Uncategorized

Тевно ми е Тевно – разкошен зимен Пирин

Posted by on Jun 24, 2022 in Uncategorized | Comments Off on Тевно ми е Тевно – разкошен зимен Пирин

Тевно езеро в Пирин е специално място в сърцето на планината. Обаче през зимата трябва да се изживее. През годините имах късмет и удоволствие да го споделя с невероятни хора и постепенно стана традиция. Да, водила ни е фотографията, но другите фактори – натоварване, анализ на терена, дори на моменти тревожност от избрана или не траектория. Това ни кара да се чувстваме живи и се помни. Едно забележително съчетание от натоварване и място за подслон, което зимата е без никакви допълнителни екстри, но на разкошно място. Вълшебно място, но за сериозни хора 🙂

Този февруари предложих на Тишо и Христо едно компактно ходене от Попина лъка и хижа Беговица с общо три нощувки, като те с кеф откликнаха на идеята. Атмосферните условия в уречения интервал не изглеждаха да бъдат от най-спокойните. Постоянно гледане на прогнози и обмисляне на фототехниката – какво да вземе и оставим. Напаснахме няколко дни в един интервал между два циклона, но дори тогава сайтовете не бяха на едно мнение. Видно беше, че скучно време няма да има, но поне деня на отиване и особено този на връщане се очертаваха по-стабилни. С Иван от Тевно бързо уточнихме организацията. С Христо бяхме напред с придвижването и на Попина лъка ни омъна дъжд с градушка. Изчакахме в купето на автомобила, звънкаме на Тишо, а той на магистралата към Перник. Дъжда намаля и почти спря, тръгваме, каквото ще да е. Разстоянието от Попина лъка до хижа Беговица не е голямо, но си има по-осезаем наклон с близо 600м. денивелация. Както предполагах, през втората половина от маршрута започнах да изпушвам. Физическата форма не е състояние на мисълта, а на физиология и биохимия на тялото. На Христо му спореше видимо по-добре темпото. На хижата стопанинът ни чакаше, кюмбето бумтеше, разхвърляхме мокри дрехи и си хапнахме. Горе долу там беше границата на новия сняг, но с удоволствие констатирахме, че почти няма такъв и през нощта едва ли ще вали повече. Хоп половин час след нас Тишо идва ухилен и щастлив, не човек, а машина. Кога успя този човек. Весел, готин, извънземен 🙂

На следващия ден, ставане в 06.00 и тръгване към 07.30 часа. Без бързане, чайче и филийки със сладко 🙂 Между другото през нощта сънувах, че с колега сме ограбили дузина банки, но ченгетата са ни надушили и са по петите ни 🙂 Интересно, какво ли ни очакваше?! Времето бързо се поразчупи и вятъра утихна. Затъване със снегоходки – около 5-10см., което беше в рамките на лукса, предвид прогнозите. Е да, но не и когато цяла зима не си се движил, мързелувал си и снимал родопски махали на метри от Шкодичката… Тишо беше машина и правеше леката съвсем комфортна пъртина, Христо след него, а аз с моето темпо – ще рече – давайте, давайте, ще ви настигна 🙂 В планината това не е опция и като резултат темпото на придвижване падна, което пък им позволи повече време да се повъртат и снимат 🙂

Единственото ключово място е слизането от Беговишкия превал. По-осезаемо затъване и като капак точно в долната част падна мъгла. Тишо предложи вариант по зимния подход, а на мен в главата ми беше линия през езерцата под Тевно, като предни години. Лавинна опасност видимо нямаше, но мисълта да си близко под Каменишката кукла при минимум видимост и ориентиране по ГПС не ме изпълваше с възторг. Слушаме Тишо. Тръгнахме по криволичеща траектория директно към Тевно, последния хълм, щурм. Батериите започнаха да ми се изтощават и бавно да зареждат, ходене, почивка, ходене, почивка. Досрамя ме и махнах на спътниците да продължават, така или иначе крайната цел е близо. В Един момент се загледах в Каменишката кукла, преминават едни мъгли. Оф, ако спра да снимам, после ще ме мързи да тръгна. Е, почивка 15 минути. Следващите четири кадъра са заснети в рамките на две минути, ако не и по-малко. В планината няма по-велико нещо от мъглата. Нещо обикновено за секунди става необикновено. Обикновен връх се преобразява в хищник. Разкошна зъбата пирамида. Дами и господа – връх К2, опс Каменишка кукла

Изпипана вертикална композиция с атрактивен преден план. Всъщност този ми стана любимия кадър от цялото приключение 🙂

Когато човек го мързи да продължи, често ражда или велики мисли, или точните кадри! Заиграх се малко 🙂

На Тевно ни захлупи мъгла. Класика – пробиване на дупка в езерото, пълнене на вода и цепене на малко дърва. Дърва, които за престоя ни там така и не ползвахме, щото сме корави. Час преди залез се пръснахме на посоки. Нямах излишни сили за геройства и предпочетох мързела недалеч от заслона. В един момент нещата леко започнаха да се разчупват

Слънчевите лъчи пробиха за малко около връх Малка Каменица

Върха на баш Каменица осветен от последните лъчи

Мъглата се зачисти около Белемето. Идеята беше да сваля снегоходките за по-атрактивни следи от стъпки. Не ми се стори комфортна опцията да затъвам. Знаех, че от тази гледна точка, отдръпвайки се на 50-60 метра зад заслона композициите са атрактивни. Това се потвърди в началото на синия час. Невероятно място, магия, хармония

Вечерта оцених огромното предимство да си носиш котлонче, за което благодаря на спътниците. Винаги съм го подценявал това нещо, голяма грешка. През нощта обрахме одеялата и успяхме да се затоплим и без огън. Тишо беше със спален чувал – професионалист 🙂 На следващото утро, съгласно прогнозите деня беше мъглив и ветровит. Сондирахме наоколо. Тишо някъде около седлото под връх Валявишки чукар

Времето бързо започна да се разчупва и всички излязохме за постоянно навън. Страхотни водещи линии и преминаващи мъгли. Чисто фотографски подцених този половин час, но както и предполагах последва поредната силна вертикална композиция… отново с Каменишката кукла

Склоновете на връх Каменица – внимание хапя 🙂

Игра на светлината и вихрите в посока връх Момин двор

Неусетно в приказки и съзерцание на разкошния слънчев ден наближи време да се стягаме за залез. Цял ден мъглите запушваха и отпушваха котите на Валявишки чукар и Момин двор. Не исках да рискувам с тях, за да не се окажа в ситуация на трайна нулева видимост, когато най-не трябва. Седлото между двата върха на минути над заслона си го мислех от преди. Сигурен вариант, много под котите си, като имаш гледка и към Полежанското странично било. Христо също си хареса района, а Тишо излетя към Валявишки чукар. Тенденцията беше времето постепенно да се чисти, което не ми хареса.

Едни от последните мъгли, които облизваха връх Кралев двор. Епично

Минути по-късно, това е времето в планината. Христо излетя надолу към нещо, което си къта в гениалната главица

Облаците ниско над хоризонта порозовяха. Мъглите се движеха бързо и нямах време за губене. Върхове Газей и Малък Полежан

Газей с последните за тази част от планината слънчеви лъчи

Към Вихрен и Кутело ситуацията беше безнадежна. Плътна облачност, но от запад дойде нова порция облаци. Погледнах Тишо на върха, като облачността го скриваше и показваше. Евала Тише, ще показваш! 🙂

Христо ми послужи за хубав преден план 🙂

Долната му позиция беше къртач. С този разкрач влиза в историята 🙂 Един ден, като остареем… на такива кадри ще се радваме!

В разгара на фотографския процес и пурпурния свят

Великата белеметска пустиня – усещане за чистота и друг свят, който те удостоява с честта да се докоснеш до него!

Детайли от исполини. Малка Каменица с красивите си снежни стрехи и зъбатия ръб на Каменица

Отново Кралев двор в пурпурна окраска. Надявам се следващата зима да го изкача 🙂

Последни слънчеви лъчи и терен с визия на вкусен сладолед

Минутите след залез и специфичното сияние на небето. Върхове Момин двор и Джангал. Тук очаквах малко повече. Вероятно някъде настрани бих намерил по-силен и изразителен преден план, вероятно не, но това исках да го видя и се случи

Джангал

Последни нюанси от пурпурното небе

Исках един кадър от синия час, но да ми хареса. В един момент в точните минути се появи рехава мъгла, която премина през върховете и дори около мен. Омекоти светлината, като в същото време отрази обратно сиянието на вече залязлото слънце. Резултат ефирна комбинация от сини и пурпурно-червено-розови тоналности – кеф!!! 🙂

Това беше. Можехме много повече. Подценихме нощта, заради вятъра. Обаче това ще остане задачка за другия път! Имахме късмет с условията от фотографска гледна точка, но цената беше да приемем един риск и много точно да определим тези няколко дни. Разбира се най-важното беше извън фотографията, просто да го направим 🙂

Последва спокоен слънчев ден, слизане до автомобилите, хапване и прибиране. Радвам се, че изживяхме страхотни дни и че Христо и Тишо искрено се накефиха 🙂 Живот и здраве и на 100 години ще снимаме, но тези моменти са абсолютен топ – изпитваш физическата си пригодност и воля на епично място. Обещах си вече да не съм в толкова катастрофално физическо състояние, което да компенсирам с воля. Не става само с воля и опит, трябват тренировки.

… и така, до следващата зима. Предстои да сглобя нещо обемно от пролетни Родопи – дълга публикация и доста работа в един проект в който вложих много от себе си 🙂

Родопи с дъх на зима

Posted by on May 28, 2022 in Uncategorized | Comments Off on Родопи с дъх на зима

В началото на настоящата година реших да поставя акцент върху публикации с кадри. Родопите ги обичам и са достъпни 🙂 Не мога да кажа, че за времето от януари до март сътворих нещо удивително или неповторимо, но и не това беше целта. Един път се получава нещо неочаквано, а друг път си казваш – е добре де, можеше и малко мъгла да има…

…на аха аха заледения язовир Широка поляна си трябваше малко мъгла, за да омекоти светлината и контраста на зазоряване 🙂

Близко до Асеновград място. Отдавна исках да го заснема по здрач в сняг. Един ден след работа се случиха нещата – кадър след кадър със засилващи се сияния и цветове!

В най-западния дял на Западни Родопи винаги е удоволствие да се разхождаш. Едно утро час преди изгрев се заиграх със зазоряването на лунна светлина

Неусетно светлините изгаснаха, облаците порозовяха и първите слънчеви лъчи се плъзнаха по хребетите

Следващите четири кадъра бяха в рамките на половин час. На прибиране реших да мина по леко оригинален маршрут около село Грашево

Сякаш стихията иска да я сграбчи!

Типична графика за този район

Типични сенки също

Ако човек достатъчно дълго стои на подходящо място с точните обективи, може да сътвори множество подобни кадри. Наблюдава терена и начина по който тече живота, респективно леко коригира местоположението си. Е, нямаше как да чакам толкова време, но това е формулата за тези снимки 🙂

Едно селце заспива след пуккав снежен ден

Още едно отрудено място постепенно се приготвя за сън. Хората се прибират, очертават пътя с фаровете си, подухва вятър и грее луна, красота 🙂

Някъде по трасето Батак-Доспат. Сняг, мъгла и гори, много гори

Над язовир Доспат на около 550мм. фокусно разстояние, приравнено към ФФ формат. Казано иначе на по-високо място и с повече приближение може да сътвориш кадри с дронска визия. Текстурата на леда беше страхотна

Родопски графики на свечеряване

Село Широка лъка. В такива моменти разбираш, защо този район се описва и чувства, като сърцето на Родопите 🙂

От горната позиция, но с голямо приближение. Едно време много подценявах телеобективите, но бонусите които дават са огромни!

Няколко кадъра от самото село. Няма значение дали са клише, клише са. Винаги ми харесва там. В Широка лъка има нещо много българско, буквално не ти се тръгва!

Много често правим голяма грешка и тя е, че фотоапаратът е в раницата, докато шофираме. Този път го поставих на седалката до мен на предварително зададени за атмосферните условия параметри. Валеше сняг и слънцето проби през облаците. Спирачка, бързи няколко кадъра и то се скри. Всичко траеше броени секунди. Луда работа, но успешно реализирана!

Един ден, докато бях на работа нищо не предвещаваше каквото и да е интересно. Около 16.30 часа заваля сняг на парцали за около 15-20 минути. Не можах да повярвам, като погледнах над Асеновград. Наложи се след работа бързо да се изстрелям до Пловдив за техниката и газ обратно.

Национален паметник на културата Асенова крепост в любимата ми текстура по време на синия час и след това

Като по поръчка да премине автомобил

Изкуственото осветление приличаше на пожар в снега

По зазоряване на следващия ден бях на позиция. Уви, през нощта част от снега опадна от дърветата. Обаче в това е магията, едно нещо идва и си тръгва. Уловиш част от него, а останалото за следващата зима

От кадрите, които се гледат на голям размер. Мъничка крепост и началото на планината с душа

От онези моменти, когато си кажеш – Е добре де, защо чак сега се усетих за това място, а е толкова удобно и бързо от Пловдив /с добри зимни гуми/. Вече не остана зима за да го развия. Е… следващата 🙂

Това беше от скорошните зимни Родопи. Февруари с Тишо и Христо направихме една прекрасна и стойностна разходка до Тевно езеро в Пирин. Натоварване, емоции и прекрасни кадри в едно изключително смислено изживяване. Последва разкошна пролет. Пролет, която успях да развия, както го желаех с множество кадри, но и конкретна идея. Всичко това ще е предмет на бъдещи публикации с много по-голям заряд 🙂

Фоторавносметка на 2021г.

Posted by on Jan 7, 2022 in Uncategorized | Comments Off on Фоторавносметка на 2021г.

Гледам набора от избрани кадри за годината и си мисля – хм, за поредна година нищо ново или особено, но пък ми хареса. Не беше година на еуфория или нещо ново. Стандартни дестинации, които изискват по-малко време за реализация на идеята, съгласно неписаното правило, че с годините времето става все по-ценно и човек трябва да го разпределя по-смислено. Крайният продукт е ясен, особено ако човек има късмет с атмосферните условия, безкрайното време на света и възможности за придвижване, за да издялка това, което му е в главата. Начинът по който правиш стъпките и наблюдаваш нещата наоколо, това остава скрито. Уви от него зависи дали ще помниш моментите, като едно страхотно изживяване или просто денят, когато направих гот снимката-снимките. С времето човек започва да прави тези неща по начин, по който на него му харесва и на човека до него, не толкова на другите – те са далеч. По-малко амбиция и повече смисъл! На Сирни заговезни татко отиде на небето. От него започна увлечението ми по този път. Толкова разговори на тема фотография, но знаете ли какво? Фотограф магия създава, но разговор с него вдъхновява единствено, когато на терен вижда и нещо друго освен кадрите. Това не се учи… и често както и при мен се предава от татковците 🙂

Та така. Ще карам по познатата формула – снимки и малко текст 🙂

Януари започна с Шипка. Да, достъпно е, гот е, смислено е, красиво е и знаеш, че някога в миналото там е имало хора на които им е било много по-студено, а на 15-20 минути ходене не ги е чакала Шкода. Да, но са написали история!

Февруари и март – забежки с Вили към връх Полежан в Пирин. Фантастичният лунен изгрев с 0 вятър и дълга експозиция от статив. Разкошна светлина и огромен шанс след залез. Спомени за цял живот с любимия човек на личния връх!

С НПК Асенова крепост е малко сложно. Страшно достъпно място, но със снега е кът работата. Настоящата година дано има по-богата реколта 🙂

В деня на влюбените си направихме една неочаквана нощна разходка из Стария Пловдив

Март месец и “разчупването” на язовир Широка поляна

Края на март, края на зимата и последния по-обилен сняг в Родопите. Нощ и село Широка лъка

Тръгнах да снимам модерни минималистични оградки около село Мечо корито, но както и предположих, повече ми хареса кюмбе утрото на Грашево 🙂

Пролетта не се получи. Когато част от душата опустее, то това си личи. Идеята беше друга, да загатна живота на село и трудовия процес в Родопите. Не направих нищо от това, нищо ново или запомнящо се, но пък – бива. Тоест, ето я задачката за 2022-ра!

Долните два кадъра всъщност са ми най-присърце. Всяка пролет идвам на това място по няколко пъти. Има нещо хем красиво, хем наистина планинско. Времето по залез върви бавно, наблюдаваш работния процес и резултатите от него. Много успокояващо и зареждащо

В края на зазоряването

На IFA W50 навремето взех “С” категория… и като изплува от мъглата, оооо, фантазия! 🙂

Белоградчишки скали – безспорно най-магичният кадър за годината чуеееек. С Георги Динов в едно отчаяно ръмежливо време под дъждобраните се смеехме, хем щастливи, че сме на любимото място, хем на каръка за снимки. Като светна по тъмно, а скалите се отразиха в ниската облачност над и зад тях – фантазия! Защо за мен е топ кадър? Защото беше тотално неочакван, а резултатът коренно различен от всичко, което си представяхме в дъждовния и сив завършек на деня. В края на крайщата това е пейзажната фотография – не да отидеш при топ условия, а да използваш жокерите, които ти дават терена, атмосферата и… да реагираш бързо! Минути по-късно отраженията на острите скали вече ги нямаше, облачността започна да жълтее и визията стана значително по-скучна

Края на май и началото на юни. Три ходения до Муратово езеро в Пирин и три вертикални кадъра. Долу лятото започва да напича, а горе газиш сняг, голям кеф! Топенето на снега във високата планина е нещо, което не трябва да се пропуска. Излъчването на тези кадри е много специфично и запомнящо се!

Така, лятото. Лятото е особен сезон. Обикаляй планини за кеф, със или без хора, спи на палатка, ползвай ГПС и челник, търси непознати места, ходи на море, плувай, яж рибена чорба и т.н и т.н…. без сериозна фотография! Става, но е тъпо, защото за това време може да създадеш несравнимо по-стойностни спомени и изживявания, отколкото примерно станал в 02.00-03.00 часа, примижайки да висиш със статив, чакайки слънцето да пробие мътната атмосфера. Лятото е тъп сезон за фотография – тъп, кат гьон. Радвам се, че тази година малко се разчупих и се поразходих по връхчета сам и с Вили, тракове, нощни прибирания на челник и т.н. разкош. А да, ето и две снимки за целия сезон от фаровете на Ахтопол и Шабла

Септември и утро на язовир Широка поляна в Родопите. Въздухът се изчиства, тръгват тънките мъглички, идва хубавото време!

Заради изборите съвсем сериозно бях отписал есента, но по неведоми пътища господни, баш когато неочакваш, съдбата ти подарява наколко наситени със светлина и мъгли дни. Красива есен беше, оскъдно време, но висока успеваемост. За това с което разполагах си пиша 5+ 🙂 Родопи и отново Родопи!

В Смолянско уловихме два дни на утринни мъгли. Просто има дни за фотография. Когато ги има се случват нещата. Насила хубост не става… във връзка с разсъжденията за лятото и защо ни е дадено – за кеф, сянка, бира и приключения 🙂

Малко от любимото местенце – нощ над Искърското дефиле 🙂

Отново Родопи

Тук паднаха много кадри, ама за част от секундата изпуснах страхотния. Приближавам се леко, леко, оп оп оп, топ композицията, глася статива, натискам спусъка… и за двете секунди при заключване на огледалото, едната се затича все едно я боднаха с люта чушка в задника и всичко юруш след нея, еееееее 🙂

Вторият най-неочакван кадър за годината, навътре в дивата красотия на Родопите. Признавам си, че щях да премина без да го заснема. Слънцето се скри и онази ефирна светлина изчезна. Гледам го гледам, знам, че има много магия и разказ в него и се чудя… колко ли гледки съм пропуснал, гонейки определен шаблон в главата?!

Белоградчишки скали или умението да стоиш, наблюдаваш и заснемаш настъпването на нощта

… впоследствие връщане до Видин, цяла нощ пътуване и на другото утро изгрев над град Маджарово. Е, тези скали вече останаха в мъгла, бягах нагоре, докато изляза над нея и бързо заснех изгрева с каквото попадне за преден план

Симетрия – язовир Студен кладенец

Декември и мъглите на Шипка. Много силно въздействие! Невероятна емоция е да обикаляш и снимаш при такова време. Знаеш, че създаваш нещо впечатляващо. Хем изпитваш дълбоко уважение, хем смирение, хем тотален перфекционализъм със снимачните параметри и състоянието на техниката!

Утрото и някъде там язовир Копринка 🙂

Последните дни на годината. Затопляне и разчупване на тънкия лед на язовир Широка поляна

Ами това беше. Пожелавам на всички здраве и вдъхновение през 2022 година. Да гледаме по-малко новини, по-малко да висим в мрежата и да се обграждаме с хубави хора, настроени на нашата емоционална честота! 🙂

Шипка – между залеза и изгрева

Posted by on Jan 3, 2022 in Uncategorized | Comments Off on Шипка – между залеза и изгрева

Декември 2021г.

Преди години, когато да пръв път отидох зимно на Шипка с цел фотография, реших да остана и след залез. Това трябва да се почувства – леден вятър, светлините на северна и южна България под страховитата фигура на паметника. Знаеш, че това е много, наистина много стойностно изживяване. Стъпка по стъпка в мъглата, сиянието се увеличава и…. изведнъж в студения си кристален блясък той се появява. Оръдията в скреж, пейките също 🙂 Няма да се впускам в подробности за това как се удържа статив при вятър, как се прави заслон срещу вихрите, как се бършат заскрежени лещи на обективите, елиминират отблясъци и още и още. Снимките са от месец декември 2021г. и са плод на една идея. Идея да отразя магията на мястото по време от денонощието, когато само колегата е горе на пост, а светлината рисува 🙂

Пожелавам на всички здраве през настоящата година. Другото ще си дойде по етапен ред 🙂


2020г. в снимки. Просто емоция!

Posted by on Feb 2, 2021 in Uncategorized | Comments Off on 2020г. в снимки. Просто емоция!

Ако трябва да съм честен. По-консервативна фотографска година не съм имал. Нищо радикално ново или носещо онзи уау ефект от рядко виждано, или пък невиждано. Обаче съм и честен пред себе си. Първо – правя това, което ми харесва, а не това, което ще се хареса. Второ – на едно хоби се отделя определено време, защото, когато преминеш границата, настъпваш социалния елемент. Тънкия момент с уцелването на приемливата граница. Когато натежиш на хората около теб, то самото хоби губи смисъл. Виж ако живееш сам за себе си, свят широк, глупости и празни от съдържание усмивки… безброй! Обичам да повтарям, че работя Ч/Б работа, за да си позволя лукса и да снимам Ч/Б. Не искам/все още/ един кадър да замисля човек, а да го пренася на място с поглед и усмивка. Долните кадри ми носят емоция, защото красивото винаги е стойностно. Няма да се впускам в описания или технически параметри. Ако някой желае нещо да попита винаги може да драсне на лично 🙂 Както винаги наблягам на писменото слово в първия абзац. Разбира се, не на последно място да благодаря на Вили, че ме “изтърпява” 😉 Това е хубавото, когато имаш половинка, която споделя мераците ти, но значително по-контролирано 🙂 Разбира се и хората встрани от кадър, те си се знаят… без тях нещата са сухи и досадни 😉

Януари и бърза забежка до връх Полежан в Пирин в компанията на Тишо и Стела. Дълга експозиция след залез в посока връх Ореляк и Византия.

Топлият зимен месец ме накара да взема нетрадиционни решения, като това да заложа на язовир “Студен кладенец” с интересната графика на въжения мост/най-дългият в България/ към село Лисиците.

Специално заради този момент след залез отидох и се случи. Град Кърджали осветява нощта.

А ето още един чакан момент! НПК “Асенова крепост” в сняг. Минаха години, докато се случат нещата… макар, че трябва да доизпипам кадъра 🙂

Февруари и един традиционен Пирин в компанията на Сашо, Пенчо, Младен и Иван. Малко сняг, но много смисъл! Цицките Вихрен и Кутело с типишкото било отпред!

Трябваше ми един изгрев или залез и се състоя. Едно разкошно самостоятелно изкачване на връх Момин двор по тъмно. Между другото, едва, когато си сам оценяваш някои неща и си много по-уравновесен и концентриран.

Върхове, върхове, а в далечината Славянка-Алиботуш планина.

На Вашето внимание, Джангала!!!

Хайде в друга планина и дежурна забежка към Бузлужда.

Това е едно от попаденията на годината. Водопад “Свети дух” до село Манастир. Труден за фотография обект, но в сняг нещата са по-различни и определено тепърва ще доразвия идеята 🙂

Учудващо, но пролетта успях да намеря време, за да реализирам родопски селца в “цъфнали дрешки”. Идеята беше да наблегна на зараждащият се живот и цветове след обърканата зима.

Лятото неумолимо приближаваше, като от време на време на един хвърлей от Пловдив се случваха интересни моменти.

Отидох в Природен парк “Врачански Балкан”, за да снимам левурда… но заснех част от скалния венец Кобилини стени 🙂 Ето един типичен пример за обект при който нещата се случват с повторения. Това е съвсем различна фотография от родопската идилийна, където нещата се стават значително по-лесно и разнообразно с опция винаги да излезе нещо интересно. В случая имах късмет.

Лятото. Това ми е единствената планинска ” по-така” снимка за сезона. Писах си червени точки!!! Почти никакво ходене и планини?!?! Млечен път над Муратово езеро в Пирин планина. Нощна панорама от два кадъра.

Язовир Широка поляна в Родопите не го броя за планина =D Класически заигравки с мъглите около изгрев 🙂

Като малък бях луд по астрономията, която всъщност и ме насочи към фотографията. Уви, онази лятна комета с име, което дори не ми се търси, намери място в ей този кадър над Горнотракийската низина. Много по-гот беше, че го споделих с Вили. Кометата я забравих, но споменът на място никога <3

Второто попадение за годината. Един августовски ветровит уикенд и отново неочаквано решение. Ще отида до морския фар на гр. Ахтопол. Премислени заигравки с наличната светлина в актрактивните моменти от денонощието и нещата се получиха учудващо добре!

Есента пристъпва. Дааа, консевативни решения от сърце… язовири Широка поляна и Беглиците. Отново мъгли, отново ефирни приказни моменти 🙂

Есента <3 Да благодаря от сърце на Вили, че разбра огромния ми плам за пъстри кадри, та само ме изпращаше и посрещаше =D Есента е за нея <3 Октомври и поглед от скала Невястата над гр. Смолян.

Момчиловци, едно много близко до сърцето село, като усещания и традиции.

За мен това е кадърът за годината. Не, че е най-добрият, но е най-чаканият. От 2010г. ми е в главата. Пътят за село Ягодина, поглед от панорамна площадка “Орлово око”.

Нещо, което го специализирах… поглед от разстояние към любими родопски селца и махали.

Дяволският мост до село Ардино. Тук вече едва ли може да се измисли нещо оригинално, макар, че имам доста ненормална идея за другата година. Както и да е, определено ми харесаха двата кадъра 🙂

Златоградско много ми легна на сърце <3

Прочутият меандър на река Арда или язовир Кърджали, зависи от гледната точка. Същото, като Дяволския мост. Обаче това ми е скъпо място и се радвам, че с Вили бяхме там в точния момент <3

Утринни мъгли над язовир Кърджали.

Животът тече красиво и къщички никнат отвсякъде 🙂

В деня след като направих горния кадър ме затегна ковида с пълни екстри и двойна бронхопневмония. Като разултат до края на годината нокдаун, но пък инспириран от Дани Балъков, улових момента в който един родопски язовир замръзва!

Тези снимки селектирах за годината. За пръв път нямам кадри от Белоградчишките скали. Поне не такива, които да ми харесат. Там вече имам висока летва, която сам си поставих =D Никога не съм вярвал, че ще се случи, но ето… случи се. Хубавото е, че идеи имам, само да му дойде времето!

Вече по същество, тази публикация е за Татко, за Вили и за нашите семейства. Просто след години, когато се върнем назад, да видим нещо смислено за което директно и индиректно са ми помогнали. Но най-вече това съм АЗ. Не съм човекът на пътя или зад бюрото, който изпълнява повели и стъкмистики!!! Хора, гледайте картинките и задавайте въпроси, но без “къде е това” или подобни бездушни питания 🙂