Тевно ми е Тевно езеро! Пирин – февруари 2023
Тази година наистина си изкарахме гот и спокойно. Както се казва – веднъж да се напънем зимата, но да се накефим. Благодарности на Пенчо, Младен, Бай Владо и Ванката от Тевно за компанията и гостоприемството. От година на година фотографията постепенно отстъпва все по-назад. Хъса си е същия, но явно помъдряваме и повече се наслаждаваме на ходенето, натоварването и гледките. Всъщност другите отдавна са мъдри, явно и при мен се отключва този процес. Чудя се какво точно да пиша в тази публикация. Идеята на този тип разкази с картинки винаги е била нещо да остане в систематизиран вид за години напред… да го четеш и си спомняш. Ама то кое по-напред – емоцията на Пенчо, спонтанността на Младен, легендата бай Владо или пък отдадеността на Иван. Работата ми е такава, че с Иван от Тевно сме една порода ценностна система и няма как да е. Всичко е ред, дисциплина и уважение. Хубава работа с хаос и лигоч не се прави. Отново благодаря на Иван за гостоприемството, но и това е сухо, горе всички бяхме приятели 🙂
За разлика от миналата година, през настоящата си казах, че ще нося тяло и един обектив. Изобщо не ми се занимава да сменям обективи, пък и раницата ще е оптимизирана. Смених един полар с пухенка и други такива малки неща и наистина имаше разлика в сравнение с 2022г. Тяло Canon EOS 6D Mark II и обектив EF 24-105/4L IS USM.
Този път трасето беше “магистрала” и добре че беше така, защото… отново не бях във форма /за последно бях в НСА през миналия век/.
Един скучен залез през първия ден и син час след залез
… последван от разговор с извънземните и спринтове до фотоапарата и обратно на самоснимачка
На следващото утро една тънка облачна ивица в посока запад ни зарадва. Предният план не беше лош. Всъщност това беше топ мястото през тези дни. “Цицките” Вихрен и Кутело
Бат Райко излиза…
…
Същия ден по залез се качихме на връх Валявишки чукар. Много як спомен с червените облаци, но чисто фотографски с оскъдния сняг и повечето камъни… тц, не това беше мястото. Обаче пак да си кажа, как внезапно се оцвети, кеф 🙂 Бат Райко залязва накъде над Мозговишки чукар
Башлията, Бъндеришки, Муратов и Типиците на преден план
… в обратна посока небето “догаря” в едни особени тоналности – Малка каменица, Голямата кака и Каменишката кукла с уютното заслонче 🙂
На следващия ден по изгрев беше куцо, яко мъгла. По залез нещата отиваха на… отново куцо с яка мъгла. Обаче времето ни даде аванта. Е, можеше и повече, ама да не нахалстваме. Всичко започна с бледия слънчев диск
… на фона на елегантни извивки
Мъглата започна да се разчупва… разни силуети, приятни неща!
Хоп и ръбче на Каменишката кукла
Графика по Мозговишки
Остров Каменица и Куклата. Кинг Конг е там!
А, това беше интересно. Атрактивни вихри в посока Кралев двор и на преден план заслона. Голям купон бяха тези минути. Много кадри и емоции. Всъщност преди всичко емоции. Кадрите видно не са нещо невиждано
Последното утро. Е, пак стана нещичко. Малко бягане със статив и снегоходки, за да не изпуснем светлината. Момин двор с лек ветрец
Газей с Малък и Голям Полежан
В обратна посока небето пламна за минута. Давай, давай – бързи два кадъра в изключително класическа и тривиална посока
…
Като за финал една полегнала хвойна с откачена светлина
Определено някои кадри ги понатруфих и пипнах в по-особени цветове, но пък нека са по-различни снимките 🙂
Да сме живи и здрави да го повтаряме това вълшебно Тевно… ако не всяка зима, то достатъчно често 🙂
Шипка – светлина и цвят!
Имаше една приказка…? По спомен – никога не оставяй на едно място по-дълго от възхищението си 🙂 Е, тук случаят не е такъв. Колкото и пъти Паметникът на свободата да изплува от мъглата, възхищението не намалява, а напротив. Сякаш си в друг свят, чист, кристален, тайнствен, величествен, паралелен. Сещам се за филма “Зеленият път” и онези малките “буболечки”, носещи болестите и гадориите. На Шипка изхвърляш простотията от низините и мощно презареждаш!
2022-2023 удари рекорда по куца зима. Представях си снежни Родопи, пудра, къщурки и дървета отрупани със сняг. Е, ще е най-рано 2024-та 🙂
Което не стана там си го направих тук. Представям ви една компилация от кадри с начало нощта, плавното зазоряване… та до първите слънчеви лъчи. Светлината плавно се променя, цветовете също, реално не спирах да снимам, а само променях локацията около връх Свети Никола 🙂
Та така, изкачваме се. Всички се прекланяме и отдаваме почит!
За момент стъпалата изчезват
Стигнахме, за момент мъглата се отдръпва. Горе, точно над ръбчето е разсеян звезден куп Плеяди
Мъглата е тук и всичко си идва на място. Не знам откъде е бил инспириран дизайнерът на Lamborghini Countach 🙂 Изключително въздействие!
Стъпала към безсмъртието
Кристален великан
Светлината ни води
В готовност за отбрана!
…
Леко подухваше, но няма как да се усети от кадъра. Другата зима и това ще покажа 🙂
Ситуацията доволно се е заскрежила
Поклон!
… и когато си мислиш, че всичко свърши… мъглата вземе, че се поразсее. Дами и Господа, връх Свети Димитър. Ако бяхме читав народ, Бузлуджа отдавна щеше да е разкошен туристически обект. Та това ни е “прехода”… ограби и унищожи нещо, пък чакай да дойдат пари отнякъде…
Секундите в които слънцето плахо се показва и… отново се скрива зад облаците
Връх Свети Никола
Светлина и цвят! Мисля, че се получи идеята. Да си пожелаем снежна зима 2023-2024, но най-вече да сме здрави и щастливи 🙂
2022-ра в пейзажни кадри. Фотография и отново фотография!
Красива – с тази дума мога да опиша изминалата година! Чисто фотографски богата на моменти и спомени. През годината реших да направя изключение от традицията и да качвам кадрите накуп под формата на сезонни публикации. Хареса ми идеята всичко да има един завършен визуален вид, кеф ти зима, пролет, лято или есен. Сега хм, хм… мисълта да сипя празни приказки между кадрите за географско описание и пълнеж не ме грабна. При толкова голямо количество снимки идеята за разказ също не беше оптимален вариант. Между другото това ще е предмет на един все още празен раздел към сайта – истории зад кадър. Почти всеки от кадрите по-долу през годината вече е включен в конкретна публикация. Който иска да прочете малко повече, просто да натисне бързата връзка с оцветената дума или думи свързани със сезон 🙂
Имам слабост към Родопите. От една страна изключително въздействаща и многопластова планина. От друга получаваш възможност за минимум време да реализираш идея и да се прибереш у дома, защото не всичко е кеф и фотография 🙂
Зимата е труден сезон. Дебнеш сняг и условия и искаш те да съвпаднат с уикенд или свободен период от време. Много трудна комбинация с все по-топлите и безснежни зими, но…. абе получи се нещичко
Януари – язовир Широка поляна
Някъде почти над Асеновград 🙂
Махалите в обширната част на Родопите между Велинград и Якоруда, винаги има какво да предложат. Преходът от нощта към зазоряването – класика 🙂
…
…
…
Ч/Б фотография не ми е сила, но в това има логика, защото винаги мисля в цвят. В случая с минимално цветово тониране нещата станаха интересно
…
…
Една малка махаличка се приготвя за сън
Леден свят по повърхността на язовир Доспат
Отново битови сюжети
Светлинна феерия около и в село Широка лъка
…
…
Редките момента, когато уловиш снеговалеж и слънчева светлина
Привечер и отрупана със сняг гледка към Национален паметник на културата “Асенова крепост”
Високо над град Пловдив в кралството на връх Модър 🙂
Едно незабравимо февруарско зимно приключение до Тевно езеро в Пирин. Студ, умора, красота и голям кеф! Вятърът рисува…
…
След залез, когато студ и вятър те натискат, но ти си направил следите със снегоходки и не се прибираш, докато не си свършиш работата 🙂
…
…
Още графика и вихри
…
…
…
Разкошна светлина в края на деня
…
…
…
Ефирната пурпурно-розова светлина след залез!
Едно скоростно преминаване през град Враца в края на февруари. Много сняг и ограничено време. Проход Вратцата в синия час след залез
Настана нощ, но не ме свърта… бегом до първото възвишение за обзорен поглед към скалите над Вратцата
…
Края на март и началото на април. Онези чудни дни, когато пролетта пристъпва, а таман сме преместили часовниците – кеф. В случая нека започнем от основната порта към Родопите… къде – ами Асеновград 🙂
Родопската пролет – падна снимане. Много зеленина и цъфнали дръвчета – усещане за нещо яко свежо и триумф на живота. Дори и забравените обезлюдени места не са толкова тъжни. Нека кадрите сами говорят 🙂
…
…
Водопад Дуплево, непосредствено след село Орехово
…
…
…
Някъде тече активен земеделски работен процес
…
… и една вярна Ладичка 🙂
…
…
…
…
Още и още овошки
…
…
…
…
…
…
Къщурки, кошерчета, някакъв път и много чист въздух – повече от това здраве му кажи 🙂
…
Диханието на Родопите
…
Z-родопски дизайн
Лятото – сезонът в който човек трябва активно да се движи, ходи на планина и на море. Всъщност не трябваше да снимам, но уви… хм, 2023-та ще падне движение… и море де 🙂
Муратово езеро в Пирин планина не се нуждае от представяне
…
…
Отчетох и една бърза лавандула в тинята след бурята… с фенер набит в основата на дървесната корона 🙂
Един от онези залези в близост до Пловдив, когато спомените са по-силни от кадрите 🙂
С планинските божури нямах късмет, но другата година ще ще…
Ахтопол си ми е рай. Плаж, море, рибена чорба, че и някакви снимки дори
А така, слънцето над фара
А така, луната “закачена” на фара
Птеродактилски потайности
Широкополянски потайности
…
…
Голямобеглишки потайности. Абе красота са тези родопски язовири 🙂
…
…
Октомври, златната есен е тук! Ситовския водопад. Доколко е водопад е друг въпрос, но пък винаги стилен
Усещане за Гела… есента пристъпва в Родопите 🙂
Малко скреж, малко цвят и… приказката е готова!
…
…
…
Село Стикъл “плува” в светлината на утрото
Аааа ма ха. Ей за това иде реч. Мъгли и светлина. За жалост тази есен бяха кът мъгливите гостенки. Казано иначе – смолянско-рудоземски потайности 🙂
…
Малка къщурка в море от палави мъгли
… а морето си го бива!
Лъчите също
…
…
…
Една толкова чакана разходка в гот компания до село Три могили и митичната махала Мумджидам
Мумджидам ни посрещна прекалено сух, но уви, есента беше такава
…
Когато още преди десетилетия времето е спряло да си почине…
…
От другата страна на връх Чиляка – село Безводно
…
В региона около Юндола винаги има нещо интересно
Много пъстрота, много цвят
…
…
…
…
…
…
Две души изпращат залеза 🙂
Изгрев над река Арда
Още изгревни мотиви в района
Когато нощта преминава в зазоряване – прочутия завой на река Арда в началото на язовир Кърджали
Отново някъде там – живот накрая на света 🙂
…
…
Златоградски потайности… за съжаление и тук се усети сухата есен
…
Село Дядовци. Обезлюдено, а никак не е на лошо място
…
Малко под него и класиката – Дяволският мост
…
Река Арда “рисува”
Трябваше да отчета НПК “Асенова крепост”. Винаги съм го искал мястото с мъгли, нооооо… ей така напук най-достъпното не ме допуска 🙂
Река Арда при град Маджарово
Скалите на лешоядите
Поредното утро, което на живо беше много по-въздействащо. Усещане за нещо праисторическо…
…
…
…
Язовир Студен кладенец. Тук идеята беше друга, но времето яко ме врътна…
Въжения мост до село Лисиците – най-дългия от този тип в България. Тук обаче идеята беше тази и се получи. Умишлено държах хоризонта в центъра, защото геометрията на обективите и въжетата на моста не стигнаха до консенсус. Нощ, преминаваща в зазоряване и син час
…
…
Така сме устроени, че когато нещо постоянно ни е в полезрението сме склонни да го пренебрегваме… до момента, когато се отдалечим от него. Ето, вече започнах да снимам и река Дунав. Ефирни мъглички на зазоряване
Неподвижна в подвижното
Ниското ниво на реката в началото на месец ноември позволи подобни атрактивни кадри. На заден план е град Калафат
Ранобуден байко
1-ви декември. Шипка! Тривиално е, но нещо ми хареса в него. От едната страна дървета прекланят глава, а от другата въздух. Нещо, като България в момента. Много ни се иска да сме върха, но… делата ни са предимно въздух…
Отново на реката. Дунав мост 2 на зазоряване
Мъгливо дунавско утро
27.12.2022г. Няма случайни неща. С този кадър от Белоградчишките скали ще закрия годината. Казах си, 2022-ра нямам кадър от мястото, което ме запали по пейзажната фотография и което ми е толкова присърце. Това утро исках едно единствено нещо – 1 кадър, но да има нещо различно в познатото. Вкарай слънчеви лъчи, пък както излязат 🙂
Това беше. Рекорден брой кадри за годишна публикация. Силна година, макар и с предимно тривиални идеи. Исках да я завърша с хубав сняг, но наистина зимите се объркаха и закъсняват.
Иначе встрани от кадрите – едва един изкачен връх за годината – Амбарица и яко обездвижване. Ясно е, че 2023-та снимките ще са осезаемо по-малко, движението несравнимо повече, а промяната във външния вид осезаема 🙂
Хайде, диви и здрави през настоящата година! Правете нещата с кеф, а където няма кеф си пазете нервите и енергията за по-хубави времена и моменти 🙂
Родопска есен 2022
Пълен кеф е да обикаляш планината с душа, спираш, снимаш, гледаш, разговаряш с хората. Максимум емоция, красота и впечатления. Тази есен беше и все още е мека, спокойна и без изненади. Още в началото на октомври дългосрочните прогнози бяха категорични – топло, спокойно и сухо време. Хубавото – ще има цвят, който ще задържи, както и много слънчеви часове, респективно заигравки с ниско осветление и контра светлина 🙂 Лошото – няма облачета, няма мъгли. Всички искаме мъгли, ама няма. Честно да си кажа не съжалих особено, защото с времето си изградих стил да снимам в контра светлина без да включвам небето. Има ли слънце без облаци – става!!! Тази есен ми хареса, беше скучна, но красива и най-важното дълга 🙂
Стартирах със Ситовския водопад, находящ се малко преди едноименно село над град Пловдив. Колко е водопад е друг въпрос, по-скоро си е воден пад 🙂 Заиграх се с много варианти, но както и предположих близката гледна точка ми беше по-на сърце
…
Последваха утрини около село Гела. Кратък момент в който слънцето пробива през ниските облаци и атрактивна странична слънчева светлина огрява връх Турлата
Няколко дни по-късно, докато карах натам гледах как термометъра постепенно пада и докосва нулата. Само да има поне лек скреж, това ще е гот. Малко бяло, но пък от сърце 🙂
Заиграх се с няколко композиции. Специално тук не исках да “режа” върха, но реших, че безоблачно небе само ще отдръпне погледа. Е, ще има нови опити с повечко късмет и скреж
…
…
…
Село Стикъл в непосредствена близост. Няма лоша контра светлина, но има едни минути, когато ъгъла на слънчевите лъчи върви в комплект с хармонични и наситени цветове
…
Утро на юг от гр. Смолян. За това става на въпрос. Когато имаме мъгла в комбинация с мека светлина или насрещни ниски слънчеви лъчи. Късмет беше това утро на фона на сезона. Оживяват приказки
Не, това там не е съоръжение изградено от извънземните. Всъщност е нещо доста невдъхновяващо, но пък “оживя”, като тайнствен център на внимание 🙂
…
Малка колибка в бушуващото море от мъгла
Не спирах да снимам, защото ми беше ясно, че това може да е единствената хубава мъгла в пъстрия период на есента. Пухкави облачни вълни се разбиват в насечени планински хребети
Винаги има минута-две-три, когато слънчевите лъчи се плъзгат по мъглата и при взаимодействието им с извиките на терена създават мечтаните кадри. Чисто фотографски в такива моменти имаме дилема, защото ни е необходима пълна концентрация – кадриране, композиция, параметри, настройки, размах на експозиционния клин и т.н. От друга страна искаш просто да гледаш и запомниш този момент. Опитах да балансирам двете направления и се получи 🙂
…
Светлината бързо започна да си “заминава”, но погледът шари. Хоп откриват се къщички – снимай баце 🙂
Долният кадър не стои зле и в Ч/Б, но все пак сме на тема цвят 🙂
Защо човек трябва да има дълъг обектив. Ей заради подобни кадри. Тук там поостанала мъгла, снишава се и взаимодейства със слънчевите лъчи. Този път предпочетох почти да няма цветове
С един човек – страхотен фотограф, който ми е много близък като мислене и също снима непрекъснато в продължение на повечко години, имах удоволствието да споделя едно много приятно ходене до село Три могили и респективно махала Мумджидам. На тръгване от Три могили погледа ми беше привлечен от хармонична комбинация от стара масивна къща и есенна гарнитура 🙂
Разстоянието не е много – час до час и половина зависи от ходенето, но един съвет – не носете тежка фотораница, а по-скоро преместете нещата в туристическа такава 🙂 Пътят до мястото и самото място – диво и красиво. Усещането е, че отиваш наистина далеч от цивилизацията. Хармонични извивки на терена, сериозни долини и хребети. Чисто фотографски не се получи особено добре, защото сухата есен си каза своето. Поляните не бяха зелени, а на това се надявахме, защото визията на кадрите щеше да е съвсем различна и да се получи желания 3D ефект
Необитаем свят. Трудно ми е да го опиша с думи. Не е тъга, напротив там се чувствах жив. Вероятно наистина човек трябва да отиде далеч от пътища и цивилизация, за да усети силата и в края на краищата смисъла на природата
…
…
Слънцето се скри, контраста падна, но и в това си има очарования. Останахме до тъмно и се прибрахме на челници. Много стойностно изживяване
…
Каране през нощта и на другия ден “акостирахме” на място, което по права линия е на броени километри от Мумджидам, но за достигането му трябва да изминеш 100-тина километра с автомобил. Село Безводно. Актрактивен изгрев от обзорна позиция над населеното място
Леки селски мотиви със стадо и овчар 🙂
…
Отделих един ден за велинградския край в западната част на планината. Регионът е изключително експлоатиран във фотографско отношение. Утрото започна с ефирни облачета, последвани от приятна слънчева светлина. Не търсех нещо оригинално, а по-скоро да си взема дежурната порция есенна прелест 🙂 Кадрите вървяха един след друг
…
…
…
…
…
…
…
Тук почти изпуснах слънчевите лъчи по залез и се наложи да снимам толкова скоростно, че около мен хвърчаха капачки и обективи, респективно внимавах да не ги изпогазя…
…
Някъде там две души се наслаждават на момента 🙂
…
Хайде обратно в другия край на Родопите. Началото на деня над река Арда. Диво, обезлюдено и красиво
Стари къщурки в които живеят най-много няколко човека. Ето го единия долу вдясно 🙂
…
Прочутият меандър на река Арда в началото на язовир Кърджали. Нощен кадър с малко звезди и светлинки. Очаквах нещо по-различно, но все пак… абе там няма грозен кадър 🙂
Отново по поречието на река Арда. Къщурки и притихнал свят в който тук там пуши коминче и блеят овчици 🙂 Исках мъглички, щеше да е съвсем различна визия, но… следващата пролет и есен
…
…
…
…
…
…
Постепенно се спуснах надолу към Златоградския район в гот компания
Цената на сухия сезон – трябваше да е по-зелено, както предни години. Няма пълно щастие във фотографията, но мястото е разкошно 🙂
…
Река Арда е велика, няма няма и се връщаш отново до нея. Съвсем притихналото обезлюдено село Дядовци
Долния кадър го видях през яки клонаци. Наложи се да драпам скоростно по хълма, за да изляза в просека, докато все още има слънчева светлина
Малко по-надолу вече не ми трябваше слънце… а ботуши. На прочутият Дяволски мост водата беше учудващо малко. Поставих бързо ботушите и с голям кеф се позиционирах навътре в река Арда. Вертикален кадър – цвят на дърветата, визия на реката, кеф.
Хайде сега и хоризонтална снимка. Дълги експозиции и къси на по-отворени бленди, за да изпъкне “текстурата” на водата. Раницата на камък до мен. По едно време започва нещо да ми пръска в крачолите, карай снимам! Усещам, че абе стъпалата ми са мокри, а ботушите са нови, какво става? Свеждам поглед надолу и ми призля, водата прелива над ботушите и в тях. Обръщам поглед наляво и хептен ми призлява… прелива и върху раницата. Нагоре по течението явно нещо е отпуснало вода. Бързо излизане, ама и това не беше толкова лесно, дърпа водата 🙂
Следваше нощен кадър с осветлението на моста. Изпипах композицията и чакам. Да ама не, нямаше осветление и въпреки това резултата по здрач много ми допадна. Натам как се суши техника и раница е тема за отделна публикация. Обаче всичко мина безпроблемно 🙂
Върнах се на прочутия завой на река Арда. Малък акцент върху извивките на реката и текстурата на бреговата линия
…
Няма да крия, че за 5 години работа в Асеновград мечтаните ми кадри от мястото все още са само… в мечтите ми. Все пак за протокола улових първите слънчеви лъчи около Национален паметник на културата Асенова крепост
Дойде ред на Маджарово. Кралството на лешоядите 🙂 Много специален район. Сякаш времето е спряло, а при повече фантазия виждаш и птеродактили в небето 🙂
Та… река Арда за пореден път
Местообитанието на величествените птици. Дано човешката простотия стои по-далеч от този район
Разкошен изгрев, което кадрите долните няма как да го покажат. Единствено съжалявам, че не направих тайм-лапс, а имах такава възможност. За другата година обаче ще обърна внимание и на това направление 🙂
…
…
…
Последни два кадъра от Маджарово. Хммм, не точно желания тип мъгла. Отново задачки за другата година 🙂
…
Финал на язовир Студен кладенец. Тук с тази гледна точка трябваше да се получат по-добре нещата, но времето определено ме изненада. Както и да е мястото е много красиво и диво и то в непосредствена близост до град Кърджали – кеф 🙂
Въжения мост над язовира към село Лисиците – най-дългия от този тип в България. Дойдох за мъгла, но реализирах друга идея. Определено обгърнат от ефирна светлина е много фотогеничен
Хоризонтално
… и вертикално
Това беше. Тази есен не беше атрактивна, но богата на спомени и благосклонна към спокойни разходки и гледки 🙂
Ше завърша с един цитат от романа “Време разделно” на Антон Дончев
“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си”
Летни до почти летни фотографски напъни 2022! Чуееек… летоска си пий бирата и яж рибата. Скъсай туристическите обувки от ходене и морето от гмуркане :-)
Хм, бях се зарекъл, че лятото няма да снимам! От четирите сезона има един, който е даден за туризъм, море, бира, сянка. Е…. няма мърдане, отново нещо наснимах! Туризмът беше оскъден, но запомнящ се, а морето още повече ми хареса. Всъщност през изминалите няколко години постепенно отново заобичах сините простори, ще да е от ЕГН-то 🙂
Мдаммм, Муратово езеро в Пирин планина. Достъпно и красиво. Всъщност, тръгваш следобед от Пловдив… за залез си горе и след това се прибираш обратно в Майнатаун. Дремваш няколко часа и си на работа – топ! Та, края на май и началото на юни. В ниското вече е жега, но горе – сняг, водни потоци, минзухари. Е, тази година температурите бяха над нормата и този период много се скъси. Едва улових един парцел със сняг и нямах друг избор, освен да мъча лимитирани композиции 🙂
…
Две седмици по-късно отново на Муратово и различна визия на терена
…
…
Хайде още седмица по-късно и вече имаме зеленко!
Ооо, началото на август. Някои са на море, аз не! Изключително динамично време, но слънцето не пожела да ми пусне аванта поне за малко. Кот такоа, следващия август 🙂
Нека да се върнем в края на май. Водопад Дуплево в непосредствена близост до село Орехово. Кадър тип – нека да се знае, че през годината съм снимал водопад. Очаквах повече вода и имах друга конкретна идея. Е…. ще е следващата година при серия от поройни пролетни дъждове
Лавандулата, отчетох се, стига толкова. Под сурдинка да кажа, че станаха чудни кадри, но са при който трябва 🙂 Центрирана композиция по здрач в мокро време след як дъжд. Затъване с Шкодата, каране с мръсна газ и буксуване, за да изляза на асфалта…
Планински божури и утринни мъгли. Е, тук нещата стават или с късмет, или с постоянство, а най-добре и двете. Пълна греда, но си казах, че без кадър не тръгвам – ето го 🙂
Страхотен залез след работа и хоп на близките скали
Обичам Ахтопол! Красиво, релаксиращо, морски дарове, плаж, че и снимки могат да станат! Изтъркана идея, но ефектна. Фарът на зазоряване, феерия от леки вълни и светлини
Имах фикс идея, а именно да “закача” първо слънцето а след това и месечината горе на връхчето на фарчето. Рибар, моторница и ето ти разказ 🙂
Луната и синия час. Бързи маневри със статив, приклекни, стани, крачка вляво и вдясно… топ попадение, “закачих” я!!!
Има един район в Родопите между Батак и Доспат. Та там дори и през лятото могат да стана интересни неща, само да валне малко или да е хладна нощта. Много ми хареса това дръвче
Язовир Широка поляна. Нищо ново и нищо оригинално. Търсиш оптималната композиция и момент на метри от автомобила. Топ пенсионерска позиция 🙂
…
Е, тук трябваше да има лодка. Всъщност лесно може да стане, но все пак става на въпрос за фотография, а не изобразително изкуство с фотоапарат! Не се заяждам, а сам си отговарям на въпроса какво ще се случи, ако реша да обърна каруцата? Ами ето какво – пътища бол, но удоволствието изчезва, заедно със смисъла 🙂
Моментът, когато слънцето “пробива” синия час 🙂
… и цветовете бързо се променят
1-ви октомври – язовир Голям Беглик. Пъстро утро и красив изгрев
…
Магичен момент, който трае най-много минута-две. Небето “гори” 🙂
Светлината угасва, но малко преди слънцето да се покаже, небето пламва в жълти нюанси
Слънчо се показа за минутка и трайно се скри. Достатъчно време 🙂
Стига толкова, есента леко пристъпяше. Не мога да се оплача от последващ материал… доволен съм, но той ще е предмет на разглеждане в предстояща есенна публикация!
Абеее 🙂 Лятото не снимайте, полза няма – плаж, рибка, студена бира… е може и Ком-Емине !!! 🙂
Магията на пролетта – Родопи 2022
Преди дузина години реших да опозная Родопите. Знаех, че са много по-различни от любимите Белоградчишки скали и Пирин. Галя с онзи мек и емоционален глас, буквално ме потопи в магията на планината. Гале, винаги ще съм ти благодарен 🙂 Един късен есенен следобед в село Света Петка чаках залеза. Към мен се приближи усмихнат човек. Запознахме се, а Исмаил с нескрито вълнение ми разказа цялата си история, та чак до корените в Албания. Минута след минута слънцето се спускаше към хоризонта и топлите лъчи пронизваха пъстрите дървета. Докато снимах Исмаил донесе две големи кани с мляко. От глътка на глътка настана здрач и светлините на къщите огряха околността. 3 часа, безценни три часа! Едно е да прочетеш, но друго е да го почувстваш на място. Родопите са история, живот, реална приказка с трудности, красоти и съдби. Едно усещане винаги ме съпътства. Снимам история!!! Не са просто природни форми, а селца, махали, пътеки, хора, животни. Планина с душа 🙂
Удивителното при Родопите е, че хората със своята дейност и бит са в състояние наистина да внесат много колорит и красота в заобикалящия свят. Това се усеща особено силно през пролетта – зелени полянки, цъфнали плодни дръвчета, цветя, ухание във въздуха и птици, много птици 🙂 Уви, не навсякъде се чува човешка глъч. Къщи градени с труд и любов се рушат. Това е колелото на живота и съвременната цивилизация. Един ден градовете ще се задръстят и процесът може да се обърне назад към природата 🙂
Тази пролет за поредна година исках да наблегна на това усещане във фотографията и да го предам. Хората освен да рушим сме създадени и за да творим красота! Една идея за точно определен тип кадри, която изключително ми легна присърце. Вярвам, че истинската фотография е когато човек снима с идея 🙂
Ще оставя снимките сами да говорят. Наистина мога много да пиша под всеки един кадър… но в един момент човек разбира, че каквото трябва вече го е написал. Често малкото е много 🙂 Снимах така, както го чувствам. Много разговори с хората, но избягвах да ги включвам в кадър. Привлича ме тази идея, но е отговорност и отдаване на уважение да предадеш начин на живот. Когато реша как да го направя, ще действам. Източни, а впоследствие Западни Родопи. Пролетта идва различно в зависимост от надморската височина и изложението на мястото спрямо слънцето, респективно северни и южни средиземноморски течения.
Един ден в самото начало на април първо се видях с няколко крави, ей тъй да получа одобрение. Първите две видно си казаха – поредния щракач… Третата обаче се спря, погледна ме мъдро и отсече – ще, ще !!!
По традиция пролетта настъпва най-рано в ниските хълмисти части на Източни Родопи
…
На много места това е живота. Бедност и скромност. Добронамерени и работливи хора. Конче, кравичка-две, няколко овце, спокоен живот изпълнен с работа и взаимопомощ
…
На отделни места човек се замисля. Всичко се руши, но и всичко се строи. Ако имаме задължение за безпрекословно изпълнение, то е да пазим природата доколкото ни е по силите. Все пак идните поколения могат да построят всичко отново, но нямам как да възстановят тежко увредена околна среда
…
Минутите в които слънчевите лъчи пробиват над хребета и огряват едно почти забравено кътче в сърцето на планината
…
Много любопитен момент е, когато овце, кончета и крави тръгват директно от къщите и се спускат да хрупат тревичка между овошките. Накрая сами се прибират, като по команда 🙂
Сгушена в пролетта
…
Постепенно природата облича цъфналите си одежди
Случайно зърнах тези къщурки съвсем в далечината. Нямах време да мисля за по-различни гледни точки, а миналото струи от тях. Ще остане задача за идната пролет и задължително посещение
Не исках да броя до 100 или 1000. Няколко увсицки също вършеха работа 🙂
Не е лесно да се намерят запазени къщи с каменни стени и тиклени покриви. Впечатляващо е колко хармонично се вписват в околната среда
…
Изгрев в село Безводно. Последен асфалтов пристан на цивилизацията. Зад мен, както и наляво и надясно започва обширен изключително див, приказен, но и тежък за ходене регион, осеян с изоставени махали, къщурки и мечки. Тоест, както при зимен Пирин, така и тук на приключение сам не се тръгва
Всяка пролет задължително се отбивам на това приказно място. Взаимодействието между природа, човек и работна дейност, водят до невероятно елегантна графика на терена. На друго място в България не съм виждал толкова хармонично съчетание между човешка дейност и природа
…
…
…
В златоградския район са едни от най-елегантните извивки на Родопите. Определено това е регион, които много си заслужава и ще наблегна на него 🙂
…
…
Огненото дихание на утрото
Фрагменти от типична родопска прагматична архитектура
…
Формите на терена диктуват и характера на обработваемите площи
Всяка пролет съм на това място и никога не е едно и също. Едни дръвчета тръгват, други гърмят от цвят, а трети преминават. Всеки път визията е различна и винаги хармонична
…
Има моменти, когато слънчевата светлина пада под определен ъгъл спрямо терена и фотоапарата със задапаратното устройство. Тогава ниския контраст и изразените светлосенки, водят до невероятна дълбочина и тоналности в кадъра. Нещо обикновено по залез е приказно по изгрев, респективно обратното. Огромното значение при работата със светлина. Разузнаването и ходенето по-рано на позиция винаги са от полза 🙂
…
…
…
Едно Смолянско селце, сгушено в планината
…
Дори при високо слънце, когато теренът е силно насечен, светлината е с изразени светлосенки и пронизващи лъчи. Дълбочината на кадъра по залез или изгрев с искрящи тонове е възможна и по пладне, но при подходящи обстоятелства
…
Казах си… това толкова известно място искам да го уловя с дискретно улично осветление. Хубавите неща се случват по здрач или на зазоряване, тоест в синия час. Наситен цвят и не прекалено тежък контраст. Задължително на място се ходи с предварение. Наблюдаваш процеса и кадър след кадър се стремиш да уловиш оптималния момент, който преминава неусетно
…
…
По изгрев, когато склонът пред теб се спуска тоновете са нежни и ефирни. Обратния процес го видяхме по-горе, тогава имаме изразени светлосенки и пронизващи лъчи 🙂
…
Малко родопска графика
Това място не мога да си го представя без кошерите 🙂
Пролетта си пожелах много слънце, за да се заиграя със светлината. Като резултат това се случи и почти не случих на мъгли. Както казват хората, няма пълно щастие, но не се оплаквам
Какво се случва при стръмен склон срещу теб, но без директна, а леко странична светлина. Пастелни тонове без дълбоки светлосенки, но с много наситени цветове и сияещи корони на дърветата
…
…
Това беше. Скоро идва пъстрата есен. Да сме здрави и спокойни, пък нека времето е с нас 🙂
Тевно ми е Тевно – разкошен зимен Пирин
Тевно езеро в Пирин е специално място в сърцето на планината. Обаче през зимата трябва да се изживее. През годините имах късмет и удоволствие да го споделя с невероятни хора и постепенно стана традиция. Да, водила ни е фотографията, но другите фактори – натоварване, анализ на терена, дори на моменти тревожност от избрана или не траектория. Това ни кара да се чувстваме живи и се помни. Едно забележително съчетание от натоварване и място за подслон, което зимата е без никакви допълнителни екстри, но на разкошно място. Вълшебно място, но за сериозни хора 🙂
Този февруари предложих на Тишо и Христо едно компактно ходене от Попина лъка и хижа Беговица с общо три нощувки, като те с кеф откликнаха на идеята. Атмосферните условия в уречения интервал не изглеждаха да бъдат от най-спокойните. Постоянно гледане на прогнози и обмисляне на фототехниката – какво да вземе и оставим. Напаснахме няколко дни в един интервал между два циклона, но дори тогава сайтовете не бяха на едно мнение. Видно беше, че скучно време няма да има, но поне деня на отиване и особено този на връщане се очертаваха по-стабилни. С Иван от Тевно бързо уточнихме организацията. С Христо бяхме напред с придвижването и на Попина лъка ни омъна дъжд с градушка. Изчакахме в купето на автомобила, звънкаме на Тишо, а той на магистралата към Перник. Дъжда намаля и почти спря, тръгваме, каквото ще да е. Разстоянието от Попина лъка до хижа Беговица не е голямо, но си има по-осезаем наклон с близо 600м. денивелация. Както предполагах, през втората половина от маршрута започнах да изпушвам. Физическата форма не е състояние на мисълта, а на физиология и биохимия на тялото. На Христо му спореше видимо по-добре темпото. На хижата стопанинът ни чакаше, кюмбето бумтеше, разхвърляхме мокри дрехи и си хапнахме. Горе долу там беше границата на новия сняг, но с удоволствие констатирахме, че почти няма такъв и през нощта едва ли ще вали повече. Хоп половин час след нас Тишо идва ухилен и щастлив, не човек, а машина. Кога успя този човек. Весел, готин, извънземен 🙂
На следващия ден, ставане в 06.00 и тръгване към 07.30 часа. Без бързане, чайче и филийки със сладко 🙂 Между другото през нощта сънувах, че с колега сме ограбили дузина банки, но ченгетата са ни надушили и са по петите ни 🙂 Интересно, какво ли ни очакваше?! Времето бързо се поразчупи и вятъра утихна. Затъване със снегоходки – около 5-10см., което беше в рамките на лукса, предвид прогнозите. Е да, но не и когато цяла зима не си се движил, мързелувал си и снимал родопски махали на метри от Шкодичката… Тишо беше машина и правеше леката съвсем комфортна пъртина, Христо след него, а аз с моето темпо – ще рече – давайте, давайте, ще ви настигна 🙂 В планината това не е опция и като резултат темпото на придвижване падна, което пък им позволи повече време да се повъртат и снимат 🙂
Единственото ключово място е слизането от Беговишкия превал. По-осезаемо затъване и като капак точно в долната част падна мъгла. Тишо предложи вариант по зимния подход, а на мен в главата ми беше линия през езерцата под Тевно, като предни години. Лавинна опасност видимо нямаше, но мисълта да си близко под Каменишката кукла при минимум видимост и ориентиране по ГПС не ме изпълваше с възторг. Слушаме Тишо. Тръгнахме по криволичеща траектория директно към Тевно, последния хълм, щурм. Батериите започнаха да ми се изтощават и бавно да зареждат, ходене, почивка, ходене, почивка. Досрамя ме и махнах на спътниците да продължават, така или иначе крайната цел е близо. В Един момент се загледах в Каменишката кукла, преминават едни мъгли. Оф, ако спра да снимам, после ще ме мързи да тръгна. Е, почивка 15 минути. Следващите четири кадъра са заснети в рамките на две минути, ако не и по-малко. В планината няма по-велико нещо от мъглата. Нещо обикновено за секунди става необикновено. Обикновен връх се преобразява в хищник. Разкошна зъбата пирамида. Дами и господа – връх К2, опс Каменишка кукла
Изпипана вертикална композиция с атрактивен преден план. Всъщност този ми стана любимия кадър от цялото приключение 🙂
Когато човек го мързи да продължи, често ражда или
…
На Тевно ни захлупи мъгла. Класика – пробиване на дупка в езерото, пълнене на вода и цепене на малко дърва. Дърва, които за престоя ни там така и не ползвахме, щото сме корави. Час преди залез се пръснахме на посоки. Нямах излишни сили за геройства и предпочетох мързела недалеч от заслона. В един момент нещата леко започнаха да се разчупват
Слънчевите лъчи пробиха за малко около връх Малка Каменица
Върха на баш Каменица осветен от последните лъчи
Мъглата се зачисти около Белемето. Идеята беше да сваля снегоходките за по-атрактивни следи от стъпки. Не ми се стори комфортна опцията да затъвам. Знаех, че от тази гледна точка, отдръпвайки се на 50-60 метра зад заслона композициите са атрактивни. Това се потвърди в началото на синия час. Невероятно място, магия, хармония
…
…
Вечерта оцених огромното предимство да си носиш котлонче, за което благодаря на спътниците. Винаги съм го подценявал това нещо, голяма грешка. През нощта обрахме одеялата и успяхме да се затоплим и без огън. Тишо беше със спален чувал – професионалист 🙂 На следващото утро, съгласно прогнозите деня беше мъглив и ветровит. Сондирахме наоколо. Тишо някъде около седлото под връх Валявишки чукар
Времето бързо започна да се разчупва и всички излязохме за постоянно навън. Страхотни водещи линии и преминаващи мъгли. Чисто фотографски подцених този половин час, но както и предполагах последва поредната силна вертикална композиция… отново с Каменишката кукла
Склоновете на връх Каменица – внимание хапя 🙂
Игра на светлината и вихрите в посока връх Момин двор
Неусетно в приказки и съзерцание на разкошния слънчев ден наближи време да се стягаме за залез. Цял ден мъглите запушваха и отпушваха котите на Валявишки чукар и Момин двор. Не исках да рискувам с тях, за да не се окажа в ситуация на трайна нулева видимост, когато най-не трябва. Седлото между двата върха на минути над заслона си го мислех от преди. Сигурен вариант, много под котите си, като имаш гледка и към Полежанското странично било. Христо също си хареса района, а Тишо излетя към Валявишки чукар. Тенденцията беше времето постепенно да се чисти, което не ми хареса.
Едни от последните мъгли, които облизваха връх Кралев двор. Епично
Минути по-късно, това е времето в планината. Христо излетя надолу към нещо, което си къта в гениалната главица
Облаците ниско над хоризонта порозовяха. Мъглите се движеха бързо и нямах време за губене. Върхове Газей и Малък Полежан
Газей с последните за тази част от планината слънчеви лъчи
Към Вихрен и Кутело ситуацията беше безнадежна. Плътна облачност, но от запад дойде нова порция облаци. Погледнах Тишо на върха, като облачността го скриваше и показваше. Евала Тише, ще показваш! 🙂
Христо ми послужи за хубав преден план 🙂
Долната му позиция беше къртач. С този разкрач влиза в историята 🙂 Един ден, като остареем… на такива кадри ще се радваме!
В разгара на фотографския процес и пурпурния свят
Великата белеметска пустиня – усещане за чистота и друг свят, който те удостоява с честта да се докоснеш до него!
Детайли от исполини. Малка Каменица с красивите си снежни стрехи и зъбатия ръб на Каменица
Отново Кралев двор в пурпурна окраска. Надявам се следващата зима да го изкача 🙂
Последни слънчеви лъчи и терен с визия на вкусен сладолед
…
Минутите след залез и специфичното сияние на небето. Върхове Момин двор и Джангал. Тук очаквах малко повече. Вероятно някъде настрани бих намерил по-силен и изразителен преден план, вероятно не, но това исках да го видя и се случи
Джангал
Последни нюанси от пурпурното небе
Исках един кадър от синия час, но да ми хареса. В един момент в точните минути се появи рехава мъгла, която премина през върховете и дори около мен. Омекоти светлината, като в същото време отрази обратно сиянието на вече залязлото слънце. Резултат ефирна комбинация от сини и пурпурно-червено-розови тоналности – кеф!!! 🙂
Това беше. Можехме много повече. Подценихме нощта, заради вятъра. Обаче това ще остане задачка за другия път! Имахме късмет с условията от фотографска гледна точка, но цената беше да приемем един риск и много точно да определим тези няколко дни. Разбира се най-важното беше извън фотографията, просто да го направим 🙂
Последва спокоен слънчев ден, слизане до автомобилите, хапване и прибиране. Радвам се, че изживяхме страхотни дни и че Христо и Тишо искрено се накефиха 🙂 Живот и здраве и на 100 години ще снимаме, но тези моменти са абсолютен топ – изпитваш физическата си пригодност и воля на епично място. Обещах си вече да не съм в толкова катастрофално физическо състояние, което да компенсирам с воля. Не става само с воля и опит, трябват тренировки.
… и така, до следващата зима. Предстои да сглобя нещо обемно от пролетни Родопи – дълга публикация и доста работа в един проект в който вложих много от себе си 🙂
Родопи с дъх на зима
В началото на настоящата година реших да поставя акцент върху публикации с кадри. Родопите ги обичам и са достъпни 🙂 Не мога да кажа, че за времето от януари до март сътворих нещо удивително или неповторимо, но и не това беше целта. Един път се получава нещо неочаквано, а друг път си казваш – е добре де, можеше и малко мъгла да има…
…на аха аха заледения язовир Широка поляна си трябваше малко мъгла, за да омекоти светлината и контраста на зазоряване 🙂
Близко до Асеновград място. Отдавна исках да го заснема по здрач в сняг. Един ден след работа се случиха нещата – кадър след кадър със засилващи се сияния и цветове!
…
…
В най-западния дял на Западни Родопи винаги е удоволствие да се разхождаш. Едно утро час преди изгрев се заиграх със зазоряването на лунна светлина
…
…
Неусетно светлините изгаснаха, облаците порозовяха и първите слънчеви лъчи се плъзнаха по хребетите
Следващите четири кадъра бяха в рамките на половин час. На прибиране реших да мина по леко оригинален маршрут около село Грашево
Сякаш стихията иска да я сграбчи!
Типична графика за този район
Типични сенки също
Ако човек достатъчно дълго стои на подходящо място с точните обективи, може да сътвори множество подобни кадри. Наблюдава терена и начина по който тече живота, респективно леко коригира местоположението си. Е, нямаше как да чакам толкова време, но това е формулата за тези снимки 🙂
Едно селце заспива след пуккав снежен ден
Още едно отрудено място постепенно се приготвя за сън. Хората се прибират, очертават пътя с фаровете си, подухва вятър и грее луна, красота 🙂
Някъде по трасето Батак-Доспат. Сняг, мъгла и гори, много гори
Над язовир Доспат на около 550мм. фокусно разстояние, приравнено към ФФ формат. Казано иначе на по-високо място и с повече приближение може да сътвориш кадри с дронска визия. Текстурата на леда беше страхотна
…
Родопски графики на свечеряване
Село Широка лъка. В такива моменти разбираш, защо този район се описва и чувства, като сърцето на Родопите 🙂
От горната позиция, но с голямо приближение. Едно време много подценявах телеобективите, но бонусите които дават са огромни!
Няколко кадъра от самото село. Няма значение дали са клише, клише са. Винаги ми харесва там. В Широка лъка има нещо много българско, буквално не ти се тръгва!
…
…
…
Много често правим голяма грешка и тя е, че фотоапаратът е в раницата, докато шофираме. Този път го поставих на седалката до мен на предварително зададени за атмосферните условия параметри. Валеше сняг и слънцето проби през облаците. Спирачка, бързи няколко кадъра и то се скри. Всичко траеше броени секунди. Луда работа, но успешно реализирана!
Един ден, докато бях на работа нищо не предвещаваше каквото и да е интересно. Около 16.30 часа заваля сняг на парцали за около 15-20 минути. Не можах да повярвам, като погледнах над Асеновград. Наложи се след работа бързо да се изстрелям до Пловдив за техниката и газ обратно.
Национален паметник на културата Асенова крепост в любимата ми текстура по време на синия час и след това
Като по поръчка да премине автомобил
Изкуственото осветление приличаше на пожар в снега
По зазоряване на следващия ден бях на позиция. Уви, през нощта част от снега опадна от дърветата. Обаче в това е магията, едно нещо идва и си тръгва. Уловиш част от него, а останалото за следващата зима
От кадрите, които се гледат на голям размер. Мъничка крепост и началото на планината с душа
…
От онези моменти, когато си кажеш – Е добре де, защо чак сега се усетих за това място, а е толкова удобно и бързо от Пловдив /с добри зимни гуми/. Вече не остана зима за да го развия. Е… следващата 🙂
Това беше от скорошните зимни Родопи. Февруари с Тишо и Христо направихме една прекрасна и стойностна разходка до Тевно езеро в Пирин. Натоварване, емоции и прекрасни кадри в едно изключително смислено изживяване. Последва разкошна пролет. Пролет, която успях да развия, както го желаех с множество кадри, но и конкретна идея. Всичко това ще е предмет на бъдещи публикации с много по-голям заряд 🙂
Фоторавносметка на 2021г.
Гледам набора от избрани кадри за годината и си мисля – хм, за поредна година нищо ново или особено, но пък ми хареса. Не беше година на еуфория или нещо ново. Стандартни дестинации, които изискват по-малко време за реализация на идеята, съгласно неписаното правило, че с годините времето става все по-ценно и човек трябва да го разпределя по-смислено. Крайният продукт е ясен, особено ако човек има късмет с атмосферните условия, безкрайното време на света и възможности за придвижване, за да издялка това, което му е в главата. Начинът по който правиш стъпките и наблюдаваш нещата наоколо, това остава скрито. Уви от него зависи дали ще помниш моментите, като едно страхотно изживяване или просто денят, когато направих гот снимката-снимките. С времето човек започва да прави тези неща по начин, по който на него му харесва и на човека до него, не толкова на другите – те са далеч. По-малко амбиция и повече смисъл! На Сирни заговезни татко отиде на небето. От него започна увлечението ми по този път. Толкова разговори на тема фотография, но знаете ли какво? Фотограф магия създава, но разговор с него вдъхновява единствено, когато на терен вижда и нещо друго освен кадрите. Това не се учи… и често както и при мен се предава от татковците 🙂
Та така. Ще карам по познатата формула – снимки и малко текст 🙂
Януари започна с Шипка. Да, достъпно е, гот е, смислено е, красиво е и знаеш, че някога в миналото там е имало хора на които им е било много по-студено, а на 15-20 минути ходене не ги е чакала Шкода. Да, но са написали история!
…
Февруари и март – забежки с Вили към връх Полежан в Пирин. Фантастичният лунен изгрев с 0 вятър и дълга експозиция от статив. Разкошна светлина и огромен шанс след залез. Спомени за цял живот с любимия човек на личния връх!
…
…
С НПК Асенова крепост е малко сложно. Страшно достъпно място, но със снега е кът работата. Настоящата година дано има по-богата реколта 🙂
В деня на влюбените си направихме една неочаквана нощна разходка из Стария Пловдив
Март месец и “разчупването” на язовир Широка поляна
…
Края на март, края на зимата и последния по-обилен сняг в Родопите. Нощ и село Широка лъка
…
Тръгнах да снимам модерни минималистични оградки около село Мечо корито, но както и предположих, повече ми хареса кюмбе утрото на Грашево 🙂
Пролетта не се получи. Когато част от душата опустее, то това си личи. Идеята беше друга, да загатна живота на село и трудовия процес в Родопите. Не направих нищо от това, нищо ново или запомнящо се, но пък – бива. Тоест, ето я задачката за 2022-ра!
…
…
…
Долните два кадъра всъщност са ми най-присърце. Всяка пролет идвам на това място по няколко пъти. Има нещо хем красиво, хем наистина планинско. Времето по залез върви бавно, наблюдаваш работния процес и резултатите от него. Много успокояващо и зареждащо
…
В края на зазоряването
На IFA W50 навремето взех “С” категория… и като изплува от мъглата, оооо, фантазия! 🙂
…
Белоградчишки скали – безспорно най-магичният кадър за годината чуеееек. С Георги Динов в едно отчаяно ръмежливо време под дъждобраните се смеехме, хем щастливи, че сме на любимото място, хем на каръка за снимки. Като светна по тъмно, а скалите се отразиха в ниската облачност над и зад тях – фантазия! Защо за мен е топ кадър? Защото беше тотално неочакван, а резултатът коренно различен от всичко, което си представяхме в дъждовния и сив завършек на деня. В края на крайщата това е пейзажната фотография – не да отидеш при топ условия, а да използваш жокерите, които ти дават терена, атмосферата и… да реагираш бързо! Минути по-късно отраженията на острите скали вече ги нямаше, облачността започна да жълтее и визията стана значително по-скучна
Края на май и началото на юни. Три ходения до Муратово езеро в Пирин и три вертикални кадъра. Долу лятото започва да напича, а горе газиш сняг, голям кеф! Топенето на снега във високата планина е нещо, което не трябва да се пропуска. Излъчването на тези кадри е много специфично и запомнящо се!
…
…
Така, лятото. Лятото е особен сезон. Обикаляй планини за кеф, със или без хора, спи на палатка, ползвай ГПС и челник, търси непознати места, ходи на море, плувай, яж рибена чорба и т.н и т.н…. без сериозна фотография! Става, но е тъпо, защото за това време може да създадеш несравнимо по-стойностни спомени и изживявания, отколкото примерно станал в 02.00-03.00 часа, примижайки да висиш със статив, чакайки слънцето да пробие мътната атмосфера. Лятото е тъп сезон за фотография – тъп, кат гьон. Радвам се, че тази година малко се разчупих и се поразходих по връхчета сам и с Вили, тракове, нощни прибирания на челник и т.н. разкош. А да, ето и две снимки за целия сезон от фаровете на Ахтопол и Шабла
…
Септември и утро на язовир Широка поляна в Родопите. Въздухът се изчиства, тръгват тънките мъглички, идва хубавото време!
…
Заради изборите съвсем сериозно бях отписал есента, но по неведоми пътища господни, баш когато неочакваш, съдбата ти подарява наколко наситени със светлина и мъгли дни. Красива есен беше, оскъдно време, но висока успеваемост. За това с което разполагах си пиша 5+ 🙂 Родопи и отново Родопи!
…
…
…
…
…
…
В Смолянско уловихме два дни на утринни мъгли. Просто има дни за фотография. Когато ги има се случват нещата. Насила хубост не става… във връзка с разсъжденията за лятото и защо ни е дадено – за кеф, сянка, бира и приключения 🙂
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Малко от любимото местенце – нощ над Искърското дефиле 🙂
Отново Родопи
…
Тук паднаха много кадри, ама за част от секундата изпуснах страхотния. Приближавам се леко, леко, оп оп оп, топ композицията, глася статива, натискам спусъка… и за двете секунди при заключване на огледалото, едната се затича все едно я боднаха с люта чушка в задника и всичко юруш след нея, еееееее 🙂
Вторият най-неочакван кадър за годината, навътре в дивата красотия на Родопите. Признавам си, че щях да премина без да го заснема. Слънцето се скри и онази ефирна светлина изчезна. Гледам го гледам, знам, че има много магия и разказ в него и се чудя… колко ли гледки съм пропуснал, гонейки определен шаблон в главата?!
Белоградчишки скали или умението да стоиш, наблюдаваш и заснемаш настъпването на нощта
… впоследствие връщане до Видин, цяла нощ пътуване и на другото утро изгрев над град Маджарово. Е, тези скали вече останаха в мъгла, бягах нагоре, докато изляза над нея и бързо заснех изгрева с каквото попадне за преден план
Симетрия – язовир Студен кладенец
Декември и мъглите на Шипка. Много силно въздействие! Невероятна емоция е да обикаляш и снимаш при такова време. Знаеш, че създаваш нещо впечатляващо. Хем изпитваш дълбоко уважение, хем смирение, хем тотален перфекционализъм със снимачните параметри и състоянието на техниката!
…
…
…
…
…
Утрото и някъде там язовир Копринка 🙂
Последните дни на годината. Затопляне и разчупване на тънкия лед на язовир Широка поляна
…
Ами това беше. Пожелавам на всички здраве и вдъхновение през 2022 година. Да гледаме по-малко новини, по-малко да висим в мрежата и да се обграждаме с хубави хора, настроени на нашата емоционална честота! 🙂
Шипка – между залеза и изгрева
Декември 2021г.
Преди години, когато да пръв път отидох зимно на Шипка с цел фотография, реших да остана и след залез. Това трябва да се почувства – леден вятър, светлините на северна и южна България под страховитата фигура на паметника. Знаеш, че това е много, наистина много стойностно изживяване. Стъпка по стъпка в мъглата, сиянието се увеличава и…. изведнъж в студения си кристален блясък той се появява. Оръдията в скреж, пейките също 🙂 Няма да се впускам в подробности за това как се удържа статив при вятър, как се прави заслон срещу вихрите, как се бършат заскрежени лещи на обективите, елиминират отблясъци и още и още. Снимките са от месец декември 2021г. и са плод на една идея. Идея да отразя магията на мястото по време от денонощието, когато само колегата е горе на пост, а светлината рисува 🙂
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Пожелавам на всички здраве през настоящата година. Другото ще си дойде по етапен ред 🙂
