Фото разкази

Зима сезон 2023-2024… егати зимата…

Posted by on Mar 20, 2024 in Uncategorized, Фото разкази | Comments Off on Зима сезон 2023-2024… егати зимата…
Зима сезон 2023-2024… егати зимата…

Зима сезон 2023-2024 и равносметка в първия ден на пролетта 🙂 Един вид човек ще си каже – Пирин, Рила, Балкана, походи, сняг, виелици. Е, нищо подобно. Счупих мързеломера. Обаче нали знаете приказката, че когато едно нещо не се случи, то се замества от друго. Другото е във втората част на публикацията.

Краят на 2023-та е със снимки, които фигурират и в годишната публикация за годината, но е редно да присъстват и тук. Мързи ме да пиша. Гледайте снимки и се кефете!!!

Краят на ноември, народее! Село Мечо корито и “меката” на оградките и добитъците. Страхотен първи сняг, човек да се разтопи от кеф 🙂

Декември и дежурната забежка към Шипка

Изяществото и мистерията на мъглата

Отново декември накъде над Велинград. Всъщност за това иде реч при все по-смотаните зими в ниското. Реално имаш няколко стойностни дни върху които нямаш никакъв контрол. Ако един от тях се падне събота или неделя и си свободен, правиш красотички, ако не… се ядосваш за пропуснатия шанс… тоест ядосваш се за глупости. Тоест тук директно отговарям на хората, които сериозно искат да снимат пейзаж. В един момент само се ядосвате за глупости!!!

Сняг като сметана, природа, като сладолед… или обратното 🙂

Пушекът е голям човек. Кадър прави, приказка твори

Захарен памук ще има за всеки от сърце !!!

Когато слънцето се вдигне и графичният вид излезе на преден план

Ред и дисциплина, върви се в колона и еднопосочно

Последни слънчеви лъчи

В края на деня, всеки по Дома

Любимите ми заигравки в синия час, а разкошното селце позира

2024 януари – първите кадри за годината. От раз, топ идея и реализация. Село Орешец по здрач. Най-накрая изпипах желаните кадри

Още един снежен ден в Родопите.. е не толкова разкошен, но пък имаше облачета. Зазоряване над село Горна Дъбева

Къде, мче къде, обратно на Шипка. Има сняг, има мъгла, има Шипка!!!

Електрическите “мелници” около Бузлуджа в окото на бурята. Ан тъй и турбомъгливата серия започва…. онова, което споменах в началото за втората половина на публикацията!!!

Някъде над Рудозем. Леко див свят с вкус на България, хвостохранилище и още нещо. Там една къщурка си чака обитателите

Хребети

… още хребети

Иглолистни гори

… кефът няма край

Коси слънчеви лъчи

Зад 9 планини в 10-та

А сега е ред на екопътека “Невястата” и още по-дълга серия над град Смолян

Разработка на тема – панелки в мъглата на зазоряване… квартал “Невястата” от едноименната скала

Хребети потънали в мъгли

Баце Райко смолянски

Преливането на светлината и нюансите, секундите на кеф и форсиране на затвора на фотоапарата

Отново иглолистни гори, хребети, мъгливи реки, друго измерение, разкош, кеф, Дийп Пърпъл, Пинк Флойд !!!

Тук има бая малки къщурки

Някъде там и още две…

Новият ден пристига със замах, та пушек ври и се вдига

Квартал Станевска махала

Студена красота 🙂

В интерес на истината не ми се пишеше, защото играта на мъглата не се описва с думи. Признавам си, често съм я подценявал, но тези моменти си струва да се изживеят. Струва си и без снимки, защото фотографията е болестно състояние /по-зле от дрогата/… 🙂

Пролетта започна и болестното състояние навлиза в най-тежкия период…

Годишна пейзажна ретроспекция 2023

Posted by on Jan 16, 2024 in Фото разкази | Comments Off on Годишна пейзажна ретроспекция 2023
Годишна пейзажна ретроспекция 2023

Аха, как звучи само, тежко тежко, все едно ще се връчват статуетки 🙂 Едва сега осъзнах, че това май беше най-богатата ми на кадри година. Както се казва, леко превъртях километража и за 2024-та без майтап си пожелах да намаля фотографията за сметка на туризма и активния начин на живот!

Няма да се впускам в излишни подробности за кадрите, защото целта не е човек да асимилира туристически справочник. Идеята винаги е била да представим… да представя определени места с атрактивни светлинни условия или интересна развръзка, касаеща бит, животни и хора. Бита, животните и хората никога не са ми били силна страна, просто защото не ги преследвам, но на моменти и това попадаше в кадър.

Снимки сам. Мразя групите. Изключенията винаги са били с много готини хора 🙂

Та така. Една януарска утрин на язовир Беглика

Оооо да, О Шипка. Просто обожавам мястото в мъгливо време и особено след залез. Много сила и много енергия!

Електрическа летяща чиния… или връх Хаджи Димитър – Бузлуджа с ветрогенераторен парк…

Връх Свети Никола

Няма нужда от представяне на Асеновата крепост до едноименния град. На зазоряване преди уличното осветлението да е изгаснало

Традиционно ходене до Тевно езеро в Пирин с много, много гот хора, ама много. Да сме живи и здрави да го повтаряме още дълги години!!!

Самозаснемане и бягане със снегоходки

Вихрен и Кутело по изгрев

… и малко преди това

Мъгли и извивки, оххх

… също и зъбери, хапят!!!

Заслончето и връх Кралев двор

Тривиално на изпроводяк 🙂

Дойде време и за пролетта. Като се започна една родопска овощна серия…

Най-любимото ми дрянче в България

Някой снима също сам. А така 🙂

Отново мъгли, мъгли от сърце

Къщурка изниква някъде там

Ха, още една

Над Рудозем ври и кипи

Село Чокманово. Като стана голям и там ще си взема къща(първо на Гела). 🙂 Невероятно място!!!

… и потайностите наоколо

Село Корита. Ефирно утро и кадър с много настроение!

Водопад Марф. Очаквах повече, но явно е писано нещата да се случат друг път 🙂

Ситовският водопад преди едноименното село. Тук нещата се случиха. Бърза мъгла и трескаво снимане!

Привечер над село Стикъл

Утро над същото село 🙂

В най-закътаните кътчета на Родопите все още има живот, но е въпрос на малко време това коминче окончателно да се предаде…

Разбира се едни бързи Белоградчишки скали, за да не забравя откъде започна всичко фотографията 🙂

Най-накрая улових района около скала Боров камък по желан начин. До момента все нещо не се получаваше. Един много емоционален залез в гот компания 🙂

С рилските планински божури нещата не вървят и това е. Кот такоа, поне имаше някаква загадъчна мъгла на заден план

Да се върнем, където ми се случват нещата, районът между Батак и Доспат. Някак ги усетих мъглите през годината и се получиха красиви резултати

Байко лови риба

Ха, това беше по-рано през годината. Мелнишките пирамиди от едно от най-любимите ми места в България над Роженския манастир

Ха… и това беше по-рано през годината. Водопад Варовитец от най-популярната му гледна точка

Ехе, това пък още от началото на пролетта. Асеновградски потайности и задачка, няма да споменавам мястото, никак не е трудно. Най-накрая завъртях дръвчето по желания начин спрямо църквата 🙂

Да се върнем към нормалната хронология. Октомври и язовир Ивайловград. Дръвчета във водата с мъгли на зазоряване и изгрялата луна. Страхотно!!! Това място тепърва ще търпи развитие!

Отражения

Ситовският водопад. Есента плахо и рошаво пристъпва

Село Борово след залез

Белинташ дълго след залез

Утро над град Смолян

Почти на края на света, село Безводно 🙂

Забравен свят – село Дядовци

Рудоземският район в цялата си мъглива прелест

Скалите над град Маджарово имаха какво да кажат. Диви и красиви!

Златоградски потайности. Краят на ноември и есента такава, каквато трябваше да бъде навсякъде. Е, “златото” беше само около Златоград 🙂

Зимата наближаваше и беше време пъстрото да отстъпи

Асеновата крепост над едноименния град, мдаммм….

Първият по-сериозен сняг в края на ноември. Контури и едър рогат добитък

Светлина и графика

Отново на Шипка. Вятър, студ и кеф, както е редно. На това място трябва да е трудно, защото в това е смисъла. Обикновено тогава е и красиво 🙂

Това беше едно от попаденията през годината. Отдавна исках да уловя въжения мост при село Лисиците над язовир Студен кладенец в мъгла. Е, случи се с бонус луна!

…Ъ, хайде пак препратка назад през годината. Ново островче и задачки за 2024г.

Само един кадър от Белоградчишките скали, но есента просто не беше желаната…

Декември и зимааааа, някъде между Велинград и Якоруда. Кеф, ама много кеф!!!

Коминче да искаш да си 🙂

Дръвчета, като захарен памук!!!

Почти минималистично

Дребен, тук таме и рогат добитък… добитък, добитък, ама в рая!!!

Оператор на стадо в действие!!!

За финал на годината и любимият ми тип кадри – в случая светлини по здрач! Просто приказка… или как нещо обикновено се превръща във вълшебно в точния момент 🙂

Хубава година беше. Много кадри, но и отделено време за туризъм. Най-гот нещата станаха в моментите, когато изобщо не ме интересуваше фотографията. Всъщност това е и куриозното. Най-силните спомени не са, когато мислиш за фотография и когато си с такава нагласа. Така че спокойно и лежерно към 2024. Чарът е в неизвестното и непланираното 🙂

Родопска есен 2023 – неочаквана и красива!

Posted by on Jan 5, 2024 in Фото разкази | Comments Off on Родопска есен 2023 – неочаквана и красива!
Родопска есен 2023 – неочаквана и красива!

Когато излязоха датите за местните избори през 2023г. ми прилоша, защото все едно някой ми каза – е, няма да снимаш есен! Помислих, помислих, па си рекох… ами понякога сложните ситуации раждат интересни решения! Виж обаче, няма никак да е зле есента да закъснее максимално. От що силно си го пожелах, шареното не просто закъсня, а направо аха аха, почти не се състоя. Има една спорна мисъл в спорта и тя е – Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни (обикновено ни убива на стари години, когато си плащаме цената). При фотографията ще рече нещо от типа на – Непредвидените трудности и ограничения ни правят по-креативни!

Тази есен не беше мечтаната есен. Също така не мога да кажа, че подходих особено креативно. Обаче, както имаше приятни изненади, така и започнах да изграждам 6-то чувство към мъглите 🙂

Средата на октомври и леко сондиране на обстановката към Маджарово. Още по тъмно забелязах бялата пелена над язовир Ивайловград и плановете бързо претърпяха промяна. Дръвчета във водата с мъгла на среден и заден план с бонус изгрялото слънце. Сюрреалистична картина наподобяваща лунен изгрев 🙂

Отражения

Църква “Света Тройца” в село Гела. Нямах възможност да уловя момента, когато дърветата около нея се обагриха, но 10-тина дни по-рано успях да я заснема от разстояние

Красивият воден пад, известен ни като Ситовски водопад беше с много семпла външност, като вятъра вече беше успял да посвали повечето листа. Вниманието ми беше привлечено от съвсем бавно движещи се листа във водата. Лампичката в главата моментално светна… все пак ще има кадър!

Скалите над село Борово. От години ги мисля и най-накрая се напънах да се кача. Много красиво място, което обаче си иска мъгла. В този момент ми просветна, че есента нещо не е наред. Хем тръгва, хем не тръгва, хем опада, хем стои зелено. Огромни противоположни нюанси, които не вещаят добра развръзка. Сухото лято си каза думата

Малко приближение след залез

Белинташ. Класика, разкошно място с качествени панорами и мащаби. Безспорно трябва да е задължителен крайпътен “камък” за всеки, който иска да усети Родопите. Мащабът на катастрофиралата есен се видя с пълна сила. Единствено дръвчетата на преден план имаха рехав цвят, всичко друго беше опадало, а говорим още за октомври месец. Останах до тъмно, за да изчакам светлините на села Мостово, Кабата, Врата, Орешец и Добростан да придадат онази ефирна светлина, която да подчертае малкото цвят

О, минаха изборите, мина балотажа. Време е да се спуснем надолу. В ардинския край нещата не бяха по-добре, тръгва, не тръгва, зелено, опадало… от всичко по нещо и нищо, като хората. Ей те това те шаренкото попадна баш където трябва с бонус коминче с пушече 🙂

Още едно задължително място за посещение – екопътека “Невястата” с находящите се на края скали и топ гледка към Смолян. Предният ден беше валяло и се облизвах за мъгли, е… не, нощен вятър обърка плановете. Наложи се да ползвам голямо фокусно разстояние, за да уловя няколко коминчета съвсем в далечината 🙂

Орфееви скали. Находящи се зад и над Невястата ги препоръчвам силно. Не са толкова панорамни, като нея, но са на 15 минути ходене от автомобила, който просто паркирате на полянките малко под кулата Снежанка. Както Невястата, така и Орфеевите скали си искат динамично време с мъгли, за да станат от онези тц тц снимки! В случая лека заигравка с ниска и коса слънчева светлина по залез. Долу са смолянските езера и определено трябва да е задължително за посещение място 🙂

Няколко етюда от село Безводно. Любимо местенце. Още по пътя преди селото човек вече е обзет от чувството за загадъчност и дивотия в разкошния смисъл на думата. Обичам това диво усещане, дава живот!!! Самият живот е почти спрял и никой за никъде не бърза

Е, е, е, тук наистина животът не просто е спрял, а за съжаление вече го няма. Изоставеното село Дядовци по пътя към Дяволския мост. Тръгнах по една пътечка, за да търся интересна гледна точка. Отвори се пролука в храстите в точния момент. Едно време тук е кипял живот, а сего всичко е на 0-та. Тежеста на времето и в прекия и в преносен смисъл на думата, ще досъбори тези къщи. Не ми харесва тенденцията на развитие на България. От селата хоп в Смолян и Кърджали. Смолян и Кърджали хоп в Пловдив и за по-удобно в Асеновград. Като резултат Асеновград и Пловдив се задръстват с хора и автомобили, а на местните служби им писва 🙂 Майтапът настрана, това не е хармонично тенденция на съществуване на хората. Бягаме от природата и се радваме на технологични боклуци, които губят минимум половината си стойност още при закупуване…

В началото казах нещо за мъгли…. е, трябваше да дойде и този момент. Рудоземският край, трябва да го прекръстят на Мъглоземски. Дали заради дълбоките долини, дали заради осезаемото влияние на средиземноморските течения, но там нещата са по-различни, кажи го благодатни за мъглички 🙂

Едно много любимо селце 🙂

Рано сутрин, когато бялата гостенка се разхожда по хребетите

Следващите кадри са от буквално една позиция в рамките на две утрини

Дъхът на утрото!

Да започнем с цвят и слънчева светлина. Барака с мъгла и хвостохранилище… но изглежда, като къщурка зад девет планини в десета! Страхотно нещо е фотографията в точния момент 🙂

Последваха множество кадри и мъгливи заигравки със светлината. Буквално ми трябва едно подобно обзорно място в Родопите с такава гледка към изгрева и накацали малки махалички с пушещи коминчета. В Карпатите ги има, но искам да го(ги) открия в Родопките 🙂

Дойде време и за района около град Маджарово… отново 🙂

Онзи меандър на река Арда след залез. Панорама от два кадъра с ултраширок обектив. Не се получи хармонична визия, но тепърва тази сглобка ще търпи развитие 🙂

Благодаря на Данчо Христов, че ме насочи към долната позиция. Улових желаните мъгли в може би най-мъгливото място в България 🙂

Казан с вряла вода и червена пара в небето :-))) …. или просто царството на лешоядите, които трябва да опазим на всяка цена 🙂

Намигащо изгревче с много миглички 🙂

24.11.2023г. някъде над Златоград. Още през нощта в Пловдив гледах уеб камерата от района и не повярвах, че на лунна светлина виждам море от мъгла!!! Газ натам. Това, което обаче тотално ме порази на място… есента беше разкошна?!?!! Такава, каквато я чакахме целия сезон, а тя дойде след дъжд качулка в края на България!!! Стоях и трескаво си хапех устните. Яд ме беше, че не пристигнах половин час по-рано, но все пак хванах изгрева 🙂 Както често правя, когато усетя нещо гот за снимки… спрях за 20 секунди без нищо да правя, за да си нормализирам дишането. Краско, спокойно, не бързай и вземи това, което можеш от мястото. По-добре малко, но както го искаш, отколкото много с компромиси и после да те е яд – това мислене е закон при мен 🙂

Еееее без емоция няма как! С бягане и статив в ръка се качих на близкото малко възвишение. Гледки от този тип пожелавам на всеки. Може би я понапудрих, може да е кич, но беше разкошно. Просто нямаше как, но тези моменти си искат тайм лапс 🙂

Целият район на Златоград и Неделино е богат на композиции, но нямаше как в този момент човек да е навсякъде

Втора планирана спирка на 500 метра назад, Шкодата тръгна с гуми (64к.с.) и спря за тази гледка!

Мъглата рисуваше

… и не спираше

Нещо, като Родопско сърце 🙂 Стоях и исках още два три такива дни в този район, но това беше…

Още на следващия ден дойдоха първите снегове и прецакаха всичко. Опитах нещо различно с Асеновата крепост над едноименния град с идеята за сняг и есенна палитра. Е, по малко от двете 🙂

Навътре в Родопите се докоснаха два сезона

Листата не искаха да си ходят, но времето не беше на тяхна страна!

Та така, интересна есен беше. Постна, но пък мъглива и с неочакван край. Изводът е, че сезонът е един, но всеки регион(дори в една планина) си има микроклимат. Буквално при две съседни долини разликата може да е фрапираща. През едната минават влажни южни течения, а в съседната се спират студените от север. Резултатите може да са потресаващо неочаквани и реално няма лоша есен, а просто да наблюдаваш нейното развитие и да усещаш нещата 🙂

Живи здрави и за много години!!! Отделяйте време за хората до Вас и си гледайте си кефа 🙂

Наздраве!!! 🙂

Северозападна скалиста пролет 2023 – малко, но от сърце!

Posted by on Sep 26, 2023 in Фото разкази | Comments Off on Северозападна скалиста пролет 2023 – малко, но от сърце!
Северозападна скалиста пролет 2023 – малко, но от сърце!

По разбираеми причини, скалите около Белоградчик и съседните села в последните 6 години останаха на заден план (за сметка на Родопите).

Далеч не сътворих нещо забележително, но също по разбираеми причини, гледах да не се бавя на място и да отделям повече време за Видин. В интерес на истината тези кадри дори рискуваха да потънат в дълбок архив, защото далеч не са от най-впечатляващите. Все пак реших да им дава поле за изява… не за друго, а за да имам нещо от региона – издание 2023, че с тези предстоящи алчни избори, цялата есен е под въ?ро?ит?ел?н

Благодаря на Георги за споделените моменти и стойностни емоции! Георги, да плануваме един ден само за ходене, за да намерим онези арки 🙂

До преди 15-тина години долната позиция беше известна на много малко от хората, които се занимават с фотография. Сега пътечката до нея толкова е отъпкана, че гаранция и пленери се провеждат. Едни последни слънчеви лъчи на които им казах… защо не се показахте 10 минути по-рано (за толкова години там, това беше една от основните болки… слънце и хубави облаци – едното все не е наред… за мъглите е отделна тема) 🙂

Скала – Корабът. Кораб не знам, но много ми мяза на надводна част на дизелова подводница от втората световна война

Тази композиция я имам във всякакви варианти и сезони, но вече и с 11мм. на ФФ. Нарочно не изправих перспективните изкривявания и звездните следи, нека си е натурален вечерен разкош 🙂

Преди 14-15 години в един дълбок сняг за първи път изпълзях до това място (което иначе не е никакъв проблем). Не можах да повярвам, каква силна графика остава скрита на няколко десетки метри от туристическите пътеки. Дали са триончета, острите скали или друго, но на теория при подходящи атмосферни условия (да си го кажем мъгли) на това място може да се сътвори топ кадър, говорим за наистина силна фотография!

В случая, наченки на нещо, като огнен изгрев

Впоследствие по залез, наченки на нещо, като атрактивен залез. Всъщност от тези кадри най-ми хареса начина по който стои храстчето при вертикалните композиции :-))))

За долните кадри с поглед към скала – Боров камък… беше невероятна емоция. Не толкова заради снимките, защото типа облачност не беше нещо изключително, колкото за начина по който проби слънцето и се плъзнаха лъчите. Предпочетох да го оставя пихтиесто, защото детайлните лъчи, просто не стоят добре и отнемат от магията. Невероятен спомен – не кадрите, а начинът по който се разви всичко 🙂

С малки изключения не обичам да снимам с фотографи. Така или иначе пейзажната фотография е самотно занимание и това е казано и написано много отдавна. Фотографията ни прави егоисти. Оказва се, че за да оцениш един момент, до теб трябва да имаш човек, който да умее да се наслаждава на красотата. Фотографите имаме прекалено аналитична и студена мисъл. Мисъл, която преминава в болестно състояние и в борбата си за величие замъглява усещането ни да се радваме на момента. Като резултат правим хубави кадри от които най-ярките ни спомени са натискания на копчета, попрепцуванье и тъпи възклицания :-))))) В момента в който трескаво настройвам експозиционен клин и коригирам статива – пцувайки, поглеждам настрани и го виждам как се радва от сърце!!! Подсмихвам се и си казвам – Краси, човек, ти си идиот 🙂 Последва минута съзерцание без нищо, просто попиваме момента за вечността!

Благодаря, Георги 🙂

Лято 2023 – някъде между Батак и Доспат… отново ми е едно родопско :-)

Posted by on Sep 20, 2023 in Фото разкази | Comments Off on Лято 2023 – някъде между Батак и Доспат… отново ми е едно родопско :-)
Лято 2023 – някъде между Батак и Доспат… отново ми е едно родопско :-)

Това лято фотографията хич не ми беше приоритет и чак се чудя… откъде ги изкарах тези кадри 🙂 Риторичен въпрос. Всъщност няколко ходения в що годе оптимален момент на “пушеци” там горе в безкрайните гори тилилейски между Батак и Доспат. Отиваш, снимаш и се връщаш, преди работа, преди и след мач, след дежурство, в главата ти псувни и ревящи женици. Нагласил си статива, почти си изплезил език от концентрация и в главата ти отнякъде изплува едно…. дупредихте ли го, ме не бие???? Тишина, от водата никне пара, а ти визуализираш пикантната картинка и даваш на късо! Аааа на 55 се пенсионирам и се махам :-))))

Чакай чакай да превключа на тема творчество, шрак – излязох от матрицата. С малки изключения, абсолютно нищо оригинално, но така или иначе живеем в консуматорски времена в които опоскваме определени места и идеи. Разликата е, че едни се вземат насериозно, а други си имат и други хобита 🙂

Сега, какво да пиша под снимките? Някак, ще е тъпо, защото ще е еднакво и няма да е интересно. Гледай какво нещо, мога да напиша почти книга за едно ходене от Семково през хижа Македония, натам по обзорното разкошно гърчаво било до хижа Рибни езера и през вапските езера надолу до изходната точка в Семково. Снимки с телефона и тотален кеф. Ходиш и си тананикаш, изграждайки здрав дух в здраво тяло.

Фотографията – излизаш от автомобила, гледаш леко скептично. Можеше по-добре. Докато разпъваш статива с прозяване и откровено тъпа физиономия си мислиш далеч не на шега – сега нормалните хора, които имат свободен ден са се понаспали и ще отидат на един хубав туризъм, а накрая на деня ще кипят от енергия и кеф. На теб ти се спи още на зазоряване… и пак нещо не ти харесва. Само фотографите си знаем колко тъпотия стои зад много от интересните кадри /това много малко от нас ще го признаят, но да си знаете, така е/! Хареса ли Ви искренната ми оптимистична и зареждаща гледна точка, а така 🙂

Юнски наситени мъгли на язовир Широка поляна. Половината снимки са на това полуостровче до пътя. Просто е прекалено е удобно

На Голям Беглик също не е зле

Максимум приближение на принципа – винаги може и повече, да живее графиката

Ей така, като се озовещ на точното място на зазоряване

… и след изгрев

В мъгла, скучните места се преобразяват

Отново полуостровчето на зазоряване

… и малко след това

Бърз син час. Абе кой ли чете, а разглеждайте картинките. Който има въпроси да пише 🙂

Преден план, щото някой ще каже, де ти е предния план?… ми те го, яла те 🙂

Ама има ги и тези моменти, когато яко заври чайника

Снимаш едно и също, но кадър с кадър няма еднакъв

За финал вертикална родопска гора

Сега и нещо мъдро – гледайте си кефа, яжте, пийте и пушете, но фиркани и напушени не карайте.

Не е истина, не мога да кажа нищо свястно. Можеше един овчар да излезе от мъглата и да разкажа историята му, ама тццц, нейсе?!

Хайде лека нощ, че е 03.00, а трябва да ставам и за работа…

Пролетни Родопи – издание 2023

Posted by on Jul 18, 2023 in Фото разкази | Comments Off on Пролетни Родопи – издание 2023
Пролетни Родопи – издание 2023

Най-обичам, когато си наредя снимките и започна да мисля, какво да пиша? Та така, тази пролет започнах от едно от кюшетата на България. Винаги съм мислел, че от община Бойница – видинско по-накрай света нема, е пъ нема. Е, има бре. Село Долно Луково и района наоколо – ивайловградско. Март месец, джанките тръгват, а бабата оператор на уфсицките в кадър е до мен и си говорим. Викам си, ей сега ще я хвърля в тъча. От Видин съм, бабо… а тя нещо премлясна разтревожено. Успокоих я, също като тук е забутано място, но ей там горе и в левия ъгъл. После вече стана на дума, че живея в Пловдив, но дори Майнарево й се виждаше далеч!!! Хора, отидете в Долно Луково, Горно Луково и Мандрица. Много диво очарование имат селцата, но и подобащата архитектура, тяхна запазена марка 🙂

Лек панорамен поглед към Долно Луково

Има един район между села Комунига и Безводно, който много си го обичам. Пролетта се събужда, тук джанка, там необитаеми къщи, но жици задължително!

Конче пасе пролетни витамини

Таман си мисля, ето тук отново няма никой… ааа не, коминчето работи 🙂

Село Женда е цъфнало, та вързало. Ама с кеф да попиеш зеленината след кафявата зима в ниското. Чак щях да се втурна между кравите да похапна и аз тревица

Колкото по на запад, толкова по-диво. Природата тържествува, но не се живее лесно на тези места

Едно от забележителните неща при родопчаните е, че те винаги са готови да помогнат при нужда. Дори не чакат повод, а директно идват и питат. Преди дузина години това ме потресе, защото е нещо чуждо за Северозапада, а и не само. Някои неща не стават със знамена, скари и представления пред тях. Искаш да усетиш духа на Родопите – ходиш, потиш се, търсиш и говориш с хората!!!

Скупчени на хълма, а зад тях в дълбочина терен, който е хубаво да познаваш. В тази част на планината, ако напуснеш пътеката, очаквай неочакваното 🙂

Любима къщурка, а със стопанина си имаме приказка от години. Ако някой иска ей така яко да се натовари, да изпита екшън и приключение в Родопите, го водя там. От нея нататък цивилизацията свършва и обхвата на телефона също

Зеленото гориво

Село Любино. Много очарование и едно минало, което все още е живо, както коминчето, което не се предава. За съжаление това е последното поколение, което ще живее в тези къщи и те постепенно ще се предадат под напора на времето. Един ден този тип снимки ще са ценни и наистина ще разказват история

Ето го и село Косово. Тук сантиментален проблем няма. Близо до основния път Пловдив-Смолян, строи се, облагородява се, кой, както свари. Някак искат да запазят онзи автентичен дух, но няма как да стане, приказката вече е модерна

Дежурна забежка до златоградския район и една любима череша с характерна за района колибка

Малко след това слънцето срамежливо се показва вдясно от връх Устра. Пролетната птича какафония с рев на сръндаци ги пожелавам на всеки!

Слънчевата топлина провокира влагата в растителността и почвата да премине в газообразно състояние

Просто хармония

В друг край на Родопите, а именно над Велинград нещата се пообъркаха. В началото на април падна сняг с температури под нулата. Уви, пищна пролет нямаше, но пък кадър на зазоряване винаги стои добре

Отново в Смолянски регион. Ей за това става на въпрос, ей за това! Любимото ми дрянче-слънце. През последните няколко години мислех, че е изсъхнало и сега, като цъфна… разкош. Говорих си с него – вече да не прави така и да не ме плаши, снимахме се за спомен, абе шизофренично чудо 🙂

Земеделието и неговото очарование. Работа, работа, работа… ама не като оная работа, а наистина работа

Още един неземеделец нещо снима 🙂

До тук снимките си преминаваха, като отвеян пътепис… но нещата се промениха. Рудоземския район. Мълиии, влюбих се в него. Има нещо там, но това е топ района за мъгли в Родопите. Мъглата е голям човек. От обикновеното прави необикновено, а от необикновеното, прави йййееее…аньеее 🙂

Рано сутрин, синия час. В далечината леко “догаря” уличното осветление в едно селце

Мъгливи реки

Огнената светлина на изгрева

Пролетни цветове

Моментите в които мъглата се отдръпва и виждаш, че навсякъде има живот 🙂

Някъде там една колибка развихря въображението

Водните пари танцуват по хребетите и да, отново къщичка

“Морето” се разбушува. Поглед към крепост Кечи Кая /Козник/ над град Рудозем

Село Чокманово. Имах сериозна затруднения в търсенето на гледни точки, заради особения профил на терена и разположение на къщите, което наложи бягане със статив по трънаците. Резултатът беше… йеееее…. да същото 🙂

Църква “Свети Архангел Михаил”. Изключително фотогеничен обект, който в последните години се радва на сериозен фотографски интерес. Стандартната позиция се оказа лишена от цвят. Виждах как мъглата идва… побягнах със статив и закачено на него тяло с точния обектив. По-различна гледна точка и много такова…. едно гот усещане. Няма по-ужасно нещо във фотографията, ако си окепазил късмет с изключителни атмосферни условия, защото си се чудил накъде да хванеш и какво да правиш?! Това е стресов интервал от време, когато условията са топ, но теренът не ти дава аванта и търсиш пролуки в рамките на ограничено време, а всяка секунда е ценна. Бързи два кадъра

Бягане със статив около 250 метра и нова позиция, бързо още няколко. Имах чувството, че съм снайперист с много тегава мишена 🙂

Настрани приказката продължаваше

По пътя едно куче премина скоростно пред колата. Спрях, върнах се да му няма нещо, а то гризе кокал и ич му не дреме. Поглеждам и виждам следващите три кадъра. Кучето си изработи още кокалчета, ако не беше то, тези приказни Ч/Б моменти щях да ги пропусна. Просто секунди, минута по-рано всичко беше в мъгла.

Отново над Велинград с надежда за нещо. Всяка надежда оставете, студа и снега в началото на април попариха пъпките. Все пак едно атрактивно утро над село Абланица, бива 🙂

Обратно към рудоземско. Много исках такъв кадър тип картичка с пушещи коминчета. Е, кеф!

Водопад Марф. Не е моето място. Не мога да слизам до водопад, до водопад човек се изкачва. Явно имам друго разбиране за падаща вода, искам да е в планина, така височка планина. Много повече ме грабна връх и крепост Устра на няколко километра на север

Пловдивчани си имат водопад, ето го. Ситовския водопад, колко е такъв е друг въпрос. Обаче едно е сигурно, фотогеничен обект е. Имах късмета да го уловя с мъгла, което и търсех де, но не вярвах, че ще се случи. Е, случи се

Края на май месец. За финал няма къде да е иначе освен на села Гела, Стикъл и Солища. Реших да акцентирам на село Стикъл от изток и от запад

По залез

По време на синия час с настъпването на нощта

От другата страна на селото откъм Гела, гледките са също толкова хармонични

Та това беше. Не мога да се оплача от пролетта. Вероятно ще се оплача от есента, заради предстоящите избори, които съм убеден, че ще са в най-неприятното за фотографите време. От друга страна нека не гледаме само негативното, може да падне астероид и проблемите вече ще са от съвсем друго естество :-)))))

В резюме: Хора, “крадете” време за готини моменти, когато и където можете. Животът си върви, а пропуснатите възможности може и да не се върнат. Та… по пътя за морето в южните ни покрайнини винаги може да хвърлите едно око, какви Родопи си имаме 🙂

Тевно ми е Тевно езеро! Пирин – февруари 2023

Posted by on Apr 11, 2023 in Фото разкази | Comments Off on Тевно ми е Тевно езеро! Пирин – февруари 2023
Тевно ми е Тевно езеро! Пирин – февруари 2023

Тази година наистина си изкарахме гот и спокойно. Както се казва – веднъж да се напънем зимата, но да се накефим. Благодарности на Пенчо, Младен, Бай Владо и Ванката от Тевно за компанията и гостоприемството. От година на година фотографията постепенно отстъпва все по-назад. Хъса си е същия, но явно помъдряваме и повече се наслаждаваме на ходенето, натоварването и гледките. Всъщност другите отдавна са мъдри, явно и при мен се отключва този процес. Чудя се какво точно да пиша в тази публикация. Идеята на този тип разкази с картинки винаги е била нещо да остане в систематизиран вид за години напред… да го четеш и си спомняш. Ама то кое по-напред – емоцията на Пенчо, спонтанността на Младен, легендата бай Владо или пък отдадеността на Иван. Работата ми е такава, че с Иван от Тевно сме една порода ценностна система и няма как да е. Всичко е ред, дисциплина и уважение. Хубава работа с хаос и лигоч не се прави. Отново благодаря на Иван за гостоприемството, но и това е сухо, горе всички бяхме приятели 🙂

За разлика от миналата година, през настоящата си казах, че ще нося тяло и един обектив. Изобщо не ми се занимава да сменям обективи, пък и раницата ще е оптимизирана. Смених един полар с пухенка и други такива малки неща и наистина имаше разлика в сравнение с 2022г. Тяло Canon EOS 6D Mark II и обектив EF 24-105/4L IS USM.

Този път трасето беше “магистрала” и добре че беше така, защото… отново не бях във форма /за последно бях в НСА през миналия век/.

Един скучен залез през първия ден и син час след залез

… последван от разговор с извънземните и спринтове до фотоапарата и обратно на самоснимачка

На следващото утро една тънка облачна ивица в посока запад ни зарадва. Предният план не беше лош. Всъщност това беше топ мястото през тези дни. “Цицките” Вихрен и Кутело

Бат Райко излиза…

Същия ден по залез се качихме на връх Валявишки чукар. Много як спомен с червените облаци, но чисто фотографски с оскъдния сняг и повечето камъни… тц, не това беше мястото. Обаче пак да си кажа, как внезапно се оцвети, кеф 🙂 Бат Райко залязва накъде над Мозговишки чукар

Башлията, Бъндеришки, Муратов и Типиците на преден план

… в обратна посока небето “догаря” в едни особени тоналности – Малка каменица, Голямата кака и Каменишката кукла с уютното заслонче 🙂

На следващия ден по изгрев беше куцо, яко мъгла. По залез нещата отиваха на… отново куцо с яка мъгла. Обаче времето ни даде аванта. Е, можеше и повече, ама да не нахалстваме. Всичко започна с бледия слънчев диск

… на фона на елегантни извивки

Мъглата започна да се разчупва… разни силуети, приятни неща!

Хоп и ръбче на Каменишката кукла

Графика по Мозговишки

Остров Каменица и Куклата. Кинг Конг е там!

А, това беше интересно. Атрактивни вихри в посока Кралев двор и на преден план заслона. Голям купон бяха тези минути. Много кадри и емоции. Всъщност преди всичко емоции. Кадрите видно не са нещо невиждано

Последното утро. Е, пак стана нещичко. Малко бягане със статив и снегоходки, за да не изпуснем светлината. Момин двор с лек ветрец

Газей с Малък и Голям Полежан

В обратна посока небето пламна за минута. Давай, давай – бързи два кадъра в изключително класическа и тривиална посока

Като за финал една полегнала хвойна с откачена светлина

Определено някои кадри ги понатруфих и пипнах в по-особени цветове, но пък нека са по-различни снимките 🙂

Да сме живи и здрави да го повтаряме това вълшебно Тевно… ако не всяка зима, то достатъчно често 🙂

Шипка – светлина и цвят!

Posted by on Apr 6, 2023 in Фото разкази | Comments Off on Шипка – светлина и цвят!
Шипка – светлина и цвят!

Имаше една приказка…? По спомен – никога не оставяй на едно място по-дълго от възхищението си 🙂 Е, тук случаят не е такъв. Колкото и пъти Паметникът на свободата да изплува от мъглата, възхищението не намалява, а напротив. Сякаш си в друг свят, чист, кристален, тайнствен, величествен, паралелен. Сещам се за филма “Зеленият път” и онези малките “буболечки”, носещи болестите и гадориите. На Шипка изхвърляш простотията от низините и мощно презареждаш!

2022-2023 удари рекорда по куца зима. Представях си снежни Родопи, пудра, къщурки и дървета отрупани със сняг. Е, ще е най-рано 2024-та 🙂

Което не стана там си го направих тук. Представям ви една компилация от кадри с начало нощта, плавното зазоряване… та до първите слънчеви лъчи. Светлината плавно се променя, цветовете също, реално не спирах да снимам, а само променях локацията около връх Свети Никола 🙂

Та така, изкачваме се. Всички се прекланяме и отдаваме почит!

За момент стъпалата изчезват

Стигнахме, за момент мъглата се отдръпва. Горе, точно над ръбчето е разсеян звезден куп Плеяди

Мъглата е тук и всичко си идва на място. Не знам откъде е бил инспириран дизайнерът на Lamborghini Countach 🙂 Изключително въздействие!

Стъпала към безсмъртието

Кристален великан

Светлината ни води

В готовност за отбрана!

Леко подухваше, но няма как да се усети от кадъра. Другата зима и това ще покажа 🙂

Ситуацията доволно се е заскрежила

Поклон!

… и когато си мислиш, че всичко свърши… мъглата вземе, че се поразсее. Дами и Господа, връх Свети Димитър. Ако бяхме читав народ, Бузлуджа отдавна щеше да е разкошен туристически обект. Та това ни е “прехода”… ограби и унищожи нещо, пък чакай да дойдат пари отнякъде…

Секундите в които слънцето плахо се показва и… отново се скрива зад облаците

Връх Свети Никола

Светлина и цвят! Мисля, че се получи идеята. Да си пожелаем снежна зима 2023-2024, но най-вече да сме здрави и щастливи 🙂

2022-ра в пейзажни кадри. Фотография и отново фотография!

Posted by on Dec 26, 2022 in Фото разкази | Comments Off on 2022-ра в пейзажни кадри. Фотография и отново фотография!
2022-ра в пейзажни кадри. Фотография и отново фотография!

Красива – с тази дума мога да опиша изминалата година! Чисто фотографски богата на моменти и спомени. През годината реших да направя изключение от традицията и да качвам кадрите накуп под формата на сезонни публикации. Хареса ми идеята всичко да има един завършен визуален вид, кеф ти зима, пролет, лято или есен. Сега хм, хм… мисълта да сипя празни приказки между кадрите за географско описание и пълнеж не ме грабна. При толкова голямо количество снимки идеята за разказ също не беше оптимален вариант. Между другото това ще е предмет на един все още празен раздел към сайта – истории зад кадър. Почти всеки от кадрите по-долу през годината вече е включен в конкретна публикация. Който иска да прочете малко повече, просто да натисне бързата връзка с оцветената дума или думи свързани със сезон 🙂

Имам слабост към Родопите. От една страна изключително въздействаща и многопластова планина. От друга получаваш възможност за минимум време да реализираш идея и да се прибереш у дома, защото не всичко е кеф и фотография 🙂

Зимата е труден сезон. Дебнеш сняг и условия и искаш те да съвпаднат с уикенд или свободен период от време. Много трудна комбинация с все по-топлите и безснежни зими, но…. абе получи се нещичко

Януари – язовир Широка поляна

Някъде почти над Асеновград 🙂

Махалите в обширната част на Родопите между Велинград и Якоруда, винаги има какво да предложат. Преходът от нощта към зазоряването – класика 🙂

Ч/Б фотография не ми е сила, но в това има логика, защото винаги мисля в цвят. В случая с минимално цветово тониране нещата станаха интересно

Една малка махаличка се приготвя за сън

Леден свят по повърхността на язовир Доспат

Отново битови сюжети

Светлинна феерия около и в село Широка лъка

Редките момента, когато уловиш снеговалеж и слънчева светлина

Привечер и отрупана със сняг гледка към Национален паметник на културата “Асенова крепост”

Високо над град Пловдив в кралството на връх Модър 🙂

Едно незабравимо февруарско зимно приключение до Тевно езеро в Пирин. Студ, умора, красота и голям кеф! Вятърът рисува…

След залез, когато студ и вятър те натискат, но ти си направил следите със снегоходки и не се прибираш, докато не си свършиш работата 🙂

Още графика и вихри

Разкошна светлина в края на деня

Ефирната пурпурно-розова светлина след залез!

Едно скоростно преминаване през град Враца в края на февруари. Много сняг и ограничено време. Проход Вратцата в синия час след залез

Настана нощ, но не ме свърта… бегом до първото възвишение за обзорен поглед към скалите над Вратцата

Края на март и началото на април. Онези чудни дни, когато пролетта пристъпва, а таман сме преместили часовниците – кеф. В случая нека започнем от основната порта към Родопите… къде – ами Асеновград 🙂

Родопската пролет – падна снимане. Много зеленина и цъфнали дръвчета – усещане за нещо яко свежо и триумф на живота. Дори и забравените обезлюдени места не са толкова тъжни. Нека кадрите сами говорят 🙂

Водопад Дуплево, непосредствено след село Орехово

Някъде тече активен земеделски работен процес

… и една вярна Ладичка 🙂

Още и още овошки

Къщурки, кошерчета, някакъв път и много чист въздух – повече от това здраве му кажи 🙂

Диханието на Родопите

Z-родопски дизайн

Лятото – сезонът в който човек трябва активно да се движи, ходи на планина и на море. Всъщност не трябваше да снимам, но уви… хм, 2023-та ще падне движение… и море де 🙂

Муратово езеро в Пирин планина не се нуждае от представяне

Отчетох и една бърза лавандула в тинята след бурята… с фенер набит в основата на дървесната корона 🙂

Един от онези залези в близост до Пловдив, когато спомените са по-силни от кадрите 🙂

С планинските божури нямах късмет, но другата година ще ще…

Ахтопол си ми е рай. Плаж, море, рибена чорба, че и някакви снимки дори

А така, слънцето над фара

А така, луната “закачена” на фара

Птеродактилски потайности

Широкополянски потайности

Голямобеглишки потайности. Абе красота са тези родопски язовири 🙂

Октомври, златната есен е тук! Ситовския водопад. Доколко е водопад е друг въпрос, но пък винаги стилен

Усещане за Гела… есента пристъпва в Родопите 🙂

Малко скреж, малко цвят и… приказката е готова!

Село Стикъл “плува” в светлината на утрото

Аааа ма ха. Ей за това иде реч. Мъгли и светлина. За жалост тази есен бяха кът мъгливите гостенки. Казано иначе – смолянско-рудоземски потайности 🙂

Малка къщурка в море от палави мъгли

… а морето си го бива!

Лъчите също

Една толкова чакана разходка в гот компания до село Три могили и митичната махала Мумджидам

Мумджидам ни посрещна прекалено сух, но уви, есента беше такава

Когато още преди десетилетия времето е спряло да си почине…

От другата страна на връх Чиляка – село Безводно

В региона около Юндола винаги има нещо интересно

Много пъстрота, много цвят

Две души изпращат залеза 🙂

Изгрев над река Арда

Още изгревни мотиви в района

Когато нощта преминава в зазоряване – прочутия завой на река Арда в началото на язовир Кърджали

Отново някъде там – живот накрая на света 🙂

Златоградски потайности… за съжаление и тук се усети сухата есен

Село Дядовци. Обезлюдено, а никак не е на лошо място

Малко под него и класиката – Дяволският мост

Река Арда “рисува”

Трябваше да отчета НПК “Асенова крепост”. Винаги съм го искал мястото с мъгли, нооооо… ей така напук най-достъпното не ме допуска 🙂

Река Арда при град Маджарово

Скалите на лешоядите

Поредното утро, което на живо беше много по-въздействащо. Усещане за нещо праисторическо…

Язовир Студен кладенец. Тук идеята беше друга, но времето яко ме врътна…

Въжения мост до село Лисиците – най-дългия от този тип в България. Тук обаче идеята беше тази и се получи. Умишлено държах хоризонта в центъра, защото геометрията на обективите и въжетата на моста не стигнаха до консенсус. Нощ, преминаваща в зазоряване и син час

Така сме устроени, че когато нещо постоянно ни е в полезрението сме склонни да го пренебрегваме… до момента, когато се отдалечим от него. Ето, вече започнах да снимам и река Дунав. Ефирни мъглички на зазоряване

Неподвижна в подвижното

Ниското ниво на реката в началото на месец ноември позволи подобни атрактивни кадри. На заден план е град Калафат

Ранобуден байко

1-ви декември. Шипка! Тривиално е, но нещо ми хареса в него. От едната страна дървета прекланят глава, а от другата въздух. Нещо, като България в момента. Много ни се иска да сме върха, но… делата ни са предимно въздух…

Отново на реката. Дунав мост 2 на зазоряване

Мъгливо дунавско утро

27.12.2022г. Няма случайни неща. С този кадър от Белоградчишките скали ще закрия годината. Казах си, 2022-ра нямам кадър от мястото, което ме запали по пейзажната фотография и което ми е толкова присърце. Това утро исках едно единствено нещо – 1 кадър, но да има нещо различно в познатото. Вкарай слънчеви лъчи, пък както излязат 🙂

Това беше. Рекорден брой кадри за годишна публикация. Силна година, макар и с предимно тривиални идеи. Исках да я завърша с хубав сняг, но наистина зимите се объркаха и закъсняват.

Иначе встрани от кадрите – едва един изкачен връх за годината – Амбарица и яко обездвижване. Ясно е, че 2023-та снимките ще са осезаемо по-малко, движението несравнимо повече, а промяната във външния вид осезаема 🙂

Хайде, диви и здрави през настоящата година! Правете нещата с кеф, а където няма кеф си пазете нервите и енергията за по-хубави времена и моменти 🙂

Родопска есен 2022

Posted by on Dec 11, 2022 in Фото разкази | Comments Off on Родопска есен 2022
Родопска есен 2022

Пълен кеф е да обикаляш планината с душа, спираш, снимаш, гледаш, разговаряш с хората. Максимум емоция, красота и впечатления. Тази есен беше и все още е мека, спокойна и без изненади. Още в началото на октомври дългосрочните прогнози бяха категорични – топло, спокойно и сухо време. Хубавото – ще има цвят, който ще задържи, както и много слънчеви часове, респективно заигравки с ниско осветление и контра светлина 🙂 Лошото – няма облачета, няма мъгли. Всички искаме мъгли, ама няма. Честно да си кажа не съжалих особено, защото с времето си изградих стил да снимам в контра светлина без да включвам небето. Има ли слънце без облаци – става!!! Тази есен ми хареса, беше скучна, но красива и най-важното дълга 🙂

Стартирах със Ситовския водопад, находящ се малко преди едноименно село над град Пловдив. Колко е водопад е друг въпрос, по-скоро си е воден пад 🙂 Заиграх се с много варианти, но както и предположих близката гледна точка ми беше по-на сърце

Последваха утрини около село Гела. Кратък момент в който слънцето пробива през ниските облаци и атрактивна странична слънчева светлина огрява връх Турлата

Няколко дни по-късно, докато карах натам гледах как термометъра постепенно пада и докосва нулата. Само да има поне лек скреж, това ще е гот. Малко бяло, но пък от сърце 🙂

Заиграх се с няколко композиции. Специално тук не исках да “режа” върха, но реших, че безоблачно небе само ще отдръпне погледа. Е, ще има нови опити с повечко късмет и скреж

Село Стикъл в непосредствена близост. Няма лоша контра светлина, но има едни минути, когато ъгъла на слънчевите лъчи върви в комплект с хармонични и наситени цветове

Утро на юг от гр. Смолян. За това става на въпрос. Когато имаме мъгла в комбинация с мека светлина или насрещни ниски слънчеви лъчи. Късмет беше това утро на фона на сезона. Оживяват приказки

Не, това там не е съоръжение изградено от извънземните. Всъщност е нещо доста невдъхновяващо, но пък “оживя”, като тайнствен център на внимание 🙂

Малка колибка в бушуващото море от мъгла

Не спирах да снимам, защото ми беше ясно, че това може да е единствената хубава мъгла в пъстрия период на есента. Пухкави облачни вълни се разбиват в насечени планински хребети

Винаги има минута-две-три, когато слънчевите лъчи се плъзгат по мъглата и при взаимодействието им с извиките на терена създават мечтаните кадри. Чисто фотографски в такива моменти имаме дилема, защото ни е необходима пълна концентрация – кадриране, композиция, параметри, настройки, размах на експозиционния клин и т.н. От друга страна искаш просто да гледаш и запомниш този момент. Опитах да балансирам двете направления и се получи 🙂

Светлината бързо започна да си “заминава”, но погледът шари. Хоп откриват се къщички – снимай баце 🙂

Долният кадър не стои зле и в Ч/Б, но все пак сме на тема цвят 🙂

Защо човек трябва да има дълъг обектив. Ей заради подобни кадри. Тук там поостанала мъгла, снишава се и взаимодейства със слънчевите лъчи. Този път предпочетох почти да няма цветове

С един човек – страхотен фотограф, който ми е много близък като мислене и също снима непрекъснато в продължение на повечко години, имах удоволствието да споделя едно много приятно ходене до село Три могили и респективно махала Мумджидам. На тръгване от Три могили погледа ми беше привлечен от хармонична комбинация от стара масивна къща и есенна гарнитура 🙂

Разстоянието не е много – час до час и половина зависи от ходенето, но един съвет – не носете тежка фотораница, а по-скоро преместете нещата в туристическа такава 🙂 Пътят до мястото и самото място – диво и красиво. Усещането е, че отиваш наистина далеч от цивилизацията. Хармонични извивки на терена, сериозни долини и хребети. Чисто фотографски не се получи особено добре, защото сухата есен си каза своето. Поляните не бяха зелени, а на това се надявахме, защото визията на кадрите щеше да е съвсем различна и да се получи желания 3D ефект

Необитаем свят. Трудно ми е да го опиша с думи. Не е тъга, напротив там се чувствах жив. Вероятно наистина човек трябва да отиде далеч от пътища и цивилизация, за да усети силата и в края на краищата смисъла на природата

Слънцето се скри, контраста падна, но и в това си има очарования. Останахме до тъмно и се прибрахме на челници. Много стойностно изживяване

Каране през нощта и на другия ден “акостирахме” на място, което по права линия е на броени километри от Мумджидам, но за достигането му трябва да изминеш 100-тина километра с автомобил. Село Безводно. Актрактивен изгрев от обзорна позиция над населеното място

Леки селски мотиви със стадо и овчар 🙂

Отделих един ден за велинградския край в западната част на планината. Регионът е изключително експлоатиран във фотографско отношение. Утрото започна с ефирни облачета, последвани от приятна слънчева светлина. Не търсех нещо оригинално, а по-скоро да си взема дежурната порция есенна прелест 🙂 Кадрите вървяха един след друг

Тук почти изпуснах слънчевите лъчи по залез и се наложи да снимам толкова скоростно, че около мен хвърчаха капачки и обективи, респективно внимавах да не ги изпогазя…

Някъде там две души се наслаждават на момента 🙂

Хайде обратно в другия край на Родопите. Началото на деня над река Арда. Диво, обезлюдено и красиво

Стари къщурки в които живеят най-много няколко човека. Ето го единия долу вдясно 🙂

Прочутият меандър на река Арда в началото на язовир Кърджали. Нощен кадър с малко звезди и светлинки. Очаквах нещо по-различно, но все пак… абе там няма грозен кадър 🙂

Отново по поречието на река Арда. Къщурки и притихнал свят в който тук там пуши коминче и блеят овчици 🙂 Исках мъглички, щеше да е съвсем различна визия, но… следващата пролет и есен

Постепенно се спуснах надолу към Златоградския район в гот компания

Цената на сухия сезон – трябваше да е по-зелено, както предни години. Няма пълно щастие във фотографията, но мястото е разкошно 🙂

Река Арда е велика, няма няма и се връщаш отново до нея. Съвсем притихналото обезлюдено село Дядовци

Долния кадър го видях през яки клонаци. Наложи се да драпам скоростно по хълма, за да изляза в просека, докато все още има слънчева светлина

Малко по-надолу вече не ми трябваше слънце… а ботуши. На прочутият Дяволски мост водата беше учудващо малко. Поставих бързо ботушите и с голям кеф се позиционирах навътре в река Арда. Вертикален кадър – цвят на дърветата, визия на реката, кеф.

Хайде сега и хоризонтална снимка. Дълги експозиции и къси на по-отворени бленди, за да изпъкне “текстурата” на водата. Раницата на камък до мен. По едно време започва нещо да ми пръска в крачолите, карай снимам! Усещам, че абе стъпалата ми са мокри, а ботушите са нови, какво става? Свеждам поглед надолу и ми призля, водата прелива над ботушите и в тях. Обръщам поглед наляво и хептен ми призлява… прелива и върху раницата. Нагоре по течението явно нещо е отпуснало вода. Бързо излизане, ама и това не беше толкова лесно, дърпа водата 🙂

Следваше нощен кадър с осветлението на моста. Изпипах композицията и чакам. Да ама не, нямаше осветление и въпреки това резултата по здрач много ми допадна. Натам как се суши техника и раница е тема за отделна публикация. Обаче всичко мина безпроблемно 🙂

Върнах се на прочутия завой на река Арда. Малък акцент върху извивките на реката и текстурата на бреговата линия

Няма да крия, че за 5 години работа в Асеновград мечтаните ми кадри от мястото все още са само… в мечтите ми. Все пак за протокола улових първите слънчеви лъчи около Национален паметник на културата Асенова крепост

Дойде ред на Маджарово. Кралството на лешоядите 🙂 Много специален район. Сякаш времето е спряло, а при повече фантазия виждаш и птеродактили в небето 🙂

Та… река Арда за пореден път

Местообитанието на величествените птици. Дано човешката простотия стои по-далеч от този район

Разкошен изгрев, което кадрите долните няма как да го покажат. Единствено съжалявам, че не направих тайм-лапс, а имах такава възможност. За другата година обаче ще обърна внимание и на това направление 🙂

Последни два кадъра от Маджарово. Хммм, не точно желания тип мъгла. Отново задачки за другата година 🙂

Финал на язовир Студен кладенец. Тук с тази гледна точка трябваше да се получат по-добре нещата, но времето определено ме изненада. Както и да е мястото е много красиво и диво и то в непосредствена близост до град Кърджали – кеф 🙂

Въжения мост над язовира към село Лисиците – най-дългия от този тип в България. Дойдох за мъгла, но реализирах друга идея. Определено обгърнат от ефирна светлина е много фотогеничен

Хоризонтално

… и вертикално

Това беше. Тази есен не беше атрактивна, но богата на спомени и благосклонна към спокойни разходки и гледки 🙂

Ше завърша с един цитат от романа “Време разделно” на Антон Дончев

“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си”