Фото разкази

2022-ра в пейзажни кадри. Фотография и отново фотография!

Posted by on Dec 26, 2022 in Фото разкази | Comments Off on 2022-ра в пейзажни кадри. Фотография и отново фотография!
2022-ра в пейзажни кадри. Фотография и отново фотография!

Красива – с тази дума мога да опиша изминалата година! Чисто фотографски богата на моменти и спомени. През годината реших да направя изключение от традицията и да качвам кадрите накуп под формата на сезонни публикации. Хареса ми идеята всичко да има един завършен визуален вид, кеф ти зима, пролет, лято или есен. Сега хм, хм… мисълта да сипя празни приказки между кадрите за географско описание и пълнеж не ме грабна. При толкова голямо количество снимки идеята за разказ също не беше оптимален вариант. Между другото това ще е предмет на един все още празен раздел към сайта – истории зад кадър. Почти всеки от кадрите по-долу през годината вече е включен в конкретна публикация. Който иска да прочете малко повече, просто да натисне бързата връзка с оцветената дума или думи свързани със сезон 🙂

Имам слабост към Родопите. От една страна изключително въздействаща и многопластова планина. От друга получаваш възможност за минимум време да реализираш идея и да се прибереш у дома, защото не всичко е кеф и фотография 🙂

Зимата е труден сезон. Дебнеш сняг и условия и искаш те да съвпаднат с уикенд или свободен период от време. Много трудна комбинация с все по-топлите и безснежни зими, но…. абе получи се нещичко

Януари – язовир Широка поляна

Някъде почти над Асеновград 🙂

Махалите в обширната част на Родопите между Велинград и Якоруда, винаги има какво да предложат. Преходът от нощта към зазоряването – класика 🙂

Ч/Б фотография не ми е сила, но в това има логика, защото винаги мисля в цвят. В случая с минимално цветово тониране нещата станаха интересно

Една малка махаличка се приготвя за сън

Леден свят по повърхността на язовир Доспат

Отново битови сюжети

Светлинна феерия около и в село Широка лъка

Редките момента, когато уловиш снеговалеж и слънчева светлина

Привечер и отрупана със сняг гледка към Национален паметник на културата “Асенова крепост”

Високо над град Пловдив в кралството на връх Модър 🙂

Едно незабравимо февруарско зимно приключение до Тевно езеро в Пирин. Студ, умора, красота и голям кеф! Вятърът рисува…

След залез, когато студ и вятър те натискат, но ти си направил следите със снегоходки и не се прибираш, докато не си свършиш работата 🙂

Още графика и вихри

Разкошна светлина в края на деня

Ефирната пурпурно-розова светлина след залез!

Едно скоростно преминаване през град Враца в края на февруари. Много сняг и ограничено време. Проход Вратцата в синия час след залез

Настана нощ, но не ме свърта… бегом до първото възвишение за обзорен поглед към скалите над Вратцата

Края на март и началото на април. Онези чудни дни, когато пролетта пристъпва, а таман сме преместили часовниците – кеф. В случая нека започнем от основната порта към Родопите… къде – ами Асеновград 🙂

Родопската пролет – падна снимане. Много зеленина и цъфнали дръвчета – усещане за нещо яко свежо и триумф на живота. Дори и забравените обезлюдени места не са толкова тъжни. Нека кадрите сами говорят 🙂

Водопад Дуплево, непосредствено след село Орехово

Някъде тече активен земеделски работен процес

… и една вярна Ладичка 🙂

Още и още овошки

Къщурки, кошерчета, някакъв път и много чист въздух – повече от това здраве му кажи 🙂

Диханието на Родопите

Z-родопски дизайн

Лятото – сезонът в който човек трябва активно да се движи, ходи на планина и на море. Всъщност не трябваше да снимам, но уви… хм, 2023-та ще падне движение… и море де 🙂

Муратово езеро в Пирин планина не се нуждае от представяне

Отчетох и една бърза лавандула в тинята след бурята… с фенер набит в основата на дървесната корона 🙂

Един от онези залези в близост до Пловдив, когато спомените са по-силни от кадрите 🙂

С планинските божури нямах късмет, но другата година ще ще…

Ахтопол си ми е рай. Плаж, море, рибена чорба, че и някакви снимки дори

А така, слънцето над фара

А така, луната “закачена” на фара

Птеродактилски потайности

Широкополянски потайности

Голямобеглишки потайности. Абе красота са тези родопски язовири 🙂

Октомври, златната есен е тук! Ситовския водопад. Доколко е водопад е друг въпрос, но пък винаги стилен

Усещане за Гела… есента пристъпва в Родопите 🙂

Малко скреж, малко цвят и… приказката е готова!

Село Стикъл “плува” в светлината на утрото

Аааа ма ха. Ей за това иде реч. Мъгли и светлина. За жалост тази есен бяха кът мъгливите гостенки. Казано иначе – смолянско-рудоземски потайности 🙂

Малка къщурка в море от палави мъгли

… а морето си го бива!

Лъчите също

Една толкова чакана разходка в гот компания до село Три могили и митичната махала Мумджидам

Мумджидам ни посрещна прекалено сух, но уви, есента беше такава

Когато още преди десетилетия времето е спряло да си почине…

От другата страна на връх Чиляка – село Безводно

В региона около Юндола винаги има нещо интересно

Много пъстрота, много цвят

Две души изпращат залеза 🙂

Изгрев над река Арда

Още изгревни мотиви в района

Когато нощта преминава в зазоряване – прочутия завой на река Арда в началото на язовир Кърджали

Отново някъде там – живот накрая на света 🙂

Златоградски потайности… за съжаление и тук се усети сухата есен

Село Дядовци. Обезлюдено, а никак не е на лошо място

Малко под него и класиката – Дяволският мост

Река Арда “рисува”

Трябваше да отчета НПК “Асенова крепост”. Винаги съм го искал мястото с мъгли, нооооо… ей така напук най-достъпното не ме допуска 🙂

Река Арда при град Маджарово

Скалите на лешоядите

Поредното утро, което на живо беше много по-въздействащо. Усещане за нещо праисторическо…

Язовир Студен кладенец. Тук идеята беше друга, но времето яко ме врътна…

Въжения мост до село Лисиците – най-дългия от този тип в България. Тук обаче идеята беше тази и се получи. Умишлено държах хоризонта в центъра, защото геометрията на обективите и въжетата на моста не стигнаха до консенсус. Нощ, преминаваща в зазоряване и син час

Така сме устроени, че когато нещо постоянно ни е в полезрението сме склонни да го пренебрегваме… до момента, когато се отдалечим от него. Ето, вече започнах да снимам и река Дунав. Ефирни мъглички на зазоряване

Неподвижна в подвижното

Ниското ниво на реката в началото на месец ноември позволи подобни атрактивни кадри. На заден план е град Калафат

Ранобуден байко

1-ви декември. Шипка! Тривиално е, но нещо ми хареса в него. От едната страна дървета прекланят глава, а от другата въздух. Нещо, като България в момента. Много ни се иска да сме върха, но… делата ни са предимно въздух…

Отново на реката. Дунав мост 2 на зазоряване

Мъгливо дунавско утро

27.12.2022г. Няма случайни неща. С този кадър от Белоградчишките скали ще закрия годината. Казах си, 2022-ра нямам кадър от мястото, което ме запали по пейзажната фотография и което ми е толкова присърце. Това утро исках едно единствено нещо – 1 кадър, но да има нещо различно в познатото. Вкарай слънчеви лъчи, пък както излязат 🙂

Това беше. Рекорден брой кадри за годишна публикация. Силна година, макар и с предимно тривиални идеи. Исках да я завърша с хубав сняг, но наистина зимите се объркаха и закъсняват.

Иначе встрани от кадрите – едва един изкачен връх за годината – Амбарица и яко обездвижване. Ясно е, че 2023-та снимките ще са осезаемо по-малко, движението несравнимо повече, а промяната във външния вид осезаема 🙂

Хайде, диви и здрави през настоящата година! Правете нещата с кеф, а където няма кеф си пазете нервите и енергията за по-хубави времена и моменти 🙂

Родопска есен 2022

Posted by on Dec 11, 2022 in Фото разкази | Comments Off on Родопска есен 2022
Родопска есен 2022

Пълен кеф е да обикаляш планината с душа, спираш, снимаш, гледаш, разговаряш с хората. Максимум емоция, красота и впечатления. Тази есен беше и все още е мека, спокойна и без изненади. Още в началото на октомври дългосрочните прогнози бяха категорични – топло, спокойно и сухо време. Хубавото – ще има цвят, който ще задържи, както и много слънчеви часове, респективно заигравки с ниско осветление и контра светлина 🙂 Лошото – няма облачета, няма мъгли. Всички искаме мъгли, ама няма. Честно да си кажа не съжалих особено, защото с времето си изградих стил да снимам в контра светлина без да включвам небето. Има ли слънце без облаци – става!!! Тази есен ми хареса, беше скучна, но красива и най-важното дълга 🙂

Стартирах със Ситовския водопад, находящ се малко преди едноименно село над град Пловдив. Колко е водопад е друг въпрос, по-скоро си е воден пад 🙂 Заиграх се с много варианти, но както и предположих близката гледна точка ми беше по-на сърце

Последваха утрини около село Гела. Кратък момент в който слънцето пробива през ниските облаци и атрактивна странична слънчева светлина огрява връх Турлата

Няколко дни по-късно, докато карах натам гледах как термометъра постепенно пада и докосва нулата. Само да има поне лек скреж, това ще е гот. Малко бяло, но пък от сърце 🙂

Заиграх се с няколко композиции. Специално тук не исках да “режа” върха, но реших, че безоблачно небе само ще отдръпне погледа. Е, ще има нови опити с повечко късмет и скреж

Село Стикъл в непосредствена близост. Няма лоша контра светлина, но има едни минути, когато ъгъла на слънчевите лъчи върви в комплект с хармонични и наситени цветове

Утро на юг от гр. Смолян. За това става на въпрос. Когато имаме мъгла в комбинация с мека светлина или насрещни ниски слънчеви лъчи. Късмет беше това утро на фона на сезона. Оживяват приказки

Не, това там не е съоръжение изградено от извънземните. Всъщност е нещо доста невдъхновяващо, но пък “оживя”, като тайнствен център на внимание 🙂

Малка колибка в бушуващото море от мъгла

Не спирах да снимам, защото ми беше ясно, че това може да е единствената хубава мъгла в пъстрия период на есента. Пухкави облачни вълни се разбиват в насечени планински хребети

Винаги има минута-две-три, когато слънчевите лъчи се плъзгат по мъглата и при взаимодействието им с извиките на терена създават мечтаните кадри. Чисто фотографски в такива моменти имаме дилема, защото ни е необходима пълна концентрация – кадриране, композиция, параметри, настройки, размах на експозиционния клин и т.н. От друга страна искаш просто да гледаш и запомниш този момент. Опитах да балансирам двете направления и се получи 🙂

Светлината бързо започна да си “заминава”, но погледът шари. Хоп откриват се къщички – снимай баце 🙂

Долният кадър не стои зле и в Ч/Б, но все пак сме на тема цвят 🙂

Защо човек трябва да има дълъг обектив. Ей заради подобни кадри. Тук там поостанала мъгла, снишава се и взаимодейства със слънчевите лъчи. Този път предпочетох почти да няма цветове

С един човек – страхотен фотограф, който ми е много близък като мислене и също снима непрекъснато в продължение на повечко години, имах удоволствието да споделя едно много приятно ходене до село Три могили и респективно махала Мумджидам. На тръгване от Три могили погледа ми беше привлечен от хармонична комбинация от стара масивна къща и есенна гарнитура 🙂

Разстоянието не е много – час до час и половина зависи от ходенето, но един съвет – не носете тежка фотораница, а по-скоро преместете нещата в туристическа такава 🙂 Пътят до мястото и самото място – диво и красиво. Усещането е, че отиваш наистина далеч от цивилизацията. Хармонични извивки на терена, сериозни долини и хребети. Чисто фотографски не се получи особено добре, защото сухата есен си каза своето. Поляните не бяха зелени, а на това се надявахме, защото визията на кадрите щеше да е съвсем различна и да се получи желания 3D ефект

Необитаем свят. Трудно ми е да го опиша с думи. Не е тъга, напротив там се чувствах жив. Вероятно наистина човек трябва да отиде далеч от пътища и цивилизация, за да усети силата и в края на краищата смисъла на природата

Слънцето се скри, контраста падна, но и в това си има очарования. Останахме до тъмно и се прибрахме на челници. Много стойностно изживяване

Каране през нощта и на другия ден “акостирахме” на място, което по права линия е на броени километри от Мумджидам, но за достигането му трябва да изминеш 100-тина километра с автомобил. Село Безводно. Актрактивен изгрев от обзорна позиция над населеното място

Леки селски мотиви със стадо и овчар 🙂

Отделих един ден за велинградския край в западната част на планината. Регионът е изключително експлоатиран във фотографско отношение. Утрото започна с ефирни облачета, последвани от приятна слънчева светлина. Не търсех нещо оригинално, а по-скоро да си взема дежурната порция есенна прелест 🙂 Кадрите вървяха един след друг

Тук почти изпуснах слънчевите лъчи по залез и се наложи да снимам толкова скоростно, че около мен хвърчаха капачки и обективи, респективно внимавах да не ги изпогазя…

Някъде там две души се наслаждават на момента 🙂

Хайде обратно в другия край на Родопите. Началото на деня над река Арда. Диво, обезлюдено и красиво

Стари къщурки в които живеят най-много няколко човека. Ето го единия долу вдясно 🙂

Прочутият меандър на река Арда в началото на язовир Кърджали. Нощен кадър с малко звезди и светлинки. Очаквах нещо по-различно, но все пак… абе там няма грозен кадър 🙂

Отново по поречието на река Арда. Къщурки и притихнал свят в който тук там пуши коминче и блеят овчици 🙂 Исках мъглички, щеше да е съвсем различна визия, но… следващата пролет и есен

Постепенно се спуснах надолу към Златоградския район в гот компания

Цената на сухия сезон – трябваше да е по-зелено, както предни години. Няма пълно щастие във фотографията, но мястото е разкошно 🙂

Река Арда е велика, няма няма и се връщаш отново до нея. Съвсем притихналото обезлюдено село Дядовци

Долния кадър го видях през яки клонаци. Наложи се да драпам скоростно по хълма, за да изляза в просека, докато все още има слънчева светлина

Малко по-надолу вече не ми трябваше слънце… а ботуши. На прочутият Дяволски мост водата беше учудващо малко. Поставих бързо ботушите и с голям кеф се позиционирах навътре в река Арда. Вертикален кадър – цвят на дърветата, визия на реката, кеф.

Хайде сега и хоризонтална снимка. Дълги експозиции и къси на по-отворени бленди, за да изпъкне “текстурата” на водата. Раницата на камък до мен. По едно време започва нещо да ми пръска в крачолите, карай снимам! Усещам, че абе стъпалата ми са мокри, а ботушите са нови, какво става? Свеждам поглед надолу и ми призля, водата прелива над ботушите и в тях. Обръщам поглед наляво и хептен ми призлява… прелива и върху раницата. Нагоре по течението явно нещо е отпуснало вода. Бързо излизане, ама и това не беше толкова лесно, дърпа водата 🙂

Следваше нощен кадър с осветлението на моста. Изпипах композицията и чакам. Да ама не, нямаше осветление и въпреки това резултата по здрач много ми допадна. Натам как се суши техника и раница е тема за отделна публикация. Обаче всичко мина безпроблемно 🙂

Върнах се на прочутия завой на река Арда. Малък акцент върху извивките на реката и текстурата на бреговата линия

Няма да крия, че за 5 години работа в Асеновград мечтаните ми кадри от мястото все още са само… в мечтите ми. Все пак за протокола улових първите слънчеви лъчи около Национален паметник на културата Асенова крепост

Дойде ред на Маджарово. Кралството на лешоядите 🙂 Много специален район. Сякаш времето е спряло, а при повече фантазия виждаш и птеродактили в небето 🙂

Та… река Арда за пореден път

Местообитанието на величествените птици. Дано човешката простотия стои по-далеч от този район

Разкошен изгрев, което кадрите долните няма как да го покажат. Единствено съжалявам, че не направих тайм-лапс, а имах такава възможност. За другата година обаче ще обърна внимание и на това направление 🙂

Последни два кадъра от Маджарово. Хммм, не точно желания тип мъгла. Отново задачки за другата година 🙂

Финал на язовир Студен кладенец. Тук с тази гледна точка трябваше да се получат по-добре нещата, но времето определено ме изненада. Както и да е мястото е много красиво и диво и то в непосредствена близост до град Кърджали – кеф 🙂

Въжения мост над язовира към село Лисиците – най-дългия от този тип в България. Дойдох за мъгла, но реализирах друга идея. Определено обгърнат от ефирна светлина е много фотогеничен

Хоризонтално

… и вертикално

Това беше. Тази есен не беше атрактивна, но богата на спомени и благосклонна към спокойни разходки и гледки 🙂

Ше завърша с един цитат от романа “Време разделно” на Антон Дончев

“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си”

Летни до почти летни фотографски напъни 2022! Чуееек… летоска си пий бирата и яж рибата. Скъсай туристическите обувки от ходене и морето от гмуркане :-)

Posted by on Nov 25, 2022 in Фото разкази | Comments Off on Летни до почти летни фотографски напъни 2022! Чуееек… летоска си пий бирата и яж рибата. Скъсай туристическите обувки от ходене и морето от гмуркане :-)
Летни до почти летни фотографски напъни 2022! Чуееек… летоска си пий бирата и яж рибата. Скъсай туристическите обувки от ходене и морето от гмуркане :-)

Хм, бях се зарекъл, че лятото няма да снимам! От четирите сезона има един, който е даден за туризъм, море, бира, сянка. Е…. няма мърдане, отново нещо наснимах! Туризмът беше оскъден, но запомнящ се, а морето още повече ми хареса. Всъщност през изминалите няколко години постепенно отново заобичах сините простори, ще да е от ЕГН-то 🙂

Мдаммм, Муратово езеро в Пирин планина. Достъпно и красиво. Всъщност, тръгваш следобед от Пловдив… за залез си горе и след това се прибираш обратно в Майнатаун. Дремваш няколко часа и си на работа – топ! Та, края на май и началото на юни. В ниското вече е жега, но горе – сняг, водни потоци, минзухари. Е, тази година температурите бяха над нормата и този период много се скъси. Едва улових един парцел със сняг и нямах друг избор, освен да мъча лимитирани композиции 🙂

Две седмици по-късно отново на Муратово и различна визия на терена

Хайде още седмица по-късно и вече имаме зеленко!

Ооо, началото на август. Някои са на море, аз не! Изключително динамично време, но слънцето не пожела да ми пусне аванта поне за малко. Кот такоа, следващия август 🙂

Нека да се върнем в края на май. Водопад Дуплево в непосредствена близост до село Орехово. Кадър тип – нека да се знае, че през годината съм снимал водопад. Очаквах повече вода и имах друга конкретна идея. Е…. ще е следващата година при серия от поройни пролетни дъждове

Лавандулата, отчетох се, стига толкова. Под сурдинка да кажа, че станаха чудни кадри, но са при който трябва 🙂 Центрирана композиция по здрач в мокро време след як дъжд. Затъване с Шкодата, каране с мръсна газ и буксуване, за да изляза на асфалта…

Планински божури и утринни мъгли. Е, тук нещата стават или с късмет, или с постоянство, а най-добре и двете. Пълна греда, но си казах, че без кадър не тръгвам – ето го 🙂

Страхотен залез след работа и хоп на близките скали

Обичам Ахтопол! Красиво, релаксиращо, морски дарове, плаж, че и снимки могат да станат! Изтъркана идея, но ефектна. Фарът на зазоряване, феерия от леки вълни и светлини

Имах фикс идея, а именно да “закача” първо слънцето а след това и месечината горе на връхчето на фарчето. Рибар, моторница и ето ти разказ 🙂

Луната и синия час. Бързи маневри със статив, приклекни, стани, крачка вляво и вдясно… топ попадение, “закачих” я!!!

Има един район в Родопите между Батак и Доспат. Та там дори и през лятото могат да стана интересни неща, само да валне малко или да е хладна нощта. Много ми хареса това дръвче

Язовир Широка поляна. Нищо ново и нищо оригинално. Търсиш оптималната композиция и момент на метри от автомобила. Топ пенсионерска позиция 🙂

Е, тук трябваше да има лодка. Всъщност лесно може да стане, но все пак става на въпрос за фотография, а не изобразително изкуство с фотоапарат! Не се заяждам, а сам си отговарям на въпроса какво ще се случи, ако реша да обърна каруцата? Ами ето какво – пътища бол, но удоволствието изчезва, заедно със смисъла 🙂

Моментът, когато слънцето “пробива” синия час 🙂

… и цветовете бързо се променят

1-ви октомври – язовир Голям Беглик. Пъстро утро и красив изгрев

Магичен момент, който трае най-много минута-две. Небето “гори” 🙂

Светлината угасва, но малко преди слънцето да се покаже, небето пламва в жълти нюанси

Слънчо се показа за минутка и трайно се скри. Достатъчно време 🙂

Стига толкова, есента леко пристъпяше. Не мога да се оплача от последващ материал… доволен съм, но той ще е предмет на разглеждане в предстояща есенна публикация!

Абеее 🙂 Лятото не снимайте, полза няма – плаж, рибка, студена бира… е може и Ком-Емине !!! 🙂

Магията на пролетта – Родопи 2022

Posted by on Sep 7, 2022 in Фото разкази | Comments Off on Магията на пролетта – Родопи 2022
Магията на пролетта – Родопи 2022

Преди дузина години реших да опозная Родопите. Знаех, че са много по-различни от любимите Белоградчишки скали и Пирин. Галя  с онзи мек и емоционален глас, буквално ме потопи в магията на планината. Гале, винаги ще съм ти благодарен 🙂 Един късен есенен следобед в село Света Петка чаках залеза. Към мен се приближи усмихнат човек. Запознахме се, а Исмаил с нескрито вълнение ми разказа цялата си история, та чак до корените в Албания. Минута след минута слънцето се спускаше към хоризонта и топлите лъчи пронизваха пъстрите дървета. Докато снимах Исмаил донесе две големи кани с мляко. От глътка на глътка настана здрач и светлините на къщите огряха околността. 3 часа, безценни три часа! Едно е да прочетеш, но друго е да го почувстваш на място. Родопите са история, живот, реална приказка с трудности, красоти и съдби. Едно усещане винаги ме съпътства. Снимам история!!! Не са просто природни форми, а селца, махали, пътеки, хора, животни. Планина с душа 🙂

Удивителното при Родопите е, че хората със своята дейност и бит са в състояние наистина да внесат много колорит и красота в заобикалящия свят. Това се усеща особено силно през пролетта – зелени полянки, цъфнали плодни дръвчета, цветя, ухание във въздуха и птици, много птици 🙂 Уви, не навсякъде се чува човешка глъч. Къщи градени с труд и любов се рушат. Това е колелото на живота и съвременната цивилизация. Един ден градовете ще се задръстят и процесът може да се обърне назад към природата 🙂

Тази пролет за поредна година исках да наблегна на това усещане във фотографията и да го предам. Хората освен да рушим сме създадени и за да творим красота! Една идея за точно определен тип кадри, която изключително ми легна присърце. Вярвам, че истинската фотография е когато човек снима с идея 🙂

Ще оставя снимките сами да говорят. Наистина мога много да пиша под всеки един кадър… но в един момент човек разбира, че каквото трябва вече го е написал. Често малкото е много 🙂 Снимах така, както го чувствам. Много разговори с хората, но избягвах да ги включвам в кадър. Привлича ме тази идея, но е отговорност и отдаване на уважение да предадеш начин на живот. Когато реша как да го направя, ще действам. Източни, а впоследствие Западни Родопи. Пролетта идва различно в зависимост от надморската височина и изложението на мястото спрямо слънцето, респективно северни и южни средиземноморски течения.

Един ден в самото начало на април първо се видях с няколко крави, ей тъй да получа одобрение. Първите две видно си казаха – поредния щракач… Третата обаче се спря, погледна ме мъдро и отсече – ще, ще !!!

По традиция пролетта настъпва най-рано в ниските хълмисти части на Източни Родопи

На много места това е живота. Бедност и скромност. Добронамерени и работливи хора. Конче, кравичка-две, няколко овце, спокоен живот изпълнен с работа и взаимопомощ

На отделни места човек се замисля. Всичко се руши, но и всичко се строи. Ако имаме задължение за безпрекословно изпълнение, то е да пазим природата доколкото ни е по силите. Все пак идните поколения могат да построят всичко отново, но нямам как да възстановят тежко увредена околна среда

Минутите в които слънчевите лъчи пробиват над хребета и огряват едно почти забравено кътче в сърцето на планината

Много любопитен момент е, когато овце, кончета и крави тръгват директно от къщите и се спускат да хрупат тревичка между овошките. Накрая сами се прибират, като по команда 🙂

Сгушена в пролетта

Постепенно природата облича цъфналите си одежди

Случайно зърнах тези къщурки съвсем в далечината. Нямах време да мисля за по-различни гледни точки, а миналото струи от тях. Ще остане задача за идната пролет и задължително посещение

Не исках да броя до 100 или 1000. Няколко увсицки също вършеха работа 🙂

Не е лесно да се намерят запазени къщи с каменни стени и тиклени покриви. Впечатляващо е колко хармонично се вписват в околната среда

Изгрев в село Безводно. Последен асфалтов пристан на цивилизацията. Зад мен, както и наляво и надясно започва обширен изключително див, приказен, но и тежък за ходене регион, осеян с изоставени махали, къщурки и мечки. Тоест, както при зимен Пирин, така и тук на приключение сам не се тръгва

Всяка пролет задължително се отбивам на това приказно място. Взаимодействието между природа, човек и работна дейност, водят до невероятно елегантна графика на терена. На друго място в България не съм виждал толкова хармонично съчетание между човешка дейност и природа

В златоградския район са едни от най-елегантните извивки на Родопите. Определено това е регион, които много си заслужава и ще наблегна на него 🙂

Огненото дихание на утрото

Фрагменти от типична родопска прагматична архитектура

Формите на терена диктуват и характера на обработваемите площи

Всяка пролет съм на това място и никога не е едно и също. Едни дръвчета тръгват, други гърмят от цвят, а трети преминават. Всеки път визията е различна и винаги хармонична

Има моменти, когато слънчевата светлина пада под определен ъгъл спрямо терена и фотоапарата със задапаратното устройство. Тогава ниския контраст и изразените светлосенки, водят до невероятна дълбочина и тоналности в кадъра. Нещо обикновено по залез е приказно по изгрев, респективно обратното. Огромното значение при работата със светлина. Разузнаването и ходенето по-рано на позиция винаги са от полза 🙂

Едно Смолянско селце, сгушено в планината

Дори при високо слънце, когато теренът е силно насечен, светлината е с изразени светлосенки и пронизващи лъчи. Дълбочината на кадъра по залез или изгрев с искрящи тонове е възможна и по пладне, но при подходящи обстоятелства

Казах си… това толкова известно място искам да го уловя с дискретно улично осветление. Хубавите неща се случват по здрач или на зазоряване, тоест в синия час. Наситен цвят и не прекалено тежък контраст. Задължително на място се ходи с предварение. Наблюдаваш процеса и кадър след кадър се стремиш да уловиш оптималния момент, който преминава неусетно

По изгрев, когато склонът пред теб се спуска тоновете са нежни и ефирни. Обратния процес го видяхме по-горе, тогава имаме изразени светлосенки и пронизващи лъчи 🙂

Малко родопска графика

Това място не мога да си го представя без кошерите 🙂

Пролетта си пожелах много слънце, за да се заиграя със светлината. Като резултат това се случи и почти не случих на мъгли. Както казват хората, няма пълно щастие, но не се оплаквам

Какво се случва при стръмен склон срещу теб, но без директна, а леко странична светлина. Пастелни тонове без дълбоки светлосенки, но с много наситени цветове и сияещи корони на дърветата

Това беше. Скоро идва пъстрата есен. Да сме здрави и спокойни, пък нека времето е с нас 🙂

Тевно ми е Тевно – разкошен зимен Пирин

Posted by on Jun 24, 2022 in Фото разкази | Comments Off on Тевно ми е Тевно – разкошен зимен Пирин

Тевно езеро в Пирин е специално място в сърцето на планината. Обаче през зимата трябва да се изживее. През годините имах късмет и удоволствие да го споделя с невероятни хора и постепенно стана традиция. Да, водила ни е фотографията, но другите фактори – натоварване, анализ на терена, дори на моменти тревожност от избрана или не траектория. Това ни кара да се чувстваме живи и се помни. Едно забележително съчетание от натоварване и място за подслон, което зимата е без никакви допълнителни екстри, но на разкошно място. Вълшебно място, но за сериозни хора 🙂

Този февруари предложих на Тишо и Христо едно компактно ходене от Попина лъка и хижа Беговица с общо три нощувки, като те с кеф откликнаха на идеята. Атмосферните условия в уречения интервал не изглеждаха да бъдат от най-спокойните. Постоянно гледане на прогнози и обмисляне на фототехниката – какво да вземе и оставим. Напаснахме няколко дни в един интервал между два циклона, но дори тогава сайтовете не бяха на едно мнение. Видно беше, че скучно време няма да има, но поне деня на отиване и особено този на връщане се очертаваха по-стабилни. С Иван от Тевно бързо уточнихме организацията. С Христо бяхме напред с придвижването и на Попина лъка ни омъна дъжд с градушка. Изчакахме в купето на автомобила, звънкаме на Тишо, а той на магистралата към Перник. Дъжда намаля и почти спря, тръгваме, каквото ще да е. Разстоянието от Попина лъка до хижа Беговица не е голямо, но си има по-осезаем наклон с близо 600м. денивелация. Както предполагах, през втората половина от маршрута започнах да изпушвам. Физическата форма не е състояние на мисълта, а на физиология и биохимия на тялото. На Христо му спореше видимо по-добре темпото. На хижата стопанинът ни чакаше, кюмбето бумтеше, разхвърляхме мокри дрехи и си хапнахме. Горе долу там беше границата на новия сняг, но с удоволствие констатирахме, че почти няма такъв и през нощта едва ли ще вали повече. Хоп половин час след нас Тишо идва ухилен и щастлив, не човек, а машина. Кога успя този човек. Весел, готин, извънземен 🙂

На следващия ден, ставане в 06.00 и тръгване към 07.30 часа. Без бързане, чайче и филийки със сладко 🙂 Между другото през нощта сънувах, че с колега сме ограбили дузина банки, но ченгетата са ни надушили и са по петите ни 🙂 Интересно, какво ли ни очакваше?! Времето бързо се поразчупи и вятъра утихна. Затъване със снегоходки – около 5-10см., което беше в рамките на лукса, предвид прогнозите. Е да, но не и когато цяла зима не си се движил, мързелувал си и снимал родопски махали на метри от Шкодичката… Тишо беше машина и правеше леката съвсем комфортна пъртина, Христо след него, а аз с моето темпо – ще рече – давайте, давайте, ще ви настигна 🙂 В планината това не е опция и като резултат темпото на придвижване падна, което пък им позволи повече време да се повъртат и снимат 🙂

Единственото ключово място е слизането от Беговишкия превал. По-осезаемо затъване и като капак точно в долната част падна мъгла. Тишо предложи вариант по зимния подход, а на мен в главата ми беше линия през езерцата под Тевно, като предни години. Лавинна опасност видимо нямаше, но мисълта да си близко под Каменишката кукла при минимум видимост и ориентиране по ГПС не ме изпълваше с възторг. Слушаме Тишо. Тръгнахме по криволичеща траектория директно към Тевно, последния хълм, щурм. Батериите започнаха да ми се изтощават и бавно да зареждат, ходене, почивка, ходене, почивка. Досрамя ме и махнах на спътниците да продължават, така или иначе крайната цел е близо. В Един момент се загледах в Каменишката кукла, преминават едни мъгли. Оф, ако спра да снимам, после ще ме мързи да тръгна. Е, почивка 15 минути. Следващите четири кадъра са заснети в рамките на две минути, ако не и по-малко. В планината няма по-велико нещо от мъглата. Нещо обикновено за секунди става необикновено. Обикновен връх се преобразява в хищник. Разкошна зъбата пирамида. Дами и господа – връх К2, опс Каменишка кукла

Изпипана вертикална композиция с атрактивен преден план. Всъщност този ми стана любимия кадър от цялото приключение 🙂

Когато човек го мързи да продължи, често ражда или велики мисли, или точните кадри! Заиграх се малко 🙂

На Тевно ни захлупи мъгла. Класика – пробиване на дупка в езерото, пълнене на вода и цепене на малко дърва. Дърва, които за престоя ни там така и не ползвахме, щото сме корави. Час преди залез се пръснахме на посоки. Нямах излишни сили за геройства и предпочетох мързела недалеч от заслона. В един момент нещата леко започнаха да се разчупват

Слънчевите лъчи пробиха за малко около връх Малка Каменица

Върха на баш Каменица осветен от последните лъчи

Мъглата се зачисти около Белемето. Идеята беше да сваля снегоходките за по-атрактивни следи от стъпки. Не ми се стори комфортна опцията да затъвам. Знаех, че от тази гледна точка, отдръпвайки се на 50-60 метра зад заслона композициите са атрактивни. Това се потвърди в началото на синия час. Невероятно място, магия, хармония

Вечерта оцених огромното предимство да си носиш котлонче, за което благодаря на спътниците. Винаги съм го подценявал това нещо, голяма грешка. През нощта обрахме одеялата и успяхме да се затоплим и без огън. Тишо беше със спален чувал – професионалист 🙂 На следващото утро, съгласно прогнозите деня беше мъглив и ветровит. Сондирахме наоколо. Тишо някъде около седлото под връх Валявишки чукар

Времето бързо започна да се разчупва и всички излязохме за постоянно навън. Страхотни водещи линии и преминаващи мъгли. Чисто фотографски подцених този половин час, но както и предполагах последва поредната силна вертикална композиция… отново с Каменишката кукла

Склоновете на връх Каменица – внимание хапя 🙂

Игра на светлината и вихрите в посока връх Момин двор

Неусетно в приказки и съзерцание на разкошния слънчев ден наближи време да се стягаме за залез. Цял ден мъглите запушваха и отпушваха котите на Валявишки чукар и Момин двор. Не исках да рискувам с тях, за да не се окажа в ситуация на трайна нулева видимост, когато най-не трябва. Седлото между двата върха на минути над заслона си го мислех от преди. Сигурен вариант, много под котите си, като имаш гледка и към Полежанското странично било. Христо също си хареса района, а Тишо излетя към Валявишки чукар. Тенденцията беше времето постепенно да се чисти, което не ми хареса.

Едни от последните мъгли, които облизваха връх Кралев двор. Епично

Минути по-късно, това е времето в планината. Христо излетя надолу към нещо, което си къта в гениалната главица

Облаците ниско над хоризонта порозовяха. Мъглите се движеха бързо и нямах време за губене. Върхове Газей и Малък Полежан

Газей с последните за тази част от планината слънчеви лъчи

Към Вихрен и Кутело ситуацията беше безнадежна. Плътна облачност, но от запад дойде нова порция облаци. Погледнах Тишо на върха, като облачността го скриваше и показваше. Евала Тише, ще показваш! 🙂

Христо ми послужи за хубав преден план 🙂

Долната му позиция беше къртач. С този разкрач влиза в историята 🙂 Един ден, като остареем… на такива кадри ще се радваме!

В разгара на фотографския процес и пурпурния свят

Великата белеметска пустиня – усещане за чистота и друг свят, който те удостоява с честта да се докоснеш до него!

Детайли от исполини. Малка Каменица с красивите си снежни стрехи и зъбатия ръб на Каменица

Отново Кралев двор в пурпурна окраска. Надявам се следващата зима да го изкача 🙂

Последни слънчеви лъчи и терен с визия на вкусен сладолед

Минутите след залез и специфичното сияние на небето. Върхове Момин двор и Джангал. Тук очаквах малко повече. Вероятно някъде настрани бих намерил по-силен и изразителен преден план, вероятно не, но това исках да го видя и се случи

Джангал

Последни нюанси от пурпурното небе

Исках един кадър от синия час, но да ми хареса. В един момент в точните минути се появи рехава мъгла, която премина през върховете и дори около мен. Омекоти светлината, като в същото време отрази обратно сиянието на вече залязлото слънце. Резултат ефирна комбинация от сини и пурпурно-червено-розови тоналности – кеф!!! 🙂

Това беше. Можехме много повече. Подценихме нощта, заради вятъра. Обаче това ще остане задачка за другия път! Имахме късмет с условията от фотографска гледна точка, но цената беше да приемем един риск и много точно да определим тези няколко дни. Разбира се най-важното беше извън фотографията, просто да го направим 🙂

Последва спокоен слънчев ден, слизане до автомобилите, хапване и прибиране. Радвам се, че изживяхме страхотни дни и че Христо и Тишо искрено се накефиха 🙂 Живот и здраве и на 100 години ще снимаме, но тези моменти са абсолютен топ – изпитваш физическата си пригодност и воля на епично място. Обещах си вече да не съм в толкова катастрофално физическо състояние, което да компенсирам с воля. Не става само с воля и опит, трябват тренировки.

… и така, до следващата зима. Предстои да сглобя нещо обемно от пролетни Родопи – дълга публикация и доста работа в един проект в който вложих много от себе си 🙂

Родопи с дъх на зима

Posted by on May 28, 2022 in Фото разкази | Comments Off on Родопи с дъх на зима

В началото на настоящата година реших да поставя акцент върху публикации с кадри. Родопите ги обичам и са достъпни 🙂 Не мога да кажа, че за времето от януари до март сътворих нещо удивително или неповторимо, но и не това беше целта. Един път се получава нещо неочаквано, а друг път си казваш – е добре де, можеше и малко мъгла да има…

…на аха аха заледения язовир Широка поляна си трябваше малко мъгла, за да омекоти светлината и контраста на зазоряване 🙂

Близко до Асеновград място. Отдавна исках да го заснема по здрач в сняг. Един ден след работа се случиха нещата – кадър след кадър със засилващи се сияния и цветове!

В най-западния дял на Западни Родопи винаги е удоволствие да се разхождаш. Едно утро час преди изгрев се заиграх със зазоряването на лунна светлина

Неусетно светлините изгаснаха, облаците порозовяха и първите слънчеви лъчи се плъзнаха по хребетите

Следващите четири кадъра бяха в рамките на половин час. На прибиране реших да мина по леко оригинален маршрут около село Грашево

Сякаш стихията иска да я сграбчи!

Типична графика за този район

Типични сенки също

Ако човек достатъчно дълго стои на подходящо място с точните обективи, може да сътвори множество подобни кадри. Наблюдава терена и начина по който тече живота, респективно леко коригира местоположението си. Е, нямаше как да чакам толкова време, но това е формулата за тези снимки 🙂

Едно селце заспива след пуккав снежен ден

Още едно отрудено място постепенно се приготвя за сън. Хората се прибират, очертават пътя с фаровете си, подухва вятър и грее луна, красота 🙂

Някъде по трасето Батак-Доспат. Сняг, мъгла и гори, много гори

Над язовир Доспат на около 550мм. фокусно разстояние, приравнено към ФФ формат. Казано иначе на по-високо място и с повече приближение може да сътвориш кадри с дронска визия. Текстурата на леда беше страхотна

Родопски графики на свечеряване

Село Широка лъка. В такива моменти разбираш, защо този район се описва и чувства, като сърцето на Родопите 🙂

От горната позиция, но с голямо приближение. Едно време много подценявах телеобективите, но бонусите които дават са огромни!

Няколко кадъра от самото село. Няма значение дали са клише, клише са. Винаги ми харесва там. В Широка лъка има нещо много българско, буквално не ти се тръгва!

Много често правим голяма грешка и тя е, че фотоапаратът е в раницата, докато шофираме. Този път го поставих на седалката до мен на предварително зададени за атмосферните условия параметри. Валеше сняг и слънцето проби през облаците. Спирачка, бързи няколко кадъра и то се скри. Всичко траеше броени секунди. Луда работа, но успешно реализирана!

Един ден, докато бях на работа нищо не предвещаваше каквото и да е интересно. Около 16.30 часа заваля сняг на парцали за около 15-20 минути. Не можах да повярвам, като погледнах над Асеновград. Наложи се след работа бързо да се изстрелям до Пловдив за техниката и газ обратно.

Национален паметник на културата Асенова крепост в любимата ми текстура по време на синия час и след това

Като по поръчка да премине автомобил

Изкуственото осветление приличаше на пожар в снега

По зазоряване на следващия ден бях на позиция. Уви, през нощта част от снега опадна от дърветата. Обаче в това е магията, едно нещо идва и си тръгва. Уловиш част от него, а останалото за следващата зима

От кадрите, които се гледат на голям размер. Мъничка крепост и началото на планината с душа

От онези моменти, когато си кажеш – Е добре де, защо чак сега се усетих за това място, а е толкова удобно и бързо от Пловдив /с добри зимни гуми/. Вече не остана зима за да го развия. Е… следващата 🙂

Това беше от скорошните зимни Родопи. Февруари с Тишо и Христо направихме една прекрасна и стойностна разходка до Тевно езеро в Пирин. Натоварване, емоции и прекрасни кадри в едно изключително смислено изживяване. Последва разкошна пролет. Пролет, която успях да развия, както го желаех с множество кадри, но и конкретна идея. Всичко това ще е предмет на бъдещи публикации с много по-голям заряд 🙂

2019 – консервативна и без изненади

Posted by on Jan 13, 2020 in Фото разкази | Comments Off on 2019 – консервативна и без изненади

Дойде време да опиша фотографската 2019година. Като начало много се чудех как да я озаглавя и ето го резултата по-горе. Изключително консервативна, без никакви изненади. Обичам си определени места и си ги повтарям, като междувременно тук там правя малки открития 🙂 По традиция ще наблегна на писменото слово в самото начало, а между кадрите ще съм съвсем дискретен. Искам да напиша нещо, ей така простичко, но от сърце. Доста време обмислях как да предам смисъла на това, което правя /което и много други правят/. Едната страна на монетата е тръпката и адреналина да гониш момента, да очакваш и изживееш магията. Реално другата е по-скучна, но не по-малко важна. Точно тук според мен идват големите различия. Едва днес наистина ми просветна. В хода на една рутинна служебна проверка на бай Ахмед видях, че е роден в едно затънтено селце в Родопите. Затънтено, затънтено, но ахнах. На свой ред човекът ахна, че изобщо знам къде е! После ептен зина, като разбра, че съм от Видин, живея в Пловдив и работя в Асеновград. Накрая му показах кадри от селцето от минали години и стана един страхотен разговор. Тоест, това което правиш да усетиш, че е значимо от една чисто човешка гледна точка. Не реклама, не дивиденти под някаква форма, а погледът и тоталната изненада на бай Ахмед 🙂 Леко леко да пристъпваме към кадрите. Фотографията, като допълнение към работния процес не е никак лесна дейност и се развива, когато, както има възможност 🙂

Януари – Една изключително тиха вечер в околностите на връх Хаджи Димитър /Бузлуджа/. С удивление наблюдавах ветрогенератори при липса на вятър и респективно движение.

Със Светльо Георгиев си направихме един бърз Врачански балкан.

Абсолютно няма да си кривя душата. Когато стане въпрос за зима, това искам най-много. Призори едно Родопско селце се събужда в снежна приказка!

Февруари – един бърз проект, както аз си ги обичам. Реших сам да отида за залез на връх Полежан в Пирин планина и след това да сляза в хижа Безбог. Над Башлийски и Бъндеришки чукар настана… абе направо като сладкиш, разкошотия!

На следващият ден изпълних едно мое желание да видя изгревно Мангъра от този ъгъл.

Последва традиционно ходене към сърцето на Пирин с Пенчо, Младен, Иван и едно борче, ама как беше а де 🙂

Под връх Малка Каменица стрехите са натежали… бая…

По залез в подножието на връх Момин двор.

Вляво връх Кралев двор нещо се зъби. Красавец си е той.

Малка къщурка в рая. Заслон Тевно езеро, към което и от което водят всички пътища 🙂

Ей заради това нещо човек трябва да мръзне зимата /всъщност точно тогава нямаше баш студ/. Поглед от връх Момин двор в посока хребета на Валявишки чукар и зад него Мозговишкия рид. Колкото и да е тегаво, на снимка е хубаво, но на живо е несравнимо по-въздействащо!

Хайде долу и отново в Балкана. Една странична гледна точка на Шипка след залез.

Това беше яко!!! 01.03.2019г. Баба марта на връх Мусала в якия вятър. Буквално се бях качил на статива, тотален цирк. С изненада открих, че имам неразмазани кадри, евалата бате.

Да онагледя ледените кристалчета…

Март месец в Родопа планина. Няма да си кривя душата, пролетта нещо малко не я изпипах. Радвам се, че от време на време, както тук забелязвам нещо интересно. Нещо, което не просто говори, а разказва истории. Останки от къща със здрави прозорци, меко казано удивително, особено за човек от северозапада!

Над река Арда животът тече спокойно.

Някъде в сърцето на Родопите, един път по който хората отиват и се връщат от нивите.

Призори по първи лъчи.

Село Гела, мноооого любимо българско усещане 🙂

… и село Стикъл в ниското.

Села Стикъл и Гела в подножието на най-високият рид в Родопа планина Мурсалица с първенците върхове Голям Перелик и Орфей.

Юни на седемте рилски езера с Асенчо Табаков и Светльо. Сняг, извивка на поточето с центриран връх Харамията. Нищо ново, нищо старо.

Лятото си имам една дежурна заигравка с язовир Широка поляна в Родопа планина. Няколко кадърчета:

Лято и Пирин. Тотално мързеливо на Муратово езеро. Харесах си едни определени композиции с Тодорин връх на заден план.

Лято и море. Страхотна почивка с Вили и Стаси. На Шабла буквално ми е преминало детството, всяка година там на море. Много емоция покрай следващите два кадъра с фара и кея.

Лунна нощ над Жеравна

Отново Пирин. Мче къ, Муратово и нова порция заигравки този път по изгрев.

Есента я мислих много преди това най-вече с факта, че някой мршляк постоянно се сеща, че избори се правят точно, когато е най-красивото време от годината.

Село Гела на точното място по време на точния отвор в облаците.

При конвенционална светлина също не е лошо.

Бърза забежка към “резервата”. В околносттите на Черепишкия манастир и скали.

Обратно в Родопите. Есента вече облича премяната си.

Поглед от Белинташ към Кръстова гора. Епична гледка от горния свят 🙂

Дойде време за Белоградчишките скали. Не се получи както исках, но там е нещо различно, просто самото усещане е друг калибър. Повод е за отделна публикация!

Една от любимите ми композиции.

Лунна нощ.

Сложна игра с мъглата, която все пак ми даде този кадър 🙂

Ноември в Родопите. Цветовете вече леко са попреминали, но в мъгла въздействието винаги е на ниво.

Ей онези хребети ще са обект на разучаване през 2020 година.

Мдамммм, там има нещо тайнствено!

Символичен кадър. Вече бях прибрал техниката и се наложи бързо да я извадя. Чудех се на място и си рекох… тази баба е извън матрицата!!!

Началото на декември в Рила. Връх Белмекен се оглежда в едноименния язовир по време на синия час слез залез.

Снежна приказка около Асеновата крепост.

На зазоряване в село Лясково.

След порция северни ветрове е време за Шипка. Своеобразна арка от клони над паметника. За да съм честен Вили беше първа преди година-две 🙂

Зимна гора в околностите на Бузлуджа.

За финал отново Шипка. Тук вероятно един фиш обектив би свършил хубава работа. Задачка закачка 🙂

Това беше, един бърз неангажиращ разбор. 2020-та искам малко да я разчупя откъм кадри. Всъщност реално за по-натам искам нещо ново свързано с фотографията. Един проект за в бъдеще 🙂 Животът е прекалено кратък, за да пропилееш душа със служба!



Пролет в Родопа планина – 2019

Posted by on Jun 18, 2019 in Фото разкази | Comments Off on Пролет в Родопа планина – 2019

Дълго мислих какво точно да напиша по повод публикацията. Исках да е посветена на първо място на хората, които обичат и да четат, освен гледат картинки 🙂 Всъщност най-вече искам да благодаря на Вили, че ме изтърпя! Каквото и да си говорим, едно неоспоримо нещо при пейзажната фотография е, че е егоистично занимание /смея да кажа все пак в добрия смисъл на думата/ 🙂 Точно поради тази причина и започвам да пиша, което, както ми дойде. Всъщност снимките от тазгодишната родопска пролет вече съм ги публикувал, има и още много, но ще си останат в архив. Целта не са на първо място кадрите, а написаното! Когато човек снима сериозно повечко време /при мен вече 10 годинки, нито много, нито малко/ си задава много въпроси. Един от тях е онзи неопределен… добре де, искам нещо по-така, нещо което да осмисли нещата и някак да придам някаква идентичност с идея, която да развия. С Родопа планина нещата някак бързо се получиха от само себе си. Родопите са многопластови и при тях лесно може да разкажеш история със снимки. Конкретно в случая исках да предам усещането от зараждането на пролетта в планината. Трябваше ми нещо, като силен отличителен белег?! Разцъфващите плодни дръвчета около села и махали! Това е, раждането на живота, простичко, но силно 🙂 Винаги съм поставял природата над човешката дейност и човека, просто защото тя без нас определено може, но ние без нея не. Именно поради тази причина не исках да се концентрирам върху битовото ежедневие на хората в планината. Акцентът трябваше да е върху формите на терена, а резултатите от човешката дейност просто трябваше да допълват картината. Желаех пъстра пролетна приказка 🙂

Втората половина на м. март в Източни Родопи. Откровенно си признавам, че този кадър беше целенасочен, но не ме грабна кой знае колко. Учудих се обаче, че много хора го харесаха и свързват с тъга по миналото. Ключовият момент бяха здравите стъкла и атрактивното отражение на слънцето, сякаш зад тях има друга паралелна реалност 🙂 Вярвам, че хората ще се върнат по тези места!

По склоновете на река Арда картинката не е много по-различна. Хората са малко, но пък цари една тишина и спокойствие

Село Безводно. Някои тази джамия ще ги “боде”, но това са хората по тези места. Всеки от нас има право да вярва в каквото си иска, важното е да знае и прави разлика между добро и зло, щастие и нещастие… и респективно да се стреми към първите 🙂

Най-фотогеничното селце в Родопа планина тази година не пожела да покаже красотата си. Студеният и дъждовен месец април обърка плановете на много места. Един път, който свърза хората от селото с нивите над него. Вили се качи преди мен на мястото, отидох до нея и видях, че стои красиво. Идеята е нейна, за което й благодаря, защото често блея 🙂

Виждаш черен път, който се отклонява от асфалта и тръгваш по него. Хоп от другата страна на хребета се озоваваш пред чудна гледка. Така, често когато нещата са прекалено хубави, то нещо не се получава по желания начин. Уловката беше, че освен тази позиция, теренът не даваше други атрактивни гледни точки. Тоест, това си плачеше за дрон. Така де, един ден не само Белоградчишките скали ще бъдат обект на заснемане от въздуха 🙂

Интересни детайли

Районът около Златоград си беше малко откритие. Не, че не съм бил там, но винаги трябва малко да мръднеш настрани, за да ти се избистри картината. Тук е момента да благодаря на Миро Момински! 🙂

Като цяло в кадрите винаги търся насрещна, контра светлина на слънцето, за да изпъкнат цветовете и светлосенките. Визуалното въздействие е много по-пъстро и живо 🙂

Акцентът през настоящата пролет по план трябваше да е районът около Юндола, но облачното и дъждовно време през април, както по-горе написах обърка сериозно плановете. Два кадъра, това е, следващата пролет отново…

Гела, Гела, Гела. Първите ми изобщо пролетни снимки на Родопа планина бяха през 2013г. Един ден по обяд се качих в селото и зинах като сом. От тогава този район на Родопите ми е любим, но и един от най-красивите в България. Благодарности на Тюнчер Еминов за идеята. Нарочно отидох по-рано на развиделяване, за да имам време да реагирам при интересен развой на нещата от определено място. Кончетата си бяха там и не се плашеха, това е мястото. Внимателно разпъване на статива и без плашещи движения!

Въпреки откровенно модерното стротелство, все още се намират къщурки в онзи атрактивен стил – каменни стени и тикли по покривите

Панорамен изглед на Горна Гела

Непосредствена в съседство е село Стикъл, което от определени гледни точки е като синоним за успешно съчетание от човешко присъствие и чудна природа.

Тези детайли не са ми точно стила, но просто уфсите и тичащия уфсар ме впечатлиха :-)))))))))

Села Стикъл и Гела

Обзорен поглед върху село Стикъл на преден план и Гела в дълбочина вдясно. Най-отзад е Мурсалица, най-високият хребет в Родопа планина с първенците върхове Голям Перелик и Орфей

Малкият център на село Стикъл 🙂

Животът си върви

Та това е 🙂 Не исках оригинални неща, а просто да предам красотата на пролетта в Родопа планина. Достатъчно ми е просто да усмихна деня на хората, които разглеждат кадрите 🙂 Красотата не е сложна, просто трябва да я показваме 🙂

Ретроспекция на 2018г. Когато рутината вземе връх

Posted by on Jan 17, 2019 in Фото разкази | Comments Off on Ретроспекция на 2018г. Когато рутината вземе връх

Дойде ред на годишната публикация за 2018г. Искам да предупредя, че общия брой на снимките е 108 и се искат нерви, за да се разгледат до края 🙂 Именно поради тази причина ще наблегна на писаниците само в началото и най-вече края. Реално 2018-та фотографски няма с какво да я запомня. Хубавите неща бяха встрани от фотографията !!! Всъщност това ми беше най-успешната година, като преследване на идеи и уловени моменти. Мислех си, че ще засенча 2015-та, е не се случи. 2015-та имах незабравими моменти с изключителни хора, и спомени с яко бъхтене и замръкване по нощите в дивотията. Тази година всичко беше контролирано, дали защото остарявам и помъдрявам/за второто едва ли/, но нямаше нищо рисковано 🙂 По-горе написах нещо за рутината. В случая с времето си изградих навик или просто опит, определени неща да ги правя стъпка по стъпка, като автоматизирах това усещане. Хубавото е, че всички тези заучени неща несъмнено помагат, но лошото е че водят до скука. Скука, защото тръпката изчезва, а хубавите моменти са именно в неизвестността. За повече разсъждения, погледнете края на ретроспекцията !!!!! Та така, да не се отплесвам 🙂 По разбираеми причини няма как да обърна обстойно внимание на всеки от кадрите и ще бъде “по изречение на снимка”. Процедурата е ясна – идва свободно време/когато наистина е свободно/, гледам прогнозите за времето и си избирам дестинация, която по ред причини трябва да е достъпна. Да се захващаме:

Януари месец. Студ, северен вятър и снеговалеж. Бърз преглед на камерите за видеонаблюдение в НП “Централен Балкан”. Да, предпоставките бяха налице. О, Шипка… в търсене на кристален мъглив свят с бонус виелици. Гледките бяха убийствени, заскрежаването на челната леща на обектива също. Съвет: Никога, ама никога не дъхвайте върху предната леща на обективите. Влагата автоматично се заскрежава като лепило и после няма чистене!


Идеята беше, дървото да е още един впечатляващ акцент в кадъра. Вместо това като по-тъмен и заплашително наклонен обект, то “нападаше” изящният паметник… не това беше целта, но пък стана интересно

С приближаване на изгрева дойде и наситената синя светлина. Лампата в източната част на паметника придаваше тайнственост и напрежение едновременно, сякаш нещо предстои/битка, невидима заплаха/ и държи човек нащрек!

Седмица по-късно, след едно 24 часово дежурство реших да намина набързо през Кобилини стени във Врачански Балкан. Ще рече 24 часа бачкане в Асеновград, прибираш се в Пловдив, палиш автомобила, отиваш до Хижа Пършевица във Врачански Балкан, след което затъваш един час, час и нещо със снегоходки, за да хванеш дивото по залез, че и след това. Впоследствие по тъмно обратната процедура, та до Пловдив, където на две кафета и още толкова енергийни напитки си като зомби, но пък щастлив 🙂 Това място никога няма да ми омръзне. Има нещо силно въздействащо при определени форми на релефа, извитите тип “подкова” са именно такива.

Както и при Белоградчишките скали, Кобилините си искат мъгла, поне мъничко, за да имат наистина силно въздействие

Януари отново наминах към удобните дестинации в НП “Централен Балкан”. След силен северен вятър, горите около връх Свети Никола/Шипка/ се оказаха много атрактивни

Ей така става, когато насочиш ултраширокоъгълен обектив почти вертикално от нивото на земната повърхност. Вертикална панорама от два хоризонтални кадъра

Доразвих още малко мъгливата идея с района около монумента на върха. Мъглата омекотява формите и придава тайнственост.

Края на месец януари с Вили и Стаси изкарахме един страхотен уикенд в сърцето на Родопа планина. Едно прекрасно село се събужда от сън 🙂

Същият ден не исках да пропускам свежия сняг и се отбих до село Широка лъка, което няма нужда от реклама. Имам чувството, че тук е сърцето на България! Всъщност този тип снимки, а именно светлини на населени места по здрач или зазоряване са ми малко като специалитет 🙂

Какво е това… Февруари и Врачански Балкан баце, па там. По-точно поглед от склоновете на първенеца връх Бегличка могила към билото на връх Пършевица. Една зимна пустиня и тук таме пустиняци със стативи. Тук искам да вметна нещо. Когато ходите към Кобилини стени при силен вятър и сняг си носете ГПС. Ако нямате готов трак на отиване, задължително си направете. Ако на връщане ви гепне гъста мъгла, идея си нямате как може да се затриете, не на шега…

Хайде отново в село Широка лъка. Спах една нощ в автомобила, за да ми напудри няколко сантиметра сняг и този кадър на сутринта. Болна тема ми е това селце. Имам някаква откачена амбиция да го снимам… но Родопа планина толкова трудно задържа сняг

… и отново къде… Врачански Балкаааан. Ей хора, тука ми се мамата. Беше края на февруари и стуууд с безобразно затъване до коляно със снегоходки. На косъм щях да пропусна всичко, а маската на лицето ми замръзна със същата форма, като мутрата. Славната “подкова” в рид Кобилини стени се бушува

Тук си казах, че няма да гоня синята светлина, защото дори главата на статива замръзна, освен вкочанените ръкавици…

За изпроводяк хубавата виелица…

На следващия ден с Георги Динов се поразходихме по хребета над ски пистата. Минутка преди да се скрие луната… като ми се пласира над тези простори към Пършевишкото било 🙂

Същия ден, Врачанският Балкан беше отрупан със сняг, много сняг. Бягахме и затъвахме до кръста като деца 🙂

Март месец. Хайййде към резерват Парангалица в Рила. От входа на хижа Македония, тематични снимки стават и от съвсем мързеливи позиции

Под Голям Мечи връх всеки се спасява поединично

Преди изгрев и едно дежурно изкачване до хребета на Голям Мечи връх над хижа Македония. Два кадъра, преди мъглата да каже… бате, стига ти толкова 🙂

Март месец в хода на непринуден разговор получих оферта от Краси Елинов за преспиване на връх Полежан в Пирин… ама така под звездите, тоест наистина така само в спални чували. Благодаря на Адаша и Иво за техническата поддръжка и споделените моменти. За Краси каквото и да кажа ще е малко, някак спокоен и знае точно какво прави. Всъщност това е тайната нещата да се случват – да си спокоен, да знаеш точно какво правиш и да го правиш както трябва… звучи простичко, но никак не е лесно! Евала Адаш, много си голям 🙂

Искрящата светлина след залез и поглед към другият колос в региона връх Каменица

Мога спокойно да кажа, че това е една от най-емблематичните планински гледки в България!

На сутринта Вихрен и Кутело подсещат кой е… The Boss. При тази гледка на човек му се похапва нещо за десерт. Толкова е някак пухкаво сладникаво… хора носете си сладки неща, може и сладки хора хихи 🙂

При високо слънце Ч/Б често стои добре, а специално при връх Джангал и околията всичко е добре

За четвърти път наминах във Врачански Балкан в компанията на Асен и Илиян. Накефихме се на много сняг и чудни гледки, а съдбата реши да не ни подари вълшебен кадър. Ще е за друг път 🙂

Проход Вратцата по здрач. От другата страна град Враца осветява ниската облачност

Мъгливи хребети

Ние се кефим, а някои се борят…

И ей така, като ти се откриеee… и почваш да бегаш, псуваш и сменяваш карти памет 🙂

Април, първа пролет. В Родопа планина животът настъпва с пълна сила. В любимото ми селце всичко цъфти

Редуват се зелени полянки и цъфнали в бяло и жълто дръвчета

Чудесата се случват в контра светлина, тогава всичко се насища и искри!

Едни работят с фотоапарат, а други на къра 🙂

Махала след махала, всичко е приказно

Лъчите на слънцето и утринните мъгли си флиртуват

Без села Гела и Стикъл не бива 🙂

В обятията на връх Орфей. Да, тук е сърцето на Родопа планина


Май месец. Луната гали язовир Студен кладенец. На това място с Вили дойдохме за пръв път, като Маринка ни го показа. Тук има нещо особено, още не мога да го обясня. вероятно ще е в публикацията за 2019г. 🙂

… а мъглата язовир Широка поляна

Гали, гали и аааха да се запали

Над язовир Батак се редуват мъгли и слънчеви лъчи

Екопътека “Каньонът на водопадите” в близост до град Смолян. Уви, твърде неразчистена, но пък водата от време на време иска да си играе

Скален мост “Шапран дупка” в близост до село Белица. Родопа планина. Ниската гледна точка се оказа по-доброто решение


Параклис “Възнесение Господне” в близост до село Борово. В астрономическия час след залез намерих преден план, а останалото свърши челника и град Лъки, осветявайки небето във височина

Юни месец. Това ми е единият от двата кадъра фаворити през годината. Изгрев в Рила планина над езеро Близнака. Отдавна си го мечтаех и планирах точно от това място. Отделно от това най-накрая се видях за повече със Светли Георгиев. Предният ден прецених гледната точка и композиция, а на сутринта всичко стана перфектно 🙂 Така я разбирам фотографията, но си трябва късмет с времето, а това е трудно нещо

Ихааааа… някъде в среден Пирин с Вили си намерихме водопадче

Това е лавандула… да, онова клишираното 🙂 Но пък какъв шукаритетен залез барнахме, а комарите ни барнаха и те

Водопад Варовитец до град Етрополе. Мне, не беше това момента. Нагазих с ботушите и станах вир вода… ама пък си беше кеф

Юли месец. Лятото ха, този път снимах. Първата от няколкото палатки на Муратово езеро в Пирин. Не измислих нищо ново, то и не желаех, но пък стана стилно

А това периодично правех след работа. Налазвах северните склонове на Родопите. Там един камик, направо да му домилее на човек, как мяза на Белоградчишкия

Когато си на точното място и в точния момент

Август месец. Муратово, отново. Един достъпен начин да се накефиш на Пирин. Дано не стане масов, ама както му правим реклама, ще стане…

Септември месец. Пак на онзи камик в северни Родопки. Залезът догаря и освобождава място на нощта

Бърза забежка до язовир Широка поляна и неочакван пъстър изгрев…

Октомври месец. Есента пристъпваше по един разкошен начин, но пък накрая избърза неочаквано. С Нончо ударихме мощна греда по екопътека Стара река. Тоест прекрасна разходка, но си трябва мъгла

Упражнението от пролетта се повтори с Родопските махали. Там някак всичко е толкова лежерно и приятно, времето тече плавно и нищо не изисква усилия, само се наслаждаваш и попиваш

Наредени са като мозайка, накъдето и да се обърнеш махалички 🙂

Харесах си една от тях и я разработих с няколко кадъра по изгрев

Най-накрая улових Ситовският водопад в Родопите…. в баш есенна премяна! Изключително стилен 🙂

Уви, не навсякъде есента беше атрактивна и получих няколко урока, но това е… проба и грешка 🙂

Силната светлина в контражур придава една мистерия, съчетана с топлота и нежност

Ето, имам кадър с животни, това са тичащи уфси в село Гела. Идилията е потресаваща!!!

Едно от Смолянските езера, тоест най-удобното, непосредствено до пътя над град Смолян в посока Девин. Есента около град Смолян беше много красива

Привечер от екопътека Невястата. Град Смолян осветява нощта

С Вили си намерихме язовирче с атрактивни отражения

Мъглите дойдоха, уви късно…

На дяволския мост в близост до град Ардино отидох с едни намерения, като нищо не ми хареса достатъчно. Знаех, че ще светне, но очаквах гадна история. Прибрах такъмите в автомобила и като грейна… газ наобратно. На много хора не им харесва осветлението, но пък за мен е атрактивно

Прибрах се във Видин, което съчетах с Белоградчишките скали. Есента уви не беше добра в региона, суха и без цвят. С гот компания уловихме страхотни мигове, но беше бледо подобие на тази от 2017-та

Това ми е вторият любим кадър за годината. Тотално неочакван. Всичко беше преминало и светлината проби. Честно да си кажа, съжалявам, че може би подведох Найден и той по-рано си прибра статива. Всъщност това е и много ценен урок, а именно, че не цветовете, а светлината прави кадъра… и просто не се бърза !!!

Ноември месец. Асеновата крепост над град Асеновград. И като проби един лъч… ан тъй, гепнах поне един кадър от това “толкова недостъпно” за мен място. Трябва да направя проверка по ЗЧОД на охраната, че май само спят нощно време

И отново дойде зимата… и отново Шипка, ей тъй профилактично. Всъщност колкото пъти човек отиде но това място, толкова пъти силно си заслужава, неоспоримо

Големият руски паметник на зазоряване

В горите между Шипка и Бузлуджа витае едно особено зимно очарование

Село Широка лъка. Отдавна исках да направя кадър по здрач светлина със светещи къщурки… и се получи 🙂

Вдясно в посока село Стикъл, небето гори “подпалено” от град Смолян и курорт Пампорово

Декември месец. Мъглата се оттегля от град Белоградчик и село Дъбравка. 03.12.2018г. около 17.40 часа… точно 13 години след като едва не загинах с автомобил съвсем близо до това място

Няколко кадъра от Бузлуджа и Шипка, които просто показват, че яко съм се омързеливил и гледам да не се отдалечавам много от автомобила…

Село Лясково над град Асеновград. Едно достъпно и красиво място

С Вили и Стаси си направихме страхотна разходка до хижа Мальовица, а лунната нощ ни разкри снежна приказка 🙂

Годината започна на Шипка и завърши на Бузлуджа. Всъщност 2019-та започна също на Бузлуджа, но да видим къде ще завърши 🙂


Ами всъщност това беше. Една може би скучна хронология, но пък зад кадър винаги е много по-интересно 🙂 Сега и малко разсъждения:
Много съм мислил, какво ми липсва във фотографията и защо все нещо го няма? Един казва да си разчупя стила. Това е вярно, защото снимам консервативно с предварително набелязани идеи и цели. Обаче не ми пука, защото фотографирам това, което ми харесва, а не което ще се хареса на друг човек или общност. Втори казва да спра за известно време и нещата ще се наредят. Това също е така, но… проблемът не е във фотографията, а нещо встрани. С времето стигнах до един извод: Когато много искаш нещо, но нямаш контрол върху него, то това води до разочарование. Хоби с амбиции и разочарования не е опция, защото освен теб директно или индиректно натоварваш и други хора. В случая с пейзажната фотография не съм от хората, които държат на “история зад кадър”. Аз съм от тези, които искат да уловят изяществото на времето, като атмосферни условия. Тоест последната дума не е моя и горя в нещо, което не мога да контролирам… нещо, добре познато на всички запалени фотографи в този жанр. Всъщност стигнах до един етап в който или трябва да спра, или да потърся изява на различно ниво. Първото няма да стане, защото ми е зададено като заводски настройки и няма мърдане. Относно второто… честно да си кажа, съм отвратен от много обстоятелства свързани с фотографските среди, като както съм писал и преди, те са предимно изкуствен, фалшив свят. Пейзажната фотография е самотно занимание, като всеки опит за напасване на идеи и поведение води до загуба на идентичност. Та, какво ми липсва? 🙂 Да, много близко е до снимките, но няма отношение към тях. Това е чистото ходене, дългите преходи, търсенето на неизвестното. Спомените не се формират от лъскави снимки или такива с история зад кадър, а от реални контакти с хора без задна мисъл, от неизвестното, неочакваното и да не те е страх от него. Да отидеш да снимаш едно място, което е снимано от 7484898574 човека преди теб, ама ти си на 20 см. вляво и имаш облаче с формата на див планински нерез, хм голям праз. Да експлоатираш до безобразие определена идея… хм, големи яйца. Да откриеш нещо, но да прекалиш с него… нема що. Хора и един последен съвет: Никога не горете във фотографията, освен ако не печелите пари или награди от това, просто защото от пейзажни снимки спомени няма. Тази енергия ще ви трябва за хората около и до Вас, както и за нещо смислено със спомени за цял живот, като примерно преход Ком-Емине… и още ходене, катерене, изреваванье и ако може на 100 да се чувстваме като на 25 🙂

Живи и здрави, 2019-та ще избуша кочината !!!


Когато фотографията срещне мечтите !

Posted by on Jul 24, 2018 in Фото разкази | Comments Off on Когато фотографията срещне мечтите !

Който се е запалил по пейзажната фотография знае, че е до живот. Разбира се в това няма нищо лошо, освен, че от време на време може да досади, а и ядоса хора около себе си. Вчера се замислих, от толкова кадри които съм направил, кои са най-стойностните за мен ?! Набързо отделих дузина от тях. Както предполагах, зад тях има не само история, но и определен човек, който ме е вдъхновил и насърчил да изживея тези моменти. Та, избрах си 4 снимки, които са преди всичко емоция, вдъхновение и сбъднати мечти. До три от тях стигнах благодарение на определени хора, забележителни при това, и неслучайни, мамка му !!! Четвъртата ме заведе при човека и предопредели пътят ми занапред. Определено съм атеист, но вярвам, че има съдба 🙂

1.

Безусловно най-емоционалният за мен момент !!! Един ден през м. март 2013 година си седя вкъщи ууу Видин, а ми се снима, та се не трае. Сняг тц, преминава, а зелено още няма. Пиша си с Галето Велева-algaivel и си говорим за какво друго освен… скали. Та умното Гале ме нахока да се махам натам… та хайде натам. Палатка до мястото, а следващата утрин беше най-запомнящият се изгрев, който съм наблюдавал. Винаги съм знаел, че човек трябва да си изгради нещо като основа, където му е душата. За мен това са Белоградчишките скали… каквото и друго да снимам няма да е същото, защото едно е да обикаляш, а друго да се отдадеш на определено място. Мечтаех за река от мъгла. Случи се, а от тогава Галето каквото и да каже е права и невероятно мъдра !!! 🙂

2.

02.08.2011г. Бях тръгнал за заслон Кончето натоварен с….. литра вода, храна и други глупости. Разбира се исках да премина през Вихрен и горе на върха бях изпушил. Метнах раницата и всичко потъна в мъгла. Мислих си какво да направя и като начало направих най-важното – честитих рождения ден на Стефан Румънецов – Стражара. Почти се бях отказал да продължа, заради времето а и пустото тегло/сега вече знам какво да не нося, ама тогава носех…/. Разбира се от другата страна на линията получих мощно подгряване и доза адреналин да продължа. По залез на връх Бански суходол за пръв път видях на живо природното явление – Брокенски призрак. Сам с лекия полъх на вятъра, а отпред една от най-емблематичните гледки в България – карстов ръб Кончето, Кутело и Вихрен 🙂 Стефчо много си голям, велик планинар и гордост за Монтана баце !!! Ама чети, че тоя отдолу е по-откачен от теб…

3.

Март 2011г. и първото ми зимно съприкосновение с Пирин. Едно иглу над заслон Тевно езеро, а отвън хотел с милиони звезди 🙂 Ако не беше Ицо – bairi100… нищо от това нямаше да се случи. Човек с такава психика, непукизъм и нестандартно чувство за хумор не съм виждал през живота си ! Та Ицо тогава ми рече… Краси ти не знаеш баш да снимаш, нещо там правиш, но виждам че имаш желание, та ще ти покажа 🙂 Разбира се го повтори няколко пъти, и макар че още не съм се научил да снимам и си то казвам откровено, то научих от него един по-важен и ценен урок, но ще го запазя за себе си 🙂

4.

16.08.2015г. По залез на Муратова порта в Пирин планина. На връх рождения си ден изпратих един впечатляващ залез в любимата планина/след това изпратих и една впечатляваща буря в палатката на Горно Гергийско езеро, ама да не се отплесвам/. Защо е специален за мен ?! При предишните три снимки хора ме вдъхновиха, но при този природата ме заведе до вдъхновението Вили 🙂

Разбира се има и много други забележителни хора. Един ми каза: “Краси пиши”, друг: “Във фотографията няма правила”, трети: “Пустиняк дай да намерим камика на Тишето…”,  а Тишето си прави селфита…