Пролет в Родопа планина – 2019

Дълго мислих какво точно да напиша по повод публикацията. Исках да е посветена на първо място на хората, които обичат и да четат, освен гледат картинки 🙂 Всъщност най-вече искам да благодаря на Вили, че ме изтърпя! Каквото и да си говорим, едно неоспоримо нещо при пейзажната фотография е, че е егоистично занимание /смея да кажа все пак в добрия смисъл на думата/ 🙂 Точно поради тази причина и започвам да пиша, което, както ми дойде. Всъщност снимките от тазгодишната родопска пролет вече съм ги публикувал, има и още много, но ще си останат в архив. Целта не са на първо място кадрите, а написаното! Когато човек снима сериозно повечко време /при мен вече 10 годинки, нито много, нито малко/ си задава много въпроси. Един от тях е онзи неопределен… добре де, искам нещо по-така, нещо което да осмисли нещата и някак да придам някаква идентичност с идея, която да развия. С Родопа планина нещата някак бързо се получиха от само себе си. Родопите са многопластови и при тях лесно може да разкажеш история със снимки. Конкретно в случая исках да предам усещането от зараждането на пролетта в планината. Трябваше ми нещо, като силен отличителен белег?! Разцъфващите плодни дръвчета около села и махали! Това е, раждането на живота, простичко, но силно 🙂 Винаги съм поставял природата над човешката дейност и човека, просто защото тя без нас определено може, но ние без нея не. Именно поради тази причина не исках да се концентрирам върху битовото ежедневие на хората в планината. Акцентът трябваше да е върху формите на терена, а резултатите от човешката дейност просто трябваше да допълват картината. Желаех пъстра пролетна приказка 🙂

Втората половина на м. март в Източни Родопи. Откровенно си признавам, че този кадър беше целенасочен, но не ме грабна кой знае колко. Учудих се обаче, че много хора го харесаха и свързват с тъга по миналото. Ключовият момент бяха здравите стъкла и атрактивното отражение на слънцето, сякаш зад тях има друга паралелна реалност 🙂 Вярвам, че хората ще се върнат по тези места!

По склоновете на река Арда картинката не е много по-различна. Хората са малко, но пък цари една тишина и спокойствие

Село Безводно. Някои тази джамия ще ги “боде”, но това са хората по тези места. Всеки от нас има право да вярва в каквото си иска, важното е да знае и прави разлика между добро и зло, щастие и нещастие… и респективно да се стреми към първите 🙂

Най-фотогеничното селце в Родопа планина тази година не пожела да покаже красотата си. Студеният и дъждовен месец април обърка плановете на много места. Един път, който свърза хората от селото с нивите над него. Вили се качи преди мен на мястото, отидох до нея и видях, че стои красиво. Идеята е нейна, за което й благодаря, защото често блея 🙂

Виждаш черен път, който се отклонява от асфалта и тръгваш по него. Хоп от другата страна на хребета се озоваваш пред чудна гледка. Така, често когато нещата са прекалено хубави, то нещо не се получава по желания начин. Уловката беше, че освен тази позиция, теренът не даваше други атрактивни гледни точки. Тоест, това си плачеше за дрон. Така де, един ден не само Белоградчишките скали ще бъдат обект на заснемане от въздуха 🙂

Интересни детайли

Районът около Златоград си беше малко откритие. Не, че не съм бил там, но винаги трябва малко да мръднеш настрани, за да ти се избистри картината. Тук е момента да благодаря на Миро Момински! 🙂

…

…

Като цяло в кадрите винаги търся насрещна, контра светлина на слънцето, за да изпъкнат цветовете и светлосенките. Визуалното въздействие е много по-пъстро и живо 🙂

…

…

…

Акцентът през настоящата пролет по план трябваше да е районът около Юндола, но облачното и дъждовно време през април, както по-горе написах обърка сериозно плановете. Два кадъра, това е, следващата пролет отново…

…

Гела, Гела, Гела. Първите ми изобщо пролетни снимки на Родопа планина бяха през 2013г. Един ден по обяд се качих в селото и зинах като сом. От тогава този район на Родопите ми е любим, но и един от най-красивите в България. Благодарности на Тюнчер Еминов за идеята. Нарочно отидох по-рано на развиделяване, за да имам време да реагирам при интересен развой на нещата от определено място. Кончетата си бяха там и не се плашеха, това е мястото. Внимателно разпъване на статива и без плашещи движения!

…

…

…

Въпреки откровенно модерното стротелство, все още се намират къщурки в онзи атрактивен стил – каменни стени и тикли по покривите

Панорамен изглед на Горна Гела

Непосредствена в съседство е село Стикъл, което от определени гледни точки е като синоним за успешно съчетание от човешко присъствие и чудна природа.

…

Тези детайли не са ми точно стила, но просто уфсите и тичащия уфсар ме впечатлиха :-)))))))))

Села Стикъл и Гела

Обзорен поглед върху село Стикъл на преден план и Гела в дълбочина вдясно. Най-отзад е Мурсалица, най-високият хребет в Родопа планина с първенците върхове Голям Перелик и Орфей

Малкият център на село Стикъл 🙂

Животът си върви

Та това е 🙂 Не исках оригинални неща, а просто да предам красотата на пролетта в Родопа планина. Достатъчно ми е просто да усмихна деня на хората, които разглеждат кадрите 🙂 Красотата не е сложна, просто трябва да я показваме 🙂