Uncategorized

2020г. в снимки. Просто емоция!

Posted by on Feb 2, 2021 in Uncategorized | Comments Off on 2020г. в снимки. Просто емоция!

Ако трябва да съм честен. По-консервативна фотографска година не съм имал. Нищо радикално ново или носещо онзи уау ефект от рядко виждано, или пък невиждано. Обаче съм и честен пред себе си. Първо – правя това, което ми харесва, а не това, което ще се хареса. Второ – на едно хоби се отделя определено време, защото, когато преминеш границата, настъпваш социалния елемент. Тънкия момент с уцелването на приемливата граница. Когато натежиш на хората около теб, то самото хоби губи смисъл. Виж ако живееш сам за себе си, свят широк, глупости и празни от съдържание усмивки… безброй! Обичам да повтарям, че работя Ч/Б работа, за да си позволя лукса и да снимам Ч/Б. Не искам/все още/ един кадър да замисля човек, а да го пренася на място с поглед и усмивка. Долните кадри ми носят емоция, защото красивото винаги е стойностно. Няма да се впускам в описания или технически параметри. Ако някой желае нещо да попита винаги може да драсне на лично 🙂 Както винаги наблягам на писменото слово в първия абзац. Разбира се, не на последно място да благодаря на Вили, че ме “изтърпява” 😉 Това е хубавото, когато имаш половинка, която споделя мераците ти, но значително по-контролирано 🙂 Разбира се и хората встрани от кадър, те си се знаят… без тях нещата са сухи и досадни 😉

Януари и бърза забежка до връх Полежан в Пирин в компанията на Тишо и Стела. Дълга експозиция след залез в посока връх Ореляк и Византия.

Топлият зимен месец ме накара да взема нетрадиционни решения, като това да заложа на язовир “Студен кладенец” с интересната графика на въжения мост/най-дългият в България/ към село Лисиците.

Специално заради този момент след залез отидох и се случи. Град Кърджали осветява нощта.

А ето още един чакан момент! НПК “Асенова крепост” в сняг. Минаха години, докато се случат нещата… макар, че трябва да доизпипам кадъра 🙂

Февруари и един традиционен Пирин в компанията на Сашо, Пенчо, Младен и Иван. Малко сняг, но много смисъл! Цицките Вихрен и Кутело с типишкото било отпред!

Трябваше ми един изгрев или залез и се състоя. Едно разкошно самостоятелно изкачване на връх Момин двор по тъмно. Между другото, едва, когато си сам оценяваш някои неща и си много по-уравновесен и концентриран.

Върхове, върхове, а в далечината Славянка-Алиботуш планина.

На Вашето внимание, Джангала!!!

Хайде в друга планина и дежурна забежка към Бузлужда.

Това е едно от попаденията на годината. Водопад “Свети дух” до село Манастир. Труден за фотография обект, но в сняг нещата са по-различни и определено тепърва ще доразвия идеята 🙂

Учудващо, но пролетта успях да намеря време, за да реализирам родопски селца в “цъфнали дрешки”. Идеята беше да наблегна на зараждащият се живот и цветове след обърканата зима.

Лятото неумолимо приближаваше, като от време на време на един хвърлей от Пловдив се случваха интересни моменти.

Отидох в Природен парк “Врачански Балкан”, за да снимам левурда… но заснех част от скалния венец Кобилини стени 🙂 Ето един типичен пример за обект при който нещата се случват с повторения. Това е съвсем различна фотография от родопската идилийна, където нещата се стават значително по-лесно и разнообразно с опция винаги да излезе нещо интересно. В случая имах късмет.

Лятото. Това ми е единствената планинска ” по-така” снимка за сезона. Писах си червени точки!!! Почти никакво ходене и планини?!?! Млечен път над Муратово езеро в Пирин планина. Нощна панорама от два кадъра.

Язовир Широка поляна в Родопите не го броя за планина =D Класически заигравки с мъглите около изгрев 🙂

Като малък бях луд по астрономията, която всъщност и ме насочи към фотографията. Уви, онази лятна комета с име, което дори не ми се търси, намери място в ей този кадър над Горнотракийската низина. Много по-гот беше, че го споделих с Вили. Кометата я забравих, но споменът на място никога <3

Второто попадение за годината. Един августовски ветровит уикенд и отново неочаквано решение. Ще отида до морския фар на гр. Ахтопол. Премислени заигравки с наличната светлина в актрактивните моменти от денонощието и нещата се получиха учудващо добре!

Есента пристъпва. Дааа, консевативни решения от сърце… язовири Широка поляна и Беглиците. Отново мъгли, отново ефирни приказни моменти 🙂

Есента <3 Да благодаря от сърце на Вили, че разбра огромния ми плам за пъстри кадри, та само ме изпращаше и посрещаше =D Есента е за нея <3 Октомври и поглед от скала Невястата над гр. Смолян.

Момчиловци, едно много близко до сърцето село, като усещания и традиции.

За мен това е кадърът за годината. Не, че е най-добрият, но е най-чаканият. От 2010г. ми е в главата. Пътят за село Ягодина, поглед от панорамна площадка “Орлово око”.

Нещо, което го специализирах… поглед от разстояние към любими родопски селца и махали.

Дяволският мост до село Ардино. Тук вече едва ли може да се измисли нещо оригинално, макар, че имам доста ненормална идея за другата година. Както и да е, определено ми харесаха двата кадъра 🙂

Златоградско много ми легна на сърце <3

Прочутият меандър на река Арда или язовир Кърджали, зависи от гледната точка. Същото, като Дяволския мост. Обаче това ми е скъпо място и се радвам, че с Вили бяхме там в точния момент <3

Утринни мъгли над язовир Кърджали.

Животът тече красиво и къщички никнат отвсякъде 🙂

В деня след като направих горния кадър ме затегна ковида с пълни екстри и двойна бронхопневмония. Като разултат до края на годината нокдаун, но пък инспириран от Дани Балъков, улових момента в който един родопски язовир замръзва!

Тези снимки селектирах за годината. За пръв път нямам кадри от Белоградчишките скали. Поне не такива, които да ми харесат. Там вече имам висока летва, която сам си поставих =D Никога не съм вярвал, че ще се случи, но ето… случи се. Хубавото е, че идеи имам, само да му дойде времето!

Вече по същество, тази публикация е за Татко, за Вили и за нашите семейства. Просто след години, когато се върнем назад, да видим нещо смислено за което директно и индиректно са ми помогнали. Но най-вече това съм АЗ. Не съм човекът на пътя или зад бюрото, който изпълнява повели и стъкмистики!!! Хора, гледайте картинките и задавайте въпроси, но без “къде е това” или подобни бездушни питания 🙂