Родопска пролет 2024
Един ден в края на март се качих на възвишение между Източни и Западни Родопи. От изток махала в свежо зелено, какафония от песни на всякакви домашни животни, пълен разкош 🙂 Обърнах се на запад и гледам пътека, която отива някъде към неизвестното, там някъде е резерват Кормисош. Опааа, сърцето не иска да снима, а да хване тая пътека и да отида в дивото, което зове. Разкошно усещане!!!
Обаче ние сме мързеливи, станали сме по-тъмно, прозяваме се и ни се спн по изгрев, а на гърба тежка раница от която най-много да прецакаме кръста и прищипем нерв между прешлените /примерно 3-4 прешлен/…
Другото, което си помислих… човек – дронннн, другата пролет дрон! Затварям очи и се представям, не мога да летя, но си заслужава 🙂
Тазгодишната пролет премина толкова скоростно, че цъфналата част замина още преди средата на април. Високи температури и суша, дано не се превърне в тенденция. Натам може и да не четете много, гледайте кадрите. Вероятно са малко по-пъстри от желаното, но дълбоко вярвам в едно нещо – ако работата ти е Ч/Б, то не позволявай хобито и мисленето ти да се превърнат в такива!!!
Накъде в Източни Родопи пролетта се завръща, но хората не…
… но в съседство животът все още кипи 🙂
…
…
Шкодарката е в левия почти долен ъгъл на кадъра. Малко пушек от кюмбета и си имаме мини приказка 🙂
След зима на сенце е ред на бързи пролетни витамини
…
Някъде над Велинград. За мен от тук започна магията на Родопите, но някак не е моето място, сърцето ми вече е в Смолянско
Утро над Широка лъка. Тишина и спокойствие. Няма хора, няма животни, но пък е красиво 🙂
Село Славейно. Усещане за България и много история!
Любимото ми пролетно фотографско място. Представях си я тази гледка от 2016г., е… стана залеза с небе 🙂
Графика, а нивите си чакат орането и засяването
Любимото ми дрянче, като слънце 🙂
Ситовският водопад на една идея по-дълга експозиция
Да си дойдем на думата. Яката мъглива серия от смолянския регион!
Синя графика
Динамика на теченията и светлината, а мъглата е като пано
Може би подводница или нещо друго 😉
Навсякъде има живот, само да се загледа човек
Игра на светлината
..
Село Борие на зазоряване
…
Сякаш си на друга планета 🙂
Когато мъглата започне да се разсейва и хоп, ама там имало къщичка
Мъгливата гостенка рисува
Там къщички
… о, наляво също
Град Смолян на зазоряване и южно от него кралството на мъглите 🙂
Простори
Смолянски кварталчета
Щедро с палитрите на природата 🙂
Последният оцелял трипод от войната на световете… 😉
Пурпурен свят
…
…
Село Чокманово, отново любимо. Широка лъка, Гела, Стикъл, Солища, Момчиловци, Славейно, Чокманово, Полковник Серафимово… просто усещаш българското!!!
Отново в селото и разработка на църквата “Свети Архангел Михаил”
…
…
…
Та това е. Много кадри не съм ги показал, защото ще стане прекалено дълго и натоварващо. Мъглите, обичам мъглите и хич не е изненада, че вече това ще ми е приоритет. Невероятно магично и зареждащо, мъглата рисува и непрекъснато променя познатия пейзаж до неузнаваемост!!!
Сега криво-ляво да избутаме лятото и до есента… живот и здраве, да се случат нещата 🙂
Зима сезон 2023-2024… егати зимата…
Зима сезон 2023-2024 и равносметка в първия ден на пролетта 🙂 Един вид човек ще си каже – Пирин, Рила, Балкана, походи, сняг, виелици. Е, нищо подобно. Счупих мързеломера. Обаче нали знаете приказката, че когато едно нещо не се случи, то се замества от друго. Другото е във втората част на публикацията.
Краят на 2023-та е със снимки, които фигурират и в годишната публикация за годината, но е редно да присъстват и тук. Мързи ме да пиша. Гледайте снимки и се кефете!!!
Краят на ноември, народее! Село Мечо корито и “меката” на оградките и добитъците. Страхотен първи сняг, човек да се разтопи от кеф 🙂
…
…
Декември и дежурната забежка към Шипка
Изяществото и мистерията на мъглата
…
…
…
Отново декември накъде над Велинград. Всъщност за това иде реч при все по-смотаните зими в ниското. Реално имаш няколко стойностни дни върху които нямаш никакъв контрол. Ако един от тях се падне събота или неделя и си свободен, правиш красотички, ако не… се ядосваш за пропуснатия шанс… тоест ядосваш се за глупости. Тоест тук директно отговарям на хората, които сериозно искат да снимат пейзаж. В един момент само се ядосвате за глупости!!!
Сняг като сметана, природа, като сладолед… или обратното 🙂
…
Пушекът е голям човек. Кадър прави, приказка твори
…
…
Захарен памук ще има за всеки от сърце !!!
…
…
Когато слънцето се вдигне и графичният вид излезе на преден план
…
Ред и дисциплина, върви се в колона и еднопосочно
…
Последни слънчеви лъчи
В края на деня, всеки по Дома
Любимите ми заигравки в синия час, а разкошното селце позира
…
…
2024 януари – първите кадри за годината. От раз, топ идея и реализация. Село Орешец по здрач. Най-накрая изпипах желаните кадри
…
…
Още един снежен ден в Родопите.. е не толкова разкошен, но пък имаше облачета. Зазоряване над село Горна Дъбева
…
Къде, мче къде, обратно на Шипка. Има сняг, има мъгла, има Шипка!!!
…
…
…
…
Електрическите “мелници” около Бузлуджа в окото на бурята. Ан тъй и турбомъгливата серия започва…. онова, което споменах в началото за втората половина на публикацията!!!
Някъде над Рудозем. Леко див свят с вкус на България, хвостохранилище и още нещо. Там една къщурка си чака обитателите
Хребети
… още хребети
Иглолистни гори
… кефът няма край
…
Коси слънчеви лъчи
Зад 9 планини в 10-та
А сега е ред на екопътека “Невястата” и още по-дълга серия над град Смолян
Разработка на тема – панелки в мъглата на зазоряване… квартал “Невястата” от едноименната скала
…
…
Хребети потънали в мъгли
…
…
Баце Райко смолянски
…
…
…
Преливането на светлината и нюансите, секундите на кеф и форсиране на затвора на фотоапарата
…
…
…
Отново иглолистни гори, хребети, мъгливи реки, друго измерение, разкош, кеф, Дийп Пърпъл, Пинк Флойд !!!
…
Тук има бая малки къщурки
Някъде там и още две…
Новият ден пристига със замах, та пушек ври и се вдига
Квартал Станевска махала
Студена красота 🙂
…
…
…
В интерес на истината не ми се пишеше, защото играта на мъглата не се описва с думи. Признавам си, често съм я подценявал, но тези моменти си струва да се изживеят. Струва си и без снимки, защото фотографията е болестно състояние /по-зле от дрогата/… 🙂
Пролетта започна и болестното състояние навлиза в най-тежкия период…
Фоторавносметка на 2021г.
Гледам набора от избрани кадри за годината и си мисля – хм, за поредна година нищо ново или особено, но пък ми хареса. Не беше година на еуфория или нещо ново. Стандартни дестинации, които изискват по-малко време за реализация на идеята, съгласно неписаното правило, че с годините времето става все по-ценно и човек трябва да го разпределя по-смислено. Крайният продукт е ясен, особено ако човек има късмет с атмосферните условия, безкрайното време на света и възможности за придвижване, за да издялка това, което му е в главата. Начинът по който правиш стъпките и наблюдаваш нещата наоколо, това остава скрито. Уви от него зависи дали ще помниш моментите, като едно страхотно изживяване или просто денят, когато направих гот снимката-снимките. С времето човек започва да прави тези неща по начин, по който на него му харесва и на човека до него, не толкова на другите – те са далеч. По-малко амбиция и повече смисъл! На Сирни заговезни татко отиде на небето. От него започна увлечението ми по този път. Толкова разговори на тема фотография, но знаете ли какво? Фотограф магия създава, но разговор с него вдъхновява единствено, когато на терен вижда и нещо друго освен кадрите. Това не се учи… и често както и при мен се предава от татковците 🙂
Та така. Ще карам по познатата формула – снимки и малко текст 🙂
Януари започна с Шипка. Да, достъпно е, гот е, смислено е, красиво е и знаеш, че някога в миналото там е имало хора на които им е било много по-студено, а на 15-20 минути ходене не ги е чакала Шкода. Да, но са написали история!
…
Февруари и март – забежки с Вили към връх Полежан в Пирин. Фантастичният лунен изгрев с 0 вятър и дълга експозиция от статив. Разкошна светлина и огромен шанс след залез. Спомени за цял живот с любимия човек на личния връх!
…
…
С НПК Асенова крепост е малко сложно. Страшно достъпно място, но със снега е кът работата. Настоящата година дано има по-богата реколта 🙂
В деня на влюбените си направихме една неочаквана нощна разходка из Стария Пловдив
Март месец и “разчупването” на язовир Широка поляна
…
Края на март, края на зимата и последния по-обилен сняг в Родопите. Нощ и село Широка лъка
…
Тръгнах да снимам модерни минималистични оградки около село Мечо корито, но както и предположих, повече ми хареса кюмбе утрото на Грашево 🙂
Пролетта не се получи. Когато част от душата опустее, то това си личи. Идеята беше друга, да загатна живота на село и трудовия процес в Родопите. Не направих нищо от това, нищо ново или запомнящо се, но пък – бива. Тоест, ето я задачката за 2022-ра!
…
…
…
Долните два кадъра всъщност са ми най-присърце. Всяка пролет идвам на това място по няколко пъти. Има нещо хем красиво, хем наистина планинско. Времето по залез върви бавно, наблюдаваш работния процес и резултатите от него. Много успокояващо и зареждащо
…
В края на зазоряването
На IFA W50 навремето взех “С” категория… и като изплува от мъглата, оооо, фантазия! 🙂
…
Белоградчишки скали – безспорно най-магичният кадър за годината чуеееек. С Георги Динов в едно отчаяно ръмежливо време под дъждобраните се смеехме, хем щастливи, че сме на любимото място, хем на каръка за снимки. Като светна по тъмно, а скалите се отразиха в ниската облачност над и зад тях – фантазия! Защо за мен е топ кадър? Защото беше тотално неочакван, а резултатът коренно различен от всичко, което си представяхме в дъждовния и сив завършек на деня. В края на крайщата това е пейзажната фотография – не да отидеш при топ условия, а да използваш жокерите, които ти дават терена, атмосферата и… да реагираш бързо! Минути по-късно отраженията на острите скали вече ги нямаше, облачността започна да жълтее и визията стана значително по-скучна
Края на май и началото на юни. Три ходения до Муратово езеро в Пирин и три вертикални кадъра. Долу лятото започва да напича, а горе газиш сняг, голям кеф! Топенето на снега във високата планина е нещо, което не трябва да се пропуска. Излъчването на тези кадри е много специфично и запомнящо се!
…
…
Така, лятото. Лятото е особен сезон. Обикаляй планини за кеф, със или без хора, спи на палатка, ползвай ГПС и челник, търси непознати места, ходи на море, плувай, яж рибена чорба и т.н и т.н…. без сериозна фотография! Става, но е тъпо, защото за това време може да създадеш несравнимо по-стойностни спомени и изживявания, отколкото примерно станал в 02.00-03.00 часа, примижайки да висиш със статив, чакайки слънцето да пробие мътната атмосфера. Лятото е тъп сезон за фотография – тъп, кат гьон. Радвам се, че тази година малко се разчупих и се поразходих по връхчета сам и с Вили, тракове, нощни прибирания на челник и т.н. разкош. А да, ето и две снимки за целия сезон от фаровете на Ахтопол и Шабла
…
Септември и утро на язовир Широка поляна в Родопите. Въздухът се изчиства, тръгват тънките мъглички, идва хубавото време!
…
Заради изборите съвсем сериозно бях отписал есента, но по неведоми пътища господни, баш когато неочакваш, съдбата ти подарява наколко наситени със светлина и мъгли дни. Красива есен беше, оскъдно време, но висока успеваемост. За това с което разполагах си пиша 5+ 🙂 Родопи и отново Родопи!
…
…
…
…
…
…
В Смолянско уловихме два дни на утринни мъгли. Просто има дни за фотография. Когато ги има се случват нещата. Насила хубост не става… във връзка с разсъжденията за лятото и защо ни е дадено – за кеф, сянка, бира и приключения 🙂
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Малко от любимото местенце – нощ над Искърското дефиле 🙂
Отново Родопи
…
Тук паднаха много кадри, ама за част от секундата изпуснах страхотния. Приближавам се леко, леко, оп оп оп, топ композицията, глася статива, натискам спусъка… и за двете секунди при заключване на огледалото, едната се затича все едно я боднаха с люта чушка в задника и всичко юруш след нея, еееееее 🙂
Вторият най-неочакван кадър за годината, навътре в дивата красотия на Родопите. Признавам си, че щях да премина без да го заснема. Слънцето се скри и онази ефирна светлина изчезна. Гледам го гледам, знам, че има много магия и разказ в него и се чудя… колко ли гледки съм пропуснал, гонейки определен шаблон в главата?!
Белоградчишки скали или умението да стоиш, наблюдаваш и заснемаш настъпването на нощта
… впоследствие връщане до Видин, цяла нощ пътуване и на другото утро изгрев над град Маджарово. Е, тези скали вече останаха в мъгла, бягах нагоре, докато изляза над нея и бързо заснех изгрева с каквото попадне за преден план
Симетрия – язовир Студен кладенец
Декември и мъглите на Шипка. Много силно въздействие! Невероятна емоция е да обикаляш и снимаш при такова време. Знаеш, че създаваш нещо впечатляващо. Хем изпитваш дълбоко уважение, хем смирение, хем тотален перфекционализъм със снимачните параметри и състоянието на техниката!
…
…
…
…
…
Утрото и някъде там язовир Копринка 🙂
Последните дни на годината. Затопляне и разчупване на тънкия лед на язовир Широка поляна
…
Ами това беше. Пожелавам на всички здраве и вдъхновение през 2022 година. Да гледаме по-малко новини, по-малко да висим в мрежата и да се обграждаме с хубави хора, настроени на нашата емоционална честота! 🙂
Шипка – между залеза и изгрева
Декември 2021г.
Преди години, когато да пръв път отидох зимно на Шипка с цел фотография, реших да остана и след залез. Това трябва да се почувства – леден вятър, светлините на северна и южна България под страховитата фигура на паметника. Знаеш, че това е много, наистина много стойностно изживяване. Стъпка по стъпка в мъглата, сиянието се увеличава и…. изведнъж в студения си кристален блясък той се появява. Оръдията в скреж, пейките също 🙂 Няма да се впускам в подробности за това как се удържа статив при вятър, как се прави заслон срещу вихрите, как се бършат заскрежени лещи на обективите, елиминират отблясъци и още и още. Снимките са от месец декември 2021г. и са плод на една идея. Идея да отразя магията на мястото по време от денонощието, когато само колегата е горе на пост, а светлината рисува 🙂
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Пожелавам на всички здраве през настоящата година. Другото ще си дойде по етапен ред 🙂
2020г. в снимки. Просто емоция!
Ако трябва да съм честен. По-консервативна фотографска година не съм имал. Нищо радикално ново или носещо онзи уау ефект от рядко виждано, или пък невиждано. Обаче съм и честен пред себе си. Първо – правя това, което ми харесва, а не това, което ще се хареса. Второ – на едно хоби се отделя определено време, защото, когато преминеш границата, настъпваш социалния елемент. Тънкия момент с уцелването на приемливата граница. Когато натежиш на хората около теб, то самото хоби губи смисъл. Виж ако живееш сам за себе си, свят широк, глупости и празни от съдържание усмивки… безброй! Обичам да повтарям, че работя Ч/Б работа, за да си позволя лукса и да снимам Ч/Б. Не искам/все още/ един кадър да замисля човек, а да го пренася на място с поглед и усмивка. Долните кадри ми носят емоция, защото красивото винаги е стойностно. Няма да се впускам в описания или технически параметри. Ако някой желае нещо да попита винаги може да драсне на лично 🙂 Както винаги наблягам на писменото слово в първия абзац. Разбира се, не на последно място да благодаря на Вили, че ме “изтърпява” 😉 Това е хубавото, когато имаш половинка, която споделя мераците ти, но значително по-контролирано 🙂 Разбира се и хората встрани от кадър, те си се знаят… без тях нещата са сухи и досадни 😉
Януари и бърза забежка до връх Полежан в Пирин в компанията на Тишо и Стела. Дълга експозиция след залез в посока връх Ореляк и Византия.
Топлият зимен месец ме накара да взема нетрадиционни решения, като това да заложа на язовир “Студен кладенец” с интересната графика на въжения мост/най-дългият в България/ към село Лисиците.
Специално заради този момент след залез отидох и се случи. Град Кърджали осветява нощта.
А ето още един чакан момент! НПК “Асенова крепост” в сняг. Минаха години, докато се случат нещата… макар, че трябва да доизпипам кадъра 🙂
Февруари и един традиционен Пирин в компанията на Сашо, Пенчо, Младен и Иван. Малко сняг, но много смисъл! Цицките Вихрен и Кутело с типишкото било отпред!
…
Трябваше ми един изгрев или залез и се състоя. Едно разкошно самостоятелно изкачване на връх Момин двор по тъмно. Между другото, едва, когато си сам оценяваш някои неща и си много по-уравновесен и концентриран.
Върхове, върхове, а в далечината Славянка-Алиботуш планина.
…
На Вашето внимание, Джангала!!!
Хайде в друга планина и дежурна забежка към Бузлужда.
Това е едно от попаденията на годината. Водопад “Свети дух” до село Манастир. Труден за фотография обект, но в сняг нещата са по-различни и определено тепърва ще доразвия идеята 🙂
…
…
Учудващо, но пролетта успях да намеря време, за да реализирам родопски селца в “цъфнали дрешки”. Идеята беше да наблегна на зараждащият се живот и цветове след обърканата зима.
…
…
…
…
…
…
…
…
…
…
Лятото неумолимо приближаваше, като от време на време на един хвърлей от Пловдив се случваха интересни моменти.
Отидох в Природен парк “Врачански Балкан”, за да снимам левурда… но заснех част от скалния венец Кобилини стени 🙂 Ето един типичен пример за обект при който нещата се случват с повторения. Това е съвсем различна фотография от родопската идилийна, където нещата се стават значително по-лесно и разнообразно с опция винаги да излезе нещо интересно. В случая имах късмет.
…
Лятото. Това ми е единствената планинска ” по-така” снимка за сезона. Писах си червени точки!!! Почти никакво ходене и планини?!?! Млечен път над Муратово езеро в Пирин планина. Нощна панорама от два кадъра.
Язовир Широка поляна в Родопите не го броя за планина =D Класически заигравки с мъглите около изгрев 🙂
…
Като малък бях луд по астрономията, която всъщност и ме насочи към фотографията. Уви, онази лятна комета с име, което дори не ми се търси, намери място в ей този кадър над Горнотракийската низина. Много по-гот беше, че го споделих с Вили. Кометата я забравих, но споменът на място никога <3
Второто попадение за годината. Един августовски ветровит уикенд и отново неочаквано решение. Ще отида до морския фар на гр. Ахтопол. Премислени заигравки с наличната светлина в актрактивните моменти от денонощието и нещата се получиха учудващо добре!
…
…
…
…
Есента пристъпва. Дааа, консевативни решения от сърце… язовири Широка поляна и Беглиците. Отново мъгли, отново ефирни приказни моменти 🙂
…
…
…
Есента <3 Да благодаря от сърце на Вили, че разбра огромния ми плам за пъстри кадри, та само ме изпращаше и посрещаше =D Есента е за нея <3 Октомври и поглед от скала Невястата над гр. Смолян.
Момчиловци, едно много близко до сърцето село, като усещания и традиции.
За мен това е кадърът за годината. Не, че е най-добрият, но е най-чаканият. От 2010г. ми е в главата. Пътят за село Ягодина, поглед от панорамна площадка “Орлово око”.
Нещо, което го специализирах… поглед от разстояние към любими родопски селца и махали.
…
…
…
Дяволският мост до село Ардино. Тук вече едва ли може да се измисли нещо оригинално, макар, че имам доста ненормална идея за другата година. Както и да е, определено ми харесаха двата кадъра 🙂
…
Златоградско много ми легна на сърце <3
…
Прочутият меандър на река Арда или язовир Кърджали, зависи от гледната точка. Същото, като Дяволския мост. Обаче това ми е скъпо място и се радвам, че с Вили бяхме там в точния момент <3
Утринни мъгли над язовир Кърджали.
Животът тече красиво и къщички никнат отвсякъде 🙂
…
…
…
…
В деня след като направих горния кадър ме затегна ковида с пълни екстри и двойна бронхопневмония. Като разултат до края на годината нокдаун, но пък инспириран от Дани Балъков, улових момента в който един родопски язовир замръзва!
Тези снимки селектирах за годината. За пръв път нямам кадри от Белоградчишките скали. Поне не такива, които да ми харесат. Там вече имам висока летва, която сам си поставих =D Никога не съм вярвал, че ще се случи, но ето… случи се. Хубавото е, че идеи имам, само да му дойде времето!
Вече по същество, тази публикация е за Татко, за Вили и за нашите семейства. Просто след години, когато се върнем назад, да видим нещо смислено за което директно и индиректно са ми помогнали. Но най-вече това съм АЗ. Не съм човекът на пътя или зад бюрото, който изпълнява повели и стъкмистики!!! Хора, гледайте картинките и задавайте въпроси, но без “къде е това” или подобни бездушни питания 🙂