното и непланираното 🙂