2024-та година в пейзажни кадри
Така, дойде ред на годишната фотопубликация, издание – 2024г. Не мога да се оплача от хубави моменти през годината, дори напротив. Префорсирах с фотографията за сметка на активното движение, което никак не беше похвално и ще поправя нещата през настоящата 🙂
В общи линии повечето кадри вече съм ги публикувал в сезонни публикации и няма да се впускам в излишни писаници, защото от опит знам, че те не се четат много много, а в един момент снимките говорят 🙂
Една вечер в началото на м. януари – точното време, точния сняг и точното място. Село Орешец в полите на Родопите 🙂
…
…
Село Горна Дъбева на зазоряване
…
Задължителната отбивка на Шипка 🙂
..
Февруари и март с една поредица от кадри от скала Невястата над град Смолян. Феерия от светлини…
…
…
…
…
… последвани от изгрева
…
…
…
Свят на мъгли
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Малко на юг и сме в рудоземския край… или кралството на мъглите – нови порции…
…
…
…
Малка изоставена къщурка
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Хоп на север в Стара планина с малко ветрогенератори
Пролетта е преди всичко много настроение! Фотографията елегантно отстъпва на заден план. Просто е страхотно да си там и да наблюдаваш събуждането на живота 🙂
…
…
… и любимата ми пролетна дестинация
…
… с любимото дрянче 🙂
Село Славейно – българско и красиво
Бързи забежки…
…
Задължителната отбивка до белоградчишките скали. Както се казва, колкото толкова, защото те са ми специалното място 🙂
…
…
…
…
…
Водопад Варовитец в пролетна премяна
…
Пролетна премяна и за ситовския водопад
Село Чокманово и църква свети Архангел Михаил. Тривиална гледна точка, която ми се отдаде да я разработя с мъгла. Изтъркано или не, когато нещо е красиво и те кара не само да се наслаждаваш на природата, но и да се замислиш… вече е стойностно място и усещане!
…
…
…
…
…
…
…
Лятото бях в бокса за основен ремонт. Какво какво, морски етюди от пристанището на Керамоти в Гърция 🙂
…
…
Началото на септември и една неоригинална идея, но пък на много удобно място високо над жегите – арката на Беклемето. Галактическия пътешественик чака междузвездно такси 🙂
… иии се озовах на северното черноморие – лунна нощ на скалите до село Тюленово
…
2024-та не беше годината на язовирите и мъглите, няма вода, няма мъгла. Обаче там някъде едно дръвче в края на своя живот иска нещо да ни каже…
…
…
Есента наближаваше, температурите постепенно падаха и мъглите прииждаха
…
…
…
…
…
…
…
Разбира се изгрев от скала Невястата
…
Щрихи от село Кутела
Щрихи и от село Гела
…
Някъде около село Джурково
Небезизвестният параклис Възнесение Господне до село Борово
От Село Борово та в Бор махала 🙂
Есенни шарки от атрактивния терен около махала Дъбови колиби
… и село Горна Дъбева
Отражения
Рудоземска екзотика… или когато допотопното отопление рисува върху платното на есента 🙂
Многоплановост по родопски
Потопени в светлината на изгрева
Усещане за Златоград
Едно селце заспива под алените завивки на здрача
Когато снимаш фотографа 🙂
Може би любимата ми гледка в Родопите, а не е да са малко. Златоградско някак много ми пасна, хм 🙂
Дай газ на кюмбето!!!
Отминаващ свят
… някъде там все още има живот…
… но след възрастните няма да остане никой, децата и внуците са по градовете
Може би един ден ще ни наложат други възприятия за хармония с природата. Обаче ей това е истината!
…
…
Зимата наближава и първите слани се обаждат
Дежурна забежка към Белоградчик – есенно издание. Колкото толкова – важното е да сме там 🙂
…
…
…
…
Декември и един незабравим изгрев от скала Невястата!
…
…
…
…
…
Есен и зима в Берковски Балкан
Чолакова махала в бяла премяна 🙂
…
Село Пашови, Юндола и връх Белмекен на зазоряване
Утро над село Горна Дъбева
Половин час по-късно
Като за край на годината една хубава заскрежена серия от Шипка
…
Когато слънцето аха аха да пробие, ама не… обаче мъглата попива тоналностите 🙂
…
…
Хубава година беше. Малко ходене, но пък много обикаляне с автомобил и кадри 🙂
2025-та вече ще се ходи, трябва си, движението е здраве и води до креативност. Живи и здрави, не си давайте зор на работа, защото не е заек и няма да избяга. Правете си кефа, обичайте точните хора и си пазете здравето, а наздраве !!! 🙂
Родопи – есен 2024
“Всичко, което сме, е резултат от мислите, които сме имали. Това, което сте, е резултат от това, което мислите” Една от мъдростите на Буда.
По-малко от 24 часа преди астрономическата зима – разбира се не става на въпрос за религия, а за смислените отговори на вечни въпроси. Гот е, станеш в 02.00-03.00 и отиваш към нещо красиво 🙂 В този ред на мисли разтоварваш служебното кошче за душевни отпадъци на хората, което ти е монтирано на раменете и се наслаждаваш 🙂
Абсолютно винаги се чудя какво да пиша в публикациите, защото ако анализираш един кадър си в състояние да разкажеш чудната история зад него. Тук обаче този подход ще е тягостен и скучен с излишно много писмено напъване.
Хора… ходи ми се с лека раница, а вътре – ГПС, челник, точното количество вода и компактна храна, снимкиии с телефона. Писна ми от тежка раница и недоспиване, ама както казах по-горе – красиво е, наркотик е това и действа директно на мозъка!!!
Измислих го по стария начин – по дума или няколко думи на кадър 🙂 Иначе есента не беше лоша 🙂
Първата половина на октомври. По изгрев от скала Невястата над град Смолян в гот компания. Море от мъгла и още нещо
…
Когато мъглата и светлината рисуват
Мотиви от село Кутела в есенна премяна
Усещане за село Гела в сърцето на Родопа планина
…
На други места гори се обагрят, къщурки изникват
…
Параклис “Възнесение Господне” до село Борово по залез. Много зареждащо и фотогенично място!
Някъде над Рудозем в кралството на мъглите. Игра на водните пари, вятъра, светлината и цветовете…
…
… разноцветни вълни от мъгли 🙂
“Огън” от мъгла, огън от цвят!
…
…
Не се заблуждавайте, хич не е препоръчително за къпане!!!
… и сам бетонът е бетон
Село Бор. Така се оказа, че трябваше да е служебно, за да отида най-накрая там. Диво и по своему красиво
…
Дежурната забежка в юндолския район – съчетание от естетичен терен и неестетично строителство!
…
… и това се случи, когато няма слънце и времето ми обърка плановете от немай къде проснимах и абстрактни неща, да живеят отраженията 🙂
Аааааха, ето една ниша, която вече ще развия пролетта и следващата есен. Коминчетата! Отеглящата се мъгла, смесена с пушека на кюмбетата и ефирна слънчева светлина. Насладата за сетивата 🙂
…
Многопластовите Родопи
Тънките моменти да уловиш цветовете в насрещна светлина под желания ъгъл. Всичко грейва и стои приказно!
Някъде над Златоград в много лежерен и любим район. Ако имаше скоростно метро от Пловдив до там с кеф щях да бачкам в местното РУ 🙂
Едно селце се завива с искрящо одеяло
… а на небето и втора пурпурна завивка
С Асен си изкарахме чудно, което ми напомня, че трябва да му се обадя… барем и му изкарам този кадър, когато разцепваше пейзажа с противниковата марка 🙂
Приказка за живот, а няяякъде там връх и крепост Устра, което пък ми напомня, че още не съм се качвал там… което пък ми натъртва от напомняне, че трябва да намаля фотографията, щото трябва и да се ходи!!!
Малко спретната къщурка и малка спретната колибка, а между тях алена черешка 🙂
Дай газ на кюмбето
Времето е спряло, хората ги няма, но природата раздава цвят от душа и сърце!
Тук так все още има по някой и друг човек. Коминчетата са “големи хора” – с малко пушек придават душа на всичко 🙂
…
Любимото ми кадърче от есента. Знаех, че ще минат с оператора им и ги изчаках. Кой знае какво ще ни предложи бъдещето, но откъсването от природата няма да ни направи по-добри хора. Нито разни евро или други ценности, нито натрапени толерантности ще ни направят толкова земни и многопластови, както този обикновен човечец долу – операторът на стадото 🙂
Късен следобед- лека закуска
Открийте овчиците /операторът пали кюмбето/…
Така неусетно зимата настъпваше, малко цвят, повече скреж и любимите кюмбета 🙂
Та така, красива и спокойна есен беше. Можеше да има и повече мъгли, дъждове и снимки на водопади, ноооо… динамичното време за норматив сваля листата, а не може да отречем че имаше достатъчно дълъг период на хубави цветове и релакс 🙂
Хора, весело посрещане на празниците, хапнете, пийнете и добра дума думайте!!! Не се напъвайте на работа и другата година е година 🙂 А да, ще издам малка тайна – най хубавото приключение е това, когато си използвал ГПС и челник. Може би най-висшата степен на красотата е тръпката от неизвестното /не го правим много много, а трябва/!!!
Родопска пролет 2024
Един ден в края на март се качих на възвишение между Източни и Западни Родопи. От изток махала в свежо зелено, какафония от песни на всякакви домашни животни, пълен разкош 🙂 Обърнах се на запад и гледам пътека, която отива някъде към неизвестното, там някъде е резерват Кормисош. Опааа, сърцето не иска да снима, а да хване тая пътека и да отида в дивото, което зове. Разкошно усещане!!!
Обаче ние сме мързеливи, станали сме по-тъмно, прозяваме се и ни се спн по изгрев, а на гърба тежка раница от която най-много да прецакаме кръста и прищипем нерв между прешлените /примерно 3-4 прешлен/…
Другото, което си помислих… човек – дронннн, другата пролет дрон! Затварям очи и се представям, не мога да летя, но си заслужава 🙂
Тазгодишната пролет премина толкова скоростно, че цъфналата част замина още преди средата на април. Високи температури и суша, дано не се превърне в тенденция. Натам може и да не четете много, гледайте кадрите. Вероятно са малко по-пъстри от желаното, но дълбоко вярвам в едно нещо – ако работата ти е Ч/Б, то не позволявай хобито и мисленето ти да се превърнат в такива!!!
Накъде в Източни Родопи пролетта се завръща, но хората не…
… но в съседство животът все още кипи 🙂
…
…
Шкодарката е в левия почти долен ъгъл на кадъра. Малко пушек от кюмбета и си имаме мини приказка 🙂
След зима на сенце е ред на бързи пролетни витамини
…
Някъде над Велинград. За мен от тук започна магията на Родопите, но някак не е моето място, сърцето ми вече е в Смолянско
Утро над Широка лъка. Тишина и спокойствие. Няма хора, няма животни, но пък е красиво 🙂
Село Славейно. Усещане за България и много история!
Любимото ми пролетно фотографско място. Представях си я тази гледка от 2016г., е… стана залеза с небе 🙂
Графика, а нивите си чакат орането и засяването
Любимото ми дрянче, като слънце 🙂
Ситовският водопад на една идея по-дълга експозиция
Да си дойдем на думата. Яката мъглива серия от смолянския регион!
Синя графика
Динамика на теченията и светлината, а мъглата е като пано
Може би подводница или нещо друго 😉
Навсякъде има живот, само да се загледа човек
Игра на светлината
..
Село Борие на зазоряване
…
Сякаш си на друга планета 🙂
Когато мъглата започне да се разсейва и хоп, ама там имало къщичка
Мъгливата гостенка рисува
Там къщички
… о, наляво също
Град Смолян на зазоряване и южно от него кралството на мъглите 🙂
Простори
Смолянски кварталчета
Щедро с палитрите на природата 🙂
Последният оцелял трипод от войната на световете… 😉
Пурпурен свят
…
…
Село Чокманово, отново любимо. Широка лъка, Гела, Стикъл, Солища, Момчиловци, Славейно, Чокманово, Полковник Серафимово… просто усещаш българското!!!
Отново в селото и разработка на църквата “Свети Архангел Михаил”
…
…
…
Та това е. Много кадри не съм ги показал, защото ще стане прекалено дълго и натоварващо. Мъглите, обичам мъглите и хич не е изненада, че вече това ще ми е приоритет. Невероятно магично и зареждащо, мъглата рисува и непрекъснато променя познатия пейзаж до неузнаваемост!!!
Сега криво-ляво да избутаме лятото и до есента… живот и здраве, да се случат нещата 🙂
Зима сезон 2023-2024… егати зимата…
Зима сезон 2023-2024 и равносметка в първия ден на пролетта 🙂 Един вид човек ще си каже – Пирин, Рила, Балкана, походи, сняг, виелици. Е, нищо подобно. Счупих мързеломера. Обаче нали знаете приказката, че когато едно нещо не се случи, то се замества от друго. Другото е във втората част на публикацията.
Краят на 2023-та е със снимки, които фигурират и в годишната публикация за годината, но е редно да присъстват и тук. Мързи ме да пиша. Гледайте снимки и се кефете!!!
Краят на ноември, народее! Село Мечо корито и “меката” на оградките и добитъците. Страхотен първи сняг, човек да се разтопи от кеф 🙂
…
…
Декември и дежурната забежка към Шипка
Изяществото и мистерията на мъглата
…
…
…
Отново декември накъде над Велинград. Всъщност за това иде реч при все по-смотаните зими в ниското. Реално имаш няколко стойностни дни върху които нямаш никакъв контрол. Ако един от тях се падне събота или неделя и си свободен, правиш красотички, ако не… се ядосваш за пропуснатия шанс… тоест ядосваш се за глупости. Тоест тук директно отговарям на хората, които сериозно искат да снимат пейзаж. В един момент само се ядосвате за глупости!!!
Сняг като сметана, природа, като сладолед… или обратното 🙂
…
Пушекът е голям човек. Кадър прави, приказка твори
…
…
Захарен памук ще има за всеки от сърце !!!
…
…
Когато слънцето се вдигне и графичният вид излезе на преден план
…
Ред и дисциплина, върви се в колона и еднопосочно
…
Последни слънчеви лъчи
В края на деня, всеки по Дома
Любимите ми заигравки в синия час, а разкошното селце позира
…
…
2024 януари – първите кадри за годината. От раз, топ идея и реализация. Село Орешец по здрач. Най-накрая изпипах желаните кадри
…
…
Още един снежен ден в Родопите.. е не толкова разкошен, но пък имаше облачета. Зазоряване над село Горна Дъбева
…
Къде, мче къде, обратно на Шипка. Има сняг, има мъгла, има Шипка!!!
…
…
…
…
Електрическите “мелници” около Бузлуджа в окото на бурята. Ан тъй и турбомъгливата серия започва…. онова, което споменах в началото за втората половина на публикацията!!!
Някъде над Рудозем. Леко див свят с вкус на България, хвостохранилище и още нещо. Там една къщурка си чака обитателите
Хребети
… още хребети
Иглолистни гори
… кефът няма край
…
Коси слънчеви лъчи
Зад 9 планини в 10-та
А сега е ред на екопътека “Невястата” и още по-дълга серия над град Смолян
Разработка на тема – панелки в мъглата на зазоряване… квартал “Невястата” от едноименната скала
…
…
Хребети потънали в мъгли
…
…
Баце Райко смолянски
…
…
…
Преливането на светлината и нюансите, секундите на кеф и форсиране на затвора на фотоапарата
…
…
…
Отново иглолистни гори, хребети, мъгливи реки, друго измерение, разкош, кеф, Дийп Пърпъл, Пинк Флойд !!!
…
Тук има бая малки къщурки
Някъде там и още две…
Новият ден пристига със замах, та пушек ври и се вдига
Квартал Станевска махала
Студена красота 🙂
…
…
…
В интерес на истината не ми се пишеше, защото играта на мъглата не се описва с думи. Признавам си, често съм я подценявал, но тези моменти си струва да се изживеят. Струва си и без снимки, защото фотографията е болестно състояние /по-зле от дрогата/… 🙂
Пролетта започна и болестното състояние навлиза в най-тежкия период…
Годишна пейзажна ретроспекция 2023
Аха, как звучи само, тежко тежко, все едно ще се връчват статуетки 🙂 Едва сега осъзнах, че това май беше най-богатата ми на кадри година. Както се казва, леко превъртях километража и за 2024-та без майтап си пожелах да намаля фотографията за сметка на туризма и активния начин на живот!
Няма да се впускам в излишни подробности за кадрите, защото целта не е човек да асимилира туристически справочник. Идеята винаги е била да представим… да представя определени места с атрактивни светлинни условия или интересна развръзка, касаеща бит, животни и хора. Бита, животните и хората никога не са ми били силна страна, просто защото не ги преследвам, но на моменти и това попадаше в кадър.
Снимки сам. Мразя групите. Изключенията винаги са били с много готини хора 🙂
Та така. Една януарска утрин на язовир Беглика
Оооо да, О Шипка. Просто обожавам мястото в мъгливо време и особено след залез. Много сила и много енергия!
…
…
…
…
…
…
…
…
Електрическа летяща чиния… или връх Хаджи Димитър – Бузлуджа с ветрогенераторен парк…
Връх Свети Никола
Няма нужда от представяне на Асеновата крепост до едноименния град. На зазоряване преди уличното осветлението да е изгаснало
Традиционно ходене до Тевно езеро в Пирин с много, много гот хора, ама много. Да сме живи и здрави да го повтаряме още дълги години!!!
Самозаснемане и бягане със снегоходки
Вихрен и Кутело по изгрев
… и малко преди това
Мъгли и извивки, оххх
…
… също и зъбери, хапят!!!
Заслончето и връх Кралев двор
Тривиално на изпроводяк 🙂
Дойде време и за пролетта. Като се започна една родопска овощна серия…
…
…
…
…
…
Най-любимото ми дрянче в България
Някой снима също сам. А така 🙂
Отново мъгли, мъгли от сърце
…
…
Къщурка изниква някъде там
Ха, още една
Над Рудозем ври и кипи
Село Чокманово. Като стана голям и там ще си взема къща(първо на Гела). 🙂 Невероятно място!!!
… и потайностите наоколо
…
…
…
…
…
Село Корита. Ефирно утро и кадър с много настроение!
Водопад Марф. Очаквах повече, но явно е писано нещата да се случат друг път 🙂
Ситовският водопад преди едноименното село. Тук нещата се случиха. Бърза мъгла и трескаво снимане!
…
…
…
Привечер над село Стикъл
Утро над същото село 🙂
В най-закътаните кътчета на Родопите все още има живот, но е въпрос на малко време това коминче окончателно да се предаде…
Разбира се едни бързи Белоградчишки скали, за да не забравя откъде започна всичко фотографията 🙂
…
…
Най-накрая улових района около скала Боров камък по желан начин. До момента все нещо не се получаваше. Един много емоционален залез в гот компания 🙂
…
С рилските планински божури нещата не вървят и това е. Кот такоа, поне имаше някаква загадъчна мъгла на заден план
Да се върнем, където ми се случват нещата, районът между Батак и Доспат. Някак ги усетих мъглите през годината и се получиха красиви резултати
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Байко лови риба
…
Ха, това беше по-рано през годината. Мелнишките пирамиди от едно от най-любимите ми места в България над Роженския манастир
Ха… и това беше по-рано през годината. Водопад Варовитец от най-популярната му гледна точка
Ехе, това пък още от началото на пролетта. Асеновградски потайности и задачка, няма да споменавам мястото, никак не е трудно. Най-накрая завъртях дръвчето по желания начин спрямо църквата 🙂
Да се върнем към нормалната хронология. Октомври и язовир Ивайловград. Дръвчета във водата с мъгли на зазоряване и изгрялата луна. Страхотно!!! Това място тепърва ще търпи развитие!
Отражения
Ситовският водопад. Есента плахо и рошаво пристъпва
Село Борово след залез
Белинташ дълго след залез
Утро над град Смолян
Почти на края на света, село Безводно 🙂
Забравен свят – село Дядовци
Рудоземският район в цялата си мъглива прелест
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Скалите над град Маджарово имаха какво да кажат. Диви и красиви!
…
…
…
Златоградски потайности. Краят на ноември и есента такава, каквато трябваше да бъде навсякъде. Е, “златото” беше само около Златоград 🙂
…
…
…
…
…
…
…
…
Зимата наближаваше и беше време пъстрото да отстъпи
Асеновата крепост над едноименния град, мдаммм….
Първият по-сериозен сняг в края на ноември. Контури и едър рогат добитък
Светлина и графика
Отново на Шипка. Вятър, студ и кеф, както е редно. На това място трябва да е трудно, защото в това е смисъла. Обикновено тогава е и красиво 🙂
…
…
…
…
Това беше едно от попаденията през годината. Отдавна исках да уловя въжения мост при село Лисиците над язовир Студен кладенец в мъгла. Е, случи се с бонус луна!
…
…
…
…
…Ъ, хайде пак препратка назад през годината. Ново островче и задачки за 2024г.
Само един кадър от Белоградчишките скали, но есента просто не беше желаната…
Декември и зимааааа, някъде между Велинград и Якоруда. Кеф, ама много кеф!!!
Коминче да искаш да си 🙂
…
…
Дръвчета, като захарен памук!!!
…
…
…
Почти минималистично
Дребен, тук таме и рогат добитък… добитък, добитък, ама в рая!!!
Оператор на стадо в действие!!!
За финал на годината и любимият ми тип кадри – в случая светлини по здрач! Просто приказка… или как нещо обикновено се превръща във вълшебно в точния момент 🙂
…
…
Хубава година беше. Много кадри, но и отделено време за туризъм. Най-гот нещата станаха в моментите, когато изобщо не ме интересуваше фотографията. Всъщност това е и куриозното. Най-силните спомени не са, когато мислиш за фотография и когато си с такава нагласа. Така че спокойно и лежерно към 2024. Чарът е в неизвестното и непланираното 🙂
Родопска есен 2023 – неочаквана и красива!
Когато излязоха датите за местните избори през 2023г. ми прилоша, защото все едно някой ми каза – е, няма да снимаш есен! Помислих, помислих, па си рекох… ами понякога сложните ситуации раждат интересни решения! Виж обаче, няма никак да е зле есента да закъснее максимално. От що силно си го пожелах, шареното не просто закъсня, а направо аха аха, почти не се състоя. Има една спорна мисъл в спорта и тя е – Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни (обикновено ни убива на стари години, когато си плащаме цената). При фотографията ще рече нещо от типа на – Непредвидените трудности и ограничения ни правят по-креативни!
Тази есен не беше мечтаната есен. Също така не мога да кажа, че подходих особено креативно. Обаче, както имаше приятни изненади, така и започнах да изграждам 6-то чувство към мъглите 🙂
Средата на октомври и леко сондиране на обстановката към Маджарово. Още по тъмно забелязах бялата пелена над язовир Ивайловград и плановете бързо претърпяха промяна. Дръвчета във водата с мъгла на среден и заден план с бонус изгрялото слънце. Сюрреалистична картина наподобяваща лунен изгрев 🙂
Отражения
Църква “Света Тройца” в село Гела. Нямах възможност да уловя момента, когато дърветата около нея се обагриха, но 10-тина дни по-рано успях да я заснема от разстояние
Красивият воден пад, известен ни като Ситовски водопад беше с много семпла външност, като вятъра вече беше успял да посвали повечето листа. Вниманието ми беше привлечено от съвсем бавно движещи се листа във водата. Лампичката в главата моментално светна… все пак ще има кадър!
Скалите над село Борово. От години ги мисля и най-накрая се напънах да се кача. Много красиво място, което обаче си иска мъгла. В този момент ми просветна, че есента нещо не е наред. Хем тръгва, хем не тръгва, хем опада, хем стои зелено. Огромни противоположни нюанси, които не вещаят добра развръзка. Сухото лято си каза думата
Малко приближение след залез
Белинташ. Класика, разкошно място с качествени панорами и мащаби. Безспорно трябва да е задължителен крайпътен “камък” за всеки, който иска да усети Родопите. Мащабът на катастрофиралата есен се видя с пълна сила. Единствено дръвчетата на преден план имаха рехав цвят, всичко друго беше опадало, а говорим още за октомври месец. Останах до тъмно, за да изчакам светлините на села Мостово, Кабата, Врата, Орешец и Добростан да придадат онази ефирна светлина, която да подчертае малкото цвят
О, минаха изборите, мина балотажа. Време е да се спуснем надолу. В ардинския край нещата не бяха по-добре, тръгва, не тръгва, зелено, опадало… от всичко по нещо и нищо, като хората. Ей те това те шаренкото попадна баш където трябва с бонус коминче с пушече 🙂
Още едно задължително място за посещение – екопътека “Невястата” с находящите се на края скали и топ гледка към Смолян. Предният ден беше валяло и се облизвах за мъгли, е… не, нощен вятър обърка плановете. Наложи се да ползвам голямо фокусно разстояние, за да уловя няколко коминчета съвсем в далечината 🙂
…
Орфееви скали. Находящи се зад и над Невястата ги препоръчвам силно. Не са толкова панорамни, като нея, но са на 15 минути ходене от автомобила, който просто паркирате на полянките малко под кулата Снежанка. Както Невястата, така и Орфеевите скали си искат динамично време с мъгли, за да станат от онези тц тц снимки! В случая лека заигравка с ниска и коса слънчева светлина по залез. Долу са смолянските езера и определено трябва да е задължително за посещение място 🙂
Няколко етюда от село Безводно. Любимо местенце. Още по пътя преди селото човек вече е обзет от чувството за загадъчност и дивотия в разкошния смисъл на думата. Обичам това диво усещане, дава живот!!! Самият живот е почти спрял и никой за никъде не бърза
…
…
Е, е, е, тук наистина животът не просто е спрял, а за съжаление вече го няма. Изоставеното село Дядовци по пътя към Дяволския мост. Тръгнах по една пътечка, за да търся интересна гледна точка. Отвори се пролука в храстите в точния момент. Едно време тук е кипял живот, а сего всичко е на 0-та. Тежеста на времето и в прекия и в преносен смисъл на думата, ще досъбори тези къщи. Не ми харесва тенденцията на развитие на България. От селата хоп в Смолян и Кърджали. Смолян и Кърджали хоп в Пловдив и за по-удобно в Асеновград. Като резултат Асеновград и Пловдив се задръстват с хора и автомобили, а на местните служби им писва 🙂 Майтапът настрана, това не е хармонично тенденция на съществуване на хората. Бягаме от природата и се радваме на технологични боклуци, които губят минимум половината си стойност още при закупуване…
В началото казах нещо за мъгли…. е, трябваше да дойде и този момент. Рудоземският край, трябва да го прекръстят на Мъглоземски. Дали заради дълбоките долини, дали заради осезаемото влияние на средиземноморските течения, но там нещата са по-различни, кажи го благодатни за мъглички 🙂
Едно много любимо селце 🙂
…
Рано сутрин, когато бялата гостенка се разхожда по хребетите
…
Следващите кадри са от буквално една позиция в рамките на две утрини
Дъхът на утрото!
…
…
…
…
…
Да започнем с цвят и слънчева светлина. Барака с мъгла и хвостохранилище… но изглежда, като къщурка зад девет планини в десета! Страхотно нещо е фотографията в точния момент 🙂
Последваха множество кадри и мъгливи заигравки със светлината. Буквално ми трябва едно подобно обзорно място в Родопите с такава гледка към изгрева и накацали малки махалички с пушещи коминчета. В Карпатите ги има, но искам да го(ги) открия в Родопките 🙂
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Дойде време и за района около град Маджарово… отново 🙂
Онзи меандър на река Арда след залез. Панорама от два кадъра с ултраширок обектив. Не се получи хармонична визия, но тепърва тази сглобка ще търпи развитие 🙂
Благодаря на Данчо Христов, че ме насочи към долната позиция. Улових желаните мъгли в може би най-мъгливото място в България 🙂
Казан с вряла вода и червена пара в небето :-))) …. или просто царството на лешоядите, които трябва да опазим на всяка цена 🙂
…
Намигащо изгревче с много миглички 🙂
…
…
24.11.2023г. някъде над Златоград. Още през нощта в Пловдив гледах уеб камерата от района и не повярвах, че на лунна светлина виждам море от мъгла!!! Газ натам. Това, което обаче тотално ме порази на място… есента беше разкошна?!?!! Такава, каквато я чакахме целия сезон, а тя дойде след дъжд качулка в края на България!!! Стоях и трескаво си хапех устните. Яд ме беше, че не пристигнах половин час по-рано, но все пак хванах изгрева 🙂 Както често правя, когато усетя нещо гот за снимки… спрях за 20 секунди без нищо да правя, за да си нормализирам дишането. Краско, спокойно, не бързай и вземи това, което можеш от мястото. По-добре малко, но както го искаш, отколкото много с компромиси и после да те е яд – това мислене е закон при мен 🙂
…
Еееее без емоция няма как! С бягане и статив в ръка се качих на близкото малко възвишение. Гледки от този тип пожелавам на всеки. Може би я понапудрих, може да е кич, но беше разкошно. Просто нямаше как, но тези моменти си искат тайм лапс 🙂
…
Целият район на Златоград и Неделино е богат на композиции, но нямаше как в този момент човек да е навсякъде
…
…
Втора планирана спирка на 500 метра назад, Шкодата тръгна с гуми (64к.с.) и спря за тази гледка!
Мъглата рисуваше
… и не спираше
…
…
Нещо, като Родопско сърце 🙂 Стоях и исках още два три такива дни в този район, но това беше…
Още на следващия ден дойдоха първите снегове и прецакаха всичко. Опитах нещо различно с Асеновата крепост над едноименния град с идеята за сняг и есенна палитра. Е, по малко от двете 🙂
Навътре в Родопите се докоснаха два сезона
Листата не искаха да си ходят, но времето не беше на тяхна страна!
Та така, интересна есен беше. Постна, но пък мъглива и с неочакван край. Изводът е, че сезонът е един, но всеки регион(дори в една планина) си има микроклимат. Буквално при две съседни долини разликата може да е фрапираща. През едната минават влажни южни течения, а в съседната се спират студените от север. Резултатите може да са потресаващо неочаквани и реално няма лоша есен, а просто да наблюдаваш нейното развитие и да усещаш нещата 🙂
Живи здрави и за много години!!! Отделяйте време за хората до Вас и си гледайте си кефа 🙂
Наздраве!!! 🙂
Северозападна скалиста пролет 2023 – малко, но от сърце!
По разбираеми причини, скалите около Белоградчик и съседните села в последните 6 години останаха на заден план (за сметка на Родопите).
Далеч не сътворих нещо забележително, но също по разбираеми причини, гледах да не се бавя на място и да отделям повече време за Видин. В интерес на истината тези кадри дори рискуваха да потънат в дълбок архив, защото далеч не са от най-впечатляващите. Все пак реших да им дава поле за изява… не за друго, а за да имам нещо от региона – издание 2023, че с тези предстоящи алчни избори, цялата есен е под въ?ро?ит?ел?н
Благодаря на Георги за споделените моменти и стойностни емоции! Георги, да плануваме един ден само за ходене, за да намерим онези арки 🙂
До преди 15-тина години долната позиция беше известна на много малко от хората, които се занимават с фотография. Сега пътечката до нея толкова е отъпкана, че гаранция и пленери се провеждат. Едни последни слънчеви лъчи на които им казах… защо не се показахте 10 минути по-рано (за толкова години там, това беше една от основните болки… слънце и хубави облаци – едното все не е наред… за мъглите е отделна тема) 🙂
Скала – Корабът. Кораб не знам, но много ми мяза на надводна част на дизелова подводница от втората световна война
Тази композиция я имам във всякакви варианти и сезони, но вече и с 11мм. на ФФ. Нарочно не изправих перспективните изкривявания и звездните следи, нека си е натурален вечерен разкош 🙂
Преди 14-15 години в един дълбок сняг за първи път изпълзях до това място (което иначе не е никакъв проблем). Не можах да повярвам, каква силна графика остава скрита на няколко десетки метри от туристическите пътеки. Дали са триончета, острите скали или друго, но на теория при подходящи атмосферни условия (да си го кажем мъгли) на това място може да се сътвори топ кадър, говорим за наистина силна фотография!
В случая, наченки на нещо, като огнен изгрев
…
…
Впоследствие по залез, наченки на нещо, като атрактивен залез. Всъщност от тези кадри най-ми хареса начина по който стои храстчето при вертикалните композиции :-))))
…
За долните кадри с поглед към скала – Боров камък… беше невероятна емоция. Не толкова заради снимките, защото типа облачност не беше нещо изключително, колкото за начина по който проби слънцето и се плъзнаха лъчите. Предпочетох да го оставя пихтиесто, защото детайлните лъчи, просто не стоят добре и отнемат от магията. Невероятен спомен – не кадрите, а начинът по който се разви всичко 🙂
…
С малки изключения не обичам да снимам с фотографи. Така или иначе пейзажната фотография е самотно занимание и това е казано и написано много отдавна. Фотографията ни прави егоисти. Оказва се, че за да оцениш един момент, до теб трябва да имаш човек, който да умее да се наслаждава на красотата. Фотографите имаме прекалено аналитична и студена мисъл. Мисъл, която преминава в болестно състояние и в борбата си за величие замъглява усещането ни да се радваме на момента. Като резултат правим хубави кадри от които най-ярките ни спомени са натискания на копчета, попрепцуванье и тъпи възклицания :-))))) В момента в който трескаво настройвам експозиционен клин и коригирам статива – пцувайки, поглеждам настрани и го виждам как се радва от сърце!!! Подсмихвам се и си казвам – Краси, човек, ти си идиот 🙂 Последва минута съзерцание без нищо, просто попиваме момента за вечността!
Благодаря, Георги 🙂
Лято 2023 – някъде между Батак и Доспат… отново ми е едно родопско :-)
Това лято фотографията хич не ми беше приоритет и чак се чудя… откъде ги изкарах тези кадри 🙂 Риторичен въпрос. Всъщност няколко ходения в що годе оптимален момент на “пушеци” там горе в безкрайните гори тилилейски между Батак и Доспат. Отиваш, снимаш и се връщаш, преди работа, преди и след мач, след дежурство, в главата ти псувни и ревящи женици. Нагласил си статива, почти си изплезил език от концентрация и в главата ти отнякъде изплува едно…. дупредихте ли го, ме не бие???? Тишина, от водата никне пара, а ти визуализираш пикантната картинка и даваш на късо! Аааа на 55 се пенсионирам и се махам :-))))
Чакай чакай да превключа на тема творчество, шрак – излязох от матрицата. С малки изключения, абсолютно нищо оригинално, но така или иначе живеем в консуматорски времена в които опоскваме определени места и идеи. Разликата е, че едни се вземат насериозно, а други си имат и други хобита 🙂
Сега, какво да пиша под снимките? Някак, ще е тъпо, защото ще е еднакво и няма да е интересно. Гледай какво нещо, мога да напиша почти книга за едно ходене от Семково през хижа Македония, натам по обзорното разкошно гърчаво било до хижа Рибни езера и през вапските езера надолу до изходната точка в Семково. Снимки с телефона и тотален кеф. Ходиш и си тананикаш, изграждайки здрав дух в здраво тяло.
Фотографията – излизаш от автомобила, гледаш леко скептично. Можеше по-добре. Докато разпъваш статива с прозяване и откровено тъпа физиономия си мислиш далеч не на шега – сега нормалните хора, които имат свободен ден са се понаспали и ще отидат на един хубав туризъм, а накрая на деня ще кипят от енергия и кеф. На теб ти се спи още на зазоряване… и пак нещо не ти харесва. Само фотографите си знаем колко тъпотия стои зад много от интересните кадри /това много малко от нас ще го признаят, но да си знаете, така е/! Хареса ли Ви искренната ми оптимистична и зареждаща гледна точка, а така 🙂
Юнски наситени мъгли на язовир Широка поляна. Половината снимки са на това полуостровче до пътя. Просто е прекалено е удобно
…
На Голям Беглик също не е зле
Максимум приближение на принципа – винаги може и повече, да живее графиката
Ей така, като се озовещ на точното място на зазоряване
… и след изгрев
В мъгла, скучните места се преобразяват
…
…
Отново полуостровчето на зазоряване
… и малко след това
…
Бърз син час. Абе кой ли чете, а разглеждайте картинките. Който има въпроси да пише 🙂
…
Преден план, щото някой ще каже, де ти е предния план?… ми те го, яла те 🙂
Ама има ги и тези моменти, когато яко заври чайника
Снимаш едно и също, но кадър с кадър няма еднакъв
…
…
За финал вертикална родопска гора
Сега и нещо мъдро – гледайте си кефа, яжте, пийте и пушете, но фиркани и напушени не карайте.
Не е истина, не мога да кажа нищо свястно. Можеше един овчар да излезе от мъглата и да разкажа историята му, ама тццц, нейсе?!
Хайде лека нощ, че е 03.00, а трябва да ставам и за работа…
Пролетни Родопи – издание 2023
Най-обичам, когато си наредя снимките и започна да мисля, какво да пиша? Та така, тази пролет започнах от едно от кюшетата на България. Винаги съм мислел, че от община Бойница – видинско по-накрай света нема, е пъ нема. Е, има бре. Село Долно Луково и района наоколо – ивайловградско. Март месец, джанките тръгват, а бабата оператор на уфсицките в кадър е до мен и си говорим. Викам си, ей сега ще я хвърля в тъча. От Видин съм, бабо… а тя нещо премлясна разтревожено. Успокоих я, също като тук е забутано място, но ей там горе и в левия ъгъл. После вече стана на дума, че живея в Пловдив, но дори Майнарево й се виждаше далеч!!! Хора, отидете в Долно Луково, Горно Луково и Мандрица. Много диво очарование имат селцата, но и подобащата архитектура, тяхна запазена марка 🙂
Лек панорамен поглед към Долно Луково
Има един район между села Комунига и Безводно, който много си го обичам. Пролетта се събужда, тук джанка, там необитаеми къщи, но жици задължително!
Конче пасе пролетни витамини
Таман си мисля, ето тук отново няма никой… ааа не, коминчето работи 🙂
Село Женда е цъфнало, та вързало. Ама с кеф да попиеш зеленината след кафявата зима в ниското. Чак щях да се втурна между кравите да похапна и аз тревица
…
Колкото по на запад, толкова по-диво. Природата тържествува, но не се живее лесно на тези места
Едно от забележителните неща при родопчаните е, че те винаги са готови да помогнат при нужда. Дори не чакат повод, а директно идват и питат. Преди дузина години това ме потресе, защото е нещо чуждо за Северозапада, а и не само. Някои неща не стават със знамена, скари и представления пред тях. Искаш да усетиш духа на Родопите – ходиш, потиш се, търсиш и говориш с хората!!!
Скупчени на хълма, а зад тях в дълбочина терен, който е хубаво да познаваш. В тази част на планината, ако напуснеш пътеката, очаквай неочакваното 🙂
…
Любима къщурка, а със стопанина си имаме приказка от години. Ако някой иска ей така яко да се натовари, да изпита екшън и приключение в Родопите, го водя там. От нея нататък цивилизацията свършва и обхвата на телефона също
Зеленото гориво
Село Любино. Много очарование и едно минало, което все още е живо, както коминчето, което не се предава. За съжаление това е последното поколение, което ще живее в тези къщи и те постепенно ще се предадат под напора на времето. Един ден този тип снимки ще са ценни и наистина ще разказват история
…
Ето го и село Косово. Тук сантиментален проблем няма. Близо до основния път Пловдив-Смолян, строи се, облагородява се, кой, както свари. Някак искат да запазят онзи автентичен дух, но няма как да стане, приказката вече е модерна
Дежурна забежка до златоградския район и една любима череша с характерна за района колибка
Малко след това слънцето срамежливо се показва вдясно от връх Устра. Пролетната птича какафония с рев на сръндаци ги пожелавам на всеки!
Слънчевата топлина провокира влагата в растителността и почвата да премине в газообразно състояние
Просто хармония
В друг край на Родопите, а именно над Велинград нещата се пообъркаха. В началото на април падна сняг с температури под нулата. Уви, пищна пролет нямаше, но пък кадър на зазоряване винаги стои добре
Отново в Смолянски регион. Ей за това става на въпрос, ей за това! Любимото ми дрянче-слънце. През последните няколко години мислех, че е изсъхнало и сега, като цъфна… разкош. Говорих си с него – вече да не прави така и да не ме плаши, снимахме се за спомен, абе шизофренично чудо 🙂
Земеделието и неговото очарование. Работа, работа, работа… ама не като оная работа, а наистина работа
…
…
Още един неземеделец нещо снима 🙂
До тук снимките си преминаваха, като отвеян пътепис… но нещата се промениха. Рудоземския район. Мълиии, влюбих се в него. Има нещо там, но това е топ района за мъгли в Родопите. Мъглата е голям човек. От обикновеното прави необикновено, а от необикновеното, прави йййееее…аньеее 🙂
Рано сутрин, синия час. В далечината леко “догаря” уличното осветление в едно селце
Мъгливи реки
…
Огнената светлина на изгрева
Пролетни цветове
Моментите в които мъглата се отдръпва и виждаш, че навсякъде има живот 🙂
Някъде там една колибка развихря въображението
Водните пари танцуват по хребетите и да, отново къщичка
…
“Морето” се разбушува. Поглед към крепост Кечи Кая /Козник/ над град Рудозем
Село Чокманово. Имах сериозна затруднения в търсенето на гледни точки, заради особения профил на терена и разположение на къщите, което наложи бягане със статив по трънаците. Резултатът беше… йеееее…. да същото 🙂
Църква “Свети Архангел Михаил”. Изключително фотогеничен обект, който в последните години се радва на сериозен фотографски интерес. Стандартната позиция се оказа лишена от цвят. Виждах как мъглата идва… побягнах със статив и закачено на него тяло с точния обектив. По-различна гледна точка и много такова…. едно гот усещане. Няма по-ужасно нещо във фотографията, ако си окепазил късмет с изключителни атмосферни условия, защото си се чудил накъде да хванеш и какво да правиш?! Това е стресов интервал от време, когато условията са топ, но теренът не ти дава аванта и търсиш пролуки в рамките на ограничено време, а всяка секунда е ценна. Бързи два кадъра
…
Бягане със статив около 250 метра и нова позиция, бързо още няколко. Имах чувството, че съм снайперист с много тегава мишена 🙂
…
…
Настрани приказката продължаваше
По пътя едно куче премина скоростно пред колата. Спрях, върнах се да му няма нещо, а то гризе кокал и ич му не дреме. Поглеждам и виждам следващите три кадъра. Кучето си изработи още кокалчета, ако не беше то, тези приказни Ч/Б моменти щях да ги пропусна. Просто секунди, минута по-рано всичко беше в мъгла.
…
…
Отново над Велинград с надежда за нещо. Всяка надежда оставете, студа и снега в началото на април попариха пъпките. Все пак едно атрактивно утро над село Абланица, бива 🙂
Обратно към рудоземско. Много исках такъв кадър тип картичка с пушещи коминчета. Е, кеф!
Водопад Марф. Не е моето място. Не мога да слизам до водопад, до водопад човек се изкачва. Явно имам друго разбиране за падаща вода, искам да е в планина, така височка планина. Много повече ме грабна връх и крепост Устра на няколко километра на север
Пловдивчани си имат водопад, ето го. Ситовския водопад, колко е такъв е друг въпрос. Обаче едно е сигурно, фотогеничен обект е. Имах късмета да го уловя с мъгла, което и търсех де, но не вярвах, че ще се случи. Е, случи се
…
…
…
…
…
Края на май месец. За финал няма къде да е иначе освен на села Гела, Стикъл и Солища. Реших да акцентирам на село Стикъл от изток и от запад
По залез
По време на синия час с настъпването на нощта
От другата страна на селото откъм Гела, гледките са също толкова хармонични
…
…
Та това беше. Не мога да се оплача от пролетта. Вероятно ще се оплача от есента, заради предстоящите избори, които съм убеден, че ще са в най-неприятното за фотографите време. От друга страна нека не гледаме само негативното, може да падне астероид и проблемите вече ще са от съвсем друго естество :-)))))
В резюме: Хора, “крадете” време за готини моменти, когато и където можете. Животът си върви, а пропуснатите възможности може и да не се върнат. Та… по пътя за морето в южните ни покрайнини винаги може да хвърлите едно око, какви Родопи си имаме 🙂
Тевно ми е Тевно езеро! Пирин – февруари 2023
Тази година наистина си изкарахме гот и спокойно. Както се казва – веднъж да се напънем зимата, но да се накефим. Благодарности на Пенчо, Младен, Бай Владо и Ванката от Тевно за компанията и гостоприемството. От година на година фотографията постепенно отстъпва все по-назад. Хъса си е същия, но явно помъдряваме и повече се наслаждаваме на ходенето, натоварването и гледките. Всъщност другите отдавна са мъдри, явно и при мен се отключва този процес. Чудя се какво точно да пиша в тази публикация. Идеята на този тип разкази с картинки винаги е била нещо да остане в систематизиран вид за години напред… да го четеш и си спомняш. Ама то кое по-напред – емоцията на Пенчо, спонтанността на Младен, легендата бай Владо или пък отдадеността на Иван. Работата ми е такава, че с Иван от Тевно сме една порода ценностна система и няма как да е. Всичко е ред, дисциплина и уважение. Хубава работа с хаос и лигоч не се прави. Отново благодаря на Иван за гостоприемството, но и това е сухо, горе всички бяхме приятели 🙂
За разлика от миналата година, през настоящата си казах, че ще нося тяло и един обектив. Изобщо не ми се занимава да сменям обективи, пък и раницата ще е оптимизирана. Смених един полар с пухенка и други такива малки неща и наистина имаше разлика в сравнение с 2022г. Тяло Canon EOS 6D Mark II и обектив EF 24-105/4L IS USM.
Този път трасето беше “магистрала” и добре че беше така, защото… отново не бях във форма /за последно бях в НСА през миналия век/.
Един скучен залез през първия ден и син час след залез
… последван от разговор с извънземните и спринтове до фотоапарата и обратно на самоснимачка
На следващото утро една тънка облачна ивица в посока запад ни зарадва. Предният план не беше лош. Всъщност това беше топ мястото през тези дни. “Цицките” Вихрен и Кутело
Бат Райко излиза…
…
Същия ден по залез се качихме на връх Валявишки чукар. Много як спомен с червените облаци, но чисто фотографски с оскъдния сняг и повечето камъни… тц, не това беше мястото. Обаче пак да си кажа, как внезапно се оцвети, кеф 🙂 Бат Райко залязва накъде над Мозговишки чукар
Башлията, Бъндеришки, Муратов и Типиците на преден план
… в обратна посока небето “догаря” в едни особени тоналности – Малка каменица, Голямата кака и Каменишката кукла с уютното заслонче 🙂
На следващия ден по изгрев беше куцо, яко мъгла. По залез нещата отиваха на… отново куцо с яка мъгла. Обаче времето ни даде аванта. Е, можеше и повече, ама да не нахалстваме. Всичко започна с бледия слънчев диск
… на фона на елегантни извивки
Мъглата започна да се разчупва… разни силуети, приятни неща!
Хоп и ръбче на Каменишката кукла
Графика по Мозговишки
Остров Каменица и Куклата. Кинг Конг е там!
А, това беше интересно. Атрактивни вихри в посока Кралев двор и на преден план заслона. Голям купон бяха тези минути. Много кадри и емоции. Всъщност преди всичко емоции. Кадрите видно не са нещо невиждано
Последното утро. Е, пак стана нещичко. Малко бягане със статив и снегоходки, за да не изпуснем светлината. Момин двор с лек ветрец
Газей с Малък и Голям Полежан
В обратна посока небето пламна за минута. Давай, давай – бързи два кадъра в изключително класическа и тривиална посока
…
Като за финал една полегнала хвойна с откачена светлина
Определено някои кадри ги понатруфих и пипнах в по-особени цветове, но пък нека са по-различни снимките 🙂
Да сме живи и здрави да го повтаряме това вълшебно Тевно… ако не всяка зима, то достатъчно често 🙂