Posts By: Krasi

2016 – стар стил с ново вдъхновение

Posted by on Jan 6, 2017 in Фото разкази | No Comments

Е, не обичам да пиша но е задължително човек да се стегне за нещата които го правят щастлив. Ама ей така да се напъне от душа и сърце и израпа една годишна равносметка, пък каквото стане.

Януари започна със сняг в Белоградчик. От онези дни, когато ти се иде да пиеш чай в ресторант Мислен камък, а времето става единствено за определен тип кадри… е те такива те

4

Връх Тодорини кукли ни чакаше с бурен и топъл вятър. Млад дихател инженер тичаше напред, дъртите тъпчем отзад и така. Всъщност за Комовете и този връх трябва да напиша отделна публикация, що вятър, студ и псуване са отнесли през годините…

3

У Врачанския нещата са 50/50, тама има, тука нема снеггг, обаче едно нещо винаги го има – вятъра, а специално за този кадър почти се бях качил на статива и душмански натисках

2

Отново Врачанския с Враца, поглед от ниското, Лас Вегас пасти и песък да рупа

1

Този ми е от любимите за годината. Времето е същото като при първия кадър. Охаааа обаче истината беше достигането до това място, ей за такива моменти си трябва видео и гоу-про камерка :-)))

0

Февруари в Пирин и заслон Спано поле. Изключително неприятно топло време и сняг, който се втечнява под краката – ужас. Хм, там нещо се обърка, компания от невероятни хора, но нещо в мен буквално умря, още не мога да си го обясня напълно… това е моята планина но не и моето място

1

Хоп от Пирин в Рила и връх Мальовица на лунна светлина. Нещо ново витае във въздуха, приказките оживяват

2Малко по на изток сме над нещата. Нощ на връх Мусала, над всичката тъпотия в низините

3Рано сутрин от най-високата точка на балканите. Не знам как са се чувствали пичовете в палатката през нощта, но и няма значение, всичко живо беше наизлязло и снимаше доколкото може. Да отбележа в далечината планината на Боговете – Пирин

4Един от палаткаджиите, и той снима… без статив, карай може пък да е пуснал светкавицата :-)))

5След залез от Голям Мечи връх в Югозападна Рила планина. В далечината хребета на северозападна Рила с Мальовишкия дял. Всъщност има нещо невероятно в това да останеш сам на върха, когато другите са слезли долу в хижата. Реално това са моментите, които се помнят и в който се чувстваш истински жив

6В обратна посока Малък Мечи връх и веригата на северен Пирин с осветените ски писти на Тодорин връх, а долу хижа Македония. А сега се върнете на коментара ми от предната снимка за моментите :-)

7Нов ден нов късмет с огнено зазоряване от хребета на Големия мечо

8Минутки по-късно

9Обратно в северозапада и дежурна забежка към Копренската екопътека

10Във Враца реших да изпробвам цветовата гама на фаровете на Шкодичката. Поставям статива с фотоапарата, паля, чертая следи и се връщам да го изключа. Опасност да го гепи някой няма, “нормалните” северозападни бозайници и други примати вече ядат и пият било в хижата при Жени, било на други места

11Белоградчишка нощ с аромат на цъфнали овошки. Пролетта настъпва

12Безспорно любимият ми кадър за годината. Предвидих бурята още във Видин. В дупето влезе много вода, святка а аз държа два метални статива да не ги разклати вятъра, точната позиция, кеф, ей така я разбирам фотографията

13На следващия ден нова порция блескавици над крепостта Баба Вида

14Пролетни мъгли флиртуват с Белоградчишките скали

15На водопад Ланжин скок винаги е красиво, ама туристически говеда тъпкат и кинат левурдите, ей гледайте да не ви видя…

16

17Май месец на Белоградчишките скали, класика :-)

18Един войн “Корабът” изпраща последните слънчеви лъчи

19Златно утро на язовир Широка поляна

20Мъглите рисуват приказки

21Един дънер се излежава на припек

22Огледален свят

23Дяволският мост и река Арда крият свойте тайни

24Язовир Студен кладенец и спомен за прииждаща буря с електрическо свистене… ъъъъ не го пожелавам на никой /не гледката де/ :-)))

25Ситовският водопад в Родопа планина, клише не клише си е красив

26Лавандула в Калоферско. Макар че за пръв път видях лавандула на живо, погледът ми беше перманентно вдясно към масива на Триглав. Ливадната фотография я оставям на други

27

28Да си дойдем на думата. Връх Тодорка се оглежда във водите на Муратово езеро в Пирин планина

29Муратово освен леснодостъпно, явно е и езерото с най-елегантните отражения

30Какво му трябва повече на човек от палатка на езеро Сълзата и изгрев от Езерния връх в Рила планина

31

Отговор – трябва му палатка в Пирин планина и нощ под звездите в Бъндеришкия циркус

32Муратов, Хвойнати, Вихрен и Кутело са на същото мнение

33А това е една средновековна крепост в град Видин, а комарите и жегата ме караха да плача за Пирин

34Не за дълго, палатки във Валявишкия циркус и няколко часа Пиринска нощ… без жега и без комаре, пффф бацета друго си е да знаете

3516.08.2016 – залез на Тевно езеро, незабравимо

36Пирински дизайн

37Джангала си е дивак, почервенял и озъбен до степен, че дори водите на Попово езеро бягат от него

38Синаница пък е красавица, а водите на едноименното езеро флиртуват с нея

39От върха залезите са един път, слизането по тъмно също

40Някъде бях чел, че планинарят може да отиде на море но не вижда смисъл в това. Е знаех си, че не съм планинар а пуст фотограф, ми да де цяла БГ го снима пустия Ахтополски фар !!! Най-накрая се сетих, че имам и EF 1.8/85

41Вече е есен, а планината е Родопа, където зад всеки завой има магия и приказка

42Октомври октомври, но утрините вече са и заскрежени, иде студдд :-)

43Родопска махаличка се събужда за новия ден

44Екопътека “Каньон на водопадите” в близост до град Смолян. Много тайнствено и красиво място, уви и занемарено от фотографска гледна точка

45Самият град Смолян май е разположен в рая

46Има нещо вярно

47Тетевен и околностите също са в рая, някъде зад мен баба Гицка от село Бабинци утвърдително клати глава

48Западна Стара планина. Водопад Ланжин скок се е барнал в кичозни краски и печели приза – най-секси водопад в БГ

49

50Съседът Дуршин скок не му отстъпва много

51

52В Белоградчишко есента по подобие на пролетта удари на камък, това не беше годината на скалите

53

54

55Утро в село Орцево. Поглед от северозападни Родопки към Пирин планина, или как една мечтичка се сбъдва

56Язовир Широка поляна. Онзи дънер вече не се препича, студено му е и драпе към сушата в опит да политне след щъркелите някъде на юг

57Декемврийско утро в Природен парк Врачански балкан

58От Замбина могила към Искри връх и Марков камък, под мъглата Врачани са още махмурлии

59Пловдив, един красив и специален град

60Град от който за по-малко от два часа стигаш до това място, за да посрещнеш изгрев с любим човек

6131.12.2016 – Врачанската гора ми казва да бързам за Пловдив, има защо !!!

62Та така, това беше. Не беше силна година, не беше и слаба, абе всъщност какво значение има. Както казва бащата на малкото момченце… “Виж тати, този чичко като си няма фотоапарат рисува”… та да се радваме, че си имаме фотоапарати, иначе да сме станали художници /батко Иванчо не се сърди/ :-)))

А сега нарочно оставям най-важния текст и снимка за накрая:

Най-хубавото нещо, което фотографията дава на човек е запознанството с други хора със сходни интереси, виждания, дух и философия. Чувствата и емоциите не са за годишни анализи от този тип, а и по принцип. Поради тази причина съзнателно избягвах най-важните съставки през годината , а именно любовта и приятелството, които осмислиха всеки един от по-горните кадри. Един ден няма да помним пустите снимки, а хората до нас, и моментите когато сърцето си е казало думата. А за останалото, абе малко съм проклет, но да знаете че си ви обичам ве :-)

А сега и най-хубавата снимка на Маца Добрева в която се вижда скрития компонент от горните снимки. Вили обичкам те… Асенчо и теб нищо че снимаш с Никон…. и останалите и вас също, почти взех Оскар за цялостно творчество.

13246291_1100374683337000_7232441089739714723_o-2

 

Ретроспекция на 2015г. По-добре късно, отколкото никога :-)

Posted by on Jan 12, 2016 in Фото разкази | No Comments

Никога не е късно за анализ. Така, ретроспекцията я мислих много време и се колебаех между няколко варианта относно тестовата част. Всъщност за почти всяка една снимка мога да пиша много – подготовка, техника, емоции, усещания и т.н… Хм, замислих се, че ако съм на мястото на евентуален читател не бих се задълбавал да чета сладникаво-философски напъни при условие, че така и не можах да огранича снимките. Мдам, 2015-та беше успешна и имаше попадения през всички сезони. Та така, ще описвам всяка снимка с едно-две-три изречения, както ми хрумне :-)

Началото на януари и Белоградчишките скали. Няма сняг, но пък има чудна светлина по изгрев, стига да си на точното място и време

1

Зимна забежка към водопад Ланжин скок, някъде под връх Копрен в западна Стара планина. Тук нещата отиваха на трошене на крака и други неща, та спрях поривите за ефектни композиции

2

Ридът Кобилини стени в Природен Парк Врачански балкан. Град София осветява синият час след залез

3

Заслон Тевно езеро в Пирин планина. Един февруарски вятър и студ, който ще запомним. Но пък приказката остава завинаги !!!

4

И се качихме на връх Валявишки чукар откъдето започнахме неравна борба с вятъра. Надвисналите дебели снежни стрехи на връх малка Каменица заплашват клетото Тевно заслонче :-)

5

Безименната кота до Валявишки чукар, Мозговишка порта и Мозговишки рид

6

Едно човече се катери хей там, а то си фучи ветрец :-)

7

Може би най-клишираната гледка от връх Валявишки чукар. Но пък каква, цялата Каменишка орда, а отзад леко надничат Хамбарташ и скритият звяр Яловарника :-) Ч/Б си има своя чар

8

Ахаааа тъкмо си мислех, че няма да има сняг в Белоградчик но все пак се отчетох. Крепост Калето и феерия от градски светлини

9

Дойде време за няколко посещения на връх Мусала. Когато е кристално небето цветовете са чисти и наситени. Накъде там веригата на Централен балкан

10

Скакавишкото било боцка облаците отдолу, а де ли го завиват да му е топличко през нощта :-)

11

Когато природата рисува

12

Гиганти изплуват от мъглата

13

Нощта настъпва. Облачна пелена е скрила низините. Самоков и Боровец осветяват ниската облачност. Ястребец и Маркуджиците не спят

14

Скален ръб трионите демонстира красота и агресия преди лягане :-)

15

Метеорологичната станция на връх Мусала, Боровец, Самоков и ехее до Софийското поле.

16

Отново в северозапада. Нощ и звезди, та свят да им се завие на скали Лъвът и Ученичката

17Май месец в Родопа планина. Много красота, трудолюбиви и гостоприемни хора. Сякаш природата и животът забавят скорост и всичко е тооолкова красиво :-)

18

19Минутки след пороя

20Село Гела посреща пролетта

21Ееее и Белоградчик посреща пролетта, дойде време за северозападната пролет. Всъщност за дъга няма куца позиция, просто бягаш през глава за да не я изпуснеш

22

Подвижни в неподвижното. Облаците и автомобилите си следват траекториите, а скалите, ооо те са вечни !!!

23

След поредната порция порой с типично пролетно буреносно небе, красотичка

24

25Тътен, два три, гръм и хоп светлина. Бързо снимай, че слънчо отново ще избяга :-)

26Скали Мадоната и Конникът огряни от утринна светлина

27

Динамика и отново динамика. След спирането на дъжда стават чудесата. Някъде вляво и бонус слаба дъгичка. Определено един от “най-тежките” кадри

28Единственото по-хубаво нещо от синьото небе, е когато то става червено

29Порциите дъжд водят до една приятна и мистична екстра. При мъгли се снима непрекъснато, защото винаги при движението им се преминава през един страхотен момент… преди и след него не е същото

30Скален масив Збегове. Абсолютно безусловно любимата ми позиция. Далеч от хора, тук никой не идва освен който трябва – язе :-)

31Я, под Лъва цъфнал люляк :-)

32За следващите три кадъра имам изписана цяла публикация. Всъщност може да направиш страхотни кадри, едни да охкат, други пъшкат, трети пляскат… но има и такива, които са просто върха, защото никога няма да се повторят, а когато и си го предвидил удовлетворението е огромно :-)

33Сега кой кат мен си е снимал сянката в центъра на дъгата на Белоградчишките скали :-)))))

34

35Началото на юли месец. Муратово езеро в Пирин планина. Мдам, във високата планина по това време все още е пролет

36Макар и рядко през лятото се наблюдават почти кристални дни. В един момент млечният път се позиционира по начин сякаш скалата е изпушила от жега :-)

37Едно от Влахинските езера в Пирин планина. Връх Вихрен и карстовият дял огряни от лъчите на залезното слънце

38На този ден станах на 40 мама му стара. Учудващо Пирин ме поздрави с чуден залез от Муратова порта към рида Гредаро, Влахинският циркус и връх Вихрен с карстовия дял

39Да това е гледката от връх Муратов в посока север и любимата ми снимка от изминалото лято. Точно сега ми е болна тема, защото преди няколко дни изпуснах да повторя момента в зимни условия по изцяло моя вина/макар че май не трябва толкова да съжалявам, защото съдбата май ми подсказа нещо/. Всъщност хубавото на цялата тази история е че вътрешно съм мъдро озлобял и мотивиран за зверски тренировки. Следващата зима паркирам иглуто на същата позиция на която и палатката тогава, а именно на Бъндеришката порта.

40Красавицата на Пирин или просто сестричката на Муратов… Синаничка с едноименната хижа и езеро. На горните полянки една от “точиците” е палатка :-)

41Така, е това вече наистина е болна тема. Лято – здравей заслон конче. Зима – ъъъъ шубе ме е. Тук не става само с тренировки, ще трябва и един курс. Връх Баюви дупки е на същото мнение. За втори път бях сам в заслона и отново диви козички, абе уникално е мястото.

42В края на септември опънахме палатки на езеро сълзата в Рила. След един хубав дъжд преди залез небето за малко се разчупи. От Езерния връх към езера Окото и Бъбрека

43

Последни секунди червена светлина

4404.10.2015г. на Муратово езеро. Пословичен стана изгревът от онзи ден на територията на цялата страна. Абе всъщност исках да съм няколко километра наляво и нагоре на заслон кончето :-)

45Няколко дни по-късно времето ми подари чуден изгрев на река Дунав в родния Видин

46Копиловският балкан в западна Стара планина. Есента настъпва

47Под връх Копрен приказките оживяват

48Над Белоградчик направо стават мъгливи магии

49Есента е в разгара си, но горе зимата се напъва да идва

50Връх Три чуки – символът на Западния балкан :-)

51В Белоградчишко нещата се развиват оптимистично

52Адски много ме кефи тази композиция с нетипично за нашите ширини излъчване и графика. Дебнех си я от години :-)

53Ранна ноемврийска вечер

54Мдам светлината рисува

55

56Есен, лека мъгла и водопад Ланжин скок, какво му трябва повече на човек освен да се запознае със страхотен човек !!!

57Малко под водопада нещата са ок

58Малко над водопада също на ниво

59Не мога да се оплача от Копренската есен

60Водопад Дуршин скок. Доживях да снимам цял водопад в гора с телеобектив. Уви след срутване преди две години, водопадът загуби осезаемо от очарованието си, но това е природата

61За финал отново водопад Ланжин скок

62Ноември отново се завърнах в Родопа планина. Една от любимите ми композиции, абсолютна идилия и тотална класика за планината – махаличка с джамийка и минаренце :-)

63Когато си на точното място и по точното време нещата просто се получават

64

65Прочутият завой на язовир Кърджали. В общи линии всеки втори в родината го е снимал. Малкото вода всъщност беше повече ефект отколкото дефект. Дълго след залез най-високите облаци се оцветиха в пурпурно

66По поречието на река Арда животът тече бавно и красиво

67

68Самата река Арда си тече хрисимо под дяволският мост край град Ардино. Абе като се сетя какво беше 2014-та по същото време, ако бях на това място никога нямаше да ме намерят.

69Последните дни на годината. Един невероятен тънък сняг, който замръзна по клоните на дърветата във Врачанския балкан. В случая водопад Боров камък и долината на река Лева

70Кончета папкат заснежени тревички

71

С Ванката Миладинов изпратихме последния залез за годината от култовите Кобилини стени

72

73

Наистина успешна във фотографско отношение година. За 2016-та имам някои идеи, които смятам да развия подобаващо. Всъщност вече си минаха почти 2 месеца от нея, та трябва да се стягам :-)

 

За моментите, които спират дъха ни…

Posted by on Jul 18, 2015 in Фото разкази | No Comments

… и след това вдишваш дълбоко осъзнавайки, че поне една мечтичка се сбъдва !!! :-)

Ех тази пейзажна фотография, отново и отново Белоградчишките скали. Неповторими и уникални за България. Предлагат безброй гледни точки, голяма част от които съвсем достъпни, но и налагат търсене. С времето осъзнах едно простичка истина и си изведох правило: успехът е правопропорционален на повторенията !

Някак звучи обикновено и лишено от тръпка, но самата фотография е на първо място математика. Да, има ги възклицанията, хипнотизирания поглед, яростното сърцебиене, което кара цялото тяло да трепери… но именно тогава изчисленията вече трябва да са направени, стативът точно поставен, тялото и обектива с необходимите настройки, изпипани във всеки детайл, ох и кадриране, композиция !!!

Много хора , неосъзнавайки горните неща, отдават голяма част от кадрите на късмет. “Късметът” се извоюва с цената на много повторения, предхождани от внимателен анализ на атмосферните условия, хм нещата рядко стават случайно.

Толкова пъти се е случвало късно следобяд във Видин да погледна цялото небе, посоката на движение на облачността, да затворя очи и да си представя какво ще е по залез еди къде си. Няма нищо по-хубаво от “лошото” време /в тези дни на жеги май ще спечеля повече привърженици/ :-) Няма шега, красотата идва с бурята, невероятните цветове в небето, които обагрят и обектите по земната повърхност, светкавиците, мъглите… дъгите. Тогава природата показва душата си и ми е съвсем необяснимо поведението на хората, които се затварят между бетонните стени пропускайки невероятни моменти. Феерията на светлината е красота, а красотата е щастие.

21.06.2015г. късно следобяд, изтичат последните часове на пролетта, от северозапад приближава мощен атмосферен фронт с тъмносиня до буквално черна на цвят облачност. Постепенно усилващи се пориви на вятъра, в далечината се чува гръмотевичен тътен. Хората забързват крачка, навели глави с погледи в земята, явно едни си мислят за земеделски реколти, втори да опазят автомобилите си, трети бързат да приберат прането, четвърти…. хм, само аз гледам нагоре с ококорени очи. Мисля си – движи се бързо, ооо да ще превали и прегърми, вероятно при нас след 15-20 минути, а в Белоградчишко след около час и половина. Автомобилът е на позиция, раницата готова, дрехите чакат. По пътя вече е мрачно и вали. Имам близо час път и обмислям позиции. Така: един къде си имам избор от много гледни точки, но вече имам достатъчно кадри от това място. Отдавна не съм ходил на определени места но някак не са ми атрактивни. Отново за кой ли път поглеждам небето над мен, както и посоката, където хипотетично би трябвало да залезе слънцето. Чакай чакай, може да има слънчеви лъчи в минутите преди залез, това означава да включа и опцията дъга. Нещата драстично се променят, защото това изисква точно определени позиции. Мислено визуализирам това което искам да се случи, за да съм на точното място. Ако съм на неподходяща позиция, природата няма да ме чака. Опциите са две: или вътре в двора на Калето, което налага прескачане на крепостната стена, или на Латинското кале, лесно достъпно и с опция за допълнителна гледна точка на юг-югозапад. Наясно бях, че ако се появи дъга и то при най-северозападната позиция на залез на слъцето за годината, удрях убийствен джакпот с арка над класическата гледка над Калето при снимки от вътрешността. Е явно не исках да рискувам да катеря с тежка раница по мокрите камъни и заложих на втория вариант.

Първите минутки на лятото, на Латинското кале всичко е настроено. Вали си но хоп грейва слънце и дъгата на момента започва плавно да се извива ! Пълна, че дори се опитва да стане и двойна !!! Дъжда не пуска аванта, вали си :-) Тяло Canon 5D с обектив EF 17-40/4L на 17мм.

MG_1869-B

Екпозиционни клинове един след друг. Дъжда спря и светлината леко загуби призрачната си окраска, но все още беше атрактивна а за моя радост дъгата изобщо не бързаше да си ходи. Бърза смяна на обектива с нещо наистина широко Samyang 14/2.8, който докато траеше магията не свалих от тялото :-)

MG_1883-B

Интензивността на слънчевите лъчи съвсем леко намаля, обърнах се назад и забелязах, че на самия хоризонт има тънка облачна завеса в която слънцето предстоеше да влезе. Бързо се изстрелях към обратния край на площадката, като резултат единия обектив излетя от незатворената раница и се удари в скалата… учудващо нищо му нямаше ?! :-)

Поглед на юг-югозапад, невероятно !!!

MG_1901-B

Отново се обърнах към Белоградчишкото кале. Еххх жестоко сянката ми е в центъра на полуокръжността описана от дъгата. Нещо не беше същото, светкавично погледнах слънцето – ужас докосваше тънката облачна ивица над хоризонта. Бързо прекомпозиране. Самата дъга сякаш свързваше Калето с изпъкналата част от скалата върху която стоях. Просто понякога нещата се получават /както казах някъде горе – с повечко повторения и вътрешно чувство/ :-)

MG_1911-B

Минутка по-късно вълшебният прозорец започна да се затваря, постепенно от ляво на дясно събирайки и чудната си дъгичка.

Това е апогея на истинската пейзажната фотография – може да направиш и 1000000000 снимки но… просто го има деня и момента, трябва да си готов, да имаш вътрешното усещане и да гориш !!! Няма колажи, всичко на снимката е реално съществуващо на съответното място и време. Страхотно е да изживееш такъв момент на живо и да го споделиш с човек, който мисли и чувства същото като теб.

Хм мдаммм, отдавна осъзнах, че за мен пейзажната фотография не е хоби. Тя е един огромен необикновен свят, които разкъсва всякакви окови. Тя е начин на живот !!! :-)

Пролет в Родопа планина

Posted by on Jul 16, 2015 in Фото разкази | No Comments

Да умееш да пишеш е талант, едни го имат, други не, за мен не знам, защото директно казано много ме мързи. Мога да ходя цял ден, да кисна на едно място… достатъчно… прекалено дълго, но да пиша нямам нерви. В момента стискам зъби и натискам с лека злоба бутончетата. Та, с времето си изградих един безобразно консервативен стил на снимане, основан на фикс идеи и почти малоумна експоатация на определени места и най-вече точно определени позиции. Хубавата страна е че с инат и повторения, нещата рано или късно ще станат, а лошата е че дори и страхотно място може да ти писне до безобразие :-)

Еее много набързо казано пролетта я виждам в два цвята: свежо зеленко и бяло цъфналко, като в небето трябва да се задава апокалипсис… останалото идва като екстри. Единственото, което ме интересуваше в Родопите беше да уловя цъфнали дръвчета, отново ми стана фикс идея и го карах като кон с капаци. Есента на 2014г. се влюбих във Велинградски Родопи, за което искренно Благодаря на Галето.

http://www.algaivel.com/

Логично … отново там разбира се :-)

R1

Да, това е джамия и си има минаре. Да това са Родопите и да, пролетта са чудни. Помашките махалички са навсякъде, вярата на хората е толкова силна колкото и работата им от сутрин до вечер. Усмихнати, питат те дали имаш нужда от нещо, дори леко наивни, като на моменти правех аналогия с едни отдавна отминали времена от детството ми :-) Боклуци няма, обработваеми земи много, няма тръни, красиво е, стилно е !!! И така хора, патриотизмът е разум а не бързи разсъждения на маса, който негодува да дига гъзерете и да си опознае Родината, за да не говори глупости.

Това местенце ми се видя много приятно и му отделих повече време

R2

 

Този ден светлината беше страхотна и ако бях мечтал по-малко и действал по-бързо щях да направя повече снимки… хайде стига и мечтите са гот нещо :-) Очертаваше се да завали всеки момент и реших да разходя Шкодичката, пък докъдето стигне. Намеренията ми  бяха да се върна тук по залез, ако междувременно не намеря друго място.

Класическа гледка по пътя

R3

Поваля си малко, усетих че се изчиства и бързо дадох на заден, за да дебна слънчевите лъчи на едно кръстопътче :-) Е да, това бяха кадрите… на точното място в точния момент, по-рано или по-късно не беше същото :-)

R4

R5

Съжалявам за вдигната пушилка след това, но когато се гони светлина и кадри разум няма, той просто вреди !!! Е все пак Шкодичката не можа да прелети разстоянието, иии отново заваля. Спря и започна да се изяснява едва за синия час

R6

R7

Дойде време за нощувка на палатка в района. Час преди изгрев на следващия ден изпитах едно от най-особените си преживявания през целия ми съзнателен живот. Тотална мъгла и един ужасяващ вой, който кънтеше от всички страни, ехото идваше отвсякъде, просто звукът се отразяваше от сите била наоколо. Знаех, че това е имам от някоя от джамиите наоколо, но вътрешно бях напрегнат все едно ми предстои битка :-) Няма лошо, това са традиции на добри и отрудени хора. Все пак мъглата за момент се отдръпна

R8

и това беше.

Макар, че определено не ми се тръгваше от тук, реших да отида да видя как е в с. Гела в сърцето на западни Родопи. Гела е чудно място, но някак не ми легна на сърцето както около Юндола… но чудно е де :-) Интересното беше, че докато на границата с Рила цъфтящата пролет преминаваше, то под връх Орфей тепърва овошките започваха да цъфтят, тоест и на едното и на другото място не уцелих оптимума, мрън да.

Последни слънчеви лъчи

R9

След залез и поглед към най-високата част на Родопа планина, някъде от другата страна е село Мугла, а хептен натам и Чаирите… един вид поставяш раничката на гръбчето и тръгваш смело но безотговорно :-)

R10

При тези тучни ливади си е престъпление да не опънеш палатка, а утрините също не са за изхвърляне :-)

R11

R12

Беше ми влязла мухата да отида към Рибново и преди селцето да пробвам позиции с любимия Пирин на заден план. Резултатът беше, че не ми хареса района но пък видях колко ходене ще падне за еднодневен преход от Тевно езеро до Попови ливади и ме обзе леко тягостно усещане. На слизане се набих в махлата на Марчево и бързо коригирах траекторията. Е поне видях Кремиковци малко преди “геройската” развръзка. Честно да си кажа не можах да си обясня как може да съжителстват Помаци и Роми в такава близост. Едните основават съществуването си на работа а другите на обратното… ?! Както и да е имаше време до залез слънце да се придвижа до Юндолско за още някой и друг кадър

R13

R14

След това бегом към Видин, че трябваше и да се работи :-) Макар че избягвам да сравнявам планините, любимите са ми Пирин и Родопите. Но все пак докато съм в Пирин не мисля за други планини /в България/, докато когато съм в Родопите мисля за Пирин… защото и най-красивото дърво или ливадка не могат да се сравнят с усещането да минеш през хвойнака, клека, моренака и от най-високия зъбат злобен камик на чукара да се изревеш, а душата ти елегантно да се слеее с тези на комитите :-)

За зимата, планината, настройките, батериите и творческото мрънкане !!! :-)

Posted by on Mar 17, 2015 in Фото разкази | No Comments

Мислех най-накрая да започна една публикация в изключително позитивно-сладникаво-възвишен стил. Представих си за момент цялостната розово-лилаво-пурпурна картина и ми се доповръща. Предпочитам такива тоналности за снимките, а за останалото да си мрънкам, поне е по-земно и човешко /в обратния случай най-вероятно ще опъна палатка на Рибното езеро в средата на м. август… опази/  !!!

Та по темата – зимната планина не е гадна, напротив точно тогава е най-красива, но… първо самата подготовка на раницата преди тръгване включва толкова много фотографски дрънкулки, отделно от останалите дрехи и вещи. Примерно ако забравиш няколкото комплекта ААА батерии за дистанционното ти отидоха възможностите за дълги експозиции или бързи експозиционни клинове при динамично време, едни пусти нищо и никакви батерийки. Разбира се може да забравиш и самото дистанционно и батериите за тялото и картите памет и плочката за статив и самия статив и тялото и обективите и още кво се сети човек. Затова винаги първо започвам от фотографската част и едва след това мисля за дрехи, храна, сечива, зъбати или не метали и други такива простотии.

Впоследствие идва географското разположение на Видин, тоест далеч от планините. Всъщност западният Балкан е относително близко, но  като изключим пролетните и есенни водопади то Стара Планина не е е моя тип планина. Е има ги страховитите джендеми и ждрела в Централния, но разстоянието до там е същото като до Пирин или Рила. Един вид както и да го погледна си отива към югозапада.

Продължавайки да мрънкам, разстоянието предразполага по-малко посещение на тези планини. Един от най-железните изводи който съм си направил за пейзажната фотография е, че хубавите снимки стават с повторения-много повторения. Едва ли има човек докоснат от дедо Боже, който от първия път да нацели и перфектните композиции и атмосферни условия. Един вид планираш си изключителния Пирин или топлата станция на връх Мусала с нагласа за фотография каквато дойде, но отвътре искаш максимума.

Тевно езеро в Пирин планина е класика. Първият път когато изобщо стъпих там беше преди няколко години разбира се зимата, а впоследствие и лятото. Съпоставката е следната: когато го видях без сняг ми се доплака, все едно да видиш остригана нула номер Персийка… язък. Най-красивият камък е покритият плътно със сняг и лекичко само да стърчат разни зъберчета за агресия на терена, те това е !!! Достигането до там както в случая откъм х. Безбог може да е от много трудно до разходка в зависимост от шашкънина, разбира се и състоянието на снега. Преминава се през лавинопасни участъци, които на едни места с цената на повечко усилия заобикаляш, но след и над Папазгьол /Попово езеро/ няма как. Зимна колова маркировка няма, никога сам, винаги в група, мисли се, и не се бърза. Лява Краледворска порта с повече багаж на гърба и пухкав сняг е пълна веселба, разбира се взаимопомощта на групата е ключов фактор за по-малко псувни с безкрайно буксуване и риене на сняг :-) Самата група беше страхотна и тук е мястото да изкажа искренни благодарности на Александър Иванов за организацията, за вдъхновението, за философията на това което правим, за мъдростта… :-)

Дори за стандартите на зимата беше студенко, а вятърът искаше да завърши картината подобаващо. Ситуацията отиде до там, че да не смее човек да излезе по голяма нужда, а то пък трябва и да се снима =D Няколко композиции на заслон Тевно езеро си ги представям от години и се радвам, че по залез с помощта и проклятието на вятъра нещата станаха прилично.

W1!

W2!

W3!

Агресията на времето и стабилните мъгли не ни позволиха напълно да реализираме идеите си, като в края на крайщата изкачихме Валявишки чукар на следващия залез. Около час и половина висене в качествена компания на върха и една червена ръкавица, която вятърът скоростно ми отнесе, та у мерудия.

Забравих да спомена по-рано за скоростите, блендите, фокусните разстояния, мръсната дума зуум-обективи и тяхната смяна… във вятър с телеобектив се снима с много опит, нерви, познания за пустия зуум-обектив и някакво неопределено шесто чувство. Като към това нещо се добавят непрекъснато сриващи се батерии и постоянно им сменяване придружено със сваляне на ръкавици в ледения вятър… не че си намирам оправдания за изпуснати моменти/то си е така де/, ама и на тялото и на батериите и на обективите и на статива им го турих у на онова онова и онията, отделно от бушунирането с юмруци и ритането на последния, малеееее !!!

Та: Заслончето и надвисналите стрехи сняг в подножието на малка Каменица.

W4!

По-едър план с връхчето на Голяма Каменичка огряно от слънцето.

W5!

Кралев двор и малка Каменица.

W6!

Последните минути преди залез се разрази една виеличка и реално това беше момента да се направи нещо интересно. Непрекъснато снимане и около 20% успеваемост, достатъчно :-)

От Валявишки чукар към Валявишка чука, Мозговишка порта и началото на Мозговишкия рид.

W7!

W8!

За изпроводяк синият час след залез – Циркус Белемето в цялото му студено “спокойствие”.

W9!

Мдам, приказната планина ми поднесе само толкова, а исках много повече, тоест другата година с друго тяло или с други батерии или и с двете.

Та ядовете с батериите и тялото толкова ме бяха изкарали от нерви, че реших следващото да е нещо сигурно и лесно, тоест Рила и връх Мусала, на върха ток има, контакти има, инфекциите за сведени до минимум… то пък горе строших затвора на апарата, но това по-късно :-)

Отидох за червени облаци, но се оказа, че имаше всичко друго но не и червени облаци. Половината време плътна мъгла. Обаче го имаше и момента, когато тя пада под краката ти, поставяш телеобектива и започва руската ролетка при настройките и надхитрянето с вятъра, кеф ти успех, кеф ти брак. Няма да описвам какво се вижда на снимките. Всичките са направени от района на върха. Мусала всъщност никак не е скучен връх но с четири условия: 1 – да е достатъчно снежна зима, 2 – динамично време и задължително плаващи или каквито и да е разкъсани мъглички, 3 – телеобектив, 4 – поне не повече от умерено лекичък вятър, иначе мъка и брак баце :-)

W10!

W11!

W12!

W13!

W14!

W15!

W16!

W17!

W18!

Дойде време и за кадъра при който няма поправка, или го правиш или необратимо бъркаш и изпускаш момента. Вятърът утихна и това беше предпоставка да направя нещо почти невъзможно от планински връх – рязък кадър при експозиция от няколко минути с телеобектив. Перфектна рязкост няма, но се получи учудващо качествено и на голям размер.

Град Самоков и Софийското поле осветяват нощта.

W19!

На следващата утрин се състоя мечтата на туриста – безоблачно време с голямо достойнство блеене към изгрева в очакване на заревото. Много по-интересен ми беше адаша Краси. Изключителен човек за който мога да пиша много. Когато ми каза, че е направил бетонният знак на връх Вихрен вече го гледах като Бог. Дано се видим отново Адаш :-)

Адашът и планината /опс Човекът/ :-)

W20!

Същият ден слязох от планината предвид кофти прогнозите за идните дни/включително голяма вероятност за снеговалеж по изгрев на следващия ден/. Ееее, следващата утрин се състоя мечтаният червен изгрев, който го изгледах на уеб камерата от град Видин и се проклинах. Реално знаех, че решението ми беше разумно предвид обстоятелствата и първият работен ден. Това е то руската ролетка за повторенията и успеха…

10 дни след това отново на върха с гот хора. Разбира се не ме огряха червени облачета, но пък станаха планираните два нощни кадъра.

W21!

Искрящият син час.

W22!

W23!

Дълго след залез с луна в гръб. Самоков и Софийско осветяват мъглата отдолу, докато луната осветява снега във високото, страхотно се получи /отново с телеобектив/ :-)

W24!

Докато правех пробните кадри за горната снимка установих, че със затвора нещо става и прибрах техниката. Ситуацията горе плачеше за още една композиция, но не знаех дали студа ще го доубие, когато най-нетрябва. На следващият ден познатата плътна мъгла по изгрев, а по-залез тривиален син час с любимия Пирин в далечината.

W25!

W26!

Последният кадър трябваше да бъде черешката на тортата, пък и това беше единственият фотографски кадър с твърдото ултрашироко изобщо и за Пирин и за Рила. Нощем от Мусала вляво, до Дено вдясно – 14мм на ФФ. Компилация от кадри през синия час та до стабилна лунна светлина. Не се получи баш атрактивната светлина, но пък минути след като прибрахме стативите дойде и плътната постоянна мъгла… все пак този път ни изчака :-)

W27!

Мдам, това е компилацията която си избрах. Общо 27 кадъра от които: 22 със зуум телеобектив, 4 с ултраширок зуум на големите дължини, и едва 1 – последният с твърд 14мм. Изводът е: зимата без телеобектив просто забравете !!! Абе то става и само с телефон, но това е друг въпрос.

По темата за повторенията стигнах и до втори извод: Добре че ми е близко Белоградчишко, та пролетта да го изкъртя от снимки, нови идеи има, настървление още повече, ще станат нещата няма как :-)

Моята 2014г. зад обектива

Posted by on Jan 2, 2015 in Фото разкази | No Comments

Дойде време да направя фото анализ на изминалата година. Всъщност за да съм честен откровено ме мързи да пиша, но пък съм наясно, че без писмено слово не стаа баце. Снимки йок, но все пак реших да поместя тези, оставили по-силни спомени от едно или друго естество. Та, началото на годината хич не беше както в момента, а топличко и сивичко-кафявичко, тоест тъпичко ! Има едни позиции около Rock city /Белоградчик/, които ги дебна именно за такива скърбящи зимни дни без сняг. Една януарска утрин нещата се наредиха убийствено от любимата ми позиция. То беше скачане и бързане но станаха нещата почти без пребивации

Y1

Y2

Уви миналата зима просто си беше постна откъм сняг в по-ниското. Врачанският балкан си беше повече за разходки отколкото за снимки. Разписах се с Кобилини, а един ден там и паметник ще ми издигнат :-) Та какво му липсва на следващия кадър… 1-облаци, 2-лъчите на EF 16-35/2.8L :-)

Y3

Малко след това последва и синият час с неговата студена красота

Y4

Февруари и март уви ги проспах, къде заради липса на сняг, къде заради мързел, а отделно и командировка… Все пак когато няма какво да се снима ходя на скалите, като най-близка стойностна дестинация до обречения град /разбирай не Белоградчик, той все пак ще дръпне рано или късно/. През една необичайно топла февруарска нощ повторих една звездна идея и този път стана прилично :-)

Y5

Мъглите показаха най-гадната си страна да захлупват всичко и всички… тук там пролука

Y6

Тази славен отвор определено ще е обект на засилен интерес през настоящата зима :-)

Y7

… и моменти на изгарящи изгреви

Y8

Когато снимам крепост “Баба Вида” или река Дунав значи отчаянието и депресията са взели превес, но пък с малко инат и тук станаха интересни кадри в часовете след залез

Y10

Y9

Април месец беше белязан от Мелнишките пирамиди и водопадите в Беласица планина

Y11

Y12

През годината смея да кажа, че Белоградчишката пролет мина на ниво. Когато не си на място изпускаш много моменти, но с повече повторения и инат нещата малко по малко се получават. Имаше си от всичко по малко – мъгли, облаци, слънце, дъждове, дори и дъга :-)

Y13

Y14

Y15

Y16

Y17

Y18

Y19

По отношение на водопадите така и не бях достатъчно мотивиран. Все пак улових Чипровският водопад почти както исках. Разбира се ги имаше и дежурните забежки към Копренските водопади, както и такива в Търновско и Ловешко

Чипровският водопад по време на пролетно пълноводие

Y20

Една от многото гледни точки към Копренската класика – Ланжин скок

Y21

Горното стъпало на Крушунските водопади

Y22

Всеки сезон си има особености, ката характерното за лятото е че е единственият, който просто не става за фотография а за туризъм, глупости и пръскане на пари. Уви, това лято се оказа нетипично с дъждове, че и наводнения. За мен супер, плющяха ме бури в Пирин и Рила и станаха няколко кадъра, евала :-)

Пирин – Синанишкото езеро с върхове Момин връх и Синаница

Y23

На Тевно езеро ни хванаха дивашките дъждове и наводнения от последните дни на юли и началото на август. За 4 дни горе долу толкова кадъра :-)

Y24

Y25

Отдавна исках да повторя една композиция от Страшното езеро в Рила планина и ми се отдаде, като стана дори по-добре отколкото очаквах

Y26

Септември е месеца на нервите – нямаш търпение за есента, в същото време не знаеш каква ще е тя и дали ранен сняг няма да я съсипе. Опитвах разни варианти по Искърското дефиле, както и проби на водопади с добре развита листна маса.

Искърското дефиле над село Гара Бов

Y28

Чипровският водопад след залез

Y27

Началото на октомври, един дъждовен следобед, мъгла, да това е, точния момент на точното място в района на водопад Ланжин скок. Мечтаното време малко преди момента на шарената есен :-)

Y29

Y29-2

Y30

Една класика, завоят на река Искър в района на Черепишките скали. Аха дръвчето леко се беше шарнало, останалото свършиха фаровете на автомобилите :-)

Y31

Уви есента на 2014-та като цяло си беше греда. Ветровете направиха достатъчно сечено и почти останах без снимки на водопади. Все пак поне един стана както го желаех… разбира се отново на Ланжин скок

Y32

 

Краят на октомври и една командировка в град Пазарджик. Веднага след лекциите се изнасях по най-бързия възможен начин към Велинградско. Страшно много благодарности на една душичка Галето Велева за ценните съвети и напътствия :-) Срещите и разговорите с Исмаил, Сали и Ахмед, Турските кафета и бягащите от обектива млади Помакини… това е незабравимо :-) Всъщност Родопа планина не се описа с думи, а просто човек отива на място и започва да попива от магията !!! :-)

Y33

Y34

Y35

Y36

Учудващо но есента в Белоградчик все пак се състоя, амааа под ужасния похлупак на всепоглъщаща трайна мъгла. Тоест нищо не хванахме но пък над нея стана нещо което исках отдавна… светлините на град Белоградчик под движеща се като река мъгла след залез, ехаааа пълен кеф !!!

Y37

По темата за реките и моретата от мъгли последва и ридът Кобилини стени в Природен Парк Врачански Балкан

Y38

Y39

Запомнящ се момент беше излизането над мъглата в посока връх Тодорини кукли и гледката от върха в посока веригата на Берковски балкан

Y40

В началото на м. декември в северозапада имахме един неочакван бонус – скреж ама скреж Ви казвам, както си трябва. Уви тежката облачност и мъглата не позволиха композиции с небе но и без него гледките си заслужаваха. Хм, за съжаление след оттеглянето на ледената пакостница щетите по растителността си бяха сериозни :-(

Y41

Y42

От години постоянно си повтарям – човече зимата при сняг стига си киснал горе а се смъкни ниско около село Згориград. Събитията така се развиха, че докато горе снега се топеше активно, долу се беше позапазил, уцелихме мястото и момента. Тепърва през тази зима идеята ще се доразвие :-)

Y43

Последните дни на декември 2014 и един голям сняг, който пропуснах поради кофти късмет. За да не съм капо улових началото

Y44

Y45

Мдаммм, всъщност не беше лоша годината… зима-греда, пролет-ок, лято-ок, есен-греда… аха бива :-) Вече сме 2015г. и си пожелахме разни работа, а да видим сега какво ще стане :-)

23 мига Белоградчишка пролет

Posted by on Jul 4, 2014 in Фото разкази | No Comments

Хм :-) Е не точно мигове, защото дори най-кратките ми експозиции надминават един човешки миг. Но има кадри, които отминават безвъзвратно и бързо като един вълшебен миг! Остават спомените, а зад тях стоят много възклицания, емоции, подготовката, нерви… и блясък в очите :-) Март месец се замислих какво точно искам да снимам, когато започне зелената вълна. Исках нещо различно, да поставя акцент, а не да “бягам напосоки”. Оказа се, че различното всъщност е нещо точно определено, нещо добре познато, нещо уникално за България, нещо което ми е наблизо, нещо което ако беше в друга държава с друг манталитет би било световно-известно… да Скалите :-)

За мой късмет/предвид характерни особености на професията ми/ тази година пролетта избърза. Още първата седмица на април дърветата започнаха да се разлистват и се появиха първите плахи пролетни мъгли.

Пролетните бури не закъсняха. Хм, деликатна работа е това, защото докато стоиш във Видин се налага да прилагаш налудничава интуиция, за да предвидиш какво ще бъде еди къде си след няколко часа :-) Страхотно е да уловиш дъга в едната посока…

… и страхотна светлина в друго направление :-)

Около средата на април, познат сценарии, излизам от палатката и поглеждам нагоре, синьо небе след цяла нощ дъжд… уффф. Бързо прибирам палатката и се отправям към една от “култовите” позиции. Карам автомобила и стъклата стоят учудващо замъглени, я мъгла, оха, чакай не толкова, за няколко минути ме захлупи. Резултатът е поредното мрънкане и така докато се качих горе. В този момент разбрах, че това са моментите които осмислят цял един сезон. В бързината направих дребни грешки, но пък разбрах, че това което смятам за мой недостатък всъщност е голямо предимство/няма да споменавам/ :-)

Когато мечтите се сбъдват!

Вдясно небето леко се запали, стрелба отново :-)

За минута две мъглата се стопи, и от нея остана тънка ивица в ниското. Светлината стана остра и магията постепенно си замина.

Време беше да се включи телеобектива, за да запечати последните мъгливи моменти.

Последва повече от месец пауза, за което време се отдадох на рекички и водопади. Май месец отново беше на ниво. Преди изгрев, мястото е горното, небето е чисто синьо. За броени минути вятърът докара красиви облачета и също така минути по-късно безследно изчезнаха. Едно от многото достойнства на пролетта и динамичното време.

В обратна посока се разкрива една хармонична като композиция гледка от която до този момент нямах интересни кадри. Е нещата започнаха да се променят. Стилен свеж изгрев :-)

Уви в този район, пролетта не е сезон за ефектни изгреви, поради релефа на Белоградчишкият венец. Слънцето огрява скалите дълго след момента на изгрева. Въпреки всичко когато се съчетаят няколко фактора, примерно светлината да следва релефа на местността, резултатът може да е елегантен и приятен.

Ако има кадър за които съм съжалил, че не съм имал късмет… да късмет, то това е следващият. Дъждовно, динамично небе, съчетано със светкавици !!! Е как беее, святкаха точно между кадрите, ама баш… ?!?!?! Мдамм, това е разликата между обикновен драматичен кадър и изключителен кадър, какъвто можеше да е /карай, другата пролет/ :-)

Вятър, залез, стативът си е на мястото и чака. Облаците препускат шеметно. Не вярвах, че ще мога да направя сполучлив залезен кадър в това направление по това време на годината. Стана, тъмните наситени облаци са магия и никога не трябва да се пропускат.

Има една скала, която е така разположена, че фактически по един или друг начин присъства в повечето кадри и това е Конникът. Отдавна исках да акцентирам на нея с повече приближение. Уви, това налагаше наличие на ефектна облачност ниско над хоризонта. Точният ден на точното място.

Реших да не бързам и да видя кога и как слънцето ще огрее местността наоколо. Гледам кадъра и ми става смешно, че толкова слънчева светлина рядко влиза в обективите ми :-)

Збегове е наименованието на най-западната част на Белоградчишките скали. Леко скрит, отдалечен и почти неизвестен, този забележителен скален масив кефи… ама много :-) Още при първото ми ходене за тази пролет ме изпра здрав дъжд. Последва едно от най-безумните местения на статив, всичко по мен трепереше от нерви, бършех обективи, изпадаха кърпички и се молех да не объркам нещо/е обърках го но достатъчно късно, за да не е фатално/. Уви този кадър плаче за обектив предаващ хубаво слънчевите лъчи, но съм невероятно щастлив, че го направих!

В този момент с периферното зрение забелязах, че вляво от мен нещо нетипично шаренее – дъга!!! Бързо, бегом със статива а тя пустинячката избледнява, ужас!!! Запъхтян и почти припаднал го забивам като колец, с едната ръка трия обектив от пръски с другата натискам спусък, никакъв ред, но резултатът… !!! :-)

На следващия ден отново се върнах, за да уловя още по-невероятен залез. Това ми е и любимият кадър за тази пролет !!!

Има една позиция, която все я пренебрегвах, защото не ми се виждаше интересна. Реших да я пробвам в последните дни на пролетта. Лятото вече беше на прага и това много личеше. Небето стоеше безизразно, нямаше ги красивите багри и свежи цветове. Остана да се заиграя със студената светлина по време на зазоряването.

Избрах малко по-странична позиция и без да мърдам статива си поиграх с кадри през определен период от време. Крайният резултат стана интересен :-)

Следващият ден, къде ако не на същото място. Рано рано сутрин и един студен поглед към Калето.

21 май рано сутринта, последните часове на пролетта… времето ми направи един последен подарък :-) Страхотен огнено-нежен край на свежо-зеления сезон !

Та така, заложих на определени ограничени на брой позиции. Имаше много други възможности, но ще останат за друг път, примерно есента :-) Учудващо но се оказа, че пролетта нямам нощни кадри/ще се поправя своевременно/ :-)

Определено съм доволен и затварям фотографския сезон. Следва обикаляне на планини със снимки за спомен, и така до искренно се надявам една фантастична есен !!! :-)

Ново начало!

Posted by on Jan 3, 2014 in Фото разкази | No Comments

Дойде време да направя фотографски сайт в който да систематизирам всичките си фото-напъни през годините!:-) В този раздел фото-разкази ще поставя акцент върху всичко съпътстващо фотографския процес/което както се предполага е не по-малко интересно от самите снимки/. Ще се постарая да бъда увлекателен и вдъхновен, ееее да :-)))

Досега публикувах бивалиците и небивалиците ми във http://krasimirpetrov.wordpress.com/, та от време на време хвърляйте поглед и в тези архиви!:-)