Posts By: Krasi

Моята 2014г. зад обектива

Posted by on Jan 2, 2015 in Фото разкази | No Comments

Дойде време да направя фото анализ на изминалата година. Всъщност за да съм честен откровено ме мързи да пиша, но пък съм наясно, че без писмено слово не стаа баце. Снимки йок, но все пак реших да поместя тези, оставили по-силни спомени от едно или друго естество. Та, началото на годината хич не беше както в момента, а топличко и сивичко-кафявичко, тоест тъпичко ! Има едни позиции около Rock city /Белоградчик/, които ги дебна именно за такива скърбящи зимни дни без сняг. Една януарска утрин нещата се наредиха убийствено от любимата ми позиция. То беше скачане и бързане но станаха нещата почти без пребивации

Y1

Y2

Уви миналата зима просто си беше постна откъм сняг в по-ниското. Врачанският балкан си беше повече за разходки отколкото за снимки. Разписах се с Кобилини, а един ден там и паметник ще ми издигнат 🙂 Та какво му липсва на следващия кадър… 1-облаци, 2-лъчите на EF 16-35/2.8L 🙂

Y3

Малко след това последва и синият час с неговата студена красота

Y4

Февруари и март уви ги проспах, къде заради липса на сняг, къде заради мързел, а отделно и командировка… Все пак когато няма какво да се снима ходя на скалите, като най-близка стойностна дестинация до обречения град /разбирай не Белоградчик, той все пак ще дръпне рано или късно/. През една необичайно топла февруарска нощ повторих една звездна идея и този път стана прилично 🙂

Y5

Мъглите показаха най-гадната си страна да захлупват всичко и всички… тук там пролука

Y6

Тази славен отвор определено ще е обект на засилен интерес през настоящата зима 🙂

Y7

… и моменти на изгарящи изгреви

Y8

Когато снимам крепост “Баба Вида” или река Дунав значи отчаянието и депресията са взели превес, но пък с малко инат и тук станаха интересни кадри в часовете след залез

Y10

Y9

Април месец беше белязан от Мелнишките пирамиди и водопадите в Беласица планина

Y11

Y12

През годината смея да кажа, че Белоградчишката пролет мина на ниво. Когато не си на място изпускаш много моменти, но с повече повторения и инат нещата малко по малко се получават. Имаше си от всичко по малко – мъгли, облаци, слънце, дъждове, дори и дъга 🙂

Y13

Y14

Y15

Y16

Y17

Y18

Y19

По отношение на водопадите така и не бях достатъчно мотивиран. Все пак улових Чипровският водопад почти както исках. Разбира се ги имаше и дежурните забежки към Копренските водопади, както и такива в Търновско и Ловешко

Чипровският водопад по време на пролетно пълноводие

Y20

Една от многото гледни точки към Копренската класика – Ланжин скок

Y21

Горното стъпало на Крушунските водопади

Y22

Всеки сезон си има особености, ката характерното за лятото е че е единственият, който просто не става за фотография а за туризъм, глупости и пръскане на пари. Уви, това лято се оказа нетипично с дъждове, че и наводнения. За мен супер, плющяха ме бури в Пирин и Рила и станаха няколко кадъра, евала 🙂

Пирин – Синанишкото езеро с върхове Момин връх и Синаница

Y23

На Тевно езеро ни хванаха дивашките дъждове и наводнения от последните дни на юли и началото на август. За 4 дни горе долу толкова кадъра 🙂

Y24

Y25

Отдавна исках да повторя една композиция от Страшното езеро в Рила планина и ми се отдаде, като стана дори по-добре отколкото очаквах

Y26

Септември е месеца на нервите – нямаш търпение за есента, в същото време не знаеш каква ще е тя и дали ранен сняг няма да я съсипе. Опитвах разни варианти по Искърското дефиле, както и проби на водопади с добре развита листна маса.

Искърското дефиле над село Гара Бов

Y28

Чипровският водопад след залез

Y27

Началото на октомври, един дъждовен следобед, мъгла, да това е, точния момент на точното място в района на водопад Ланжин скок. Мечтаното време малко преди момента на шарената есен 🙂

Y29

Y29-2

Y30

Една класика, завоят на река Искър в района на Черепишките скали. Аха дръвчето леко се беше шарнало, останалото свършиха фаровете на автомобилите 🙂

Y31

Уви есента на 2014-та като цяло си беше греда. Ветровете направиха достатъчно сечено и почти останах без снимки на водопади. Все пак поне един стана както го желаех… разбира се отново на Ланжин скок

Y32

 

Краят на октомври и една командировка в град Пазарджик. Веднага след лекциите се изнасях по най-бързия възможен начин към Велинградско. Страшно много благодарности на една душичка Галето Велева за ценните съвети и напътствия 🙂 Срещите и разговорите с Исмаил, Сали и Ахмед, Турските кафета и бягащите от обектива млади Помакини… това е незабравимо 🙂 Всъщност Родопа планина не се описа с думи, а просто човек отива на място и започва да попива от магията !!! 🙂

Y33

Y34

Y35

Y36

Учудващо но есента в Белоградчик все пак се състоя, амааа под ужасния похлупак на всепоглъщаща трайна мъгла. Тоест нищо не хванахме но пък над нея стана нещо което исках отдавна… светлините на град Белоградчик под движеща се като река мъгла след залез, ехаааа пълен кеф !!!

Y37

По темата за реките и моретата от мъгли последва и ридът Кобилини стени в Природен Парк Врачански Балкан

Y38

Y39

Запомнящ се момент беше излизането над мъглата в посока връх Тодорини кукли и гледката от върха в посока веригата на Берковски балкан

Y40

В началото на м. декември в северозапада имахме един неочакван бонус – скреж ама скреж Ви казвам, както си трябва. Уви тежката облачност и мъглата не позволиха композиции с небе но и без него гледките си заслужаваха. Хм, за съжаление след оттеглянето на ледената пакостница щетите по растителността си бяха сериозни 🙁

Y41

Y42

От години постоянно си повтарям – човече зимата при сняг стига си киснал горе а се смъкни ниско около село Згориград. Събитията така се развиха, че докато горе снега се топеше активно, долу се беше позапазил, уцелихме мястото и момента. Тепърва през тази зима идеята ще се доразвие 🙂

Y43

Последните дни на декември 2014 и един голям сняг, който пропуснах поради кофти късмет. За да не съм капо улових началото

Y44

Y45

Мдаммм, всъщност не беше лоша годината… зима-греда, пролет-ок, лято-ок, есен-греда… аха бива 🙂 Вече сме 2015г. и си пожелахме разни работа, а да видим сега какво ще стане 🙂

23 мига Белоградчишка пролет

Posted by on Jul 4, 2014 in Фото разкази | No Comments

Хм 🙂 Е не точно мигове, защото дори най-кратките ми експозиции надминават един човешки миг. Но има кадри, които отминават безвъзвратно и бързо като един вълшебен миг! Остават спомените, а зад тях стоят много възклицания, емоции, подготовката, нерви… и блясък в очите 🙂 Март месец се замислих какво точно искам да снимам, когато започне зелената вълна. Исках нещо различно, да поставя акцент, а не да “бягам напосоки”. Оказа се, че различното всъщност е нещо точно определено, нещо добре познато, нещо уникално за България, нещо което ми е наблизо, нещо което ако беше в друга държава с друг манталитет би било световно-известно… да Скалите 🙂

За мой късмет/предвид характерни особености на професията ми/ тази година пролетта избърза. Още първата седмица на април дърветата започнаха да се разлистват и се появиха първите плахи пролетни мъгли.

Пролетните бури не закъсняха. Хм, деликатна работа е това, защото докато стоиш във Видин се налага да прилагаш налудничава интуиция, за да предвидиш какво ще бъде еди къде си след няколко часа 🙂 Страхотно е да уловиш дъга в едната посока…

… и страхотна светлина в друго направление 🙂

Около средата на април, познат сценарии, излизам от палатката и поглеждам нагоре, синьо небе след цяла нощ дъжд… уффф. Бързо прибирам палатката и се отправям към една от “култовите” позиции. Карам автомобила и стъклата стоят учудващо замъглени, я мъгла, оха, чакай не толкова, за няколко минути ме захлупи. Резултатът е поредното мрънкане и така докато се качих горе. В този момент разбрах, че това са моментите които осмислят цял един сезон. В бързината направих дребни грешки, но пък разбрах, че това което смятам за мой недостатък всъщност е голямо предимство/няма да споменавам/ 🙂

Когато мечтите се сбъдват!

Вдясно небето леко се запали, стрелба отново 🙂

За минута две мъглата се стопи, и от нея остана тънка ивица в ниското. Светлината стана остра и магията постепенно си замина.

Време беше да се включи телеобектива, за да запечати последните мъгливи моменти.

Последва повече от месец пауза, за което време се отдадох на рекички и водопади. Май месец отново беше на ниво. Преди изгрев, мястото е горното, небето е чисто синьо. За броени минути вятърът докара красиви облачета и също така минути по-късно безследно изчезнаха. Едно от многото достойнства на пролетта и динамичното време.

В обратна посока се разкрива една хармонична като композиция гледка от която до този момент нямах интересни кадри. Е нещата започнаха да се променят. Стилен свеж изгрев 🙂

Уви в този район, пролетта не е сезон за ефектни изгреви, поради релефа на Белоградчишкият венец. Слънцето огрява скалите дълго след момента на изгрева. Въпреки всичко когато се съчетаят няколко фактора, примерно светлината да следва релефа на местността, резултатът може да е елегантен и приятен.

Ако има кадър за които съм съжалил, че не съм имал късмет… да късмет, то това е следващият. Дъждовно, динамично небе, съчетано със светкавици !!! Е как беее, святкаха точно между кадрите, ама баш… ?!?!?! Мдамм, това е разликата между обикновен драматичен кадър и изключителен кадър, какъвто можеше да е /карай, другата пролет/ 🙂

Вятър, залез, стативът си е на мястото и чака. Облаците препускат шеметно. Не вярвах, че ще мога да направя сполучлив залезен кадър в това направление по това време на годината. Стана, тъмните наситени облаци са магия и никога не трябва да се пропускат.

Има една скала, която е така разположена, че фактически по един или друг начин присъства в повечето кадри и това е Конникът. Отдавна исках да акцентирам на нея с повече приближение. Уви, това налагаше наличие на ефектна облачност ниско над хоризонта. Точният ден на точното място.

Реших да не бързам и да видя кога и как слънцето ще огрее местността наоколо. Гледам кадъра и ми става смешно, че толкова слънчева светлина рядко влиза в обективите ми 🙂

Збегове е наименованието на най-западната част на Белоградчишките скали. Леко скрит, отдалечен и почти неизвестен, този забележителен скален масив кефи… ама много 🙂 Още при първото ми ходене за тази пролет ме изпра здрав дъжд. Последва едно от най-безумните местения на статив, всичко по мен трепереше от нерви, бършех обективи, изпадаха кърпички и се молех да не объркам нещо/е обърках го но достатъчно късно, за да не е фатално/. Уви този кадър плаче за обектив предаващ хубаво слънчевите лъчи, но съм невероятно щастлив, че го направих!

В този момент с периферното зрение забелязах, че вляво от мен нещо нетипично шаренее – дъга!!! Бързо, бегом със статива а тя пустинячката избледнява, ужас!!! Запъхтян и почти припаднал го забивам като колец, с едната ръка трия обектив от пръски с другата натискам спусък, никакъв ред, но резултатът… !!! 🙂

На следващия ден отново се върнах, за да уловя още по-невероятен залез. Това ми е и любимият кадър за тази пролет !!!

Има една позиция, която все я пренебрегвах, защото не ми се виждаше интересна. Реших да я пробвам в последните дни на пролетта. Лятото вече беше на прага и това много личеше. Небето стоеше безизразно, нямаше ги красивите багри и свежи цветове. Остана да се заиграя със студената светлина по време на зазоряването.

Избрах малко по-странична позиция и без да мърдам статива си поиграх с кадри през определен период от време. Крайният резултат стана интересен 🙂

Следващият ден, къде ако не на същото място. Рано рано сутрин и един студен поглед към Калето.

21 май рано сутринта, последните часове на пролетта… времето ми направи един последен подарък 🙂 Страхотен огнено-нежен край на свежо-зеления сезон !

Та така, заложих на определени ограничени на брой позиции. Имаше много други възможности, но ще останат за друг път, примерно есента 🙂 Учудващо но се оказа, че пролетта нямам нощни кадри/ще се поправя своевременно/ 🙂

Определено съм доволен и затварям фотографския сезон. Следва обикаляне на планини със снимки за спомен, и така до искренно се надявам една фантастична есен !!! 🙂

Ново начало!

Posted by on Jan 3, 2014 in Фото разкази | No Comments

Дойде време да направя фотографски сайт в който да систематизирам всичките си фото-напъни през годините!:-) В този раздел фото-разкази ще поставя акцент върху всичко съпътстващо фотографския процес/което както се предполага е не по-малко интересно от самите снимки/. Ще се постарая да бъда увлекателен и вдъхновен, ееее да :-)))

Досега публикувах бивалиците и небивалиците ми във http://krasimirpetrov.wordpress.com/, та от време на време хвърляйте поглед и в тези архиви!:-)