Родопска пролет 2024

Един ден в края на март се качих на възвишение между Източни и Западни Родопи. От изток махала в свежо зелено, какафония от песни на всякакви домашни животни, пълен разкош 🙂 Обърнах се на запад и гледам пътека, която отива някъде към неизвестното, там някъде е резерват Кормисош. Опааа, сърцето не иска да снима, а да хване тая пътека и да отида в дивото, което зове. Разкошно усещане!!!

Обаче ние сме мързеливи, станали сме по-тъмно, прозяваме се и ни се спн по изгрев, а на гърба тежка раница от която най-много да прецакаме кръста и прищипем нерв между прешлените /примерно 3-4 прешлен/…

Другото, което си помислих… човек – дронннн, другата пролет дрон! Затварям очи и се представям, не мога да летя, но си заслужава 🙂

Тазгодишната пролет премина толкова скоростно, че цъфналата част замина още преди средата на април. Високи температури и суша, дано не се превърне в тенденция. Натам може и да не четете много, гледайте кадрите. Вероятно са малко по-пъстри от желаното, но дълбоко вярвам в едно нещо – ако работата ти е Ч/Б, то не позволявай хобито и мисленето ти да се превърнат в такива!!!

Накъде в Източни Родопи пролетта се завръща, но хората не…

… но в съседство животът все още кипи 🙂

…

…

Шкодарката е в левия почти долен ъгъл на кадъра. Малко пушек от кюмбета и си имаме мини приказка 🙂

След зима на сенце е ред на бързи пролетни витамини

…

Някъде над Велинград. За мен от тук започна магията на Родопите, но някак не е моето място, сърцето ми вече е в Смолянско

Утро над Широка лъка. Тишина и спокойствие. Няма хора, няма животни, но пък е красиво 🙂

Село Славейно. Усещане за България и много история!

Любимото ми пролетно фотографско място. Представях си я тази гледка от 2016г., е… стана залеза с небе 🙂

Графика, а нивите си чакат орането и засяването

Любимото ми дрянче, като слънце 🙂

Ситовският водопад на една идея по-дълга експозиция

Да си дойдем на думата. Яката мъглива серия от смолянския регион!

Синя графика

Динамика на теченията и светлината, а мъглата е като пано

Може би подводница или нещо друго 😉

Навсякъде има живот, само да се загледа човек

Игра на светлината

..

Село Борие на зазоряване

…

Сякаш си на друга планета 🙂

Когато мъглата започне да се разсейва и хоп, ама там имало къщичка

Мъгливата гостенка рисува

Там къщички

… о, наляво също

Град Смолян на зазоряване и южно от него кралството на мъглите 🙂

Простори

Смолянски кварталчета

Щедро с палитрите на природата 🙂

Последният оцелял трипод от войната на световете… 😉

Пурпурен свят

…

…

Село Чокманово, отново любимо. Широка лъка, Гела, Стикъл, Солища, Момчиловци, Славейно, Чокманово, Полковник Серафимово… просто усещаш българското!!!

Отново в селото и разработка на църквата “Свети Архангел Михаил”

…

…

…

Та това е. Много кадри не съм ги показал, защото ще стане прекалено дълго и натоварващо. Мъглите, обичам мъглите и хич не е изненада, че вече това ще ми е приоритет. Невероятно магично и зареждащо, мъглата рисува и непрекъснато променя познатия пейзаж до неузнаваемост!!!

Сега криво-ляво да избутаме лятото и до есента… живот и здраве, да се случат нещата 🙂